Р Е Ш Е Н И Е

 

№  761

гр.Русе,  06.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VІ-ти наказателен състав в публично заседание на ….. шести ноември ……. две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                      Председател: ПЛАМЕН ЧЕНДЖИЕВ

 

при секретаря ЕЛКА ГОРАНОВА и прокурора ………..ПЛАМЕН ПЕТРОВ…………………,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2086/2019 г., съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА  Н.П.Н., роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за

ВИНОВЕН в това, че на 03.08.2018 год. в гр.Русе потвърдил неистина в писмена декларация - “Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника на издаване на български лични документи”, приложение № 6 от 03.08.2018 год., че притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство е изгубено, която по силата на Закон - чл.8, ал.2 и чл.51, ал.1 от Закон за българските лични документи (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) вр. чл.160, ал.1 от ЗДвП - за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина и чл.17, ал.1 от ПИ БДС - приет с ПМС № 61/02.04.1999 год., се дава пред орган на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - изгубване на документ - Свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, издаден на 20.04.2017 год. от МВР Русе, поради което и на основание чл.313 ал.1 от НК и чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000(хиляда) лева.

          ОСЪЖДА  Н.П.Н. с горната самоличност да заплати по сметка на ОД МВР Русе сумата от 93,30 лв. разноски на досъдебното производство.

           Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок пред Окръжен съд - Русе, считано от днес.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

          За да се произнесе, съдът съобрази следното:

          Производството е по реда на глава  XXVІІІ  от НПК.

          Районна прокуратура - Русе е обвинила Н.П.Н. *** в това, че на 03.08.2018 год. в гр.Русе потвърдил неистина в писмена декларация - “Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника на издаване на български лични документи”, приложение № 6 от 03.08.2018 год., че притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство е изгубено, която по силата на Закон - чл.8, ал.2 и чл.51, ал.1 от Закон за българските лични документи (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) вр. чл.160, ал.1 от ЗДвП - за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина и чл.17, ал.1 от ПИ БДС - приет с ПМС № 61/02.04.1999 год., се дава пред орган на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - изгубване на документ - Свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, издаден на 20.04.2017 год. от МВР Русе - престъпление по чл.313 ал.1 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Н. е роден на *** ***. Български гражданин е. Има завършено средно образование. Не е семеен, грижи се за две малолетни деца и не е осъждан. Работи. ЕГН **********.

На 09.02.2018 год. в района на гр. Главице, Полша обв. Н.Н. извършва престъпление по транспорта – управлявал МПС след употреба на алкохол и свидетелството му за управление на МПС е отнето от полските власти.

След като се завръща в страната на 03.08.2018 г., обв. Н.Н. подава в Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР – Русе заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх.№ 2017118/03.08.2018 г., с което иска да му бъде издадено свидетелство за управление на МПС и декларация за издаване на дубликат на свидетелство за управление на моторно превозно средство, в която декларира, че същото не е отнето от контролен орган, а изгубено от него в Обединеното кралство, макар много добре да знае, че това не е вярно. Свид. А.К. - системен оператор в сектор „Пътна полиция" - Русе приема документите. Въз основа на заявените от обвиняемия обстоятелства му се издава дубликат на свидетелство за управление на МПС с № *********.

На 01.04.2019 г. в Сектор ПП при ОД МВР - Русе се получава писмо от ГД „Национална полиция" - гр.София, ведно с опис на върнато от полските власти в Посолството на РБългария отнето свидетелство за управление на МПС, където е отбелязан и факта, че свидетелството за управление на МПС на обв. Н. е било временно отнето от полските власти.

Приетата за установена фактическа обстановка се установява от следните доказателства: събраните в хода на досъдебното производство обяснения на обвиняемия и показания на свид. А.Б.К., П.И.Д., Н.М.Ж., както и от приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства – декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, автобиография, справка за съдимост, декларация за издаване на документ за самоличност, както и от заключението на почерковата експертиза.

 От обясненията на обвиняемия и заключението на почерковата експертиза се установява, че подписът за „декларатор” и ръкописният текст в молбата – декларация от 03.08.2018 г. са изпълнени от обвиняемия.От същите се установява,че обвиняемият е съзнавал,че свидетелството му за управление е отнето,а не изгубено и в тази връзка,че декларира невярно обстоятелство.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да направи единствените и несъмнени изводи относно деяние и вина:

Посредством действия обв.Н. е осъществил обективните признаци на състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от НК, тъй като на 03.08.2018 год. в гр.Русе потвърдил неистина в писмена декларация - “Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника на издаване на български лични документи”, приложение № 6 от 03.08.2018 год., че притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство е изгубено, която по силата на Закон - чл.8, ал.2 и чл.51, ал.1 от Закон за българските лични документи (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) вр. чл.160, ал.1 от ЗДвП - за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина и чл.17, ал.1 от ПИ БДС - приет с ПМС № 61/02.04.1999 год., се дава пред орган на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - изгубване на документ - Свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, издаден на 20.04.2017 год. от МВР Русе.

Изпълнителното деяние на престъплението е извършено чрез действие.

Обвиняемият е съзнавал, че декларира невярно обстоятелство, а именно че е изгубил свидетелството си за управление на МПС.

Документът съставен от обв.Н. представлява декларация, която се изисква по закон. Разпоредбата на чл.160 ал.1 от ЗДвП регламентира,че дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен.Този факт, по силата на същата разпоредба се установява,чрез подаване на декларация от притежателя.

От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал, че без да декларира неверни обстоятелства няма да му бъде издаден дубликат.Съзнавал е и че за достоверността на декларираните обстоятелства носи наказателна отговорност, но въпреки това е декларирал невярно обстоятелство, а именно, че свидетелството му за управление е изгубено.

Съдът след като взема предвид, че за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба, деянието е умишлено, деецът не представлява голяма обществена опасност, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII от НК, не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, не се касае за множество деяния и от извършеното от него не са причинени тежка телесна повреда или смърт и целите на наказанието могат да се постигнат по този начин, прие, че са налице формалните предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на обв.Н. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

             При индивидуализацията на наложеното наказание, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало,направените признания, изразеното съжаление. Отегчаващи липсват. При наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, наказанието следва да се определи към минимума  на предвиденото, за да съответства на извършеното, а именно глоба в размер на хиляда лева.

            Обвиняемият следва да заплати и направените в хода на делото разноски.

             Мотивиран така и на основание чл.378 ал.4 от НПК съдът постанови решението си.

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: