Решение по дело №323/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н. К. К. (лично и в качеството си на адвокат, вписан в АК София), [ЕГН], с адрес гр. София, [улица], ет. 3, ап. 7 и съдебен адрес гр. София, [улица], ет. 6, офис 10 срещу Решение № 85/08.02.2024 г., постановено по АНД № 669/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0457-000311/22.11.2021 г., издадено от ВПД Началник РУ към ОД МВР Русе, РУ Ветово, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ), на основание същата правна норма на К. е наложена глоба в размер на 400,00 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно и незаконосъобразно, а също така е заявена претенция за отмяна на наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Касационният жалбоподател е представил молба с вх. № 3003/12.06.2024 г., с която уведомява съда, че поради личен ангажимент не може да се яви в съдебно заседание, но иска да се даде ход на делото. По съществото на спора, в молбата са изложени същите факти, обстоятелства и разсъждения по правото, каквито са изложени в касационната жалба, макар и в различен порядък на графично представяне.

Ответникът по касационната жалба – ВПД началник РУ Ветово към ОД МВР Русе, не се явява и не се представлява. Представя възражение на касационната жалба чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в което сочи, че касационната жалба е неоснователна. Изложени са доводи относно правилността на обжалваното съдебно решение, като се иска последното да бъде оставено в сила. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита подадената касационна жалба за неоснователна, а постановеното решение на районния съд за правилно и законосъобразно. Посочва, че не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение защото съдът при постановяване на решението не е допуснал нарушения на материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска от съда да остави в сила обжалваното въззивно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на Н. К. К. против Наказателно постановление № 21-0457-000311/ 22.11.2021 г., издадено от ВПД Началник РУ към ОД МВР Русе, РУ Ветово, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, на основание същата правна норма на К. е наложена глоба в размер на 400,00 лева

За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това основание, изложени са подробни мотиви поотделно за всяко от извършените нарушения и съответно наложените наказания.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева

Неоснователно е заявеното оплакване относно неизясняване на фактическата обстановка във връзка с установеното нарушение в хода на съдебното дирене. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства за установяване липсата на сключена застраховка гражданска отговорност към момента на извършената проверка на касатора.

Основното възражение на жалбоподателя К. се отнася до факта дали е имал сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилисти към момента, в който е спрян за проверка – 24.10.2021 г., около 16:45 часа, в община Ветово, на път Първи клас № І-2, километър 34, в посока от гр. Русе към гр. Разград. Касационният жалбоподател твърди, че такава застраховка е представил пред проверяващите в 17,03 часа, т.е. в хода на проверката като снимки по приложението „Вайбър“ на мобилния си телефон. На практика няма сключена застраховка.

Съдът счита, че релевираното възражение е неоснователно защото в момента на спиране за извършване на проверката К. е следвал да разполага с посочената застраховка не само като застрахователна полица, но и като валидно залепен стикер на автомобила, който е управлявал и който всъщност е бил собственост на „Вандом“ ООД. Всички изложени разсъждения в касационната жалба и в представената за съдебното заседание молба от К. са ирелевантни след като не е разполагал с валидна застраховка към момента на спирането за проверка – факт, който не се отрича и от самия него. Не е налице никакво, още по-малко грубо нарушение на съдопроизводствените правила относно необсъждането на впоследствие представените доказателства за наличие на застраховка, сключена след момента на спирането за проверка.

Категорично не отговаря на действителността твърдението на жалбоподателя за нарушение на административнопроизводствените правила. Налице е нормативно изискуемото съдържание на наказателното постановление с точно посочване на дата, час и място на проверката. За пълнота на изложението, касационният съд посочва, че без значение е мястото на което е констатирано нарушението (макар такова изрично да е посочено в мотивната част на наказателното постановление), тъй като това не променя факта, че не е налице изискваният от закона договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, който е спрян за проверка при движението му по път, отворен за обществено ползване.

В касационната жалба са посочени факторите, които съдът следва да прецени относно законосъобразността на процесното наказателно постановление, но жалбоподателят на практика сочи тези основанията за оспорване на индивидуални административни актове по реда на чл. 146 от АПК в първоинстанционно съдебно производство, ред който е неприложим в производство по ЗАНН и в производство по касационно оспорване по ЗАНН.

На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН касационната инстанция препраща към мотивите на Районен съд - Русе относно наличие на извършено нарушение от К. на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Искане за присъждане на разноски е заявено от касационния жалбоподател, а ответника претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният жалбоподател не е релевирал възражение относно претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85/08.02.2024 г., постановено по АНД № 669/2023 г. по описа на Районен съд - Русе.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.