№ 9780
гр. София, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110147923 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединение искове с правно основание чл.344, ал. 1, т.
1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 226, ал.1, т.2 КТ.
Ищецът Д. В. С. твърди, че е била в трудови правоотношения с ответника СУ "СВ.
КЛ. О. ", по силата на които е заемала длъжността „редактор“ в Университетска
телевизия „Алма матер“ на непълно работно време – 4 часа по трудов договор № РД-
22-1 от 03.01.2017г. и длъжността „специалист по връзки с обществеността“ във ФМИ
на СУ на непълно работно време – 4 часа по трудов договор по чл. 110 КТ № РД-22-
345 от 15.02.2011г. Твърди, че на 02.07.2021г. получила по пощата с писмо с обратна
разписка Заповед № РД-22-1382/14.06.2021г. за прекратяване на трудовото
правоотношение за длъжността „Редактор“ на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ и Заповед
№ РД-22-1451/21.06.2021г., за прекратяване на трудовото правоотношение за
длъжността „Специалист по връзки с обществеността“ на основание чл. 334, ал. 1 КТ.
Поддържа, че прекратяването на основното правоотношение със Заповед № РД-22-
1382/14.06.2021г. е незаконосъобразно поради това, че: 1. Вписаното основание
„съкращаване на щата“ не съответства на взетото Решение от Академичния съвет на
СУ „Св. Кл. О.“ по Протокол № 9 от 26.05.2021г., с което била „закрита“ длъжността .
Счита, че се касае до два самостоятелни фактически състава и в случая не е ясно дали
се закриват щатните длъжности или е налице съкращаване на щата; 2.Не е налице
реално съкращаване на щата, тъй като телевизията продължавала да съществува и
развива дейност, което е невъзможно без длъжността „Редактор“. 3.Съкращаването на
щата е нецелесъобразно; 4.Мотивите за взетото решение от академичния съвет не
съответстват на действителното положение.
Излага доводи за незаконосъобразност и на Заповед № РД-22-1451/21.06.2021г., с
която е прекратено трудовото правоотношение с ответника за допълнителен труд,
доколкото в заповедта е посочено основание за прекратяването му чл. 334, ал. 1 КТ и
Решение на Академичния съвет по протокол № 9 от 26.05.2021г., а в протокола, в който
се твърди да е взето такова решение, не съществува точка, касаеща длъжността
1
„Специалист по връзки с обществеността“. Поддържа, че трудовият договор за
допълнителен труд е самостоятелен договор и неговото съществуване не е в
зависимост от съществуването на основния трудов договор.
Ищецът поддържа, че и двете трудови правоотношения са прекратени с връчване
на заповедите на 02.07.2021г., като неправилно в трудовата книжка била вписана друга
дата за прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „Редактор“ –
24.06.2021г., с оглед което твърди, че да е претърпяла вреди, изразяващи се липсата на
отпуснато обезщетение за безработица от НОИ в размер на 60% от брутното трудово
възнаграждение за месеците юли, август и септември 2021г.
Моли съда:
1.Да признае за незаконно и да отмени уволнението, извършено със Заповед № РД
22-1382/14.06.2021г. на Ректора на СУ, с която е прекратено трудовото
правоотношение, възникнало с Трудов договор № РД-22-1 от 03.01.2017г. за
длъжността „Редактор“ в Университетска телевизия „Алма матер“, както и
уволнението, извършено със Заповед № РД22-1451/21.06.2021г. на Ректора на СУ, с
която е прекратено трудовото правоотношение, възникнало с трудов договор по чл.
110 КТ за допълнителен труд при същия работодател № РД-22-345 от 15.02.2011г. за
длъжността „Специалист по връзки с обществеността“ във Факултет по математика и
информатика – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
2. Да осъди ответника да заплати обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение, извършено със Заповед № РД-22-1382/14.06.2021г. в размер на
2 675,55 лв. за периода от 01.08.2021г. до 01.10.2021г. и поради незаконното уволнение,
извършено със Заповед №РД22-1451/21.06.2021г. в размер на 2 084,22 лв. за периода от
02.07.2021г. до 17.10.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от предявяване на иска /18.08.2021г./ до окончателното плащане – чл.344, ал.1,
т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ;
3. Да осъди ответника да заплати сумата от 467,88 лв., представляваща дължимо
трудово възнаграждение за м.юни и юли 2021г., вкл. възнаграждение за научна степен
по основания трудов договор и сумата от 299,60 лв., представляваща дължимо трудово
възнаграждение за м. юни и юли 2021г. по договора за допълнителен труд, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от предявяване на иска
/18.08.2021г./ до окончателното плащане – чл. 128, т. 2 КТ.
4. Да осъди ответника да заплати сумата от 1 384,56 лв. по основания трудов
договор и сумата от 1 078,56 лв. по договора за допълнителен труд, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от вписване в трудовата книжка на
невярна дата на прекратяване на трудовите правоотношения, изразяващи се в загубата
на полагащо се парично обезщетение за безработица за периода юли-септември 2021г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от предявяване на иска
/18.08.2021г./ до окончателното плащане – чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ.
Ответникът СУ „Св. Кл. О.“ в законоустановения срок по чл.131, ал. 1 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че
с решение от Академичния съвет на СУ „Св. Кл. О.“ по Протокол № 9 от 26.05.2021г. е
закрита щатната бройка за длъжността „Редактор“ и е утвърдено ново щатно
разписание в сила от 01.06.2021г. Съкращаването на щата е извършено реално, от
компетентен орган, като длъжността е отпаднала в новото длъжностно разписание и
трудовата функция е отпаднала. Новото длъжностно разписание е влязло в сила от
01.06.2021г., т.е. преди датата на прекратяване на трудовия договор с ищеца. Взетото
2
решение е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Излага
доводи, че трудовият договор за допълнителен труд е прекратен на основание чл. 334,
ал.1 КТ, поради което не се изискват мотиви за прекратяването. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на
работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното
основание, а именно – че съкращаването на щата е извършено от компетентен орган;
че същото е реално, т.е. премахване на съответната трудова функция, изпълнявана
от уволнения или че е преминала към друга длъжност; че съкращаването на щата е
налице към момента на уволнението – извършено е преди или едновременно с
уволнението, както и че е извършил подбор или той не е бил задължителен, тъй
като заеманата от ищеца длъжност е единствена с тази или сходна трудова функция.
Безспорно между страните по делото е, че са били обвързани от трудови
правоотношения по два договора на непълно работно време – 4 часа, по силата на
първия от които ищецът е заемал длъжността „Редактор” в Университетска телевизия
„Алма матер“, съответно по втория – длъжността „Специалист по връзки с
обществеността“ във Факултет по математика и информатика. Не се спори между
страните, че първото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя със
Заповед № РД-22-1382/14.06.2021г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване
в щата, респективно второто – със Заповед № РД-22-1451/21.06.2021г., на основание
чл. 334 КТ – специфично основание за прекратяване на трудов договор за
допълнителен труд, като и двете са получени от ищеца на 02.07.2021г., видно от писмо
с обратна разписка /л.18 от делото/.
От приетото по делото като писмено доказателство щатно разписание от
01.03.2021г. /л.90/ се установява, че в Университета са разкрити общо 7 длъжности,
шест от които по 1 щатна бройка и една на половин щатна бройка, или за длъжността
„редактор” е предвидена 1 щатна бройка. Видно от Решение на Академичния съвет на
СУ „Св. Кл. О.“ по Протокол № 9 от 26.05.2021г. – т. 2 от дневния ред, Съветът е взел
решение да бъде извършена промяна в щатните разписания на звена в Университета,
като бъдат закрити 4 щатни бройки, една от които на длъжността „редактор”, бъде
разкрита една нова длъжност и преобразувани други две, в резултат на което общият
брой щатни бройки в Университетската телевизия да бъде намален от 6,5 на 4. В
изпълнение на това Решение е и утвърдено ново щатно разписание, в сила от
01.06.2021г., видно от което в телевизията има общо 4 щата, като липсва щат за
длъжността „редактор”. Щатното разписание е прието от Академичния съвет съгласно
правомощията му по чл.26, ал.2, т.15 от Правилника за устройството и дейността на
Университета, респективно одобрено от неговия ректор, поради което съдът приема, че
е извършено от компетентен орган. При тези съображения, съдът намира, че
съкращаването на щата е реално, т.е. премахната е единствената щатна бройка от
длъжността, която ищецът е изпълнявал.
Доколкото е съкратена единствената щатна бройка от съществуваща длъжност
„редактор” и трудовата функция не е преминала към друга съществуваща длъжност /на
останалите 4 длъжности трудовата функция е коренно различна от тази, изпълнявана
от ищеца/, то за работодателят не е съществувало задължение да извършва подбор по
3
чл. 329 КТ. Следва да се посочи, че преценката за необходимост от съкращаване на
щата и конкретните причини – отпадане на необходимостта от съответната длъжност,
разпределението на задълженията на съответната длъжност между други работници и
служители, е изцяло в компетентността на работодателя, същата е по целесъобразност
и не подлежи на съдебен контрол.
С оглед изложеното, съдът намира извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение по Трудов договор № РД-22-1 от 03.01.2017г. със Заповед № РД 22-
1382/14.06.2021г. за законосъобразно, поради което искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № РД22-1451/21.06.2021г. на Ректора
на СУ, с която е прекратено трудовото правоотношение, възникнало с Трудов договор
по чл. 110 КТ за допълнителен труд при същия работодател № РД-22-345 от
15.02.2011г., е също неоснователен. Съгласно нормата на чл.334, ал.1 и 2 КТ освен в
предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл.110,
111 и чл.114 КТ) може да бъде прекратен от работника или служителя или от
работодателя и с предизвестие от 15 дни, като при това уволнение не се прилага
закрилата по чл.333 КТ. Единствената предпоставка за законосъобразно осъществяване
на уволнение по тази разпоредба е служителят да е работил по основен и по
допълнителен трудов договор едновременно. Тогава работодателят по допълнителния
трудов договор, независимо дали това е същият работодател като този по основното
трудово правоотношение, или е друг работодател, може да прекрати допълнителното
трудово правоотношение, като отправи предизвестие от 15 дни до служителя, без да е
нужно да са налице каквито и да било други допълнителни предпоставки, за да се
упражни законосъобразно правото на уволнение или да настъпи прекратителният
ефект на изявлението. Неспазването на срока на предизвестието, какъвто е настоящият
случай, не води до порок в уволнението, а до възможност работникът да претендира от
работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 КТ (за неспазен срок на предизвестието).
Следва да се посочи, че считано от връчването на двете процесни заповеди, на
02.07.2021г., във връзка с чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, са прекратени и двете трудови
правоотношения на ищеца, без да е изтекъл какъвто и да е срок на предизвестие,
доколкото работодателят е избрал заместващата престация на чл.220, ал.1 КТ –
изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие. В този смисъл ответникът е
изпълнил задълженията си, като на ищеца е заплатена сумата в общ размер 1068,80 лв.
/л. 29 от делото/, представляваща сбор от обезщетение в размер на БТВ за срок от 30
дни, а именно 769,20 лв. по основното трудово правоотношение, и обезщетение в
размер на БТВ за срок от 15 дни – 299,60 лв. по допълнителното трудово
правоотношение. По изложените мотиви, съдът намира процесните уволнения за
законосъобразно извършени, а предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяната
им за неоснователни.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ:
Основателността на исковете предполага незаконност на уволненията. Настоящият
съдебен състав не достигна до такъв фактически и правен извод, поради което исковете
за заплащане на парично обезщетение за периода от 02.07.2021г. до 17.10.2021г., през
които ищецът не е полагал труд по основното трудово правоотношение в размер на 2
675,55 лв., респективно по допълнителния трудов договор в размер на 2 084,22 лв.,
следва да бъдат отхвърлени.
4
По исковете по чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят дължи заплащане на
трудово възнаграждение за извършена работа. Това е елемент от трудовоправно
отношение, което включва престиране на работна сила от физическо лице и насрещно
задължение за възмездяването ѝ чрез заплащане на работна заплата. За
основателността на предявения иск по чл. 128 КТ е необходимо да се установи, че в
процесния период страните са били обвързани от трудово правоотношение и
възмездяването на положения труд не е извършено в цялост без да е налице основание
за това.
По изложените по-горе съображения, безспорно страните са били обвързани по
силата на процесните договори до 02.07.2021г.
От приетата по делото молба от ищеца до ответника, находяща се на л.35 от
делото, се установява, че същата съдържа волеизявление на ищеца, че не е работила от
24.06.2021г. Доколкото документът обективира неизгоден за издателя му факт
/признание на ищеца, че не е престирала работна сила при ответника/, то съдът е
обвързан от материалната му доказателствена сила и приема, че след тази дата до
датата на прекратяване на трудовите правоотношение ищецът не е полагал труд при
ответника, поради което трудово възнаграждение се дължи за периода от 01.06.2021г.
до 24.06.2021г. или за 18 работни дни.
От приетите по делото писмени доказателства, както и от неоспореното от страните
заключение на ССчЕ се установява, че за месец юни 2021г. ответникът е начислил и
изплатил на ищеца брутно трудово възнаграждение по основен трудов договор в
размер на 1086,28 лв. и брутно трудово възнаграждение по договор за допълнителен
труд в размер на 326,84 лв. за 12 отработени дни за посочения месец. /л.29 от делото/.
Предвид извънсъдебното признание на ищеца, че е полагал труд при ответника до
24.06.2021г., дължимо е останало трудовото възнаграждение за периода 17.06.2021 г.
до 24.06.2021 г. /за още 6 отработени дни за месец юни/. При изчисляване размера на
дължимото трудово възнаграждение, съдът взима предвид констатациите на вещото
лице по неоспореното и прието по делото заключение на вещото лице по ССчЕ
/таблица № 1/, съгласно които дължимите БТВ за месец юни 2021г. са в общ размер на
2 001,73 лв., от които БТВ по основен договор – 1 402,53 лв. и по договор за
допълнителен труд – 599,20 лв., или средно дневното възнаграждение на ищеца е в
размер на 63,75 лв. по основния договор и в размер на 27,24 лв. по договора за
допълнителен труд. Съответно дължимите трудови възнаграждения за 18 работни дни
са в размер на 1 147,50 лв. по основния договор и в размер на 490,32 лв. по договора за
допълнителен труд, от които ответникът е изплатил 1 086,28 лв. възнаграждение по
основания договор и 326,84 лв. възнаграждение по договора за допълнителен труд, или
дължими са останали сумите от 61,22 лв. по основания договор и 163,48 лв. по
договора за допълнителен труд. До приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция, ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал
доказателства, от които да се установява, че е заплатил на ищеца посочените суми,
поради което искът за заплащане на трудово възнаграждение по основното трудово
правоотношение е основателен до размера от 61,22 лв. и следва да се уважи, а за
горницата до пълния предявен размер от 467,88 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен, респективно искът за заплащане на трудово възнаграждение по
договора за допълнителен труд е основателен до размера от 163,48 лв. и следва да се
уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 299,60 лв. следва да се отхвърли
5
като неоснователен.
По исковете по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че в причинна връзка
с вписани от ответника в трудовата му книжка обстоятелства относно датата на
прекратяване на трудовите правоотношения, ищецът е претърпял имуществени вреди,
както и техния размер.
В тежест на ответника е да докаже верността на вписаната дата.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът при оформянето на трудовата книжка на ищеца е вписал неверни данни
относно датата на прекратяване на основното трудово правоотношение, която
представлява обстоятелство, подлежащо на вписване съгласно нормата на чл.349, ал.1,
т.8 КТ. Доколкото трудовата книжка е официален удостоверителен документ, то
вписаните в нея данни имат доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК,
поради което съдът намира, че за ищеца е бил налице интерес да поиска нейното
поправяне, което последната е сторила и във връзка с Писмо изх. № У-214-00-9540-
1/19.07.2021г. на НОИ, ТП - София град, съгласно което са дадени указания да
уточни датата и основанието на прекратяване на правоотношението от СУ „Св.
Климент Охридски” по повод депозирано от същата заявление за отпускане на
обезщетение за безработица /л.34-35 от делото/. Ответникът не е ангажирал
доказателства, удостоверяващи извършени действия от негова страна в изложения
смисъл, като с Разпореждане № 214-00-9540-1 от 13.08.2021г. ТП на НОИ - София град
отказва отпускането на парично обезщетение за безработица на ищцата /л. 42/.
Предвид горното, по делото се установява Д.С. да е претърпяла имуществени вреди
в пряка причинна връзка с извършеното от ответника невярно вписване в трудовата
книжка, изразяващо се в пропуснати ползи поради невъзможността да получи
обезщетение за безработица за периода от прекратяване на трудовите
правоотношения с ответника до момента на постъпването на нова работа. Съгласно
заключението на допълнителната ССчЕ общо дължимото обезщетение за безработица
на ищеца за периода от 02.07.2021г. до 17.10.2021г. /заявен в о.с.з на 07.03.2022г.
период на оставане на същата без работа/, съобразно осигурителния доход и
осигурителния стаж, отчитайки правилната дата на прекратяване на ТПО, възлиза в
размер на 1 242,32 лв. С оглед диспозитивното начало и заявената с исковата молба
претенция на страната, респективно уточнителна молба от 21.09.2021г., Д.С.
претендира обезщетение за месеците юли, август и септември 2021г. Видно от Заповед
№ РД-22-1382/14.06.2021г., основното трудово правоотношение на ищеца с ответника
е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, т.е. основанието за прекратяване е
такова, за което се дължи обезщетение за оставане без работа след уволнението по реда
на чл. 222 КТ. Безспорно установено от представените доказателства е изплащането от
ответника на ищеца на сумата в общ размер 1 368,40 лв. /л.94 от делото/,
представляваща обезщетение по чл. 222 КТ за прекратяване както на основното, така и
на допълнителното правоотношение /макар по отношение на допълнителното да няма
нормативно установено задължение за неговото заплащане, респективно такова да не е
предвидено и в заповедта за прекратяване/.
Съобразявайки, че обезщетението за оставане без работа един месец след
прекратяване на договора /обезщетение по чл. 222 КТ, по отношение на което
предявените искове са оттеглени/ не може да се кумулира с обезщетение за
6
безработица от НОИ за същия период /в този смисъл и в заявление за отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, молителят е задължен да
декларира дали е получил или не на основание нормативен акт обезщетение за
оставане без работа/, в полза на Д.С. следва да се присъди сумата от 705,10 лв.,
представляваща пропуснато обезщетение за безработица за месеците август и
септември 2021г. Предвид обстоятелството, че заключението по ССчЕ дава общ размер
на дължимото обезщетение за безработица, съобразявайки среднодневния
осигурителен доход, получен и от двете трудови правоотношения, за тази сума, искът
се явява основателен до посочения размер и отхвърлен до пълния предявен размер от 1
384,56 лв., респективно искът за сумата от 1 078,56 лв. също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, но доколкото не претендира такива, а и няма данни да е извършил, разноски не
следва да му се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но до приключване на устните състезания не е заявил
такова искане, поради което не му се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата от 480,66 лв., от които 150 лв. държавна такса и 330,66 лв. –
разноски за ССчЕ, съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. В. С., ЕГН **********, срещу СУ "СВ. КЛ. О. ",
БУЛСТАТ *******, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №РД 22-1382/14.06.2021г.
на Ректора на СУ, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №
РД22-1451/21.06.2021г. на Ректора на СУ, на основание чл. 334, ал. 1 КТ, с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ за заплащане на сумата от 2 675,55 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение по ТПО, възникнало с Трудов договор № РД-22-1/03.01.2017г. и прекратено
със Заповед № РД 22-1382/14.06.2021г., за периода от 02.07.2021г. до 17.10.2021г., с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за заплащане на сумата от 2 084,22
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение по ТПО, възникнало с Трудов договор № РД-22-345/15.02.2011г. и
прекратено със Заповед № РД22-1451/21.06.2021г., за периода от от 02.07.2021г. до
17.10.2021г., с правно основание чл. 226, ал.1, т.2 КТ за заплащане на сумата от 1
078,56 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
7
вписване в трудовата книжка на невярна дата на прекратяване на трудовото
правоотношение, изразяващи се в загубата на полагащо се парично обезщетение за
безработица за периода юли-септември 2021г. по прекратеното със Заповед № РД22-
1451/21.06.2021г. трудово правоотношение.
ОСЪЖДА СУ "СВ. КЛ. О. ", БУЛСТАТ *******, да заплати на Д. В. С., ЕГН
**********, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 61,22 лв., представляваща
дължимото за периода от 17.06.2021г. до 24.06.2021г. брутно трудово възнаграждение
по Трудов договор № РД-22-1/03.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска /18.08.2021г./ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 467,88 лв. и за периода от 25.06.2021г. до
02.07.2021г.
ОСЪЖДА СУ "СВ. КЛ. О. ", БУЛСТАТ *******, да заплати на Д. В. С., ЕГН
**********, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 163,48 лв., представляваща
дължимото за периода от 17.06.2021 г. до 24.06.2021 г. брутно трудово възнаграждение
по Трудов договор № РД-22-345/15.02.2011г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска /18.08.2021г./ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 299,60 лв. и за периода от 25.06.2021г. до
02.07.2021г.
ОСЪЖДА СУ "СВ. КЛ. О. ", БУЛСТАТ *******, да заплати на Д. В. С., ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ сумата от 705,10 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от вписване в трудовата книжка на
невярна дата на прекратяване на трудовото правоотношение, изразяващи се в загубата
на полагащо се парично обезщетение за безработица за периода август-септември
2021г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска /18.08.2021г./ до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 1 384,56 лв.
ОСЪЖДА СУ "СВ. КЛ. О. ", БУЛСТАТ *******, да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 480,66 лв. за държавна такса и депозит за вещо
лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8