РЕШЕНИЕ №69
гр.Враца, 05.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, в публично заседание на двадесет и втори
май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ХРИСТОВ
При секретар Ирена Митова, като разгледа т.д. № 76 по описа за 2017 г за да се произнесе, взе
предвид следното :
Предявени са осъдителни искове с правно основание: чл.422 вр с чл.415 ал.1
от ГПК чл.423 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ Юробанк България „ АД гр.
София , ЕИК ********* представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Н.Д.
,чрез пълномощника адв.В.А.В. от САК с
адрес *** твърди, че П.Т.Г. с ЕГН **********
*** дължи по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 28668 от 30.10.2007 г. следните незплатени
суми : главница – 56319,07 евро и срок
за погасяване 336 месеца , договорна лихва
за периода от 02.03.2015 г до
11.01. 2017 г. – 9567 .86 евро , такси и
застраховки за периода от 02.04. 2015
г. до 11.01. 2017 г – 776.81 евро и
такса за връчване на нотариална покана
- 72 лв . Претендира се и за плащане на разноски в размер на 5593.29
лв разноски в заповедното производство, от които държавна
такса 2609 .10 лв и 2984 .19 лева с вкл. ДДС – адвокатски
хонорар или общата не заплатена сума е в
размер на 66663.73 евро претендира се разноски
и за настоящата инстанция.На ответника е било изпратено и уведомление за предсрочна
изискуемост получено на 15.11.2016 г. от лицето ТОДОР Г.Т. –баща на длъжника .
С покана за доброволно изпълнение връчена на майката на длъжника на 06.06.2017
г същият на основание чл.428 ал.1 от ГПК е поканен в двуседмичен срок да
изпълни доброволно задължението си . Посочено е , че ако не изпълни това свое
задължение ще се премине към принудителното изпълнение .Във възражението се
посочва, че ответникът не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение и ПДИ по изпълнително дело
№ 20178150400627 по описа на ЧСИ рег. № 815 – Татяна Кирилова с район на действие
ОС – Плевен за общата сума 150 121.34 лева,като искането за спиране на изпълнението
е оставено без уважение.
Ответникът П.Т.Г. сключил с
Ищецът „ Юробанк България „ АД / с
предишни наименование Българска пощенска банка АД и Юробанк
и Еф Джи България АД / Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
28668 от 30.10.2007 г. с разрешен размер
от 49420 евро и срок за погасяване 336
месеца на 01.11.2007 г и усвоил сумата в пълен размер . Преустановил
плащането на дължимите месечни вноски за
главница и договорни лихви на 02.03.2015
г . , като от тази дата изпаднал в
забава по отношение плащането на дължими
месечни погасителни вноски за главница и договорни лихви . Допуснал просрочие
на три погасителни вноски за главница и договорни лихви с падежи на 02.03.2015 г. , 02.04.2015 г.
и от 02.05. 2015 г. поради, което на основание чл.19 ал.2 от договора за
банков кредит се превръща в предсрочно изискуем , считано от датата на последната
вноска 02.05.2015 г.
Банката е прехвърлила всички свои
вземания с договор за цесия сключен
между нея и „ Бългериън Ритейл Сървисиз
„ АД отнасящи се за кредита ,ведно с всички обезпечения и принадлежности / чл.25 от Договора за
кредит / .
С Допълнително споразумение от
28.07.2009 г., Допълнително споразумение
от 26.07.2010г., Допълнително споразумение от 02.08.2011г. , допълнително споразумение
от 1.10.2012г., допълнително
споразумение от 19.10.2012 г .,допълнително споразумение от 20.06.2013 г. ,Допълнително
споразумение от 31.01.2014 г., кредиторът е упражнил правото си да преоформи
сумата на съществуващите просрочия чрез натрупване им към усвоената редовна главница по кредита , поради което се е формирала по извлечението от счетоводните книги главница по кредита по – голяма от посочения размер в
Договора за банков кредит .
По силата на договор за цесия от 05.03.2014 г „ Бългериън Ритейл сървисиз „
АД е прехвърлил на ищеца всички свои вземания произтичащи от
Договорът за кредит № HL 28668 / 30.10. 2007 г . заедно с всички обезпечения и
принадлежности .
В подкрепа на твърденията си ищецът представя по делото препис от писмени
доказателства –договор за кредит HL 28668 30.10.2007 г . и описаните по – горе
Допълнителни споразумения .
Ответникът П.Т.Г. чрез пълномощника
си адв. Д.Н. *** със съдебен адрес:*** , офис № 17 оспорва размера на главницата , договорната
лихва , такси и разноски като неоснователен и недоказан .
В подкрепа на това свое становище
отстоява разбирането, че ответника не
е уведомяван своевременно от банката
,че задължението му погасителния план се увеличава автоматично и без основание включително и с допълнителни
споразумения . Счита, че искът е погасен по давност съгласно чл.110 и сл. от ЗЗД.Поддържа, че не е получавал погасителни планове към допълнителните
споразумения и общи условия и екземпляри от самите споразумения .
Заявява, че в нарушение на закона чл.99 ал.3 от ЗЗД ищеца не го бил
уведомил за цесията на договора и излага
правни аргументи .Подържа ,че в Договорът за банков кредит и последващите го допълнителни споразумения се съдържат нищожни клаузи като на основание
чл.26 от ЗЗД това водело до не пораждане на правни последици . Тези клаузи не
били индивидуални договорени и били
неравноправни по смисъла на чл.143 , т.10
и т.12 от ЗЗП . Оспорените клаузи са подробно описани в отговора на ответника : чл.3 ал.1 , ал.3,
ал. 5 ,чл.6 , ал.2 ал.3 , чл. 7 ,ал.2 чл.12 , чл.22 ал.1 и ал.2 от договора
.Твърди ,че към исковата молба няма справка от счетоводните книги на ищеца за
исковия период , неясно било откога е в
забава и откога не плаща вноските .
Неясно било и как е определена лихвата през периода от сключване на договора за
кредит за покупка на недвижим имот №HL
28668 от 30.10.2007 г. до завеждане на делото .
С допълнителна искова молба с вх . № 8345 / 23.12.2010 г пълномощникът на
ищеца заявява ,че оспорва изцяло подадения
отговор от ответника , като същевременно се излагат подробни
съображения за допустимостта и
основателността и яснотата на исковата молба
и пълната несъстоятелност и
недоказаност на аргументите на ответника .
Тя е връчена на пълномощникът на
ответника, който в срока по чл.373 ал.1 от ГПК е упражнил правото си по чл.373
, ал.2 от ГПК и е оспорил с допълнителния
си отговор допълнителната искова молба , като отново е релевирал съображения от
правен характер за неоснователност и недоказаност на ищцовата претенция .
Предявени са осъдителни искове с правно основание: чл.422 вр с чл.415 ал.1
от ГПК чл.423 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът носи доказателствена тежест да установи фактите и обстоятелствата ,
на които се основава претендираното право , че е изправна страна по договора за
кредит , че размера на исковата претенция
е доказан по основание и размер и
че ответникът е изпаднал в забава поради 3 месечно просрочие на вноските по
договора за кредит .
Ответникът чрез допустими от закона доказателствени
средства следва да установи ,че са налице такива правнорелевантни , които
правят недължимо претендираното от ищеца право .
Съдът е приел за разглеждане по същество
предявените искове, приел е представените от страните писмени доказателства и
се е произнесъл по направените доказателствени искания на страните.
За изясняване на делото от фактическа
страна е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно
–счетоводна експертиза със задачи,поставени от страните по делото,като са
изготвени заключения от вещото лице К.,последната по въпросите на „банковото дело“,поставени
от страните.
От
заключението на К. по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява,че съгласно счетоводните записвания на Банката-ищец усвоената
главница по Договора за кредит с извършеното преоформяне на дълга с
последващите Допълнителни споразумения ,е в размер на съгласно първа задача от
заключението на вещото лице на стр.121 от делото -усвоената главница е 57326.57
евро, издължена главница -1007.50 евро ,последно плащане на главница - 67.01
евро на дата 25.02.2015 г. ,остатък на главницата - 56319.07 ,възнаградителната лихва е в размер - 42 208.94 евро , издължена лихва е в размер - 40887.82 евро
, последно плащане на лихва е в размер -
15.22 евро на 04.03.2015 г. остатък лихва
-1321.12 евро, мораторна лихва в размер
на - 8256.73 , издължена лихва 9.99 евро
последно плащане 0.84 евро на 25.02.2015
г. ,остатък -8246 .74 евро такси и
застраховки 2576.95 евро издължени в размер на 1800.14 евро последно плащане 1.15 евро на 04.03.2015 г.
остатък 776.81 евро.
Съгласно заключението на вещото
лице К. първата частично просрочена вноска се явява
месечната вноска с падеж 25.02.2015г. в размер на 67.01 евро с основание „банково
вземане на просрочени главници към дата 02.02.2015г. , 0.84 евро с основание
„олихвяване на кредит „ и от 04.03.2015 г. в размер на 15.22 евро с основание
„банково вземане на просрочени лихви „ по редовни главници „ към дата
02.03.2015 г. , 5.11 евро с основание „адм. такса „ просрочен кредит „ след
тези дати няма плащания „-трета задача от заключението -стр.121 от делото.
Вещото лице е извършило изчисления на размера
на дълга за целия период на кредита-336 месеца при заложените показатели по
първоначалния Договор за кредит. Вещото лице е установило промяна на БЛП и
общия лихвен процент от Банката по
кредита за целия период на договора до завеждане на иска/дадени в табличен вид
на стр.38 от допълнителното заключението,стр.139
от делото/.Съгласно
допълнителното заключение лист 32 и
стр.187 от делото просрочието на такса за управление по кредита е от 01.11.2014 г. като ответникът е изпаднал
в просрочие на 01.03.2014 г. частично за лихва и цялостна вноска за главница
ред 76 от таблицата от тази дата е изчислена и наказателната лихва.Съгласно
справка за платена главница , лихви и такси при хипотеза на дълга 49420 евро към 1.01.2017г редовна главница 44893.19 евро ,просрочена
главница 1927.55 евро , текущи лихви редовна главница 390.94 евро , текущи
лихви просрочена главница 32.85 евро , просрочени лихви редовна главница –
13842.82 евро , просрочени лихви просрочена главница 562.27 евро , такси 686.52
евро ,общо 62336.14 евро .
В заключението е посочено,че ГЛП по кредита
се определя като сбор от БЛП,определен по методологията на Банката плюс
договорна надбавка.Размерът на договорната надбавка се посочва в договора за
кредит по процесния кредит.Съгласно Методологията на Банката за определяне на
БЛП,същият се определя като сбор от следните компоненти:трансферна цена на ресурса
и буферна надбавка.Трансферната цена на ресурса се формира от разходите,които
Банката прави за привличане на паричен ресурс,като тези показатели са обективни
и не зависят от волята на Банката.По-голяма част от тях представляват публично
оповестени индекси,приложими на международните финансови пазари.Буферната
надбавка включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при
най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в
лихвените нива на размер до 0,50%/на годишна база/.Съгласно Методологията на Банката
при промяна на един или повече от изброените по-горе компоненти е налице
основание за актуализация на БЛП.Комитетът по управление на активите и пасивите
е органът на Банката ,който е отговорен за първоначалното определяне и последващи
промени в размера на БЛП.
От 2013 г. с допълнително
споразумение от 20.06.2013 г . между страните лихвената база от БЛП се променя на ПРАЙМ и
надбавка.ПРАЙМ се определя съгласно методология
за определяне на референтен лихвен процент по потребителски и жилищно ипотечни
кредити и включва следните компоненти тегло , лихвен процент по
депозити на домакинства R,минимални задължителни резерви
MRR, разход за гарантиране на влоговете
DGF, БЕЗРИСКОВ ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ ,ПРИЛОЖИМ ЗА България RFR, рискови тегла RW,корекция за промяна в цената ,корекция за
промяна в цената на новопривлечен ресурс MCA,орган на банката , отговарящ за
определянето и промяната на стойността
на ПРАЙМ;
Впредвид становището на страните ,
доказателствата събрани по делото , възраженията и оспорванията съдът намери за следното :
С последващите си действия банката
е поставила ответника в неравноправно положение, тъй като между „Юробанк И Еф
Джи България” АД (сега-„Юробанк България” АД) и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД
е сключен договор за цесия, с който банката прехвърлила на дружеството всички
свои вземания по договорите за кредит, заедно с всички обезпечения, привилегии
и др. принадлежности, вкл. начислената до датата на прехвърляне лихва. Към
момента на сключването му са били налице отношения на свързаност между банката
– цедент и дружеството – цесионер, тъй като едни и същи лица – са били пълномощници НА КРЕДИТОРА И.И.И. И Т.Ц.Б. на двете договарящи страни.
По делото
няма данни този договор за цесия да е бил съобщен на длъжника.
След цесията
са били сключени много допълнителни споразумения към договора за кредит между
цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД и длъжника и неговия пълномощник .
Всяко от тях съдържа идентични клаузи, с които е бил преоформян размерът на
дълга, чрез натрупване на просрочени главници и начислени редовни и наказателни
лихви към момента на сключване на съответния анекс. По този начин е формирана
нова олихвяема главница, като необосновано е бил увеличен общият размер на
дълга. Уговорено е, че на длъжниците се предоставя „облекчен ред” за погасяване
на задълженията за срок от 12 месеца или 6 месеца. В членовете на допълнителните споразумения е уговорено, че
по време на „гратисния” период кредитополучателят погасява кредита на равни
месечни вноски, като конкретният им размер се определя в двустранно подписан погасителен
план. От погасителния план се вижда, че първите 12 месечни вноски в размер на
различни суми са били отнасяни само за
лихвите по главницата, формирана по указания по-горе начин. В случай на
просрочие на някоя от тези вноски върху тях е била начислявана наказателна
лихва, която е била калкулирана чрез натрупване в размера на главницата по
следващото допълнително споразумение.
Като по допълнителните споразумения
по договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL 28668
от 30.10.2007 г. с дати на сключване на
споразуменията - 01.10.2012г, 19.10.2012г,20.06.2013г. 30.01.2014г. са сключени чрез пълномощник З.С.Ц. на ответника
Във връзка с оспорването на
тези допълнителни споразумения включително и в частта за пълномощното, както на
ищеца, така и за пълномощното на З.Ц.
съда е дал възможност на ищеца да ангажира доказателства и представи
пълномощното ,с което е упълномощена З.Ц. . Това не е направено от ищеца да представи
по делото пълномощното на З.С.Ц. за да се изясни по делото какви са нейните
права и за какво може да сключва допълнително споразумение при какви параметри
на споразумението за главница , лихва , лихвен процент,такси , застраховки и срок. Неясно по делото остава отговаря ли
пълномощното на изискванията на чл.40 от ЗЗД – а именно ако представителят и лицето
, с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания
договорът не произвежда действия за представлявания.
Съгласно
чл.37 ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква
особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма.В конкретния случай пълномощното не е представено
и съдът не може да прецени дали е нарушена разпоредбата на чл.580, т.6
във връзка с чл.590, ал.1 ГПК както и дали съответно
лицето, заверило подписа, разполага с удостоверителна компетентност съгласно
чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Съгласно чл.39 ЗЗД
обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се
определя според това, което упълномощителяте изявил.
Конкретното пълномощно включва изявление на упълномощителяза
сключване на документи с ищеца с процесния договор .За да възникне надлежна представителна
власт за сключване на процесните допълнителни споразумения ,
съдът трябва да установи , че е достатъчно
в пълномощното да бъдат посочени основните елементи на договора, а уговарянето
на други, факултативни такива, щом не е изрично ограничено, може да бъде
тълкувано единствено с оглед разпоредбата на чл.40 ЗЗД, което в случая няма как да се установи, тъй като ищецът не го е
представил. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ответника в отговора, че
допълнителните споразумения с ищеца не е произвел действие за ответинка, тъй като е налице хипотеза по чл.40 ЗЗД – когато
представителят и лицето, с което той договоря, са се споразумели във вреда на
представлявания. За да е налице хипотеза по чл.40 ЗЗД, необходимо е на първо
място, договорът обективно да уврежда интересите на представлявания, като не е
задължително вредата да е настъпила, а е достатъчно да съществува сигурност за
нейното настъпване. Представителството по правило обслужва интересите на
представлявания, поради което при упражняване на представителната власт представителят
е длъжен да се ръководи изключително от тези интереси. В конкретния случай от
клаузите на договора и с оглед всички установени по делото обстоятелства се
налага извод, че договорът е сключен, за да обслужва предимно интересите на банката и уговорените в него условия за мен кредитополучателя са крайно неизгодни. ,тъй като съм плащал само възнаградителни лихви през посочените периоди по
тези допълнителните споразумения от
01.09.2012 г до 2015г.и нито една вноска главница.Горепосоченото
налага извод, че от обективна страна допълнителните споразумения създават
реална възможност за увреждане на кредитополучателя още в
момента на тяхното сключване.Налице
е и субективен елемент на хипотезата по чл.40 ЗЗД –споразумяване между
пълномощника и ищеца във вреда на представлявания, което не е задължително да
се изрази в общ сговор и общо намерение (цел) у представителя и насрещната
страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност –те и двамата
осъзнават, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Последното е доказвано с косвени доказателства допълнитлени споразумение от 2013 г. до 2014 г., от които е видно недобросъвестността на пълномощника и ищеца .Установява, че пълномощникът е сключил
допълнителните споразумения в този вид без това да е съгласувано с
ответника Това е видно и от заключителната част на споразуменията в графа
подпис на кредитополучателя където е
посочено само името на ответника
без това на пълномощника ,което е нарушение на закона . Във връзка с
горното е и Решение №58/19.06.2014г.на
ВКС по търг.дело №1009/2013г.,ІІ т.о.,ТК, Решение №473/17.01.2013г.на
ВКС по гр.д.№1395/2011г.,ІV г.о.,ГК /.
Окръжният съд намира,че видно от заключенията на вещото лице и доказателствата в делото договор за
кредит и допълнителните споразумения че е налице наличието на неравноправни
клаузи в сключения Договор за кредит от 30.10.2007г. по смисъла на чл.143,т.9 и
т.10 от ЗЗП.В процесния Договор не е визирана методиката,по която Банката изчислява
БЛП.
Клаузите на чл.3,ал.5 и чл.6,ал.3 от
Договора са неравноправни и нищожни поради противоречието им с разпоредбите на
чл.58,ал.1,т.1 и т.2,ал.2 от ЗКИ,тъй като налагат на потребителя в периода на
действие на договора да приема клаузите
за автоматична промяна/изменение на погасителните вноски предвид едностранното
изменение на БЛП,обстоятелство, създаващо привилегия за Банката.На следващо
място нито една от клаузите в процесния договор не е уговорена единствено и
само по отношение на ответника-кредитополучател.Касае се за предоставен
бланков/типов Договор за използвани идентични клаузи и с идентично съдържание
по сключените Договори за кредит в евро.Тези клаузи са във вреда на потребителя,не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца/ доставчика и потребителя.
В сключените Допълнителни споразумения също
се съдържат нищожни клаузи досежно извършеното увеличаване на размера на дълга
с просрочени лихви,като по този начин полученият размер на главницата се
олихвява и от 49420 евро става 56319.07
евро.На практика с тези допълнителни споразумения се налагат по-тежки
условия от основния Договор за кредит на първо място чрез капитализиране на
лихвите и превръщането им в нова главница.Клаузата за „облекчен ред“ за
погасяване е подвеждаща,тъй като именно в резултат на нейното прилагане се
стига до неколкократно увеличен размер на задължението.С клаузите по чл.3,ал.1
вр.ал.5,чл.6,ал.3 и чл.12,ал.1 от процесния Договор е предвидена възможността
Банката едностранно да изменя размера на дължимата годишна лихва/респ.размера
на месечните погасителни вноски/ чрез промяна на БЛП,която не подлежи на
договаряне между страните и така да увеличи договорената цена,без да сочи
конкретен фактор за промяната и без потребителят да има право да се откаже от
договора.-неравноправност по смисъла на чл.143,т.10,т.12 от ЗЗП.За Банката
съществува законово изискване да посочи в писмена форма при отпускане на кредит
метода за изчисляване на лихвата и условията,при които може да се променя същата до пълното погасяване на кредита.-чл.58,ал.1,т.2
от ЗКИ.Посочените в чл.3,ал.1 и ал.5 условия за метода за изчисляване на
лихвата и нейната промяна по Договора съставляват
неравноправни клаузи.Липсата на ясни и предварително известни на потребителя
правила ,въз основа на които Банката да формира точната Методика и начина на определяне
на БЛП предоставя на Банката преимуществото да променя лихвения процент по свое
усмотрение и така да променя едностранно размера на задължението по
Договора.Това обстоятелство противоречи на принципа на добросъвестност.
Следва са де отбележи общия принцип,че
нищожността на отделните клаузи в договора не влече нищожност на целия договор,ако
те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи,че сделката би била сключена и без недействителните й части.Именно
във връзка с обстоятелството дали са налице нищожни клаузи в процесния Договор
и Споразуменията към него с оглед неравноправността на същите/клаузи,налагащи
на потребителя в периода на действие на договора да приема автоматично
промяна/изменение на погасителните вноски предвид едностранното изменение на
БЛП от Банката и клаузата,въвеждаща всички неблагоприятни последици за
потребителя от бъдещите промени в курса на шв.валута/,са поставени задачи по
назначената съдебно-икономическа експертиза за изследване на обстоятелствата и
изчисляване размера на дълга съобразно първоначално постигнатите договорки в Договора
за кредит,при непроменени лихвени проценти и валутен курс.
Предвид изложеното окръжният съд намира
,че искът е основателен и доказан досежно претендираната главница, произтичаща
от Договор за кредит за покупка на недвижим имот №НL28668
от 30.10.2007г.за размер от 48412,50 евро- дължима главница /при усвоена
главница по кредит от 49 420минус погасена главница в размер на 1 007,50
евро/, съгласно първоначално зададените условия по процесния Договор за
кредит,като в този размер следва да бъде уважен.За разликата до претендираната
сума като главница в размер на
56319,07 евро искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претендираната лихва за
процесния период по исковата молба се установява,че от общия размер на дължимата
лихва по първоначалния договор и при
непроменен лихвен процент и валутен курс, е погасена лихва в размер на 40887
.82 евро .Последната платена частична вноска за лихва е дължимата към 04.03.2015г.
в размер на 15.22 евро . Претенцията по
исковата молба е за периода от 02.03.2015 г
до 11.01. 2017 г. – 9567 .86 евро
, като съгласно заключението на в.лице К. размерът на просрочената лихва за
този период е на стойност 1321.12 евро,в
който размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен.За разликата до
претендирана лихва в размер на 9567 .86лв.
евро искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Такси и застраховки за процесния период от 02.04.2015 г. до
11.01.2017 г .при действаща тарифа по време на подписване на Договора за кредит
са в размер на 2576.95 евро, издължени 1800.14 евро последно плащане 5.11 евро на 04.03.2015 г. остатък
776.18 евро ,в който размер искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Искът се явява основателен и по отношение
на заплатената от Банката сума в размер на 72лв. платени разноски за нотариални
такси и свързаните с тях разноски за нотариална покана.
При този изход на делото и съобразно
уважената и отхвърлена част от исковата претенция ответникът следва да заплати
направените за настоящата инстанция деловодни разноски от ищеца съобразно
представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК в размер на 6247.24 лв. за
първоинстанционното производство и сумата в размер на 4240.86 лв. за
заповедното производство. Съобразно отхвърлената част от иска в полза на ответника
се следват разноски в размер на 906.59 лв. за първоинстанционното производство
и сумата в размер на 652.74 лв. за заповедното производство.
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 вр с чл.415 ал.1 от ГПК чл.423 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, П.Т.Г. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, ЕИК *********,следните суми,произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим
имот №НL28668
от 30.10.2007г.,а именно: 48412,50 евро- главница, 1321.12 евро-договорна
лихва за периода от 02.03.2015 г. до
11.01.2017 г . , 776.81 евро – такси и застраховки за периода от 02.04.2015 г.
до 11.01.2017 г. и 72 лв. –нотариални разноски за нотариална покана , ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 13.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането,като
за разликата до 56319,07 претендирана главница,до 9567.86 евро претендирана лихва за процесния период ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П.Т.Г. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София,
ЕИК000694749 съобразно уважената и отхвърлена част от предявените искове
направените за настоящата инстанция деловодни разноски съобразно
представения Списък на разноските по чл.80
от ГПК в размер на в размер на 6247.24
лв. за първоинстанционното производство и сумата в размер на 4240.86 лв. за
заповедното производство.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, ЕИК000694749 да заплати по компенсация на П.Т.Г. с ЕГН ********** съобразно уважената и
отхвърлена част от предявените искове направените за настоящата инстанция
деловодни разноски съобразно представения
Списък на разноските по чл.80 от ГПК
в размер на 906.59 лв. за първоинстанционното производство и сумата в
размер на 652.74 лв. за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: