Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №............

 

                            град Свиленград,28.11.2019година

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                      

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева

 

при секретар: Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от съдия Кирева Административно наказателно дело №700 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

    Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №45-0000295 от 19.09.2019 година на Началника на ОО”АА” – Хасково, с което на „АТИНА ТРАНС 2015” ЕООД ,представлявано от ОРХАН АСЛАНЛАР със седалище и адрес на управление ***, за нарушение на чл.7а, ал.4 от Закона за автомобилните превози  е наложено административно наказание на основание  чл.96г,ал.1,предл.2-ро от ЗАвПр  “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 лв.

        Жалбоподателят „АТИНА ТРАНС 2015” ЕООД, моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като счита същият за незаконосъобразен, постановен при съществени противоречия както на материалния така и на процесуалния закон,без да излага конкретни съображения в тази насока .По същество моли съда да отмени обжалваният акт.

          В съдебната фаза се представлява от адв.С. който в съдебно заседание  поддържа жалбата  по изложените в него доводи.

          Административнонаказващият орган /АНО/ – Началника на ОО”АА” – Хасково, редовно призован , изпраща представител,който моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваният акт като правилен и законосъобразен.

        Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от  фактическа страна:

          На 19.08.2019г., в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация „ гр.Хасково след извършена комплексна проверка на лицензирания превозвач „АТИНА ТРАНС 2015” ЕООД ,притежаващ лиценз  на Общността №17496 за международен автомобилен превоз на товари,валиден до 22.05.2027г.,свидетелят В.С.М. и колегата му Д.М.П. след запознаване с CMR от 21.01.2019г. , тахографски лист на водача Орхан Асланлар от 21.01.2019г. и копие на паспорта му /U21962633/ установили,че дружеството-превозвач на 21.01.2019г. допуснало осъществяване на международен превоз на товари,започващ на дата 21.01.2019г. от гр.Истанбул,Р.Турция до  гр.Подгорица-Черна гора  с 1брой водач Орхан Асланлар-гражданин на Р.Турция,която не е членка на Европейският съюз,без водача да притежава сертификат на водач на моторно превозно средство, издаден от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица.

      При така установените обстоятелства св. В.С.М., заемащ длъжността „инспектор” към ОО”АА” – Хасково приел, че е налице нарушение на разпоредбата чл. 7а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози,а именно- лицензираният превозвач е осъществил международен превоз на товари с водач – гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, ако той не притежава сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица,за което съставил АУАН № 263497 от 19.08.2019г., в присъствието на колегата си Д.М.П.,като съответно екземпляр от АУАН е бил предявен и  връчен срещу подпис на пълномощник на представителя на дружеството.

         В три дневният срок не е постъпило писмено възражения срещу така съствения акт за установяване на административно нарушение. 

         Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление Наказателно постановление /НП/ №45-0000295 от 19.09.2019 година на Началника на ОО”АА” – Хасково,който е връчен на 27.09.2019год. на пълномощник на представителя на дружеството.

         В АУАН и в НП е прието за установено, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение по чл. 7а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози,поради което на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание на основание  чл.96г,ал.1,предл.2-ро от ЗАвПр  “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 лв.

         В настоящото производство е приложена Заповед №РД-08-249 от 15.05.2015 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,  в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, които имат право да издадат НП за нарушение на подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата.

        Представена е и Заповед №458/07.08.2018г. от Изп.Директор с която е преназначен Антон Ставрев на длъжността Началник на отдел в ОО”АА” гр.Хасково към главна дирекция Автомобилна инспекция,считано от 08.08.2018г.

        В съдебно заседание са представени и приети като доказателства по делото Договор  за наем от 01.11.2018година,сключен между ЕРАС ЛОДЖИСТИК ООД  и дружеството жалбоподател за наемането от последният  на работници –шофьори,които да управляват поотделно и страната и в чужбина конкретно посочени МПС ,срещу наемната сума от 1800лева, както и справка за липса на издадени сертификати на името на дружеството жалбоподател.

        Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебното заседание, свидетел В.С.М.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на В.С.М., които са безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на ОО „АА” – град Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт на допускане от страна на дружеството-жалбоподател да се осъществява международен превоз на товари с водач – гражданин на страна, която не е член на ЕС, без същият да притежава Сертификат за водач на МПС, издаден от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

        С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

        При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК:

      Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН/ входирано в регистратурата на АНО на 01.10.2019г. /.

      Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

      Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

        Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

        Съдът не констатира съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН, доколкото същият е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството-нарушител (неоспорен от жалбоподателя факт) и в присъствие на свидетеля, установил нарушението. Видно от наличните по делото доказателства, при извършване на проверката, съответно при съставянето на АУАН от контролните органи, присъства упълномощен представител на „Атина транс 2005” ЕООД. Съгласно приложеното Пълномощно с нотариална заверка на подписа на управителя на дружеството-жалбоподател, той упълномощава лицето Веселина Кирякова Атанасова да го представлява пред всички държавни органи, включително Изпълнителна агенция „АА”.

       Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно   изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение.

         Нарушението е извършено в седалището на дружеството-жалбоподател. Видно е от описанието на деянието, че този адрес на дружеството изрично е визиран като място на нарушението, а не като място на установяването му. Т.е. процесното нарушение се осъществява от задълженото лице (превозвачът) в неговото седалище, защото от там то ръководи своята оперативна дейност по извършване на превози. Ето защо там е и мястото на конкретното нарушение – допускане до извършване на превоз на водач, който не притежава Сертификат на водач, като не се споделя довода, че мястото на нарушението не е ясно. Началният и краен пункт на международния превоз не е от значение за определяне мястото на нарушението, доколкото релевантния факт за отговорността по чл. 96г от ЗАвПр, ал. 1, предложение второ е този, че превозвачът допуска до управление на МПС за международен превоз водач, който не притежава Сертификат за такъв. С други думи мястото е достатъчно ясно и точно посочено.

          За пълнота следва да се отбележи, че задължителното изискване водачите на автомобили за международен превоз на товари да имат издаден Сертификат по чл. 7а, ал. 4 от ЗАвПр е спрямо лицензирания превозвач (както вече бе посочено), който ги е наел, т.е. жалбоподателя, и това е видно от текста на нормата, а не спрямо водача (в този ред на мисли е неоснователно възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че последното е санкционирано за пропуск на друго юридическо лице). В конкретния случай е санкционирано поведението на превозвач, допуснал до работа водач, който не отговаря на някое от изискванията за управление, а не е санкционирано извършването на превоз. Дори превозът да е извършен извън страната, то нарушението - допускането му, е извършено именно в село Капитан Андреево, област Хасково, а къде точно е извършен превозът не е релевантно, тъй като отговорността е ангажирана за допустителство, а не за извършителство и е следвало превозът да не бъде допуснат именно в село Капитан Андреево, област Хасково. В конкретния случай е санкционирано поведението на превозвач, допуснал до работа водач, който не отговаря на някое от изискванията за управление, а не извършването на превоз, поради което е приложим ЗАвПр.

          Действително в НП е посочено,че на 21.01.2019година е допуснато нарушението от дружеството жалбоподател,видно от тахографският лист на водача от 21.01.2019година, но при описателната му част в която АНО мотивира защо приема,че е извършен международен превоз на товари ,същият е посочил дата на извършване на превоза 21.03.2019г. видно от  ЧМР (Международна товарителница) от дата 21.01.2019 година. Настоящият съдебен състав ,приема че това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като  при описване на извършване на нарушението АНО е посочил вярната дата,а  допълнително изложените от него аргументи относно извършеният международен превоз  на товари на дата неотговарящо на посоченото доказателство / ЧМР/ по никакъв начин не нарушава правото на защита на наказаното дружество,най- вече тъй като не касае съществени обстоятелства относно визираното нарушение,а са изложени допълнителни аргументи,а от друга страна се кадае за техническа грешка от страна на АНО,доколкото ЧМР е с посочена вярна дата.

        Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр.

           При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 (доколкото се твърди, че нарушителят е станал известен при извършената комплексна проверка на дата 19.08.2019 година, т.е. към този момент на АНО е станал известен и нарушителят, поради което и 3-месечният срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя не е изтекъл) и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

         Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.    

           Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

         На базата на представените по делото доказателства Съдът приема, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на „превозвач” по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАвПр и притежаващо Лиценз за международни превози на товари, е извършило такъв превоз, осъществен от водач - гражданин на Държава, която не е член на ЕС, а именно Република Турция, и който водач (Orhan Aslanlar) не притежава Сертификат за водач на МПС, издаден от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него лица. При този факт на липса на такъв Сертификат за водача, който ще осъществява превоза, лицензираният превозвач не следва да му възлага извършването на превоз на товари с МПС, предназначено за международен превоз. В противен случай нарушава именно нормата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр. По делото не се твърди, а и не се представиха доказателства за издаден такъв Сертификат на водача, извършил превоза.

         Следва да се посочи, че съгласно легалното определение за „международен превоз”, дадено в § 1, т. 14 от ДР на ЗАвПр, „международен превоз” е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. Обстоятелството, че на посочената дата – 21.01.3019 година, Orhan Aslanlar е извършвал международен превоз на товари се установява от ЧМР за извършен превоз с МПС, започващ от град Истанбул, Република Турция и приключващ в град Подгорица, Черна гора. Изложеното сочи на Съда, че възложеният превоз е имал характера на „международен” такъв. Фактът на преминаване през държавната граница на която и да било страна в тази на друга, изпълва признака за международен превоз.

           Доколкото няма спор, че МПС е на наказаното дружество, както и че водачът е нает от него (, което е видно и от представения Договор за наем от 01.11.2018 година), то към 21.03.2019 година именно този субект (дружеството-жалбоподател) е длъжен да не го допуска до управление на превозното средство, с което ще се осъществява международен превоз на товари, организиран от името на наказаното лице, тъй като въпросният водач не притежава процесния Сертификат. Въпреки това превозвачът осъществява този превоз, като допуска до управление на МПС водачът Orhan Aslanlar, без същият да притежава процесния Сертификат.  В този смисъл е и Справка от информационната  система за издадените Сертификати от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на „Атина транс 2015” ЕООД към дата 06.11.2019 година. Изложеното несъмнено обосновава извод за извършено нарушение на чл. 7а, ал. 4 от ЗАвПр, което подлежи на санкциониране именно по така посочения текст на чл. 96г, ал. 1, предложение второ от ЗАвПр.

         За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че регистрационният номер на МПС съвпада съгласно всички приложени по делото документи – ЧМР, Тахографски лист, Договор за наем от 01.11.2018 година.

          Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева).

           Налице е съответствие между правната квалификация на нарушението, неговото словесно описание и приложената санкционна норма. АНО е санкционирал дружеството-жалбоподател на основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предложение второ от ЗАвПр, съгласно която който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с Глоба или Имуществена санкция в размер 3 000 лв. Следователно цитираната разпоредба предвижда наказание за нарушение, което е идентично с посоченото в Акта и НП.

         Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

          Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ВКС по тълк.н.д.№ 1/2007 година, ОСНК, преценката на АНО за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като няма пречка, при установяване наличието на съответните предпоставки, Съдът сам да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е формално на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни последици. Отделно от това самото нарушение касае дейност, строго регламентирана от международното право, имаща за цел осигуряване безопасността на движението по пътищата. Нарушената норма е предвидена с оглед осигуряване безопасно движение по обществените пътища, което определя обществено значимия характер на защитаваните от нея обществени отношения. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, Съдът споделя за правилна. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно.

       Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

                                   Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №45-0000295 от 19.09.2019 година на Началника на ОО”АА” – Хасково, с което на „АТИНА ТРАНС 2015” ЕООД ,представлявано от ОРХАН АСЛАНЛАР със седалище и адрес на управление ***, за нарушение на чл.7а, ал.4 от Закона за автомобилните превози  е наложено административно наказание на основание  чл.96г,ал.1,предл.2-ро от ЗАвПр  “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 лв.

 

       Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :.....................................