РЕШЕНИЕ
№ 20980
гр. С., 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. С.
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110140553 по описа за 2023 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Б. Г. С., действаща лично и в качеството си на законен
представител на малолетното дете Р. Е. В., родена на 28.12.2020г. срещу Красимир Василев
Георгиев с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 3 във вр. с чл. 5,
ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителката твърди, че с ответника живеели на семейни
начала в периода месец март 2020г. до януари 2023г. в жилището му, находящо се в гр. С.,
ж.к. «Люлин» бл. 703, вх. Е, ет. 6, ап. 18. По време на връзката им се родило общото им дете
Р. В.. Според молителката още от началото на съжителството им имало кавги, породени от
поведението на ответника. В продължение на години молителката С. търпяла физическия и
психически тормоз в името на детето им, защото вече била бременна. Неведнъж се е
случвало същият да я удря с ръка или с предмети по главата, ръцете, корема и гърба. След
раждането на детето им този тормоз продължил. Чест се случвало ответникът да я удря по
различни поводи пред детето под предлог, че е направила нещо нередно. Когато първата
молителка се разплаквала от болка и унижения ответникът започвал да й крещи и да я
обижда: «парцал», и «Курва» и че не е добре с нервите. Многократно се е случвало
ответникът да вземе детето в едната ръка и да удря в стената с юмрука на другата и да му
повтаря "това е за майка ти", като при всеки опит на молителката да вземе детето от него той
я удрял с каквото намерел под ръка и крещял, че ще вземе детето и никога няма да го види
повече. През януари 2023г. молителката и детето отишли да живеят при нейните родители в
гр. С., ж. к. «Толстой» № 63, вх. Б, ет. 6, ап. 24. Откакто напуснала общото жилище
молителката С. се виждала с ответника по повод на детето, защото знаела, че то има нужда
да общува и с двамата си родители. Детето било много стресирано от баща си и в момента, в
който го видело започвала да се крие и бяга от него. Тази нейна реакция предизвиквала
нови атаки от страна на ответника, обвинявайки я, че е настроила детето срещу него.
Конкретен повод за подаване на молбата за защита е среща между страните, проведена на
1
21.06.2023г. около 18.30ч. Молителката С. заедно с детето и кучето им порода «померан»
излезли на разходка в посока «Северен парк». След като говорили и молителката му
обяснила къде се намират ответникът пристигнал с автомобил. Казал, че трябва да поговорят
насаме и двамата влезли в автомобила. Двете молителки и кучето седнали на задната
седалка. След като молителката С. затворила вратата ответникът започнал да я обижда и да
крещи: «Ти за коя се мислиш, ще ти взема детето и правата върху него, няма да го видиш
никога повече., нарекъл я «мърша», «курва», «парцал». От крясъците детето се разплакало,
но това не направило впечатление на ответника, а докато я обиждал изведнъж я ударил с
ръка по лицето, хванала я за косата, издърпал я напред и ударил главата й в скоростния лост,
като повторил ударите няколко пъти. Молителката се опитала да извика да спре, но той я
хванал за гърлото и започнал да я души с едната ръка, а с другата да я удря по ръцете и
краката, за да спре да се движи и съпротивлява. След като повторил няколко пъти, че ще й
вземе детето и няма да го види повече я пуснал, а молителката С. от болка и уплаха се
разплакала. С последни сили молителките излезли от колата, а ответникът ги подгонил като
ритал и удрял молителката С. по улицата, а тя се опитвала да стигне до дома на родителите
си, където живее. Няколко дни след това била много разстроена, страдала от безсъние,
изпитвала силен страх за себе си и за детето. На 25.06.2023г. молителката С. с помощта на
близки отишла до Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
«Александровска» ЕАД на преглед от лекар. Във връзка с извършения преглед й е издадено
съдебномедицинско удостоверение, което прилага към сезиращата молба. Излага подробни
твърдения, че ответникът й многократно я е подлагал на физическо и психическо насилие
над нея, почти винаги в присъствие и пред детето им Р... Сочи, че след посочения акт на
домашно насилие от 25.06.2023г. изпитва постоянен страх за живота си. Моли съда да
наложи мерки за защита по ЗЗДН за себе си и за детето.
Ответникът Е. В. оспорва твърденията на молителката С.. Твърди, че на посочената
дата – 21.06.2023г страните са прекарали заедно в парка на разходка с детето и кучето.
Виждали са се и не следващите дни, заедно са водили детето на лекари молителката не е
била притеснена или стресирана да прекарва време с него. Излага твърдения, че
постоянните молби и жалби, които пуска срещу него молителкята С. са също форма на
тормоз от нейна страна, н от ой не е сезирал компетентните органи.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че молителката Б. Г. С. и ответникът Е. И. В. имат общо дете – Р. Е. В.,
родена на 28.12.2020г., която е вторият молител в настоящото производство. .
В молбата си от 21.07.2023г. молителката Б. Г. С. подробно описва акта на домашно
насилие, извършен от ответника В. срещу нея в присъствието на малолетното им дете Р. В.
на 21.06.2023г. В молбата се твърди, че двете били на разхода в посока „Северен парк”
заедно с кучето им порода „Померан” . След като говорили и молителката му обяснила къде
се намират ответникът пристигнал с автомобил. Казал, че трябва да поговорят насаме и
двамата влезли в автомобила. Двете молителки и кучето седнали на задната седалка. След
като молителката С. затворила вратата ответникът започнал да я обижда и да крещи: «Ти за
коя се мислиш, ще ти взема детето и правата върху него, няма да го видиш никога повече.,
нарекъл я «мърша», «курва», «парцал». От крясъците детето се разплакало, но това не
направило впечатление на ответника, а докато я обиждал изведнъж я ударил с ръка по
лицето, хванала я за косата, издърпал я напред и ударил главата й в скоростния лост на
автомобила, като повторил ударите няколко пъти. Молителката се опитала да извика да
спре, но той я хванал за гърлото и започнал да я души с едната ръка, а с другата да я удря по
ръцете и краката , за да спре да се движи. След като повторил няколко пъти, че ще й вземе
детето и няма да го види повече я пуснал, а молителката С. от болка и уплаха се разплакала.
С последни сили молителките излезли от колата, а ответникът ги подгонил по улицата
бутайки и удряйки молителката С., а я се опитвала да стигне до дома на родителите си,
където живее.
2
Видно от представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение № 286/2023г.
от 25.06.2023г., издадено от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„Александровска” ЕАД при прегледа на молителката са установени следните наранявания:
по предно вътрешната повърхност на дясната мишница има петно от кръвонясядане; на
дясното бедро в средата има три групи окръглени ограничени мораво кафеникави
кръвонасядания, разположени едно под друго диаметър около 1 см. , по предната
повърхност на същото бедро в долната му част също има три групирани кръвонасядания,
разположени една под друга. По предната повърхностни предно странична такава на лявата
подбедрица по цялото й протежение има най – малко 13 пръснати окръглени моравокафяви
кръвонасядания с размери 1/1 до 3/2. По предната и предно вътрешната повърхност на
дясната подбедрица в горната й трета има обширно моравокафеникаво кръвонасядане с
размери около 7/6 см. Изброените увреждания се дължат на действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по време и начин, както съобщава пострадалата и са
причинила на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота, като е
изпитвала болка и страдание.
За целите на настоящото производство е извършено проучване от социални
работници от ДСП Люлин. По делото е представен техен доклад, след среща и разговор с
бащата, в който той се е представил като загрижен и отговорен родител. Пред социалните
работници ответникът е разказал, че обича да прекарва време с детето си Р., но майката е
конфликтна личност и не му позволявала, понякога му блокирала телефона за отглеждането
на детето може да разчита на своята майка. В неговия дом са създадени подходящи условия
за отглеждане на детето.
По делото е представен и социален доклад от ДСП Сердика, изготвен на 04.10.2023г.
след среща с двете молителки. Майката сподели, че още по време на съвместното им
съжителство с ответника е имало моменти, в които е оказвал насилие над нея и детето.
Майката споделя, че бащата често употребява алкохол, ПАВ и играе хазарт. След раздялата
им бащата е контактувал с детето без майката да създава проблем за това. След това
малолетната Р. започнала да показва по-разкрепостено поведение, показвала признаци на
нервност, изпадала в кризи. По информация на майката насилието над детето се състояло в
заплашване, гледане на „порно” клипове в присъствие на детето и непристойно държане
спрямо нея. Детето е насочено към ползване на социална услуга „Работа с психолог”.
Според доклада на социалните работници от фондация „Конкордия” детето е неспокойно и
емоционално нестабилно. По време на сесиите детето е показало привързаност към майката.
Не говорело и имало дефицити в развитието, които е възможно да се дължат и на преживян
стрес.
По делото е назначена съдебно-психологична експертиза на малолетната молителка
Р. В.. Приетото съдебно заключение, което съдът напълно кредитира се установява, че
детето Р. е жертва или свидетел на насилие от страна на своя баща. След извършеното
изследване вещото лице е достигнало до извода, че детето Р. В. преживява на поведенческо
и телесно ниво негативни признаци, характерни за деца, свидетели и жертва на насилие. В
контекста на горното и като намира констатациите на вещото лице за компетентно и
обективно изготвени, съдът изцяло ги кредитира.
С показанията на свидетеля Георги Руменов Алексиев, познат на страните от
квартала, се установява, че на 21.06.2023г. вечерта пред 24 поликлиника страните били
заедно. Майката вървяла с детето, а бащата вървял с тях и дърпал и бутал майката, а детето
и кучето вървели отстрани. Съдът кредитира показанията на свидетеля Алексиев като
резултата на лични възприятия, а и същият не е свързан емоционално със страните и не е
заинтересован от изхода на делото.
По делото е разпитана съседка на молителката – Кръстина Борисова, чийто показания
съдът напълно кредитира. Свидетелката разказва, че познава молителката от дете. В кР. на
месец юни я видяла във входа на блока, била много разстроена им имала синини в областта
на врата. Разказала й , че предния ден имали конфликт с Е. и той започнал да я души пред
детето. Молителката показала на свидетелката и синини по ръката.
3
По делото е разпитана като свидетел майката на ответника Капка В.. Съдът намира,
че нейните показания са ирелевантни за предмета на делото. Същата не е била свидетел на
описаните от молителката актове на насилие, а разказва обстоятелства относно родителския
капацитет на сина си. Същият може да притежава такъв, възможно е да прекарва
пълноценно време с детето си и едновременно с това да осъществява актове на насилие по
отношение на неговата майка.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Молбата, инициирала производството пред настоящия състав е подадена от лица,
които твърдят, че са пострадали от домашно насилие, извършени от лице в хипотезата на чл.
3, т.3 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата
на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла
на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална
дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но наложеното в практиката
разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице
чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване,
засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до
намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство,
да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи
психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС,
провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране. Преценката за
наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде
извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след
съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва
с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на
представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията
твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените
твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез
действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.
Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи
съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителката,
че ответникът е извършил спрямо нея процесния акт на домашно насилие на 21.06.2023г.
Изложеното в молбата се подкрепя както от писмените доказателства (представеното
съдебно-медицинско удостоверение), така и от свидетелските показания.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че с действията си
4
ответникът В. е осъществил и актове на домашно насилие по отношение на малолетното
дете Р. В. . Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай
умишлен акт на извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия,
омаловажаващия характер на действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН,
наопаки, може да бъде преди всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва
акт на домашно насилие към друго лице в присъствието на дете действа най-малкото
непредпазливо по отношение възможността да увреди психиката на детето или най-малкото
да уплаши детето. В конкретния случай от приетия социален доклад на ДСП Сердика и от
заключението на съдебно-психологичната експертиза по делото се установява, че детето Р.
се страхува от баща си. Същото изпада в тремори когато стане въпрос за баща му. Всички
тези обстоятелства ,които са безспорно установени водят до извода, че детето Р. В. е била
обект на актове на домашно насилие, извършено от страна на нейния баща Е. В..
С оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като извършител на
психическо и физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, чрез които ще се
даде защита на молителките Б. Г. С. и малолетната Р. Е. В.. Съдът не е обвързан от искането
и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Същевременно, неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на
предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде
обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на
домашно насилие и последиците от тяхното извършване, съдът счита, че мерките за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, считано
от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията,
подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Като съобрази естеството на акта на домашно насилие, отличаващ се с с
особен цинизъм и дързост, както и последиците и мястото на извършването на акта на
физическо и психическо насилие, съдът налага на ответника глоба в размер от 500
(петстотин) лева.
Съдът намира за необходимо ответникът да бъде задължен да посещава програми за
корекция на поведението си за срок от поне 3 месеца в определен от съда център, тъй като е
имал ясно изразено агресивно поведение към съпругата си, което следва да се коригира.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Е. И. В. се осъжда да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева.
Молителката е претендирала заплащане на сторените разноски в размер на 1200 лв.
Представен е списък по чл. 80 от СК, копие на два договора договор за правна помощ и
съдействие, имащ характера на разписка за извършването им. По делото е направено
своевременно възражение за прекомерност на претедираните от молителките разноски.
Съдът като съобрази, че молителтките са две, проведени са четири открити съдебни съдебни
заседания и делото се отличава с фактическа и правно стойност доколкото се касае за
защита на правата и интересите и на малолетно дете, както и че договорения хонорар е
съобразен с минимума , определен в Наредба № 1 /2014г. за адвокатските възнаграждения за
делата с предмет защита от домашно насилие, намира възражението за неоснователно. По
изложените съображения претенцията за възлагане на разноските е основателна и следва да
се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на молителя сумата от 1200 лв. , сторени
разноски по делото.
Съдът е назначил служебно съдебно-психологична експертиза на малолетното дете,
страна в настоящото производство с цел осигуряване на адекватна защита на неговите права
5
и установяване на обстоятелството дали същото е било обект на актове на домашно насилие.
Заплатил е възнаграждението от бюджета на съда. По изложените съображения ответникът
Е. В. с оглед изхода на делото следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да възстанови
на съда сумата от 500 лв.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Е. И. В., ЕГН
**********, с адрес в като:
ЗАДЪЛЖАВА Е. И. В., ЕГН **********, с адрес в гр. С., , на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Б. Г.
С., ЕГН **********, и Р. Е. В., ЕГН **********, двете с адрес гр. С. за срок от
осемнадесет месеца.
ЗАБРАНЯВА на Евгени И. В., ЕГН **********, с адрес в гр, на основание чл. 5, ал.
1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, да приближава Б. Г. С. , ЕГН ********** и Р. Е. В., ЕГН
**********, двете с адрес гр. С., 5, на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, до
жилището им на посочения адрес, местоработата й и местата за социални контакти и отдих
за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Е. И. В., ЕГН **********, с адрес в гр. С., , че при
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Е. И. В., ЕГН **********, с адрес в гр. С., , на основание чл. 5, ал. 3
от ЗЗДН, глоба в размер на 500 (петстотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН на Е. И. В., ЕГН **********, с
адрес в гр. С., , ДА УЧАСТВА В СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ
НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ за срок от три месеца с честота според условията на
програмата в Център „Отворена врата“ с адрес: С., ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“, №
24, ет. 4, телефон: 087/ 839 64 99 – З. М., ел. поща: οpendoor_centre@hotmail.com, където да
се яви НЕ ПО-КЪСНО ОТ ДВЕ СЕДМИЦИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРЕПИС ОТ
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
УКАЗВА на Център „Отворена врата“ с адрес: С., ж.к. „Хиподрума“, ул.
„Юнак“, № 24, ет. 4, да представи след първата среща с ответника информация за
предвидената честота на провеждане на сеансите, както и да представи по делото доклад
след кР. на програмата.
ОСЪЖДА Е. И. В., ЕГН **********, с адрес в гр. С., да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и на
основание чл 77 от ГПК сумата от 500 лв. заплатен депозит на вещо лице.
ОСЪЖДА Е. И. В., ЕГН **********, с адрес в гр. С. да заплати на Б. Г. С. , ЕГН
**********, и Р. Е. В., ЕГН **********, двете с адрес гр. С., ж.к. Толстой, № 63, вх. Б, ет.
6, ап. 24 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1200 лв. сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седмодневен
срок, считано от 19.12.2023г., като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
(чл. 20 от ЗЗДН).
Преписи от настоящото решение да се изпратят на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6