№ 3319
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100503442 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивни жалби на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД и Д. Л. С. срещу
решение № 17880/01.11.2023 г. по гр.д. № 32269/2023 г. по описа на СРС, 160 състав, с
което на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е
осъдено да заплати в полза на Д. Л. С. сумата в размер на 1673,50 лв., представляваща
обезщетение за причинените на собствения на ищеца лек автомобил „Мерцедес“ Ц
270“ с рег. № ******* вреди, настъпили вследствие от ПТП, реализирано на 13.04.2023
г. в гр. София, по вина на водача на лек автомобил „Опел Комбо“ с рег. № *******,
чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответника,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 12.06.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата от 1673,50 лв. до пълния
предявен размер от 3347,00 лв.
Жалбоподателят – ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, твърди, че решението в частта, с която
искът е уважен, е неправилно, тъй като не се установява виновен за ПТП да е бил
водачът на лек автомобил „Опел Комбо“ с рег. № *******, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответника. Освен това, счита, че
1
присъденият размер на застрахователно обезщетение следва да бъде намален, предвид
съпричиняване от страна на ищеца. Ето защо, моли решението да бъде отменено и
искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Д. Л. С. е подал отговор на въззивната жалба на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, с който
оспорва същата. Моли решението в уважителната част да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Жалбоподателят – Д. Л. С., твърди, че решението в частта, с която искът е
отхвърлен, е неправилно, като счита, че не е бил виновен за ПТП, поради което не е
налице съпричиняване, съответно – основание за намаляване на дължимото
застрахователно обезщетение. Ето защо, моли решението в частта, с която искът е
отхвърлен, да бъде отменено и искът да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД оспорва въззивната жалба на Д. Л. С..
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. Л. С. с иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) за осъждането на ответника да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 3347,00 лв. (след допуснато изменение на иска чрез
намаляване на размера на иска), представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди по вина на водач на лек автомобил
„Опел Комбо“ с рег. № *******, гражданската отговорност на който е застрахована от
ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие
настъпило на 13.04.2023 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2023 г., до погасяването.
Ищецът – Д. Л. С., твърди, че по вина на водач на лек автомобил „Опел Комбо“
с рег. № *******, гражданската отговорност на който е застрахована от ответника по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на 13.04.2023 г. е
настъпило ПТП със собственото му МПС – лек автомобил „Мерцедес Ц270“ с рег. №
*******, вследствие на което са причинени щети по отношение на лекия автомобил на
ищеца. Сочи, че ответникът не е заплатил в негова полза дължимото застрахователно
обезщетение, въпреки отправената извънсъдебна претенция. Във връзка с посоченото
ищецът предявява иск за сумата в размер на 3347,00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по вина на водач на
лек автомобил „Опел Комбо“ с рег. № *******, гражданската отговорност на който е
застрахована от ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, вследствие настъпило на 13.04.2023 г. застрахователно събитие, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2023 г.,
до погасяването.
2
С обжалваното решение искът са уважени частично до сумата в размер на
1673,50 лв. и е отхвърлен за разликата над уважената част до пълния предявен размер
от 3347 лв.
Решението е обжалвано изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди
в претендирания размер.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно вината за настъпване
на ПТП, както и дали е налице съпричиняване от страна на ищеца, който е управлявал
лек автомобил „Мерцедес Ц270“ с рег. № ******* при настъпване на ПТП.
Видно от протокол за ПТП № 1807137 от 13.04.2023 г., изготвен от длъжностно
лице от МВР след посещение на мястото на ПТП, на 13.04.2023 г., около 18,30 часа,
лек автомобил „Опел Комбо“ с рег. № ******* се е движил по ул. „София“ с посока от
АМ „Струма“ към ул. „Суходолски път“ и в района на кв. „Филиповци“ водачът на
посоченото МПС е предприел маневра за отклонение вляво за навлизане в крайпътна
територия, вследствие на което не е пропуснал и е реализирал ПТП с движещия се зад
него и предприел маневра изпреварване лек автомобил „Мерцедес Ц270“ с рег. №
*******. В протокола са удостоверени видимите щети по отношение на двете МПС,
както следва: по отношение на лек автомобил „Опел Комбо“ с рег. № ******* –
предна лява врата, заден ляв панел, стъкло предна лява врата и др.; по отношение на
лек автомобил „Мерцедес Ц270“ с рег. № ******* – преден десен калник, два броя
въздушни възглавници и др.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установява идентичен на
посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като вещото лице дава заключение,
че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на застрахователя и отразените в
протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по отношение на лек
автомобил „Мерцедес Ц270“ с рег. № ******* се намират в пряка причинна връзка с
настъпилото на 13.04.2023 г. ПТП.
Свидетелят Л.Г.В., водач на лек автомобил „Опел Комбо“ с рег. № *******,
сочи, че е подал мигач за завиване наляво, намалил е скоростта на управлявания от
него автомобил, като е спрял в лентата за движение, за да изчака насрещно движещ се
автомобил, след което е предприел маневра за завиване наляво. Движещите се зад него
4-5 автомобила също са намалили и спрели, за да го изчакат да извърши предприетата
от него маневра, но в същото време лек автомобил „Мерцедес“ е предприел
3
изпреварване, вследствие на което е настъпил удар между двете МПС.
Свидетелят Т.М.И. който е пътувал в лек автомобил „Мерцедес Ц270“ с рег. №
*******, сочи, че водачът на посочения автомобил е предприел маневра за
изпреварване на колона от автомобили, тъй като е било разрешено изпреварването.
Първият автомобил от колоната е завил наляво, в резултат на което е настъпил ударът
между двете МПС
С оглед на изложеното се установява, че застрахованият при ответника водач на
МПС (лек автомобил „Опел Комбо“ с рег. № *******) е нарушил разпоредбата на чл.
37, ал. 2 ЗДвП, като, извършвайки маневра завой наляво за навлизане в крайпътна
територия не е пропуснал пътните превозни средства (лек автомобил „Мерцедес Ц270“
с рег. № *******), движещи се по пътя, който той напуска, и е станал причина за
настъпване на ПТП.
С оглед на наведеното от ответника възражение за съпричиняване и предвид
събраните по делото гласни доказателства следва да се отбележи, че в случая се
установява противоправно поведение и на водача лек автомобил „Мерцедес Ц270“ с
рег. № *******, което е допринесло за настъпването на вредите. Видно от показанията
на свидетеля И., при спирането си същият е подал мигач за предприемане на завой
наляво, след което е изчакал насрещно движещите се автомобили. С оглед на
изложеното се установява, че водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц270“ с рег. №
******* е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като преди
да подаде сигнал за предприемане на маневра изпреварване не се е убедил, че пътното
превозно средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката
си на движение наляво. Преди предприемане на маневра по изпреварване водачът на
МПС е длъжен да прецени пътната обстановка съобразно поведението на участниците
на пътя и да започне изпреварване единствено при наличието на сигурност, че
действията му няма да създадат опасност за движението (арг. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП).
При липсата на достатъчно данни за очакваните маневри от движещите се пред него
или след него автомобили (поради намалена видимост от други МПС), водачът на лек
автомобил „Мерцедес Ц270“ с рег. № ******* е бил длъжен да не предприема маневра
по изпреварване, докато не се убеди, че не е налице препятствие или друга обективно
видима причина за необичайното поведение на движещите се пред него автомобили
(намаляване на скоростта, респ. спиране на пътя). От друга страна, доколкото е подал
ляв мигач, водачът на лек автомобил „Опел Комбо“ с рег. № ******* не е очаквал друг
автомобил да го изпревари, преди да завърши левия завой, тъй като е сигнализирал на
останалите участници в движението какви ще са непосредствените му действия на
пътя. Ето защо, поведението на ищеца е в нарушение на предписаните от закона
детайлни правила за изпреварване (като маневра с повишена степен на опасност за
движението на пътя поради отклонение в лента за насрещно движение със сравнително
4
висока скорост), поради което възражението на ответника с правно основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД за съпричиняване е основателно и следва да бъде уважено. В случая и
въззивният съд намира, че приносът на двамата водачи за настъпване на процесното
ПТП е равностоен, поради което следва да се определи процент на съпричиняване в
размер на 50 %.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Съгласно съдебно-автотехническата експертиза, приета в
производството пред Софийски районен съд, стойността на разходите, необходими за
възстановяването на процесното МПС – лек автомобил „Мерцедес Ц270“ с рег. №
*******, възлизат на сумата в размер на 34095,76 лв., а действителната стойност на
автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие е 4463 лв. На
основание чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Следователно, налице е тотална щета по отношение на
застрахованото МПС, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава действителната стойност на МПС. Съгласно заключението на САТЕ,
неоспорена от страните, след приспадане на запазените части в размер на 25 %
дължимото застрахователно обезщетение за увреждането на процесния автомобил,
определено при условията на тотална щета, възлиза на сумата в размер на 3347 лв.
Посочената сума от 3347 лв. следва да бъда намалена със степента на съпричиняване от
50 %, като дължимото обезщетение възлиза на 1673,50 лв.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивните жалби са неоснователни,
а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на Д. Л. С. следва да се присъди сумата в
размер на 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от жалбата, подадена от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17880/01.11.2023 г. по гр.д. № 32269/2023 г. по
описа на СРС, 160 състав.
5
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК *******, да заплати в полза на Д. Л. С., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство съобразно
отхвърлената част от жалбата, подадена от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6