Р Е Ш Е Н И Е
№ 260283/26.2.2021г.
гр.В., 25.02.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на първи февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
4380 по описа за 2020
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от Г.Й.Г. против НП № 20-0819-001310/10.04.2020 г. на Началника
на група при ОД на МВР-В., с което на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че със споразумение от 10.02.2020 г. за решаване на наказателното
производство по БП № 551/2019 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-В. му е наложено наказание за същото деяние,
поради което с обжалваното НП се нарушава принципа non bis in idem, като същото се явява
незаконосъобразно и необосновано. Иска се обжалваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Ж.Ж. , който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В
заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед на изложените в
жалбата доводи. Твърди, че наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който жалбоподателят
е санкциониран за същия инцидент на
основание чл. 343б от НК сочи за недопустимост на развилото се
административно-наказателно производство, доколкото се касае за едно и също пътно-транспортно
произшествие. При условията на алтернативност се сочи, че НП е необосновано, доколкото от доказателствата
по делото не се установява безспорно, че въззивникът
е извършил нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП като е управлявал процесното МПС с несъобразена скорост. Иска се НП да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище по делото от юк Л.А.
с аргументи по същество. Прави се искане в същото да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
След преценка доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 25.10.2019 г. жалбоподателят управлявала л.а. Н. С. с ДК№ * в гр.В., по бул. О.в посока кк „З.п.. Около 180 м след сп. Я. същият загубил контрол върху превозното
средство, което се отклонило от пътното платно, навлязло в тревистата площ
вдясно от пътя като последвал удар в електрически стълб от тролейбусната мрежа.
Вследствие на удара въззивникът получил травма на
главата, контузия на гръдния кош, контузия на корема, което наложило транспортирането му в медицинско заведение. Била ожулена боята на
електрическия стълб вследствие на възникналото произшествие. По същото време по
тротоара, в непосредствена близост до инцидента преминавал св. Д.К.. Същият
подал сигнал на телефон 112 за случая.
Местопроизшествието било посетено от
дежурни полицейски служители при сектор „ПП“ към ОД на МВР-В. в т.ч. св. Г.Г.. След извършване на оглед и снемане на обяснения от св. К.,
св.Г. съставил констативен протокол, в който били визирани като имуществени щети - деформирането на предната
част на автомобила, управляван от въззивника, а като
пострадали лица бил посочен същия.
Впоследствие
по случая е образувано и водено
наказателно производство по ДП №
458/2019 г. по описа на С“ПП“ при ОД на МВР-В. за извършено престъпление по чл.
343 ал.1 б.б , вр. с чл. 342 ал.1 от НК. Същото е прекратено с постановление на ВРП от
19.03.2020 г. на основание чл. 243 ал.1 т.1, вр. с
чл. 24 ал.1 т.1 от НК, като представителят на ВРП е приел, че в хода на извършеното разследване по
случая не са установени обективните и субективни елементи на осъществен
престъпен състав.
Въз основа на постановлението на ВРП
е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника
за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП за това, че на 25.10.2019 г., около
20.30 ч.
в гр. В. по бул. О., в посока „З.“ управлявал л.а. Н.с ДК№ * и на около
180м след спирка „Я.“ поради несъобразена скорост с пътните условия в тъмната
част на денонощието , губи контрол над управляваното от него моторно превозно средство
и се блъска в ел. стълб на тролейбусната мрежа на бул. Осми приморски полк ,
като вследствие на удара водача получава съчетана травма, изразяваща се в
контузия на главата , контузия на гръдния кош, контузия на корема и счупване на
втори поясен прешлен, като по автомобила са настъпили
тежки деформации.
Видно от приобщеното по делото заверено копие на протокол от с.з.от
20.05.2020 г. по нохд № 1174/2020 г. по описа на ВРС,
с определение от посочената дата съдебният състав е одобрил споразумение, с което
Г.Г. се признава за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343б ал.1 от НК във връзка с наказателно производство,
водено за извършване на престъпно посегателство по посочения текст от НП във
връзка с процесното произшествие.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели полицейския служител Г.Г. и очевидецът Д.К.. Приобщени са към материалите по
делото материалите по АНП, както и материалите по ДП№ 457/2019 г. по описа на
С“ПП“ , пр.пр. № 14049/2019 г. по описа на ВРП, както
и заверен препис на протоколно определение за одобряване на споразумение по нохд № 1174/2020 г. от 20.05.2020 г. по описа на ВРС, 13
състав.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните в съдебното производство
писмени
доказателства по АНП и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира
като относими към предмета на доказване.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление НП № 20-0819-001310/10.04.2020 г. е издадено от компетентен
орган- от Началника на група
в сектор ПП при ОД на МВР- В., съгласно
Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи.
В
хода на административонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Като разгледа жалбата по същество,
съдът установи от правна страна
следното:
За
да разгледа жалбата по същество,
съдът все предвид обстоятелството, че при издаването
на атакуваното наказателно постановление, административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение, които при условията
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките
на производството по налагане на
административни наказания се считат за
верни до доказване на противното.
От друга страна, по
силата на чл. 16, ал.
2 НПК във връзка
с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление №
10/1973 г. на Пленума на ВС. В този
смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество,
да установи чрез допустимите от закона доказателства
дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства обаче, въпреки всестранното, пълно и обективно изследване на фактите,
предмет на доказване, чрез способите на административно-наказателното
производство, не се установи по
несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят
е осъществил визираното в
АУАН и наказателно постановление
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, а именно, че въззивникът при избиране на
скоростта не се е съобразил с интензивността на движението.
В случая безспорно се установява, че процесният
автомобил се е отклонил от пътното платно и е преминал в находящата
се в непосредствена близост до същото тревиста площ, отделяща го от тротоара,
вследствие на което е настъпил удар
между процесното превозно средство и електрически стълб. Липсват обаче гласни респ. писмени
доказателства, в т.ч. в приобщените материали по ДП № 457/2019 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-В., от
които да се установява дали загубата на контрол се дължи на движение с
несъобразена скорост респ. на друга възможна причина свързана, с недостатъчно
внимание при реализираното управление, вследствие на физиологични и
психологични причини, резултат от управлението на автомобила след употреба на
алкохол и пр. Въз основа на събрания доказателствен
материал не са установени обективни факти, въз основа на които да се формира извод
относно скоростта, с която е управляван процесния
автомобил, в т.ч. относно диапазона, към който се отнася тази скорост.
Посоченият извод е формиран и от представителят на ВРП в постановлението за
прекратяване на ДП № 457/2019 г. по
описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-В., в съдържанието на което се сочи, че
скоростта не е установена в хода на разследването. С оглед на изложеното, съдът
намира, че позоваването на АНО на разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП се
основава на предположение, поради което фактическата обстановка досежно механизма на извършеното деяние и извода за
нарушения материален закон се явяват необосновани.
Друг е въпросът, че в случая според
настоящия състав не е приложима и нормата на чл. 179 ал. 2 пр.1 от ЗДвП,
доколкото не е настъпил предвидения в хипотезата на цитираната разпоредба общественоопасен резултат, а именно пътно-транспортно
произшествие. По смисъла на §6 т.30 от ДР.
"пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. Въз основа на доказателствата по делото се установява безспорно, че в
обхвата на настъпилите вредни последици се отнасят единствено имуществените
щети, настъпили за автомобила на въззивника и
телесните увреждания, засягащи собствената му личност. Посочените изводи се
формират и от съдържанието на констативния протокол, приобщен по делото, от
който е видно, че други щети не са описани. В контекста на разпоредбата на
§6т.30 от ДР на ЗДвП, съдът намира, че логическото тълкуване на нормата с оглед
необходимостта деянието да е обществено опасно обхваща в легалната дефиниция на
пътно-транспортното произшествие само случаите на ощетяване на имуществото и
засягане на личността вследствие на инцидента на лица, различни от виновния
водач. Противното би наложило ангажиране на административно-наказателна
отговорност за деяния, които не се характеризират с конкретна обществена опасност,
доколкото не настъпват вреди за другиго освен за извършителя вследствие на
същите.
Дори да се приеме, че в хода на
съдебното производство са събрани доказателства за реализирани имуществени
щети, доколкото в показанията си св. Г. е посочил, че при огледа на
местопроизшествието е установил олющване на боята на електрическия стълб в
областта на удара, предвид незначителния характер на установеното засягане на субстанцията
на конкретната вещ, деянието се отличава с явно незначителна обществена опасност,
поради което е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН във вр.
с чл. 9 ал.2 от НК за квалифициране на случая като маловажен такъв.
С оглед пълнота на изложението, съдът намира, че следва да обсъди доводите
на процесуалния представител на въззивника за незаконосъобразността
на издаденото НП във връзка с развилото се наказателно производство, по нохд № 1174/2020 г. по описа на ВРС, в рамките на което е
ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено престъпление
по чл. 343б ал.1 от НК като деянието, предмет на обвинение по делото касае
извършеното управление на превозното средство към същата дата и час, визирани в
обжалваното НП. Съдът намира за неоснователни доводите за идентичност респ. сходство на
фактите по настоящото и цитираното по-горе наказателно производство, сочещо
нарушаване на принципа non bis in
idem. Касае се за осъществени с едно деяние признаци на
престъпление по чл. 343б ал.1 от НК и на административно нарушение, описано в
АУАН и НП, които се отличават с различни съставомерни признаци
от обективна и
субективна страна , съотв. различни факти са
релевантни за тяхната съставомерност и с
осъществяването им се засягат различни обществени отношения. Поради изложеното,
съдът намира, че двете производства са законосъобразно проведени и на самостоятелно основание подлежи на ангажиране
отговорността на извършителя за извършеното престъпвно
посегателство и административното нарушение, предмет на настоящото
производство, като по посочения начин не
се нарушава принципът non bis in idem.
С оглед на изложените по-горе доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на издаденото НП, съдът намира, че НП следва да бъде
отменено и с оглед изходът на делото искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0819-001310/10.04.2020 г. на Началника на
група при ОД на МВР-В., с което на Г.Й.Г. на
основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 20, ал.2 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при PC- В.: