Решение по дело №274/2020 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 септември 2020 г. (в сила от 18 юни 2021 г.)
Съдия: Валя Йорданова Младенова
Дело: 20201300500274
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                            Р Е Ш Е Н И Е №  150

 

гр. Видин, 23.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският окръжен съд                гражданска колегия в публичното заседание на  първи септември две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                                             Председател :  В.В.

                                                                                                        А.П.

                                                                                                     В.М.

 

при секретаря Ар.А. и в присъствието на прокурора ...................................                                                     като разгледа докладваното от съдия В. М.  В. гр. дело № 274 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Специализирано поделение „О – В против Решение № 626/14.02.20202 по грд № 62/2019г по описа на ВРс, с което са осъдени да заплатят  на Н.В.Я.ЕГН  **********, , сумата в общ размер на 11 888,57лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода – 01.01.2016г. до 28.12.2018г., ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 11.01.2019г. до окончателното издължаване, като иска в останалите части относно периода 01.08.2015г. до 31.12.2015г. и до пълния претендиран размер, отхвърля като неоснователен, сумата в общ размер на 1 714,96лева., обезщетение за забава върху горната главница, считано от падежа на всяко вземане до предявяване на иска – 11.01.2019г., като иска в частта на пълния претендиран период и размер отхвърля като неоснователен, сумата от 489,29лева – обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 11.01.2019г. до окончателното издължаване, сумата от 741,35лева представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 11.01.2019г. до окончателното издължаване, сумата от 433,70лева направени разноски по производството.

Поддържа се, че СП О В“ не е надлежна страна, а пасивно легитимирана страна следва да бъде „Н “ ДП, ЕИК  ... Съгласно параграф 15 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗСА, от датата на вписването му в Търговския регистър ДП“Н“ е правоприемник на активите и пасивите, както и архива  на ДП “О В“. 

Моли Съда да постанови решение, с което обезсили постановеното решение и прекрати производството по делото.

Ответната по жалба страна оспорва същата.

 Счита решението за правилно и обосновано.  Подържа , че ответната страна С„О – В..” е специализирано поделение на Държавно предприятие „Н….ЕИК: , което е създадено със Закон за С/ЗСА/ и съгласно чл. 6 е юридическо лице със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ.

На основание чл. 9, ал. 6, т. 4 от ЗСА и чл. 64, ал. 2, т. 7 и Приложение 3 към чл. 59, т. 2 от Устройствен правилник на С на ДП“Н“ са работодатели по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда.  Между страните, по силата на чл. 123, ал. 1 КТ съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № 5 / 19.08.2013г., сключен с ДП “О, ЕИК ….

 Дейността на последното е прекратена  чрез сливане на дружеството в Д.п. „Н“, С.п.„О..” в което ищцата е полагала труд и  е била преназначена и  изпълнявала длъжността – счетоводител, място на работа СП „О”. 

Трудовото правоотношение между страните е  прекратено със Заповед № 6 – П / 28.12.2018г.на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, считано от 28.12.2018г.

  Поради това иска искът е предявен против надлежна страна , не са налице условия за отмяна на решението.

 Претендират разноските по делото.

         Видинският окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от Кодекса на труда КТ/, чл. 245 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, от Н.В. ***, против Сп. „ОБулстат …, към Д „Н..ЕИК  …, седалище гр. В…, З...

         Основното оплакване във въззивната жалба е въведеното възражение за недопустимост на исковете поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответната страна. 

Поддържа се, че СП О– В“ не е надлежна страна, а пасивно легитимирана страна следва да бъде „Н….“ ДП, ЕИК ….

ВдОС намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения :

Неоснователно е  възражението на ответната страна за недопустимост на исковете поради липса на пасивна процесуална легитимация.

         Ответната страна С….„О…. В” е специализирано поделение на Държавно предприятие „НЕИК: , което е създадено със Закон за Селскостопанската академия /ЗСА/ и съгласно чл. 6 е юридическо лице със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ.

         На основание чл. 9, ал. 6, т. 4 от ЗСА и чл. 64, ал. 2, т. 7 и Приложение 3 към чл. 59, т. 2 от Устройствен правилник на Селскостопанската Академия Специализираните поделения на ДП“НПЦ“ са работодатели по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда.

 Съгласно параграф 15 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗСА, от датата на вписването му в Търговския регистър ДП“НПЦ“ е правоприемник на активите и пасивите, както и архива  на ДП “О….“.

 В Търговския регистър Д. п. „Н,   ЕИК :   е вписан на 23.11.2018г.

         Между страните, по силата на чл. 123, ал. 1 КТ съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № 5 / 19.08.2013г., сключен с ДП “О, ЕИК ….

 Дейността на последното е прекратена  чрез сливане на дружеството в Д.п.„Н“, С „О.,  в което ищцата е полагала труд и била преназначена.

         Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 4 от КТ, работодателят – приобретател- Специализирано поделение „О” отговаря за задълженията към работника, възникнали преди преобразуването. С ответната страна С.п.. „О….” ищцата била в трудово правоотношение  до 28.12.2018г., където работела на постоянен трудов договор и изпълнявала длъжността – счетоводител, място на работа СП „О….”.

         Трудовото правоотношение между страните е  прекратено със Заповед № 6 – П / 28.12.2018г.на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, считано от 28.12.2018г. 

            Съгласно &. 15, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, от датата на вписването му в търговския регистър Д.п." е правоприемник на активите и пасивите на държавните предприятия, както следва: Опитна станция по земеделие – Видин; Опитна станция по земеделие – Лом; Опитна станция по кайсията и земеделието – Силистра; Опитна станция по соята – Павликени; Опитна станция по земеделие – Лозница; Опитна станция по земеделие – Хан Крум; Опитна станция по лозарство и винарство – Варна; Опитна станция по земеделие – Поморие; Опитна станция по поливно земеделие – Пазарджик; Опитна станция по земеделие – Сливен; Опитна станция по тютюна – Хасково; Опитна станция по земеделие – Кърджали; Опитна станция по лозарство – Септември; Опитна станция по картофите – Самоков; Опитна станция по земеделие – Ямбол; Система за агропазарна информация САПИ – София. Съгласно ал. 2 регистрацията на посочените държавни предприятия се заличава от датата на вписването в търговския регистър на Д.п.".

"Научно-производствен център" ДП е вписано в Търговския регистър на 23.11.2018г. Считано от тази дата „О“ ДП е заличено.  

Съгласно чл. 9, ал. 3 от Закона за селскостопанската академия, ДП „Н….: централно управление и специализирани поделения. 

Опитна станция по земеделие – Видин е специализирано поделение на ДП „Н“ съгласно Устройствения правилник на Селскостопанската академия, приет с ПМС № 151 от 25.07.2018 г., обн. ДВ. бр.63 от 31 юли 2018г., в сила от 01.08.2018г.

В случая намира приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от Закона за селскостопанската академия, съгласно която специализираните поделения са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

         Предвид това съдът намира, че възражението на ответната страна за недопустимост на производството е  неоснователно.

Решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора С „О– В.Булстаткъм Държавно предприятие „НЕИК …, седалище гр. В…, З…,  следва да заплати на Н.В.Я.ЕГН  : **********, сумата от 400 лева направени разноски по производството пред ОС-Видин.

Водим от горното, Видинския окръжен съд :

 

                   Р    Е    Ш    И   :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 626/14.02.20202 по грд № 62/2019г по описа на ВдРС.

Осъжда С „О– В….Булстат…..към Държавно предприятие „НЕИК …, седалище гр. В…, З…, да заплати на Н.В.Я.ЕГН  : **********, сумата от 400/ четиристотин / лева направени разноски по производството пред ОС-Видин.

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                    2.