Р Е Ш Е Н
И Е № 470
гр. Пловдив, 10.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на седми август две хиляди и осемнадесета година, в състав
Съдия: Росица
Кюртова
секретар: Илияна Куцева-Гичева,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №567
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ
и чл.108 ЗС.
Ищецът Национална агенция за приходите, седалище и
адрес гр.София, бул.“Княз Дондуков“ №52, представлявана от изпълнителния
директор Г.П.Д., чрез пълномощник А.К., твърди, че за ответното дружество е
открито производство по несъстоятелност с решение на ПОС по т.д.№674/2014 г.,
постановено на 18.06.2015 г., с което за начална дата на неплатежоспособност е
определен 01.01.2012 г. Молбата за откриване на производството по
несъстоятелност твърди, че е подадена на 17.09.2014 г. Твърди, че с нотариален
акт №130 от 29.09.2012 г., том 2, рег.№5291, д.№323, първият ответник е
прехвърлил на втория чрез покупко-продажба собствеността върху 1500/23 276
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.504.846, находящ се в гр.Пловдив, ул.“П“
№**, с площ 23 276 кв.м., начин на трайно ползване – за друг вид производствен,
складов обект, като идеалните части са обособени за реално ползване върху площ
от 1 500 кв.м. с описани в нотариалния акт граници, ведно с всички подобрения и
приращения върху същата част, които представляват сграда с идентификатор
56784.504.846.18 със застроена площ 55 кв.м. и предназначение – промишлена
сграда. Твърди, че имотът е закупен при цена 35 000 лв., а данъчната му оценка
е в размер 32 590,08 лв. Твърди още, че с нотариален акт №80 от 21.12.2012 г.,
том 3, рег.№6964, д.№469, първият ответник е прехвърлил на втория чрез
покупко-продажба собствеността върху 1 490/23 276 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 56784.504.846, като идеалните части са обособени в реална част от
имота с площ 1 490 кв.м. с граници, описани в акта, ведно със сграда с
идентификатор 56784.504.846.16, със застроена площ 552 кв.м., с предназначение
– промишлена сграда, и сграда с идентификатор 56784.504.846.17, със застроена
площ 11 кв.м., с предназначение – промишлена сграда, и ведно с всички
подобрения и приращения в реално обособената част. По втората сделка твърди, че
е платена цена в размер 50 000 лв., а данъчната оценка на имотите е 133 384,61
лв. Поддържа, че двете сделки са извършени в двугодишен срок преди депозиране
на молбата по чл.625 ТЗ (17.09.2012 г. – 17.09.2014 г.) и след определената от
съда по несъстоятелността начална дата на неплатежоспособност – 01.01.2012 г.,
като даденото по тях значително надхвърля по стойност полученото, поради което е
налице хипотеза по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Ето защо в исковата молба е формулиран
петитум горепосочените разпоредителни сделки да бъдат обявени за недействителни
спрямо кредиторите на несъстоятелността на „ФЕНИКС-ЮГ“АД(н), както и ответникът
ЕТ“Стою Керев“ да бъде осъден да предаде владението на недвижимите имоти,
предмет на същите сделки, за да бъдат върнати в масата на несъстоятелността.
На основание чл.649, ал.3 ТЗ е конституиран да
участва като ищец в настоящото производство синдикът на ответното дружество
в несъстоятелност Д.Т. ***, който заявява
становище за основателност на исковете, развито подробно в подадената от него
допълнителна искова молба. Поддържа, че продажната цена на кв.м. площ,
уговорена с процесните сделки, е значително по-ниска от действителната им
пазарна цена. Развива подробни съображения в тази насока, моли исковете да
бъдат уважени.
Ответникът “ФЕНИКС-ЮГ“АД-в несъстоятелност, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Македония“ №20,
представлявано от С.К.М., не е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, не взима становище по
предявените искове.
Ответникът ЕТ“Стою Керев“, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“А. Стамболийски“ №32, бл.154, вх.Д,
ет.3, ап.51, представляван от пълномощник адв.В.К.-Б., оспорва исковете. Възразява даденото по всяка от
оспорените сделки да надхвърля значително по стойност полученото. Възразява, че
предмет на първата сделка е земя, утежнена с наличие на полусъборена сграда,
което ангажира допълнителни разноски във връзка със събарянето на последната.
Възразява, че земята е съсобствена между седем лица, което предопределя
ограничения в упражняване правото на собственост и в ползването, съответно
прави имота трудно ликвиден. Възразява, че имотът не е регулиран, както и, че е
налице имотен спор със собствениците на съседния ПИ с идентификатор
56784.504.515. В имота няма електрозахранване и В и К, както и пътна инфраструктура,
което също значително понижава неговата цена. Възразява, че не е налице
надхвърляне на даденото спрямо полученото и с оглед продажните цени на
аналогични имоти в района, включително с оглед продажни цени по други
осъществени от първия ответник сделки, които не са атакувани с отменителни
искове. По отношение втората оспорена от ищеца сделка прави възражение за
наличие на режим на съсобственост, липса на регулация на имота, наличие на спор
за собственост, липса на електрозахранване, В и К-инфраструктура и липса на
пряк достъп до път. Сградата в този имот поддържа да е закупена от него
полусъборена, с 50-годишна амортизация, без електро- и водоснабдяване, с
напълно изгнила и частично срутена покривна конструкция. Възразява, че е налице
голяма разлика в площта на сградата по документ за собственост (360 кв.м.) и по
скица (552 кв.м.), като поддържа, че действителната площ на сградата е 360
кв.м. Възразява още, че в периода от 2013 г. до 2017 г. е извършил дейности по
възстановяване на сградата, като в резултат от реконструкцията й последната е
изцяло обновена – с поставена изолация, с подменена покривна и подпокривна
конструкция, врати, прозорци, охранителни рулетки и пр., поради което
състоянието и стойността й към настоящия момент не отговарят на тези при
закупуването. По изложените съображения счита исковете за неоснователни и моли
същите да бъдат отхвърлени. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор и се установява,
че с решение от 18.06.2013 г., постановено по д.н.№674/2014 г. на ОС Пловдив, е
открито производство по несъстоятелност за първия ответник, обявена е
неплатежоспособността му с начална дата 01.01.2012 г. Със същото решение
ответникът е обявен в несъстоятелност, като производството по несъстоятелност е
спряно на основание чл.632, ал.1 ТЗ. Установява се след служебна справка в
деловодна програма на ПОС, че молбата по чл.625 ТЗ, по повод която е образувано
горното производство, е подадена на 17.09.2014 г., като по това обстоятелство
спор между страните също няма.
С решение от 02.09.2016
г. по горното дело производството по несъстоятелност е възобновено. Това
решение е обявено в търговския регистър на 09.09.2016 г.
Установява се от
обявените в регистъра списъци на приети от синдика вземания, одобрени с
определение на съда по несъстоятелността от 10.10.2017 г., че ищецът е кредитор
с приети вземания в същото производство.
Установява се от
приложените по делото нотариални актове, че на 29.09.2012 г. ответникът
„ФЕНИКС-ЮГ“АД е продал на втория ответник ЕТ“СТОЮ КЕРЕВ“ свой недвижим имот,
както следва: 1 500/23 276 ид.ч. от ПИ с идентификатор 56784.504.846 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, с адрес гр.Пловдив,
ул.“П“ №**, площ 23 276 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов
обект, като според нотариалния акт №130, том ІІ, рег.№5291, н.д.№323/2012 г. на
нотариус рег.№****на НК, описаните идеални части са обособени за реално
ползване като 1 500 кв.м. с посочени в акта граници на обособената част, и
се продават ведно с всички подобрения и приращения в тази част, в това число
сграда с идентификатор 56784.504.846.18 със застроена площ 55 кв.м., едноетажна
с предназначение за промишлена сграда, която е полусъборена. Уговорената цена
на имота съобразно състоянието на същия е 35 000 лв., като между страните
няма спор, че същата е платена от купувача на продавача. Същевременно, в
нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на продадения имот е
32 590,08 лв.
Установява се още, че на
21.12.2012 г. с НА №80, том ІІ, рег.№6964, н.д.№469/2012 г. на нотариус рег.№****на
НК, между ответниците е сключен следващ договор за продажба, с който първият
продава на втория следния свой недвижим имот: 1 490/23 276 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 56784.504.846 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Пловдив, с адрес гр.Пловдив, ул.“П“ №**, площ 23 276 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид
производствен, складов обект, като според нотариалния акт описаните идеални
части са обособени за реално ползване като 1 490 кв.м. с посочени в акта
граници на обособената част, която се продава ведно с всички подобрения и приращения
в нея, в това число с построената върху обособената част сграда с идентификатор
56784.504.846.16 със застроена площ 552 кв.м., едноетажна с предназначение за
промишлена сграда, която е полусъборена, съответстваща по документ за
собственост на сграда със застроена площ 360 кв.м., и сграда с идентификатор
56784.504.846.17 със застроена площ 11 кв.м., на един етаж, предназначение –
промишлена сграда, съответстваща по документ за собственост на санитарна клетка
с площ 12 кв.м. Цената на горния имот според нотариалния акт е 50 000 лв.,
като спор между страните за това, че същата е заплатена изцяло от купувача не
съществува. Отбелязано е в акта, че данъчната оценка на поземления имот е 32 372,81
лв., 97 360,40 лв. за едната сграда и 3 651,40 лв. – за втората
сграда, общо 133 384,61 лв.
Няма спор в отношенията
между страните, че горните недвижими имоти се намират във фактическа власт на
ответника ЕТ“СТОЮ КЕРЕВ“.
Установява се, че пред
нотариуса продавачът по горните сделки се е легитимирал като собственик с Акт
за държавна собственост №65/16.12.1996 г. (л.66 и л.67), в който е отразено, че
имотът с обща площ 23 360 кв.м. е включен в капитала на дружеството. В
нотариалните актове е записано също, че купувачът ЕТ“СТОЮ КЕРЕВ“ е съсобственик
на поземления имот, идеални части от който са предмет на двете продажби.
Приети са основно и
допълнително заключения на съдебно-техническа експертиза, според които за
имота, идеални части от който са продадени на втория ответник, няма подробен
устройствен план, не е допуснато реално разпределение на ползването му между
съсобствениците. В основното заключение имотите, предмет на оспорените
разпоредителни сделки, са оценени по офертни цени към 2012 г. Според това
заключение пазарната стойност на имота, предмет на НА №130/29.09.2012 г., е 55 042
лв., в това число 53 500 лв. за земята и 1 542 лв. за сградата, а
пазарната стойност на имота, предмет на НА №80/21.12.2012 г., е 91 679
лв., в това число 53 160 лв. – за земята, 36 949 лв. – за сградата с
площ 552 кв.м., и 1 570 лв. – за сградата с площ 11 кв.м. С допълнителното
заключение пазарната стойност на поземлените имоти е изчислена на база реални
сделки, сключени в близък период от време за сходни имоти. С това заключение
пазарната стойност на земята по първата сделка за 1 500/23 276 ид.части е
определена на 25 125 лв., а пазарната
стойност на земята по втората сделка за 1 490/23 276 ид.ч. е определена на 24 960 лв.
Разпитани са като свидетели
Г.М. и Н.Д.. От показанията им се установява, че през 2012 г. вторият ответник
закупил два „парцела“ в индустриалната зона на гр.Пловдив, ведно с един навес с
площ от около 50 кв.м. и едноетажна постройка с площ около 400 – 500 кв.м.
Когато закупил имотите, през навеса имало прораснало дърво, което се наложило
да отстрани. В северната си част по-голямата постройка нямала покрив, а в
останалата част покривът бил за ремонт. В тази сграда нямало прозорци, врати,
електрификация и водоснабдяване. Постройката била с масивни стени. Всичко
друго, освен стените, било ремонтирано след закупуването й. Ответникът
възстановявал сградата в продължение на 3-4 години. Извозени били огромни
количества строителни отпадъци. Подът на голямата постройка бил бетониран,
поставени били дограма и гаражни ролетки за врати, таванът бил обезопасен – в
падналата част бил изграден наново, а в останалата част – пренареден, сградата вече
е електрифицирана и водоснабдена и в момента се ползва като автосервиз. Голямата
сграда според свидетелите има излаз на път. Достъпът до имота е неограничен, в
имота няма заграждения. Целият имот е „поделен“ между собственици, които
притежават идеални части от същия със самостоятелни сгради, но земята не е
оградена. През имота на ответника минават камионите на съседен собственик.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Конститутивните искове,
предявени по реда на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, са допустими. Съгласно чл.649 ТЗ
отменителни искове и обусловените от тях осъдителни искове за попълване масата
на несъстоятелността могат да бъдат предявени от всеки кредитор на
несъстоятелността в едногодишен срок от откриване на производството, съответно
от момента на обявяване на решението по чл.632, ал.2 ТЗ. Ищецът е кредитор на
несъстоятелността, видно от приложените списъци на приети вземания. Решенията
по чл.632 ТЗ подлежат на обявяване в търговския регистър – арг.от чл.622 и
чл.633, ал.1 ТЗ, поради което съдът намира, че разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ
предвижда срокът за предявяване на отменителен иск да тече от обявяване на
решението по чл.632, ал.2 в търговския регистър, а не от вписването му в
книгата по чл.634в ТЗ. В тази връзка от доказателствата се установява, че
ищецът е кредитор с приети вземания в производство по несъстоятелност, открито
за първия ответник, като с решението, с което производството е открито, същото
е и спряно на основание чл.632, ал.1 ТЗ. С решение от 02.09.2016 г.
производството по несъстоятелност е възобновено на основание чл.632, ал.2 ТЗ.
Това решение е обявено в търговския регистър на 09.09.2016 г., а исковата молба
е подадена на 11.09.2017 г., видно от пощенското клеймо на л.19. По аргумент от
чл.62, ал.2 ГПК, исковата молба се счита подадена в деня на изпращането й по
пощата, а не в деня, в който същата е постъпила в съда. Освен това, 09.09.2017
г. е неприсъствен ден (събота), а съгласно чл.60, ал.6 ГПК, когато последният
ден от срока е неприсъствен ден, срокът изтича в първия следващ присъствен ден
– 11.09.2017 г. (понеделник). Част IV ТЗ „Несъстоятелност“ не съдържа уредба на
реда за броене на сроковете, поради което на основание чл.621 ТЗ се прилагат
разпоредбите на ГПК. Ето защо съдът намира, че ищецът е процесуално легитимиран
и срокът по чл.649, ал.1 ТЗ е спазен, поради което възраженията на ответниците в
тази насока се намират за неоснователни.
По същество на исковете,
съдът намира следното:
Съгласно чл.647, ал.1,
т.3 ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на
несъстоятелността възмездните сделки, извършени от длъжника в двугодишен срок
преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, но не по-рано от датата на
неплатежоспособността, при които даденото значително надхвърля по стойност
полученото. Нормата изисква да е налице възмездна сделка, по която длъжникът е
прехвърлител; сделката да е извършена в срок до две години преди молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, но не по-рано от посочената от
съда в решението по чл.630 ТЗ дата на неплатежоспособност, или в
т.нар.подозрителен период; да е налице значително несъответствие между даденото
от длъжника по сделката имущество и полученото от него срещу това прехвърляне.
В конкретния случай се установява, че за първият ответник е подадена молба по
чл.625 ТЗ на 17.09.2014 г., която е уважена и е открито производство по
несъстоятелност с определена от съда дата на неплатежоспособност 01.01.2012 г.
Установява се, че в рамките на т.нар.подозрителен период – в периода от
17.09.2012 г. до 17.09.2014 г., и не по-рано от началната дата на
неплатежоспособността са извършени от длъжника две прехвърлителни
разпоредителни сделки с негово имущество в полза на втория ответник – първата е
извършена на 29.09.2012 г., а втората датира от 21.12.2012 г. Установява се, че
сделките са за продажба на имущество и са възмездни – уговорена е насрещна престация
под формата на цена за продадените имоти. Или налице са първите две
предпоставки на отменителния иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Основният спорен
между страните момент е налице ли е последната предпоставка, а именно –
даденото по продажбите значително да надхвърля по стойност полученото.
Доколкото се касае за договори за продажба, необходимо е да се установи, че
пазарната стойност на продаденото имущество значително надхвърля получената за
него цена от длъжника, или че действителната средна пазарна цена на
прехвърлените имоти е значително по-голяма от платената от втория ответник
такава. Според съдебната практика за отговор на този въпрос е необходимо да се
изследва действителната средна пазарна цена на имоти от същия вид и
местоположение, предмет на продажби през същия период от време.
Неравностойността на престациите следва да се преценява във всеки конкретен
случай, с оглед всички данни по делото, като единен критерий и цифрово
изражение на използвания термин „значително“ не може да бъде даден – в този смисъл
Решение №107/14.11.2011 г. по т.д.№742/2010 г. на ВКС, І т.о.
Във връзка с горното
съдът намира, че от приетите по делото съдебно-технически експертизи – основна
и допълнителна, допуснати по въпросите относно пазарната стойност на процесните
имоти към датата на разпоредителните сделки, следва да бъде кредитирано
допълнителното заключение относно стойността на поземлените имоти, както и
основното заключение досежно пазарната стойност на сградите, предмет на
разпореждане с двете сделки. Основното заключение е базирано на т.нар.офертни
цени, или цени по обяви за продажба, които са само предполагаеми, и не
отразяват действителното състояние на пазара. Допълнителното заключение се
основава на конкретни сделки, извършени с подобни имоти по вид, предназначение,
местонахождение и инфраструктура, които сделки отразяват реалната продажна цена
на имотите – тази, при която същите могат да бъдат продадени. Вярно е, че сравняваните
от вещото лице сделки са извършени в по-широк период от време – същите датират
от 2010 г. до 2015 г., включително. От изнесеното от вещото лице в съдебно
заседание, обаче, се установява, че същата не е открила данни за повече от една
сделка, извършена през 2012 г., отговаряща на търсените критерии – да е с
предмет подобен по характеристика имот. Същевременно, отново според казаното от
нея, в периода от 2010 г. до 2015 г. цените на имотите не са съществено
променени. Ето защо съдът намира, че следва да бъде възприето допълнителното
заключение, което отразява действителната продажна цена от значение за
изследване на предпоставките по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. В това заключение е
изследван само въпросът за пазарната стойност на поземлените имоти без
сградите, изградени върху тях. Ето защо и доколкото основното заключение не е
оспорено в частта му, с която е определена пазарната цена на процесните сгради,
съдът кредитира последното в частта му относно стойността на сградите. Освен
това, от допълнителното заключение се установява, че вещото лице не е открило
реално извършени сделки с имоти с подобни характеристики, върху които да са
построени и сгради, ето защо съдът намира, че стойността на последните следва
да бъде определена според основното заключение. Според описаното в заключението
и от изложеното от вещото лице в съдебно заседание се установява, че в
основната експертизата, при изчисляване пазарната цена на сградите, са
съобразени установените по делото обстоятелства, а именно – че същите са били
полусъборени, че едната от тях е била обект на основен ремонт от страна на
втория ответник, че в имотите е нямало електрификация и водоснабдяване при
закупуването и прочие. За това съдът намира, че посочената в основното
заключение пазарна стойност на сградите съответства на тяхната действителна
стойност към момента на разпоредителните сделки.
Въз основа на
изложеното, съдът приема, че действителната пазарна стойност на недвижимия
имот, ведно с построения върху същия навес, предмет на първата атакувана сделка
– тази по нотариалния акт №130, том ІІ, рег.№5291, н.д.№323/2012 г. на нотариус
рег.№****на НК, се равнява на сумата 25 125 лв. – стойност на земята
според допълнителното заключение, плюс сумата 1 542 лв. – стойност на
сградата според основното заключение, общо 26 667 лв. Тази стойност е
по-ниска от посочената в нотариалния акт продажна цена от 35 000 лв. Ето
защо съдът намира, че при първата атакувана сделка не се установява последната
предпоставка на иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, а именно – продаденото значително
да надхвърля получената цена, поради което искът досежно тази разпоредителна
сделка, както и обусловеният от него иск за собственост се явяват неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Що се касае до втората
атакувана сделка – тази по НА №80, том ІІ, рег.№6964, н.д.№469/2012 г. на
нотариус рег.№****на НК, по изложените по-горе съображения следва да бъде
възприето допълнителното заключение на СТЕ досежно пазарната стойност на
поземления имот, която според това заключение се равнява на сумата 24 960 лв.,
както и основното неоспорено от страните заключение относно пазарната стойност
на сградите, която според това заключение е 36 949 лв. – за сградата с площ 552
кв.м., и 1 570 лв. – за сградата с площ 11 кв.м. Така общата пазарна цена на
имотите, предмет на тази разпоредителна сделка, според доказателствата по делото
съответства на сумата 63 479 лв. При определяне стойността на сградите
вещото лице е съобразило събраните по делото свидетелски показания, както и
данните, че на по-голямата сграда е извършен ремонт от страна на втория
ответник, за да бъде използвана, съобразени са конкретната инфраструктура,
липсата на електрификация и водоснабдяване. Не се установява от доказателствата
тази сграда или която и да е била друга, включена в оспорените сделки, да са
били към датата на сделките предмет на имуществен спор с трети лица, както
възразява ответникът. Обстоятелствата, че целият имот с площ 23 276 кв.м.
е съсобствен, че няма подробен устройствен план и същият не е разпределен за
реално ползване, са отчетени от допълнителната експертиза при определяне
стойността на земята, доколкото същите нямат значение за пазарната стойност на
сградите, всяка от които е самостоятелен обект на собственост. Представените от
ответника нотариални актове за сделки, извършени от същия прехвърлител в полза
на трети за спора лица, могат да бъдат ориентир само досежно стойността на
земята, тъй като предмет на същите са само идеални части от поземления имот без
сгради. Отделно от това, на съда е служебно известно, че две от тези сделки
също са атакувани по реда на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и са предмет на висящи
съдебни производства пред ОС Пловдив – тези, с които първият ответник е
прехвърлил идеални части от същия имот в полза на ЕТ“ХИМС 90 – СЛАВЧО СОТИРОВ“
(л.693) и в полза на „ХАРТЕКС“ООД (л.694), за които са образувани т.д.№564/2017
г. и т.д.№566/2017 г. по описа на ПОС. Ето защо съдът намира, че доводите на
ответника във връзка с така посочените сделки, не могат да бъдат съобразени при
определяне стойността на сградите. Що се отнася до възражението относно
действителната застроена площ на по-голямата сграда, предмет на НА №80, том ІІ,
рег.№6964, н.д.№469/2012 г., съдът намира, че следва да бъде отчетена посочената
в нотариалния акт площ от 552 кв.м., която е съобразена и от вещото лице. На
първо място, тъй като имотът в нотариалния акт е описан според представената пред
нотариуса скица, посочена в заключителната част на нотариалния акт, в която скица
е отразена актуалната му застроена площ към датата на разпоредителната сделка.
И на следващо място, тъй като от разпитаните свидетели също се установява, че
този имот е с площ по-голяма от посочената в описанието като площ по документ
за собственост на прехвърлителя.
Въз основа на горните
изводи и на база приетите технически експертизи, съдът намира, че общата
пазарна цена на имотите, предмет на втората атакувана разпоредителна сделка,
съответства на сумата 63 479 лв. Същевременно, от представения по делото
нотариален акт се установява, че срещу имущество на тази стойност първият
ответник е получил цена в размер 50 000 лв. Разликата в престациите, равняваща
се на 13 479 лв., е между 1/4 и 1/3 част от действителната пазарна
стойност на продадените имоти, или 21,23 % от тази стойност. Това
несъответствие според съда покрива критерия за значителност по смисъла на
разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Полученото от длъжника не съответства на
даденото от него, като несъответствието в посочените граници е значително, тъй
като конкретните пазарни условия са позволявали срещу продадените имоти да бъде
получена цена по-висока с повече от 20 %. При определяне пазарната стойност на
имотите експертизата е съобразила, че част от тях са били ремонтирани, като е
отчела състоянието им преди ремонта и тяхната цена, съответна състоянието, в
което са закупени, поради което и сторените от втория ответник разходи не могат
да се отразят на горния извод. От значение за делото е какво е получил
продавачът като цена и дали тя е съответна или несъответна в значителна степен
на стойността и състоянието на продаденото. В конкретния случай такова
несъответствие се установява от доказателствата по делото. Ето защо съдът
намира, че искът по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ досежно втората посочена от ищеца
разпоредителна сделка от 21.12.2012 г. се явява доказан и основателен и следва
да се уважи, като същата се обяви за относително недействителна по отношение
кредиторите на несъстоятелността.
При този изход на спора
по главния иск, основателен се явява и обусловеният иск с правно основание
чл.108 ЗС по отношение същия имот, за това и този иск следва да се уважи. След
като сделката е недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността,
същата няма прехвърлително действие в отношенията между страните по делото и
останалите кредитори, имотът се държи от втория ответник без основание и следва
да бъде върнат в масата на несъстоятелността – чл.649, ал.2 ТЗ. За купувача
възникват съответно правата по чл.648 ТЗ.
Относно държавната такса
и разноските за настоящото производство:
На основание чл.649, ал.6 ТЗ държавна такса не е внесена предварително. Същата следва да бъде определена
по реда на чл.71, ал.2 и чл.69, ал.1, т.2 и т.4 ГПК върху една четвърт от
данъчната оценка на имотите по всяка оспорена сделка. Според данните от
представеното от ищеца удостоверение, данъчната оценка на имотите, предмет на
НА №130, том ІІ, рег.№5291, н.д.№323/2012 г., се равнява на 44 738,90 лв.,
като по всеки от исковете, предявени във връзка с тази сделка – отменителен иск
и обусловен иск за собственост, се дължи държавна такса в размер 447,39 лв.
Общо по двата иска се дължи държавна такса в размер 894,78 лв. Съгласно чл.649,
ал.6 ТЗ при отхвърляне на искове, държавната такса се събира от масата на
несъстоятелността. Ето защо следва да бъде осъден ответникът “ФЕНИКС-ЮГ“АД-в
несъстоятелност да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер 894,78 лв., която сума следва да бъде
събрана от масата на несъстоятелността на същото дружество. Данъчната оценка на
имотите, предмет на НА №80, том ІІІ, рег.№6964, н.д.№469/2012 г., е 136 127,50
лв., според данните от приетото по делото удостоверение, издадено от Община
Пловдив. По всеки от исковете, предявени във връзка с тази сделка – отменителен
иск и обусловен иск за собственост, се дължи държавна такса в размер 1 361,28
лв. Общо по двата иска се дължи държавна такса в размер 2 722,56 лв. Тази
такса съгласно чл.649, ал.6 ТЗ следва да бъде заплатена по сметка на ОС
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, от осъдената страна по тези искове
– ответника ЕТ“Стою Керев“.
Всяка от страните има право на
деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът Национална
агенция за приходите е представляван в процеса от юрисконсулт и претендира
юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено съобразно
нормите на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер 300 лв. С
оглед вида и количеството на извършената от юрисконсулта работа (чл.1 от
Наредбата), съдът намира, че не следва да приложи разпоредбата на чл.25, ал.2
от същата наредба, даваща възможност за увеличение с до 50 на сто на
възнаграждението. Ищцовата страна е направила разноски и за възнаграждение на
вещо лице в размер 400 лв. Така общият размер на разноските на ищеца е 700 лв.,
от които съразмерно на уважените искове (с оглед материалния интерес, изводим
от данъчната оценка на имотите) на ищеца следва да се присъдят 526,85 лв. Последната
сума следва да бъде заплатена на ищеца от ответника ЕТ“Стою Керев“.
Ответникът ЕТ“Стою
Керев“ също претендира разноски, каквито му се следват съразмерно на
отхвърлената част от претенцията. Тази страна е направила разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер 200 лв. и адвокатско възнаграждение,
заплатено изцяло и в брой на адв.Б. (л.652) в размер 4 620 лв. Общият
размер на разноските на този ответник е 4 820 лв., от които по
съразмерност следва да му се присъди сумата 1 192,27 лв. Същата следва да
бъде заплатена от ищеца.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на Национална
агенция за приходите, седалище и адрес гр.София, бул.“Княз Дондуков“ №52,
представлявана от изпълнителния директор Г.П.Д., и по отношение останалите кредиторите
на несъстоятелността на “ФЕНИКС-ЮГ“АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Македония“ №20, представлявано от С.К.М.,
синдик Д.Т. ***, извършената с нотариален акт №80 от 21.12.2012 г., том ІІІ,
рег.№6964, н.д.№469/2012 г. на нотариус рег.№****на НК, сделка, с която “ФЕНИКС-ЮГ“АД-в
несъстоятелност, ЕИК *********, гр.Пловдив, продава на ЕТ“Стою Керев“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“А. Стамболийски“
№32, бл.154, вх.Д, ет.3, ап.51, следния недвижим имот: 1 490/23 276 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 56784.504.846 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пловдив, с адрес гр.Пловдив, ул.“П“ №**, площ 23 276 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
за друг вид производствен, складов обект, като според нотариалния акт описаните
идеални части са обособени за реално ползване като 1 490 кв.м. с посочени в
акта граници на обособената част, която се продава ведно с всички подобрения и
приращения в нея, в това число с построената върху обособената част сграда с
идентификатор 56784.504.846.16 със застроена площ 552 кв.м., едноетажна, с
предназначение за промишлена сграда, съответстваща по документ за собственост
на сграда със застроена площ 360 кв.м., и сграда с идентификатор
56784.504.846.17 със застроена площ 11 кв.м., на един етаж, предназначение –
промишлена сграда, съответстваща по документ за собственост на санитарна клетка
с площ 12 кв.м.
ОСЪЖДА ЕТ“Стою Керев“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“А. Стамболийски“ №32, бл.154, вх.Д, ет.3, ап.51, да
предаде в масата на несъстоятелността на “ФЕНИКС-ЮГ“АД-в несъстоятелност, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Македония“ №20,
представлявано от С.К.М., синдик Д.Т. ***, владението върху недвижимия имот,
предмет на нотариален акт №80 от 21.12.2012 г., том ІІІ, рег.№6964,
н.д.№469/2012 г. на нотариус рег.№****на НК, а именно – 1 490/23 276 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 56784.504.846 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пловдив, с адрес гр.Пловдив, ул.“П“ №**, площ 23 276 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
за друг вид производствен, складов обект, като според нотариалния акт описаните
идеални части са обособени за реално ползване като 1 490 кв.м. с посочени в
акта граници на обособената част, ведно с всички подобрения и приращения в нея,
в това число с построената върху обособената част сграда с идентификатор
56784.504.846.16 със застроена площ 552 кв.м., едноетажна, с предназначение за
промишлена сграда, съответстваща по документ за собственост на сграда със
застроена площ 360 кв.м., и сграда с идентификатор 56784.504.846.17 със
застроена площ 11 кв.м., на един етаж, предназначение – промишлена сграда,
съответстваща по документ за собственост на санитарна клетка с площ 12 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Национална агенция за
приходите, седалище и адрес гр.София, бул.“Княз Дондуков“ №52, представлявана
от изпълнителния директор Г.П.Д., против “ФЕНИКС-ЮГ“АД-в несъстоятелност, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Македония“ №20,
представлявано от С.К.М., синдик Д.Т.Т. от *** и ЕТ „Стой Керев“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“А. Стамболийски“
№32, бл.154, вх.Д, ет.3, ап.51, иск за обявяване за недействителна по отношение
кредиторите на несъстоятелността на сделката, обективирана в нотариален акт №130
от 29.09.2012 г., том ІІ, рег.№5291, н.д.№323/2012 г. на нотариус рег.№****на
НК, с която “ФЕНИКС-ЮГ“АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, гр.Пловдив, продава
на ЕТ“Стою Керев“, ЕИК *********, гр.Пловдив, следния недвижим имот: 1500/23
276 ид.ч. от ПИ с идентификатор 56784.504.846 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Пловдив, с адрес гр.Пловдив, ул.“П“ №**, площ 23
276 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – за друг вид производствен, складов обект, като според нотариалния
акт описаните идеални части са обособени за реално ползване като 1 500 кв.м. с
посочени в акта граници на обособената част и се продават, ведно с всички
подобрения и приращения в тази част, в това число сграда с идентификатор
56784.504.846.18 със застроена площ 55 кв.м., едноетажна с предназначение за
промишлена сграда; КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и иска,
предявен от Национална агенция за приходите, седалище и адрес гр.София,
бул.“Княз Дондуков“ №52, представлявана от изпълнителния директор Г.П.Д.,
против ЕТ“Стою Керев“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“А. Стамболийски“ №32, бл.154, вх.Д, ет.3, ап.51, за предаване
на владението върху гореописания недвижим имот, предмет на нотариален акт №130
от 29.09.2012 г., том ІІ, рег.№5291, н.д.№323/2012 г. на нотариус рег.№****на
НК, в полза масата на несъстоятелността на “ФЕНИКС-ЮГ“АД-в несъстоятелност, ЕИК
*********, гр.Пловдив.
ОСЪЖДА ЕТ“Стою Керев“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“А. Стамболийски“ №32, бл.154, вх.Д, ет.3, ап.51, да
заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 2 722,56 лв. (две хиляди седемстотин
двадесет и два лева и 56 ст.) – държавна такса в производството по т.д.№567/2017
г. по описа на ПОС.
ОСЪЖДА “ФЕНИКС-ЮГ“АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Македония“ №20, представлявано от С.К.М.,
да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 894,78 лв. (осемстотин деветдесет
и четири лева и 78 ст.) – държавна такса в производството по т.д.№567/2017 г.
по описа на ПОС, която сума да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА ЕТ“Стою Керев“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“А. Стамболийски“ №32, бл.154, вх.Д, ет.3, ап.51, да
заплати на Национална агенция за приходите, седалище и адрес гр.София,
бул.“Княз Дондуков“ №52, представлявана от изпълнителния директор Г.П.Д., сумата 526,85 лв. (петстотин двадесет и
шест лева и 85 ст.) – деловодни разноски в производството по т.д.№567/2017 г.
по описа на ПОС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, седалище и адрес
гр.София, бул.“Княз Дондуков“ №52, представлявана от изпълнителния директор Г.П.Д.,
да заплати на ЕТ“Стою Керев“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“А. Стамболийски“ №32, бл.154, вх.Д, ет.3, ап.51, сумата 1 192,27 лв. (хиляда сто
деветдесет и два лева и 27 ст.) – деловодни разноски в производството по
т.д.№567/2017 г. по описа на ПОС.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: