Решение по дело №286/2023 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 141
Дата: 11 октомври 2023 г. (в сила от 11 октомври 2023 г.)
Съдия: Боян Бойков Ешпеков
Дело: 20235100600286
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. К., 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Мария К. Дановска

Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20235100600286 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адвокат
М. Р. от АК – Х., защитник на подсъдимия С. С. А. против присъда № 16 от
05.04.2023 г., постановена по НОХД № 676/2022 г. по описа на Районен съд -
К..
С обжалваната присъда подсъдимия С. С. А. е признат за виновен в
това, че на 23.07.2018 г. в с. П., общ.К. в съучастие с неизвестен извършител,
в качеството на извършител, запалил имущество със значителна стойност -
първи етаж от сграда оборудвана като магазин за хранителни стоки,
собственост на Община К. и наемател ЕТ“Н.-Н.М.“- с.П., на стойност 5827 лв.
и инвентар представляващ оборудване за магазин за хранителни и
нехранителни стоки собственост на ЕТ“Н.-Н.М.“- с.П., на стойност 22137.99
лв., всичко в общ размер на 27964.99 лв., поради което и на основание чл.330,
ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3 години и 2 месеца при първоначален
1
„общ“ режим на изтърпяване.
Със същата присъда по повод предявен и приет за разглеждане
граждански иск, подсъдимия С. С. А. е осъден да заплати на ЕТ “Н.-Н.М.“ -
с.П. с ЕИК**********, с управител Н.Х.М. сумата от 22137.99 лв.,
представляваща имуществени вреди от престъплението, в едно със законната
лихва считано от 23.07.2018 г. – датата на извършването му, до окончателното
й изплащане, както и сумата от 900 лв., представляваща направените по
делото разноски за адвокатска защита, като гражданския иск е оставен без
разглеждане за разликата до пълния предявен размер от 27964.99 лв. и
производството по гражданския иск е прекратено в тази му част.
Също така подсъдимия С. С. А. е осъден да заплати на ОДМВР - К.
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
3305.51 лв. и на Районен съд – К. направените разноски в хода на
първоинстанционните производства в общ размер на 2823.07 лв., която сума
включва и държавна такса върху уважения размер на предявения граждански
иск.
С присъдата е постановено, след влизането й в сила вещественото
доказателство - 1 брой компакт диск да остане по делото.
В депозираната въззивна жалба и представените допълнителни
съображения към нея, адвокат М. Р. от АК – Х. посочва, че присъдата е
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила,
установени в нормите на чл. 13, ал. 2, чл. 160, чл. 109 до чл.111, вкл. и чл.
303, ал.1 и ал.2 от НПК. Защитникът на подсъдимия смята, че изводът за
виновност на последния е изграден на базата на негодни доказателства и
доказателствени средства. Тя посочва, че основен източник на информация за
автора на деянието е „си-ди“, предадено от наемателката на опожарения
магазин в хода на досъдебното производство, като изразява становище, че
това не е веществено доказателство, което да е носител на информация, тъй
като не било създадено и приобщено със способите на НПК. Адвокат М. Р.
смята, че действителния носител на информация е записващото устройство в
магазина, като прави оплакване, че не е установена степента на годност на
това записващо устройство да възпроизвежда записи, при положение, че дни
наред се е намирало изложено на външни атмосферни влияния. Посочва, че
още по важното е, че не се знаело каква информация съдържа. В тази връзка
прави оплакване, че съдът изобщо не е коментирал тези нейни доводи и че не
е обсъдил в мотивите си годността на „си – ди“ – то, да бъде годно
веществено доказателство. На следващо място адвокат М. Р. посочва, че
съдът не е обсъдил показанията на свидетелите които разпознали подсъдимия,
както и че е отбягнало от вниманието на съдът заключението на лицево –
челюстната експертиза, което било категорично относно невъзможността на
бъде разпознат подсъдимия. Адвокат М. Р. счита, че извода на съдът относно
причинените значителни вреди е абсолютно произволен и направен в
нарушение на разпоредбите на НПК. В тази връзка отбелязва, че няма нито
2
едно писмено доказателство от което да се направи извод за размера на
настъпилите вреди. Отново в тази насока защитникът на подсъдимия
отразява, че в съдебна фаза не са били привнесени показанията на
свидетелката Н.М., дадени в хода на досъдебното производство, в които се
съдържа информация за вещите които са изгорели. Прави оплакване, че този
довод е бил наведен, но той е оставен без обсъждане от решаващият съд.
На следващо място адвокат М. Р. смята, че присъдата е
необоснована, тъй като не почива на надлежно и безспорно установени факти
и обстоятелства, като се прави извод, че няма събрани годни доказателства
които да установят по безспорен начин, че вредите са причинени на първо
място в резултат на престъплението, на второ място, че са причинени именно
такива значителен по размер вреди, каквито се твърдяло в обвинителния акт и
на трето място, ако се приемело, че станалото е палеж, то неговия автор е С.
С. А.. Защитникът на подсъдимия смята, че фактическите и правните изводи
на съдът са необосновани, което е в резултат на проявена безкритичност
спрямо събраните доказателства поради факта, че са изградени въз основа на
тенденциозни показания на заинтересовани свидетели.
Защитата посочва, че е допуснато и нарушение на материалния
закон, тъй като при липса на категорична доказаност на престъпното деяние и
неговия автор, съдът е осъдил подсъдимия, като според защитата в аспекта на
посоченото е уважен и предявения граждански иск без изобщо да е доказан
по основание и размер. На последно място адвокат М. Р. отбелязва, че съдът е
наложил явно несправедливо наказание.
В заключение се иска от въззивният съд да отмени обжалваната
присъда в наказателната и гражданската й част и да постанови нова, с която
подсъдимия да бъде оправдан и гражданския иск отхвърлен изцяло.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - К.
посочва, че счита подадената въззивна жалба за неоснователна и недоказана.
Прави кратък анализ на събраните доказателства и моли въззивната
инстанция да остави депозираната жалба без уважение и потвърди присъдата
на Районен съд – К. като правилна, мотивирана и законосъобразна.
В съдебно заседание гражданския ищец Н.Х.М. в качеството й на
управител на ЕТ „Н. – Н.М.“ се явява лично и с повереника си – адвокат Г. Б..
Последният счита, че първоинстанционната присъда с която подсъдимия е
признат за виновен по предявеното му обвинение и е уважен изцяло
предявения граждански иск е правилна, законосъобразна и при
постановяването й Районен съд – К. не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила. Посочва, че при обсъждане на доказателствения
материал решаващият съд не е допуснал грешка. Подкрепя анализа на
3
представителя на Окръжна прокуратура – К. относно събраните
доказателства. В заключение моли въззивния съд да остави в сила (да
потвърди) присъдата на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание подсъдимия С. С. А. се явява лично и със
защитника си - адвокат М. Р. от АК - Х.. Защитникът на подсъдимия моли
обжалваната присъда да бъде отменена, подсъдимия да бъде оправдан по
предявеното му обвинение и гражданския иск да бъде отхвърлен в уважената
му част. Придържа се към съображенията и доводите направени в
представените допълнителни съображение към въззивната жалба, като
посочва такива и в хода на съдебните прения, които са идентични с вече
посочените в допълнителните съображения.
Подсъдимия С. С. А. се придържа към становището на своя
защитник, като в последната си дума моли да бъде оправдан, тъй като не е
извършил това престъпление.
Окръжен съд – К., като съобрази изложените доводи в подадената
жалба и допълнителните съображения към нея, както и тези изложени в
съдебно заседание пред въззивния съд, след собствен анализ на събраните в
хода на производството доказателства и служебна проверка на правилността
на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК и от
легитимирано лице, а именно защитник на подсъдимия С. С. А., поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но на
различно основание и по различни съображения.
Видно от данните по досъдебно производство № 505/2018 г. по
описа на РУ – К., пр.пр. № 1573/2018 г. по описа на Районна прокуратура - К.,
с постановление от 30.09.2019 г. (л. 56-58 от том 2 на ДП) наказателното
производство по същото е било частично прекратявано спрямо обвиняемия С.
С. А., поради това, че обвинението не било доказано и спряно на основание
чл. 244, ал.1, т.2 от НПК. По повод постъпила жалба срещу посоченото
постановление за частично прекратяване се е произнасял състав на Районен
съд - К. състоящ се от съдия Здравка Запрянова. С определение № 379 от
15.11.2019 г., постановено по ЧНД № 1066/2019 г. по описа на Районен съд –
К. (л. 59-61 от том 2 на ДП ), постановлението за частично прекратяване и
спиране на досъдебното производство е било отменено, като със съдебния акт
са дадени конкретни указания по приложение на закона и обсъждайки
4
събраните към онзи момент на производството доказателства. С
определението си за отмяна на посоченото вече постановление, Районен съд –
К. е дал и конкретни указания относно това какви действия по разследването
следва да се извършат от разследващите органи. Присъда № 16 от 05.04.2023
г., постановена по НОХД № 676/2022 г. по описа на Районен съд – К. (л. 178
от СП), която е предмет на въззивната жалба е постановена от съдебен състав,
в който участва същият съдия. За съдията произнесъл се веднъж по жалба
срещу постановление за прекратяване на досъдебното производство е налице
пречка за разглеждането на същото производство образувано по вече внесен
обвинителен акт от прокуратурата, доколкото при осъществяване на контрола
по чл.243 от НПК по необходимост се навлиза в съществото на делото.
Решаващият съд е изразил вече становище относно събраните доказателства и
приложение на закона, или по друг начин казано, формирал е становище по
същество на делото, което е било основание за отвод по чл. 29, ал.2 от НПК.
Обжалвания акт е постановен от незаконен състав, тъй като в него е участвал
съдия, за който е съществувала пречка по чл. 29, ал.2 от НПК. В тази насока
съдебната практика е непротиворечива (Решение № 238 от 29.04.2010 г. на
ВКС по н.д. № 118/2010 г., Решение № 528 от 22.12.2008 г. на ВКС по н.д. №
570/2008 г., Решение № 155 от 12.11.2018 г. на ВКС по н.д. № 775/2018 г. и
Решение № 249 от 07.07.2023 г. на ВКС по к.н.д. № 433/2023 г.). Допуснатото
процесуално нарушение е от категорията на съществените по смисъла на чл.
348, ал.3, т.3, вр. с ал.1, т.2 от НПК, доколкото е свързано с неспазването на
законовите изисквания за непредубеденост на съдебния състав разглеждащ
делото. Констатираното нарушение въззивният съд не може сам да отстрани,
а отстраняването му е възможно единствено при ново разглеждане на делото.
Без значение в случая е, че с въззивната жалба такъв довод не е поддържан от
подсъдимия и/или неговия защитник. Въззивният съд е длъжен съобразно
разпоредбата на чл. 314 от НПК да провери изцяло правилността на
присъдата, независимо от основанията посочени от страните. Поради тези
съображения обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло и делото
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – К..
Предвид установеното съществено нарушение на процесуалните
правила, настоящият съдебен състав счита, че не следва да обсъжда и
преценява по същество доводите наведени с въззивната жалба и
допълнителните съображения към нея.
5
Ето защо и на основание чл. 314, вр. с чл. 334, ал. 1, т.1, вр. с чл. 335,
ал.2, вр.с чл. 348, ал.3, т.3 , вр. с ал.1, т.2 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 16/05.04.2023 г., постановена от
Районен съд – К. по НОХД № 676/2022 г. и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6