Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 01,07,2022г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на тридесети
май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря
Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело № 4468 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от „А.“АД срещу „Р.к.“ ООД иск, с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.73 от ТЗ за
признаване на установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на недвижим
имот, представляващ магазинно помещение, находящо се в гр. София, под цялата
сграда на бул. „*****, със застроена площ от 154,16 кв. метра, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, върху което е построена, съставляващо парцел I и парцел
VII, квартал 351, м. „Центъра“ по плана на гр. София, при съседи: бул. „Витоша“
№ 50 и бул. „Витоша“, който недвижим имот е заснет като самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1001.486.1.18 в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.София, одобрена със заповед № РД-18-108/13,12,2016
г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелния обект е със заповед № 18-11475-04,11,2019 г.
на началника на СГКК - София, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в
сграда с идентификатор 68134.1001.486.1, с предназначение - жилищна сграда,
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1001.486, с предназначение на самостоятелния обект - за търговска
дейност, с брой нива на обекта - 1, с посочена в документа площ - 154 кв.
метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под
обекта - няма, над обекта - 68134.1001.486.1.1, 68134.1001.486.1.2,
68134.1001.486.1.3, на основание непарична вноска в капитала на дружеството,
като на осн.чл.537, ал.2, изр.3 от ГПК е заявено
искане за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
174/15,08,2019год., том I, рег. № 4923, дело №
140/2019год. на А.Ш.– нотариус, с рег. № 500 на НК, в частта за процесния
недвижим имот.
Релевират се доводи, че процесният
недвижим имот е бил внесен в капитала на „А.“ АД чрез непарична вноска от
акционера „Софийски имоти“ ЕАД на 16,02,1999год. като праводателят се е
легитимирал на основание апорт от Столична община като едноличен собственик на капитала на това дружество на осн.
решение №46 по протокол №45/13,07,1998год. на Столичен общински съвет. За
придобитото право на собственост ищецът се е снабдил с нотариален акт за
собственост на недвижим имот, апортиран в търговско
дружество с № 43А, том I, рег. № 3430, дело № 284/1999 г., издаден на
26,05,1999год. Поддържа се, че ответникът „Р.к.“ ООД е внесло в СГКК – София
проект за изменение на КККР за сграда с идентификатор 68134.1001.486.1, с който
се обособява нов самостоятелен обект в сграда с проектен идентификатор
68134.1001.486.20 – фирмени магазини на СК „Рила“, на първия етаж на сгради с
идентификатори 68134.1001.486.1 и 68134.1001.487.1,
като е било предвидено да бъдат премахнати редица самостоятелни обекти,
включително и процесния - 68134.1001.486.1.18. Това създава спор между страните
по материалното право на собственост. Ответното дружество се снабдило с
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 174, том I, рег. № 4923, дело № 140/2019год. на А.Ш.– нотариус, с рег. № 500
на НК, район на действие СРС, с което е установено, че е собственик на
новообразувания самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.486.20. Твърди
се, че „Р.к.“ ООД не е собственик на самостоятелния обект в сграда с
идентификатор 68134.1001.486.1.18, защото той не е бил предоставен на
държавното предприятие, чрез преобразуването на което, по реда на ЗОЕТТДИ, е
било учредено „Р.к.“ ЕООД, чиито капитал е бил впоследствие приватизиран. Ответникът
е използвал процесния недвижим имот, въз основа на договори за наем със Столична община, сключени въз основа на
заповед № РД-09-1-29/25,08,1993год. на кмета на ТОА
„Триадица“ на Столична община.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
В указания законоустановен срок
по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от ответната страна, в който е изложено
становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че процесният
недвижим имот е продаден от „А.“АД на „Р.“ ЕООД на 29,04,2002год., за което е
съставен Нотариален акт № 14/29,04,2002 год. на нотариус с рег. № 203 на НК.
Спрямо купувача „Р.“ ЕООД, ответникът е провел успешна ревандикация с влязло в
сила Решение № 52/03,11,2011год. на ВКС, с което било установено, че ищецът,
като праводател на „Р.“ ЕООД, не е собственик на
процесния имот, доколкото този имот не е бил собственост и на неговия
праводател – „Софийски имоти“ АД, независимо от съставените актове за общинска
собственост. Твърди се, че имотът е част от преоценката на ДМА на „Р.к.“ ООД по
ПМС 179/1991 г.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
При така изложеното
след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства
се установява, че Софийски имоти ЕАД
е извършил апорт на правото на
собственост върху процесния магазин в капитала на „А.БСИ“АД, посредством увеличение на капитала
вписано с Решение №2/16,02,1999 по ф.д.№17582/1997год. на СГС. От своя страна „Софийски имоти“АД се легитимира като
собственик на имота на основание
решение №46 по протокол
№45/13,07,1998год. на Столичен общински съвет и приложение №1 към решението, от което е
видно да касае и недвижим имот, представляващ
търговско помещение с площ от
154кв.м., находящ се в гр.София, на бул.*****АОС №287/1997год.
По делото е
приложена преписката по съставяне на АОС №287/28,07,1997год.
Това обстоятелство се установява и от удостоверение
№15783/18,09,2007год. на Служба по вписванията към АВп./стр.9/;
С НА №43А, том 1, рег.№3430, дело
№284/26,05,1999год. А.БСИ АД е признат
за собственик на процесното магазинно помещение.
Не се спори между страните, че процесният имот,
бивша собственост на физически лица е отчужден от държавата по реда на ЗОЕГПНС и
станал държавна собственост, за което е видно да е съставен АДС
№4332/10,02,1962год. за имот находящ се на ул.*****;
Не е спорно
между страните с влязло в сила на
03,11,2011год. съдебно решение от 16,02,2007год. по гр.д.№10810/2004год.
по описа на СРС, 26 състав да е уважен предявен
от „Р.к.“ООД срещу „Р.“ЕООД иск с
пр.осн.чл.108 от ЗС за установяване собствеността на ищеца /ответник в настоящото производство/ на
магазинно помещение, с площ от 154кв.м., находящ се в гр.София, бул.*****,
построена върху УПИ I, VII от кв.351 по плана на
гр.София, м.Центъра като е осъден
ответника „Р.“ЕООД да предаде имота на ищеца; Решението е потвърдено с
решение на СГС №349/03,11,2008год.,
постановено по гр.д.№2461/2008год. по описа на СГС, 4в състав, потвърдено с
решение №52/03,11,2011год. на ВКС, 2 ТК
по д.№325/2009год. С решението е признато за установено, че „Р.к.“ООД е
собственик на имота на основание ЗОЕТДДИ
от 1991год./отм./. Прието е с включване на имота в УФ на регистрираната с решение от 20,03,1989год. по ф.д.№128/1989год. на СГС
държавна фирма „Р.к.“, преобразувана в „Р.к.“ЕООД /вписано с решение
от 28,12,1991год. по ф.д.№14464/1991год. на СГС ФО стр.149 от делото/ да
е останал държавна собственост до преобразуването на ДФ в ЕООД. След този момент собствеността на
имуществото е преминала в патримониума
на дружеството праводател
на Р.к. ЕООД.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на иска:
Ищецът обосновава правен интерес от исковата
претенция с твърдението, че магазинното
помещение е прехвърлено с договор за покупко-продажба от 29,04,2002год. на Р. ЕООД; С оглед влязлото в сила решение за
основателност на равандикационния иск по чл.108 от ЗС на Р.к. ЕООД срещу Р.
ЕООД, Р. ЕООД е предявило иск срещу А.–БСИ АД с пр.осн.чл.189,
ал.1, изр.1 от ЗЗД, вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД за разваляне на договора и връщане на платената продажна цена. /по делото
са налице данни да е постановено решение от 02,03,2022год. на СГС, ТК, 20 състав, с
което исковете са уважени/. Именно с оглед обратното действие на развалянето на
договора обоснова правен интерес от
предявения иск, тъй като имуществото се
връща в патримониума на праводателя;
Именно с оглед твърденията за спорно материално
право между страните и доколкото ищецът
не е обвързан със СПН по отношение на уважения иск с пр.осн.чл.108
ЗС между ответника и трето лице, поради липса на конституирането му по делото като страна, то
исковата претенция е процесуално допустима.
По
основателността на иска:
Основателността на иска е обоснована от установяване
от ищцовата страна праводателят на ищеца „Софийски
имоти“АД да е собственик на имота, за който не се спори да е бил апортиран в дружеството от Столична община. От своя страна
общината се легитимира на основание съставен АОС №287/28,07,1997год. поради
това имотът да е придобил статут на общински на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС и §6, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА като обект на
общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за търговско
обслужване на населението на Столична
община.
С приемането на §7, ал.2 от ЗМСМА/ДВ бр.49/1995год./е
предвидено да не преминава
в собственост на общините имущество по ал. 1, което
е включено в капитала, уставния фонд или
се води по
баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Тази норма макар и
приета през 1995год. съгласно Решение
№52/03,11,2011год. има тълкувателен
характер. Т.е. за придобиване на имота
от Общината на основанията по §7, е необходимо да не е налице изключението на ал.2,§7 от ЗМСМА.
Обстоятелството, че имотът не е бил общинска
собственост съдът приема за установено от една страна поради липса на оспорване
на ищеца на сочените факти като същото се установява и от събраните доказателства, които в
достатъчна степен разколебават твърдението на
ищеца за придобиване на собствеността на основание апорт, доколкото праводателят не е носител на вещното право на собственост.
Не се спори имотът да е актуван с АДС №4332/10,02,1962год. С решение на МС №52/14,03,1985год. имотът е предоставен за
изграждане на фирмен магазин с
инвеститори, вкл. СК Рила. Впоследствие не се спори да е включен в баланса на
ДФМ Рила . С решение на МС от 10,03,1989
на осн.чл.11, ал.3, т.1, б.“а“ от Указ №56 за
стопанска дейност е образувана ДФ Рила, поела активите на ДММ Рила. Със заповед
№ РД -17-35/20,06,1991год. на Министъра на индустрията, търговията и
услугите ДФ Рила е прекратена като активите и пасивите са
преминали към новообразувани фирми, сред
които и –ДФ Р.к., в имуществото на която е предоставен и
процесния магазин. Със заповед № РД-17-233/05,08,1991год. на Министъра на индустрията
търговията и услугите на осн.§3 от ПЗР на
ЗОЕТДДИ /в сила от 10,07,1991год./ във връзка с чл.147 от ТЗ, е преобразувал ДФ Р.к. в еднолично търговско дружество „Р.к.“ЕООД. Преобразуването е вписано на
28,12,1991год. като въпреки това през 1997год. е съставен АОС №287/1997год.
Горните обстоятелства се установяват на основание
приложени по делото съдебни решения, в
които е обективирано съдържанието на посочените
официални документи, част от които са приложени по делото, при което съдът
намира така извършеното косвено доказване на спорните факти да сочи на
възникнали права за ответника, опровергаващи твърдяното право на
собственост на ищеца. Горните изводи не се променят и от установените
данни в преписката по съставяне на АОС за
предоставяне на имота на СП-Софжилфонд-Бл.район, считано от 01,01,1962год.,
тъй като предоставянето за ползване не
променя държавния характер на имота. Същевременно предоставянето на
имота с договори за наем от Столична
община в полза на „Р.к.“ЕООД, за което са съставени договори от 1993 и 1997год.
са факти ирелевантни за основателността на
иска, доколкото са последващи относно
спорния момент за придобиване
на собствеността от Общината с
приемането на ЗМСМА през 1991год.
С оглед горното и
предвид разпределената доказателствена тежест исковата претенция подлежи
на отхвърляне.
По
разноските:
Предвид изхода от спора на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца разноски не се дължат.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК
с оглед изхода от спора на ответното
дружество се дължат разноски, но по делото няма данни да са извършени, поради
което не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявен от „А.“АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес ***, офис 9 срещу „Р.к.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище
и адрес *** иск, с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.73 от ТЗ за
признаване за установено собствеността на ищеца по отношение недвижим имот,
представляващ МАГАЗИННО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се в гр. София, под цялата сграда
на бул. „*****, със застроена площ от 154,16 кв. метра, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място, върху което е построена, съставляващо парцел I и парцел VII, квартал
351, м. „Центъра“ по плана на гр. София, при съседи: бул. „Витоша“ № 50 и бул.
„Витоша“, който недвижим имот е заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.486.1.18 в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрена със заповед
№ РД-18-108/13,12,2016 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е със заповед №
18-11475-04,11,2019 г. на началника на СГКК - София, който самостоятелен обект
се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 68134.1001.486.1, с предназначение
- жилищна сграда, многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1001.486, с предназначение на самостоятелния обект - за
търговска дейност, с брой нива на обекта - 1, с посочена в документа площ - 154
кв. метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма,
под обекта - няма, над обекта - 68134.1001.486.1.1, 68134.1001.486.1.2,
68134.1001.486.1.3, на основание
извършен апорт от Софийски имоти ЕАД на 16,02,1999год. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: