Определение по дело №125/2022 на Административен съд - Монтана

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 № 130

 

гр.Монтана, 28.03.2022 год.,

 

Административен съд - Монтана ІІ – ри съдебен състав в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав,

 

Административен съдия: Соня Камарашка

 

като разгледа докладваното от съдията Административно дело №125/2022г. по описа на Административен съд - Монтана, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по повод подадена жалба от П.Ц.С. *** против отказ на кмета на Община Вършец за отписване на публични задължения, обективиран в писмо с изх.№9400-102-/1/ от 28.01.2022г.

С Определение №2315 от 21.03.2022г. делото е изпратено по правилата на местната подсъдност на Административен съд - Монтана

Настоящият състав намира, че с оглед предмета на жалбата, същата се явява недопустима, по следните съображения.

С Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с №39-1/04.07.2017г. по подадена декларация от П.Ц.С. за притежаване на лек автомобил с №**********/21.03.2006г. са установени задължения на жалбоподателя за данък върху превозно средство за 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016год. в размер на общо 1103,79 лева ведно с лихви върху тях, изчислени към дата 04.07.2017г.

С искане вх.№9400-102 от 18.91.2022г. по описа на община Вършец с копие до Държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд по изп. дело №290/2021г. жалбоподателя П.Ц.С. е поискал да му бъдат отписани определените задължение за данък върху превозно средство с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, поради погасяването им по давност.

По това искане кмета на Община Вършец се е произнесъл с оспореното писмо изх.№9400-102-/1/ от 28.01.2022г. в което е изложил доводи, че задължението му за данък върху превозно средство не е погасено по давност.

Видно от доказателствата по делото по установеното с Акта задължение за данък превозно средство по молба на Община Върщец с изх.№11-00-52 от 27.01.2021г. до ДСИ при Районен съд – София е образувано изпълнително дело №20211110400290 по описа на ДСИ Б*** К*** при Районен съд – София, по което след изпратена покана за доброволно изпълнение е предприето действие по принудително изпълнение чрез наложен запор на банкова сметка ***.05.2021г., което не се оспорва по делото. /видно и от постановеното Решение №12/22.02.2022г./

От правна страна издаването на акта установява задължението дава възможност на задълженото лице да го оспори по административен и съдебен ред и по този начин да установи законосъобразно ли е установено задължението или не.

В случая жалбоподателя не се е възползвал от това свое право, като е поискал след образуване на изпълнителното дело отписване на определените задължение за данък върху превозното средство с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, поради погасяването им по давност.

Съгласно константната практика на ВАС законодателят не е дал легално определение на понятието „отписване“ на данъчно задължение, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 833 от 24.07.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове семантичното тълкуване на понятието „отписване“ следва да бъде в съответствие с общоупотребимия български език и общоприетото значение на думата. Съгласно Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2008, с. 595, „отписвам“ значи заличавам някого от списък, изваждам някого от състава на нещо. Отписването на публично задължение, каквото с оглед на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК е задължението за данък превозно средство, е изрично регламентирано в чл. 173, ал. 1 ДОПК. Съгласно тази разпоредба вземанията се отписват, когато са погасени по давност. Отчитайки общоприетото значение на думата „отписвам“ в контекста на чл. 173, ал. 1 ДОПК следва, че отписване значи заличаване или поне изключване от списъка на активните задължения на задължението, по отношение на което е изтекла погасителна давност и от длъжника е направено възражение за това.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания, каквито съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и 4 ДОПК са вземанията за данък върху превозните средства, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Съгласно алинея 2 на чл. 171 ДОПК с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Това волеизявление длъжникът може да направи както при установяване на задълженията с акт за установяване на задължения по декларация или с ревизионен акт, така и в рамките на започнало принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Компетентен да се произнесе по възражението е органът, който ръководи съответното производство - органът по приходите, съответно горестоящият му административен орган - ръководителят на звеното за местни приходи с оглед на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във вр. с чл. 152, ал. 2 ДОПК в производството по установяване на данъчни задължения, и публичният изпълнител, съответно горестоящият му административен орган - директорът на съответната териториална данъчна дирекция с оглед на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ във вр. с чл. 266, ал. 1 ДОПК в производство по принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното изпълнение на публични задължения по реда на Закона за местните данъци и такси може да се извърши не само от публичния изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но и от съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс. Но възможностите за защита на длъжника в производството по двата кодекса са коренно различни.

От данните по делото се установява, че вземанията, предмет на посочения акт са предмет на принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител. Това определя и компетентността на органа, който следва да се произнесе по искането на жалбоподателя за отписване като погасени по давност на данък върху превозно средство. Това не е кмета на Община Вършец, а държавен съдебен изпълнител съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, на който е възложено принудителното събиране на установените с АУЗД задължения за данък превозно средство. Изрично в ЗМДТ са определени органите по установяване на задълженията по цитирания закон - служителите на общинската администрация, посочени в чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ и те се определят със заповед на кмета на съответната община, а в случай на обжалване на акта за установяване на задължения по декларация, жалбата се разглежда от съответния ръководител на звеното за местни приходи към общината - чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във връзка с чл. 107 ДОПК. При безспорно установено, че е образувано изпълнително производство, то органът по това производство е компетентния да се произнесе по искането за отписване на задълженията за данък превозно средство на П.Ц.С. *** защото именно държавния съдебен изпълнител в случая е компетентния орган, но не чрез предявяване на възражение, а по исков ред.

Предвид, че общинските органи, а в случая нито Кмета на Община Вършец, нито директорът на дирекция "Специализирана Администрация" при Община Вършец не са компетентни да се произнесат по искането за отписване на задълженията като погасени по давност поради образувано изпълнително производство, то средствата за защита на жалбоподателя са по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК чрез отрицателен установителен иск, т. е. по гражданскоправен ред. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в определения по адм. дела № 2453/2016 г. на Седмо отделение и № 12724/2018 г. на Първо отделение. В тях изрично се сочи, че за отписване като погасени с 5-годишна давност задължения по чл. 162, ал. 2 ДОПК длъжникът следва да направи изрично възражение или в производството по установяване на задълженията с АУЗД, или в изпълнителното производство.

С оглед разликата по ГПК и ДОПК категорично се приема, че публичният изпълнител, като орган по изпълнението по ДОПК може да се произнася по възражение за изтекла погасителна давност на вменените задължения на длъжника, но по ГПК законодателят не е предоставил такава възможност пред съдия изпълнител по ГПК и затова редът за защита е този по ГПК чрез провеждане на исково производство.

С оглед гореизложеното жалба подадена от П.Ц.С. *** е процесуално недопустима поради това, че оспореното писмо не представлява от една страна индивидуален административен акт, а от друга отправеното искане за отписване като погасени по давност публичните вземания, установени с посочения АУЗД е било отправено до некомпетентен орган, предвид започналото принудително изпълнение на акта, поради което и производството по делото  следва да се прекрати.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 159, т.1 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Монтана,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба подадена от П.Ц.С. *** против отказ на кмета на Община Вършец за отписване на публични задължения като погасени по давност, обективиран в писмо с изх.№9400-102-/1/ от 28.01.2022г.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по Адм. дело №125/2022г. по описа на Административен съд - Монтана.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

 

На основание чл.138 от АПК на страните да се изпрати препис от настоящото определение.

 

 

Административен съдия: