№ 148
гр. Варна , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110200982 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
В. П. Я. – ЕГН **********, против Наказателно Постановление № 19-0819-00519/
18.09.2019г. на Началника на група в с-р „ПП“ при ОД-МВР , с което му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 250лв. на основание чл.638 ал.1 от
Кодекса за застраховането.
В жалбата въз.Я. описва, че при посещение на личен лекар на път за дома си, е
допуснал ПТП с материални щети, които в последствие се наложило да изплати на
застрахователно дружество.Той сочи, че произшествието е настъпило само три дни
след изтичане на срока на застраховката му и в 15-дневния гратисен период. Поради
това и с оглед затрудненото му материално положение, моли за отмяна на наложеното
наказание.
В съдебно заседание , въз. Я., редовно призован, не се явява, не представлява .
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен
процесуален представител.Постъпили са писмени бележки , с които депозираната
жалба се оспорва , твърди се, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила
и се иска постановлението да бъде потвърдено.Прави се искане за присъждане на
юрисконсутско възнаграждение , а в условията на евентуалност- присъждане на
адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Св.В.Я. бил собственик на л.а. „ Форд Ескорт“ с рег. № В 74 24 КН За
автомобила била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която обаче към
16.08.2019г. била изтекла. Въпреки това на същата дата, около 16,20ч. въз.Я.
1
предприел управление на автомобила, като до кръстовището между бул.“Трети март“ и
ул.“Асен Разцветников“ в посока бул.“Константин и Фружин“, бил участник в ПТП.На
място пристигнали полицейски служители, един от които бил св.Р.З..При извършена
проверка за автомобила той установил, че за превозното средство няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Поради това
и съставил против въз.Я. акт за установяване на нарушение, в който описал
констатациите си и квалифицирал нарушението като такова по чл.483 ал.1 т.1 от
КЗ.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 19-0819-
005119 / 18.09.2019г. , с което административно-наказващият орган е възприел изцяло
фактическите констатации в акта и правната квалификация на нарушението по чл.483
ал.1 т.1 от КЗ.За него, на основание чл.638 ал.1 т.1 от КЗ на въз. Я. било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 250лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Р.З. -актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.Действително свидетелят не си спомни за случая с конкретика, което
е обяснимо с оглед изминалия период от време и интензитета на този вид нарушения,
но описа начина, по който те се установяват и потвърди описаното в акта.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Наказателното постановление № 19-0819-005119 / 18.09.2019г.. е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, съгласно
Заповед № 365з-271/21.01.2016г. на Директора на ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото, както и в акта,
се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.Вмененото
във вина на въз.Я. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съставомерните признаци на нарушението, както и мястото на извършване и
установяването му, са описани с необходимата конкретика. При съставяне на акта и в
2
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, респективно не са
били налице спорни обстоятелства, които да се нуждаят от разследване. Поради това
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални
нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма.От доказателствата по делото безспорно се установява,
че въз. Я. е управлявал собственият си автомобил, като не е имал валиден и
действащ договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност”.Това
обстоятелство, което се доказва от приложената по преписката справка за извършена
проверка, не се и оспорва. Безспорно по делото е също така, че въззивникът е
собственик на превозното средство, поради което и за него е налице задължение да
спазва изискванията на КЗ и да управлява превозно средство, за което има валиден
застрахователен договор.Поради това и съдът намира за неоснователни възраженията в
жалбата, свързани с обстоятелството, че произшествието е настъпило в 15-дневния
гратисен период.От една страна дали въз.Я. е участвал в ПТП е ирелевантно за случая,
поради което и приложените към жалбата заверени копия от договори и снимки са
неотносими към спора.От друга страна този гратисен период има отношение към
договорните отношения между застрахователя и застрахования по повод
прекратяването на договор за застраховка “Гражданска отговорност“ при неплащане в
срок на вноска при договорено разсрочено плащане съгласно чл.368 ал.4 от КЗ. Този
срок обаче не освобождава водача на МПС от задължението да има валидна и
действаща застраховка при управление на превозното средство.С оглед на това съдът
намира за безспорно установено, че нарушението е било осъществено от обективна и
субективна страна, доколкото нормата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ задължава договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ да сключи всяко лице, което притежава МПС,
което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, което
задължение в случая не е било изпълнено от страна на въз.Я..
Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да направи този извод, съдът от една страна съобрази
събраните по делото доказателства, че за автомобила е бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на 19.08.2019г., т.е четири дни след
установяване на нарушението, както и данните от справката за нарушител на въз.Я..От
нея се установява, че въззивникът е допуснал и други нарушения на ЗДП, поради което
и не може да се приеме, че степента му на обществена опасност е пренебрежимо
ниска.Не на последно място съдът взе предвид, че неправомерното засягане на
правно защитените обществени отношения не е незначително, поради което и намира,
че случаят не е маловажен.В този смисъл е и решение по к.н.а.х.д № 1581/2014г. на
Административен съд-Варна.
Правилно наказващият орган е наложил на въз. Я. наказание „Глоба” в
3
императивно предвидения в закона размер от 250лв., като в случая е налице законова
забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за неговото намаляване.Това наказание е
съответно на извършеното нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН- да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да
въздейства предупредително и възпитателно върху останалите граждани.
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД-МВР -Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на
правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като
прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва
да присъди на ОД-МВР- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19-0819-00519/ 18.09.2019г.
на Началника на група в с-р „ПП“ при ОД-МВР , с което на В. П. Я. му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 250лв. на основание чл.638 ал.1 от
Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА В. П. Я. – ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР- Варна ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 / осемдесет/ лв
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4