ПРОТОКОЛ
№ 652
гр. Варна, 30.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело
№ 20223100900155 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
При спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК:
ИЩЕЦЪТ С. Н. В., редовно призован, представлява се от адвокат М.
Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ОТВЕТНИКЪТ ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно призован, не изпраща
представител.
Постъпило е становище вх. № 21831/23.09.2022г. от процесуалния
представител на ответника – адвокат М. Г., с което заявява, че поради
служебна ангажираност е в невъзможност да се яви лично в открито съдебно
заседание. Не възразява да бъде даден ход на делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Г. Г. е редовно призована, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Л. М. е редовно призован, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. К. А. е редовно призована, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ М. А. Ю. е редовно призован, явява се лично.
АДВ. Р.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните,
липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Докладва в останалата част становището на ответника вх. №
21831/23.09.2022г., с което заявява, че поддържа отговора на исковата молба
и направените с него доказателствени искания. Моли допуснатият свидетел
при режим на призоваване да бъде разпитан преди изслушването на
комплексната експертиза. Обективирани са в молбата въпроси по
заключенията, които съдът ще докладва при изслушването им, както и
въпроси към допуснатия свидетел. Изразява се становище по същество. В
молбата е обективиран и списък на разноски.
СЪДЪТ предоставя становището на адв. Р. за запознаване.
СЪДЪТ пристъпва към разглеждането на делото по реда на чл.375
ГПК. Дава възможност на ищеца да изложи становището си във връзка с
изготвения проект за доклад на делото и дадените указания.
АДВ. Р.: Поддържаме претенциите си така, както са предявени. Бих
искал да направя само едно уточнение и прецизиране - твърдим, че
неимуществените вреди са в резултат от влошаване на психичното здраве на
доверителя ми и в резултат на обстоятелството, че е изпаднал в тежко
финансово състояние след инцидента, предвид невъзможността да работи за
един продължителен период от време, което е наложило той да ползва
привлечени средства от трети лица. Съответно, това допълнително го е
травмирало и засилило депресивните симптоми, които са му били налични.
Запознат съм с проекта за доклад и моля да се обяви за окончателен, с
това прецизиране, което направих в днешно съдебно заседание.
Нямам допълнителни искания към настоящия момент.
СЪДЪТ, след като изслуша ищеца и докладва молбата на ответника,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проект за доклад на делото с
Определение № 945/27.06.2022 година, като го допълва с въведените
твърдения от ищеца в днешно съдебно заседание, а именно:
Предявени са от С. Н. В., ЕГН **********, с адрес ******, чрез адв. М.
Р., срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, осъдителни искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
360 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата
от 10 647.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
2
разходи за лечение, помощни средства и медикаменти, претърпени
вследствие настъпило на 31.05.2018г. пътно-транспортно произшествие по
вина на водача на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ******. А. Ю.,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно
със законна лихва, считано от 01.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 31.05.2018г. в „Ришки проход“ М. А.
Ю. управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ****** в посока
от гр.Поморие към с.Цар Самуил, а в обратната посока пътувал пострадалият
С. В., управлявайки мотоциклет „Ямаха“ с рег.№ ******. При управлението
на товарния автомобил, М. А. Ю. се отклонил към насрещната лента за
движение, като навлязъл в нея и така настъпил удар със срещуположно
движещия се мотоциклетист. В резултат на този сблъсък мотоциклетът и
мотоциклетистът паднали на пътната настилка. Във връзка с процесния
инцидент било образувано НОХД № 186/2021г. по описа на Районен съд –
Карнобат, приключило със споразумение, с което М. А. Ю. е признат за
виновен. Вследствие настъпилото ПТП С. В. претърпял сериозни телесни
увреждания, а именно счупване на лява подбедрица с размачкване на меките
тъкани и лезия на задна артерия тибиалис. От болката изгубил съзнание, след
което бил транспортиран от екип на спешна медицинска помощ до МБАЛ –
Шумен, където било установено, че общото му състояние е тежко. Бил
лекуван оперативно по спешност, като му е поставен външен фиксатор на
подбедрицата и външен фиксатор на бедро. Лигирана била артерия тибиалис
при липсващи пулсации на arteria dorsalil pedis. След това е приет в
отделението по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Света Марина –
Варна“, където е останал в периода от 31.05.2018г. до 09.07.2018г., в който
период претърпял шест оперативни интервенции. На 21.06.2018г. била
извършена ампутация на лявата подбедрица на ниво проксимална трета, с
оформяне на кожно ламбо. По време на престоя си в болничното заведение,
продължил повече от месец, пострадалият търпял изключителни болки,
страдания, лишения и неудобства. Приемал множество медикаменти, като бил
въвеждан многократно в пълна анестезия с оглед множеството оперативни
интервенции. След всяка операция изпитвал силни болки в левия крак. Бил
непрестанно на легло, обездвижен и зависим в ежедневните си нужди, като
хранене и лична хигиена, от персонала в болницата или от свои близки. Тези
3
обстоятелства го карали да се чувства потиснат и непълноценен. За търпените
болки и страдания допринасяла и фрактурата на бедрената кост. До средата
на юни 2018г. хранел надежди, че лявата му подбедрица ще бъде спасена, но
след като узнал, че кракът му трябва да бъде ампутиран, се сринал
психически. Не можел да осъзнае, че животът му е безвъзвратно преобърнат и
променен, поради което и изпаднал в тежка и продължителна депресия. След
изписването му от болницата, лечението му продължило в амбулаторни
условия и пострадалият бил освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК
със 75% трайно намалена работоспособност пожизнено. На 15.08.2018г. бил
приет в УМБАЛ „Света Марина – Варна“, Клиника по физикална терапия и
рехабилитация, където прекарал една седмица. На 10.12.2019г. постъпил в
отделението по ортопедия и травматология на „Майчин дом – Варна“, където
отново се подложил на оперативна интервенция. Ищецът посочва, че
причинената му травма е необратима. Загубил лявата си подбедрица и за
придвижването си ползва протеза. Възстановителният му период продължава
с години, а негативните последици са за цял живот. Преди инцидента бил
жизнен и деен, управлявал мотоциклет, спортувал, пътувал в страната и в
чужбина, срещал се с приятели, колеги и клиенти. След инцидента животът
му е променен, като се затруднява дори при задоволяване на нормалните си
физиологични нужди. Наред с всичко, пострадал и бизнесът му, който градил
с години, тъй като успешното му ръководене предполагало той да бъде деен,
енергичен и в постоянно движение. Инцидентът станал причина и за
прекъсване на връзката с жената, с която живеел на семейни начала.
Случилото се довело до трайни и необратими негативни изменения в неговата
психична и емоционално-волева сфери. Твърди се, че ищецът никога няма да
може отново да води живота, който е водил преди инцидента. Твърди се, че
вследствие инцидента ищецът е претърпял и имуществени вреди, подробно
описани в исковата молба, включващи разходи за лечение, за закупуване на
медикаменти, протези, консумативи и помощни средства (протеза). Излага, че
за процесния автомобил към датата на събитието е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна
полица № *******, с период на валидност от 17.05.2018г. до 16.05.2019г.,
като причинените на мотоциклетиста имуществени и неимуществени вреди
представляват покрит застрахователен риск, поради което и ответното
дружество дължи възмездяването им. Поддържа, че застрахователят дължи
4
лихва за забава от датата на инцидента и без покана. Навежда твърдения, че е
уведомил ответника за настъпилото ПТП на 28.02.2019г., като на 13.12.2021г.
е отправил застрахователна претенция до последния. Сочи, че в предвидения
срок по чл.496, ал. 1 от КЗ липсва произнасяне от застрахователя. Моли за
уважаване на предявените искове.
В първото съдебно заседание ищецът твърди, че неимуществените
вреди са в резултат от влошаване на психичното му здраве и в резултат на
обстоятелството, че е изпаднал в тежко финансово състояние след инцидента,
предвид невъзможността да работи за един продължителен период от време,
което е наложило той да ползва привлечени средства от трети лица.
Съответно това допълнително го е травмирало и засилило депресивните
симптоми, които са му били налични.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия
С. В. с твърдение, че е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с
пътния участък скорост и в противоречие с разпоредбата на чл.15 ЗДвП –
като не се е движил възможно най-вдясно на пътното платно, и с това
допринесъл за настъпването и силата на удара, при който е причинена
травмата му. Намира, че приносът на водача на мотоциклета е поне равен с
приноса на водача на товарния автомобил. Твърди, че пострадалият е паднал с
мотора преди да настъпи удар между двете МПС-та , вследствие на което
кракът му е притиснат от мотора, което става причина за травмата му. Счита
исковата претенция за прекомерна. С допълнителна молба прави искане за
присъждане на разноските.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, в която поддържа изложеното в исковата молба и оспорва наведените
от ответника твърдения.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал допълнителен
отговор на исковата молба, в който поддържа наведените с отговора на
исковата молба оспорвания и възражения.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
5
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Ищецът следва да проведе доказване на следните предпоставки:
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на процесния
автомобил към момента на увреждането, както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на
противоправно деяние (виновно причинено ПТП от водача М. А. Ю.,
управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ******), от което
като пряка и непосредствена последица са настъпили за ищеца твърдените в
исковата молба имуществени /конкретно посочените разходи/ и
неимуществени /болки и страдания/ вреди и в твърдените размери. Ищецът
следва да установи и твърдението си, че е предявил претенцията си за
изплащане на обезщетение пред ответното дружество.
В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения, в това число възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като установи негово
противоправно поведение, допринесло за настъпване на вредите.
Приема за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че на 31.05.2018г. е настъпило твърдяното в исковата
молба пътно-транспортно произшествие, за причиняването на което е
образувано НОХД №186/2021г. по описа на РС – Карнобат, приключило със
споразумение, обективирано в Протокол №46/15.09.2021г., с което М. А. Ю. е
признат за виновен за извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, вр.
чл.342, ал.1 НК; наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество за товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ******; че ищецът е
предявил застрахователна претенция за изплащане на обезщетение пред
ответното дружество, която е получена от застрахователя на 13.12.2021г. и че
е образувана преписка по щета, като ответникът не е изплатил обезщетение.
Като относими и допустими СЪДЪТ намира, че следва да приеме
представените от ищеца писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба документи, както следва: Копие от Протокол № 46/18.09.2021
6
г. по НОХД № 186/2021 г., по описа на Районен съд – Карнобат; Копие от
Уведомление от С. В. от 27.02.2019 г.; Копие от Известие за доставка от
27.02.2019 г.; Копие от Разрешение за временно движение на ППС; Копие от
Застрахователна полица № BG0200502066; Копие от Етапна епикриза на С.
В.; Копие от Епикриза на С. В.; Копие от Протокол за предварителен
разяснителен разговор относно анекстезията между пациент и анестезиолог;
Копие от ИЗ № 23382; Копие от Протокол за предварителен разяснителен
разговор относно анекстезията между пациент и анестезиолог от 07.06.2018
г.; Копие от Лист за предоперативена анестезиологимна консултация и
преценка на С. В. от 07.06.2018 г.; Копие от Анекстезиологичен лист от
06.06.2018 г.; Копие от Лист за предоперативена анестезиологимна
консултация и преценка на С. В. от 06.06.2018 г.; Копие от Протокол за
предварителен разяснителен разговор относно анекстезията между пациент и
анестезиолог от 05.06.2018 г.; Копие от Анекстезиологичен лист – 3 броя;
Копие от Протокол за предварителен разяснителен разговор относно
анекстезията между пациент и анестезиолог от 31.05.2018 г.; Копие от Лист
за предоперативена анестезиологимна консултация и преценка на С. В. от
31.05.2018 г.; Копие от Лист за предоперативена анестезиологимна
консултация и преценка на С. В. от 05.06.2018 г.; Копие от Температурен
лист; Копие от Документ № 4, Информация за пациента
(родителя/настойника/обезпечителя) от 31.05.2018 г.; Копие от Документ към
декларация за информирано съгласие относно диагностично – терапевтични
процедури от 31.05.2018 г.; Копие от Документ към декларация за
информирано съгласие относно диагностично –терапевтични процедури;
Копие от Уведомление за съгласие; Копие от Декларация за информирано
съгласие относно диагностично – терапевтични процедури от 31.05.2018 г.;
Копие от Анестезиологичен лист; Копие от Фиш за имунохематологично
изследване от 01.06.2018 г.; Копие от Трансфузионен лист за преливане на
кръв и кръвни съставки; Копие от Фиш за IN VITRO съвместимост № 3973;
Копие от Искане за кръв, кръвни съставки и плазмен биопрепарати; Копие от
Фиш за IN VITRO съвместимост № 3856/03.06.2018 г.; ; Копие от Искане за
кръв, кръвни съставки и плазмен биопрепарати; Копие от Трансфузионен
лист за преливане на кръв и кръвни съставки от 04.06.208 г.; Копие от
Трансфузионен лист за преливане на кръв и кръвни съставки от 01.06.2018 г.;
Копие от Искане за кръв, кръвни съставки и плазмен биопрепарати; Копие от
7
Фиш за IN VITRO съвместимост № 3788/01.06.2018 г.; Копие от
Трансфузионен лист за преливане на кръв и кръвни съставки от 01.06.2018 г.;
Копие от Фиш за IN VITRO съвместимост № 3818/01.06.2018 г.; Копие от
Искане за кръв, кръвни съставки и плазмен биопрепарати; Копие от Резултат
от образно изследване от 03.06.2018 г.; Резултат от образно изследване от
07.06.208 г.; Копие от кръвни изследвания от 06.06.2018 г.; Копие от кръвни
изследвания от 07.06.2018 г.; Копие от кръвни изследвания от 07.06.2018 г.;
Копие от Извлечение от НОИ относно здравноосигурителен статус към
31.05.2018 г.; Копие от Етапна епикриза; Копие от Резултат от образно
изследване от 03.06.2018 г.; Копие от Резултат от образно изследване от
02.06.2018 г. – 2 броя; Снимки от Ехография; Копие от Резултат от образно
изследване; Копие от Резултат от образно изследване от 01.06.2018 г.; Копие
от Анамнеза; Копие от Оперативен протокол № 703/ 06.06.2018 г.; Копие от
Оперативен протокол № 285/01.06.2018 г.; Копие от Изследване; Копие от
Допълнителния лист към историята на заболяването; Копие от Изследване;
Копие от Допълнителния лист към историята на заболяването; Копие от
Изследване; Копие от Допълнителния лист към историята на заболяването;
Копие от Изследване; Копие от Допълнителния лист към историята на
заболяването – 6 листа; Копие от Отчетен лист за интензивно лечение – 2
броя; Копие от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №018214/31.05.2018 г.;
Копие от кардиограма; Копие от Допълнителния лист към историята на
заболяването; Копие от Лабораторни изследвания от 12.06.2018 г.; Копие от
Лабораторни изследвания от 10.06.2018 г.; Копие от Лабораторни
изследвания от 09.06.2018г.; Копие от Лабораторни изследвания от
09.06.2018 г.; Копие от Лабораторни изследвания от 08.06.2018 г.; Копие от
Лабораторни изследвания от 08.06.2018 г.; Копие от Лабораторни
изследвания от 08.06.2018 г.; Копие от Лабораторни изследвания от
07.06.2018 г.; Копие от Лабораторни изследвания от 01.06.2018 г.; Копие от
Лабораторни изследвания от 31.05.2018 г.; Копие от Оперативен протокол №
296/06.06.2018 г.; Копие от фактура **********/31.05.2018 г.; Копие от:
Служебна бележка 03/06.06.2018 г., Служебна бележка 03/07.06.2018 г. и
Служебно бележка 10/04.06.2018 г.; Копие от: Служебна бележка
10/04.06.2018 г., Служебна бележка 03/05.06.2018 г. и Служебна бележка
10/04.06.2018 г.; Копие от Направление за хоспитализация/ лечение по
амбулаторни процедури; Копие от Лабораторни изследвания от 01.06.2018 г.
8
Копие от Лабораторни изследвания от 05.06.2018 г.; Копие от Лабораторни
изследвания от 03.06.2018 г.; Копие от Лабораторни изследвания от
01.06.2018 г.; Копие от Резултат от образно изследване от 01.06.2018 г.;
Копие от Резултат от образно изследване от 20.10.2017 г.; Копие от Резултат
от образно изследване; Копие от Резултат от образно изследване от
03.06.2018 г.; Копие от Резултат от образно изследване от 02.06.2018 г.;
Снимки от Ехография; Копие от Резултат от образно изследване от 01.06.2018
г.; Копие от Резултат от образно изследване; Копие от Резултат от образно
изследване от 07.06.2018 г.; Копие от Резултат от образно изследване от
03.06.2018 г.; Копие от Резултат от образно изследване от 03.06.2018 г.;
Копие от Резултат от образно изследване от 02.06.2018 г.; Копие от
Амбулаторен лист № 295/ 13.08.2018 г.; Копие от Амбулаторен лист №
4324/31.08.2018 г.; Копие от Амбулаторен лист № 3103/28.09.208 г.; Копие от
Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 34107/15.10.2018 г.; Копие от
Епикриза – 4 броя; Копие от фискален бон от 13.12.2019 г.; Копие от
Болничен лист Е20181979781 от 16.07.2018 г. – 2 броя; Копие от Болничен
лист Е2018198 /не се чете/ от 13.08.2018/ г.; Копие от Експертно решение №
3664/08.10.2018 г.; Копие от фактура № 266/24.06.208 г., ведно с касов бон;
Копие от Приемо – предавателен протокол към фактура №266/24.08.2018 г.; .;
Копие от фактура № 266/24.06.208 г., ведно с касов бон; Копие от Приемо –
предавателен протокол към фактура №266/24.08.2018 г. – 2 броя; Копие от
фактура № 10000000741/02.06.2018 г., ведно с касов бон; Копие от фактура №
**********/09.07.2018 г.; Копие от фактура № **********/ 14.07.2018 г.;
Копие от фактура № **********/12.06.2018 г., ведно с касов бон; Копие от
фактура № 2290/31.07.2018 г., ведно с касов бон; Копие от фактура
№2270/20.07.2018 г., ведно с касов бон; Копие от фактура № 2251/10.07.2018
г., ведно с касов бон; Копие от Служебна бележка; Копие от пълномощно;
Копие от Претенция с вх. № ОК – 796912/13.12.2021 г. – 4 листа; Копие от
Писмо с изх. № НЩ–8305/13.12.2018 г.; Копие от Молба с вх. № ОК–
810392/17.12.2021 г.
СЪДЪТ приобщава по настоящото дело материалите по изисканото и
постъпило НОХД 186/2021г. по описа на Районен съд –Карнобат.
СЪДЪТ констатира, че ответникът не представя преписка по щета №
*****., за което е задължен с определението за насрочване на делото.
9
СЪДЪТ докладва постъпилото в законоустановения срок заключение
по назначената комплексна съдебно автотехническа и медицинска
експертиза, с вх. № 21109/14.09.2022г.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението, като снема
самоличността на вещите лица, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Г. Г., **** години, българка, българска гражданка,
без родство и дела със страните, предупредена за отговорността по чл. 291
НК, дала заключение по съвест и знания.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Поддържам заключението си.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Л. М., 41 години, българин, български гражданин,
без родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК,
дал заключение по съвест и знания.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението си.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ищеца да
зададе въпроси към вещите лица.
АДВ. Р.: Имам въпроси към вещото лице Г.: Бихте ли посочили
медико-биологичните признаци на двете констатирани от Вас тежки телесни
повреди?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Травмата на крайника в крайния си вариант е
довела до отстраняване на част от него, т.е. невъзможност за възстановяване,
което е загуба на крайник или осакатяване. Разкъсването на голямо
пищялната артерия е състояние, което пряко застрашава живота и ако не бъде
преодоляно кървенето от нея, тя води до смърт. Т.е. би трябвало отново да се
приравни към показателите за тежка телесна повреда, постоянно общо
разстройство на здравето, опасност за живота.
АДВ. Р.: Ако не е била осъществена тази медицинска интервенция,
свързана със спиране на кръвотечението, какви щяха да бъдат последиците?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Аз казах - смъртен изход. Защото при кървенето
от артериален статут, за един период около 10 минути се стига до пълна
кръвозагуба. Клинично това също и изявено – масивната кръвозагуба, защото
първоначалните стойности на хемоглобина, който е показател за загубата на
кръв, мисля, че най-ниската стойност беше около 80, при норма за мъже -120-
140.
10
АДВ. Р.: Освен тези травми, в резултат на инцидента, преди да се
стигне до взетото решение за ампутация на крайника, с цел съхраняване на
живота на В., какви други увреждания, медико-биологични признаци той е
получил? Това, че няма спомен за транспортирането му до гр. Варна от
инцидента, това че сочите, че има фрактури на левия крак – подбедрица,
бедро, и т .н. Какви са техните характеристики, сами по себе си?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Травмата е съсредоточена основно, и по
медицинските документи е описано - травма на левия долен крайник,
изразяваща се първоначално с многофрагментно счупване на костите на
подбедрицата. На това място е и разкъсаната артерия. И освен това тежко
счупване на бедрената кост също с образуване на фрагмент. При условие, че
ги обобщаваме с медико-биологичните показатели за тежка телесна повреда,
не би било коректно да им даваме по-лека. Определено ако ги тълкуваме
единствено като счупвания, ще бъдат в границите на средната телесна
повреда. Затова не съм ги тълкувала така поотделно, защото имаме тежко
увреждане.
АДВ. Р.: В лечебното заведение „Света Марина“ – Варна имало ли е
периоди на сериозно влошаване на неговото състояние и състояния, които са
били едва ли не животозастрашаващи, предвид цялостното му състояние по
време на болничния престой?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Състоянията, които пряко също са застрашавали
живота са усложненията, свързани конкретно с възможността за
възстановяване на артерията. На два пъти са се развивали остри тромбози.
Защото първоначално са се опитвали да спасят артерията, дори замествайки я
с клон от вена, която да замести тази част, която е размачкана. Но се
установяват няколкократни тромбози на този новоизграден съд и това
всъщност е наложило ампутацията на крайника, защото кръвоснабдяването от
мястото на увреждането надолу към стъпалото не се е възстановило
адекватно. И така е започнало да никрозира. Ако не е бил ампутиран
крайникът, щеше да доведе до никроза и усложнения от възпалителен
характер, които също са възможни.
АДВ. Р.: Колко общо на брой медицински оперативни интервенции е
претърпял В.?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Посочени са осем на брой, като три от тях са в
11
един и същи ден.
АДВ. Р.: Всяка една свързана ли е с болки и страдания, и съответен
възстановителен период след всяка интервенция?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Несъмнено има възстановяване след всяка една
оперативна интервенция.
АДВ. Р.: Нямам други въпроси по медицинската част.
СЪДЪТ докладва въпросите на ответника, обективирани в становище
вх. № 21831/23.09.2022г., а именно:
1.Налични ли са по делото данни за провеждана рехабилитация и
необходима ли е рехабилитация за по-доброто възстановяване на ищеца след
ПТП?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Да, налични са данни. Включително има
рехабилитационен курс, проведен в стационарни условия. Посочила съм
точните дати от 15.10.2018г. до 23.10.2018г. и цялото състояние предполага
самостоятелни постоянни раздвижвания, които вероятно са правени, за да се
стигне до възможността да се адаптира пациента към протезата.
2. Има ли документи по делото, които да съдържат информация за срока
и хода на възстановителния процес на ищеца?
СЪДЪТ не допуска така поставения въпрос. Съдържанието на делото е
известно на съда и на страните.
3. Какво е състоянието на ищеца към момента?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Към настоящия момент или към времето, когато е
изготвена експертизата, пациентът се придвижва самостоятелно, като
липсващата част от крайника е заместена чрез протеза.
АДВ. Р.: Ползването на протезата позволява ли самостоятелно
придвижване на по-дълги разстояния, физически натоварвания? Или той ще
има независимо от това сериозни неудобства?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Естествено една протеза, особено такава, която
не може да осъществи обичайните движения в глезенната става, затруднява
допълнително движенията и се отразява при натоварване. Но структурата на
крайника чрез нея е частично заменена.
АДВ. Р.: Имам въпроси към вещото лице М.: приемате, че ударът
12
настъпва в лентата за движение на мотора?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Категорично ударът настъпва дълбоко в лентата
за движение на мотоциклета, като мотоциклетът се е движил в дясната част на
лентата. Т.е. не се е движел по осевата линия. И това съответно е позволило
извършвайки маневра вдясно, да не се удари централно в автомобила. Имало
е общо взето приплъзващ удар върху предна лява част на товарния автомобил.
АДВ. Р.: Пътната маркировка на платното сочи ли две обособени
самостоятелни ленти за движение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Категорично имаме единична непрекъсната
линия, която отделя двете насрещни пътни ленти.
АДВ. Р.: И ако правилно разбирам, поведението на водача В. е било
правилно, съобразно пътната обстановка?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Считам, че както е изложено в експертизата,
ударът е приплъзващ, т.е. мотоциклетът не е изгубил значителна скорост при
настъпилия удар. Крайната скорост е около 21 км/ч, т.е. той е бил съобразил
скоростта си на движение с конкретните пътни условия, а именно
изпълняване на дълбок ляв завой, който е предстоял. Тъй като ударът е
настъпил непосредствено след като мотоциклетистът е навлязъл в завоя. А
товарният автомобил е завършвал завоя. Т.е. товарният автомобил най-
вероятно е изпълнил по-лека крива на завоя и е навлязъл в насрещното пътно
платно, поради движение с по-висока скорост, която не му е позволила
контрол. Затова е настъпило навлизане в насрещната пътна лента и удар на
мотоциклетиста. Категорично няма данни мотоциклетът да се е движил около
осевата или да е навлизал в насрещната пътна лента. Абсолютно всички
описани находки от ПТП са в лентата на мотоциклетиста. Мотоциклетистът
се е движил в дясната част на неговото платно. Тъй като наблюдаваме
обичайно мотоциклетисти да се движат около лявата част или около осевата
линия, тук случая не е такъв. Всички данни сочат, че мотоциклетистът се е
движил в дясната част на заеманата от него лента. Ударът е настъпил в
изправено положение за мотоциклетиста, с много лек наклон вдясно за
изпълняваната маневра. Ако това не беше така, щяхме да имаме ниско
разположение на удара спрямо товарния автомобил. В конкретния случай
имаме удар и на челното стъкло. Категорично мотоциклетът е бил в почти
изправено състояние.
13
СЪДЪТ докладва въпросите на ответника, обективирани в становище
вх. № 21831/23.09.2022г., а именно:
1.С колко се увеличава времето на реакция на двамата водачи, ако
мотоциклетът се е движил вдясно на заеманата от него пътна лента, а не в
средата и?
́
АДВ. Р.: Въпросът е форма на нонсенс.
СЪДЪТ констатира, че вещото лице е отговорило, че мотоциклетистът
се е намирал в дясната част на неговата пътна лента, а не в средата и.
́
2.Защо вещото лице е определило скорост за движение на мотоциклета
от 30 км/ч, след като ищецът в исковата молба определя скоростта си на 68
км/ч? И как се отразява по-високата скорост на предотвратимостта на удара?
АДВ. Р.: Считате ли, че е коректен въпросът? Ние може да твърдим, че
сме карали и със скоростта на светлината.
СЪДЪТ преформулира въпроса в следния смисъл: На какви данни
базирате изложената от Вас скорост на мотоциклета?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Изложената скорост на мотоциклета е с оглед
разстоянието, което е изминал легналият мотоциклет на пътното платно от
точката на удара до крайното му установяване. Ударът е с приплъзващ
характер, т.е. нямаме конкретно съприкосновение, което да намали драстично
скоростта на движение на мотоциклета. Считам, че при настъпилия удар
скоростта е в порядъка на около 10 максимум до 15 км/ч от страна на
мотоциклета, тъй като тук имаме движение и съприкосновение на две
движещи се тела, а не на едно.
Колкото скоростта е по-висока, толкова намаля времето за реакция. Т.е.
става невъзможно избягването на ПТП. В случай, че мотоциклетът се е
движил с примерно 60 км/ч, то следваше да го установим на много по-голямо
разстояние, след точката на удара.
По отношение на въпроса – Променя ли се точката на съприкосновение
между двете МПС, ако мотоциклетът се движи вдясно и в каква посока?,
СЪДЪТ констатира, че вещото лице изложи, че мотоциклетът се е движил
вдясно, поради което не задава така поставения въпрос.
4. Възможно ли е да се изчисли дъгата, по която се е движил товарният
автомобил, предвид наличие на информация за мястото на съприкосновение и
14
приблизителния ъгъл, с който е настъпило съприкосновението между двете
МПС?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Може да разгледаме една примерна крива на
движение на товарния автомобил, но не и да кажем в детайли какво е било
неговото движение, тъй като нямаме оставени дори и коси следи от
приплъзването на колелата. Когато се наблюдава приплъзване на колелата в
завой, обичайно остават коси следи. Тук такива не са описани. Дали защото
ги е нямало, или просто не са били отчетени от разследващия полицай. Т.е.
ще направим едно предположение, което ще е базирано единствено и само на
точката, в която са се ударили.
СЪДЪТ докладва, че ответникът е заявил, че оспорва депозираната
експертиза в автотехническата и част, като счита, че вещото лице не е
́
отговорило или е отговорило повърхностно на поставените от ищеца въпроси
за механизма на ПТП и поведението на двамата водачи преди, по време и след
ПТП, като не са съобразени изцяло наличните по делото данни. Моли за
допускане на тройна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в
отговора на исковата молба.
АДВ. Р.: Само искам да питам вещото лице – съобразил ли сте всички
материали по делото?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Използвал съм всички налични материали по
делото. В частност, в досъдебното производство съм използвал огледния
протокол и снимков албум.
АДВ. Р.: Нямам други въпроси. Становището ми е, заключението да се
приобщи към доказателствения материал. Ще взема становище по искането в
края на заседанието.
СЪДЪТ намира, че вещите лица пълно и ясно са отговорили на
поставените задачи, включително при изслушването им в днешно съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на комплексната съдебно автотехническа и
медицинска експертиза, ведно с приложените справки-декларации.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещите лица в общ
15
размер от 800/осемстотин/ лева, съгласно депозираните Справки-декларации
от вещите лица.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ понастоящем на всяко вещо лице възнаграждение от
по 300 /триста/ лева от внесения от ответника депозит и платим от бюджета
на съда(издадени 2 бр.РКО на Й. М. за сумата от 300,00 лева по вн.б. №
30.05.2022г. и на Д. Г. за сумата от 300,00 лева, платими от бюджета на съда).
ОПРЕДЕЛЯ допълнителен депозит от 100 /сто/ лева от бюджета на
съда И ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок да довнесе по сметка
на Варненския окръжен съд сумата от 100 /сто/лева, за допълнително
изплащане на окончателните възнаграждения на вещите лица, като указва на
ответника, че при невнасяне на определената сума в предоставения срок,
същата ще бъде принудително събрана.
СЪДЪТ дава възможност на ищеца да изрази становище по искането за
тричленна експертиза.
АДВ. Р.: Считам, че искането, макар и да е своевременно, е
неоснователно. Вещите лица и в съдебно заседание подробно аргументираха
своите изводи, като не считам, че те страдат от някаква непълнота и
необоснованост. Напротив! Точно обратното – аргументирани са и са в
основание на анализ на всички материали по делото, поради което, моля да
отклоните искането.
СЪДЪТ за да се произнесе по доводите на ответника констатира, че
вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси, както е ползвало и
всички налични по делото материали.
По отношение на доводите, касаещи правилността на заключението,
СЪДЪТ констатира, че ответната страна не сочи конкретни обстоятелства,
които да не са съобразени от вещото лице и които биха могли да доведат до
извод за необходимост от повторно заключение, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за провеждане на
тричленна автотехническа експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпилото в законоустановения срок заключение
по назначената комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза, с
вх. № 21347/16.09.2022г.
16
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението, като снема
самоличността на вещото лице, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. К. А., **** години, българка, българска
гражданка, без родство и дела със страните, предупредена за отговорността
по чл. 291 НК, дала заключение по съвест и знания.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Поддържам заключението си.
СЪДЪТ дава възможност на ищцовата страна да зададе въпроси към
вещото лице.
АДВ. Р.: Бихте ли казали, разстройството в адаптацията с тревожно-
депресивен синдром, който сте констатирали при ищеца е на база извършен
от Вас и личен преглед, нали така?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Да, разбира се.
АДВ. Р.: А кога беше извършен този преглед?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Прегледът беше извършен в края на август. По
повод заключението.
АДВ. Р.: Бихте ли казали в проекция през всичките тези четири години,
как е протичало неговото влошаване на психичното здраве и динамиката на
развитие на нещата?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: В случая при освидетелствания са се развили така
типичните при тежък и остър стрес симптоми на разстройство в адаптацията,
като на първо място първите дни, които са характерни с острата стресова
реакция при такъв тип травматично събитие, при него са били завоалирани
или всъщност той няма спомен за тях, заради това, че е загубил съзнание. Т.е.
загубата на съзнание до голяма степен го е предпазила от острия травматичен
стрес. Аз смятам, че и заради това той не е развил посттравматичен стрес по-
късно, в етапа на разстройство в адаптацията, който е в състояние, което се
развива при почти всички хора, които са прекарали тежък стрес, който е
довел до коренна промяна в тяхното функциониране – дали става въпрос за
психически, за телесен-психически, както е при него, стресогенен фактор. И
това е един адаптационен период, който всъщност води до дезадаптация. Т.е.
някои хора успяват да го преодолеят. Но когато стресът е много силен и води
до коренна промяна в живота, както е било при него- с тези тежки
травматични увреждания, застрашаващи живота му, всичко това е довело до
17
една дезадаптация. И той го отписва много хубаво с това, че има безпричинен
плач, променливо настроение. Също така той голяма част от времето е
прекарал в болницата под влияние на много силни обезболяващи, и то с
опиатен характер, т.е. много силни обезболяващи, които са притъпявали по
някакъв начин усещанията му. До голяма степен са претъпявали не само
болката, но и емоционалните преживявания. Той твърди, че тук е имал само
морфинови препарати и са му помогнали. Фентанила също е синтетичен
опиат, който се използва точно при остър болкови синдром. И те до голяма
степен са завоалирали тези тежки емоционални преживявания. Но когато на
03.07.2018г. се налага ампутация на крайника, на лявата подбедрица, тогава
действително това е изключително травматично събитие за всеки човек. Но за
един активен в зряла възраст човек, какъвто е бил той- бил е и спортист,
самият му вид е сложен като спортист, твърди, че много активен е бил като
човек, това е довело действително до една тежка депресия. Която той е успял
да преодолее. Имам спомен, че е правил някакви консултации с негова
близка, която била психолог, но нямаше материали, на приятелски начала.
Благодарение на личността му, на един силен и дисциплиниран характер,
защото цялостното впечатление по време на изследването е такова, той е
успял да преживее всичко това. Но това не означава, че той не е прекарал
тежко депресивно състояние. И до голяма степен, той се опитва благодарение
на воля и със силата на мъжкия си характер, да неглижира симптомите, които
е преживял, емоциите, които е преживял. Описала съм тук тези защитни,
психологични механизми. Т.е. той се е опитал да изтласка негативните
преживявания, да потърси нещо положително, да даде два примера за хора,
които са били като него – също мотористи, претърпели тежки травми като
него, изцяло обездвижени - единият на инвалидна количка, другият също с
крайник, който той дори не е знаел, че е бил ампутиран. Един вид той е
търсил някакви примери за в бъдеще, за да може да оцелее психологически.
Защото това наистина е много травматично събитие.
Аз бих казала, че тежкият депресивен период наистина е отзвучал, но
винаги той ще има елементи на депресия в своето психично състояние,
защото няма как да се справи със загубата изцяло.
АДВ. Р.: Това му състояние засегнало ли е в една много сериозна
степен неговото ежедневие, неговото общуване в социума, довело ли е до
понижаването на качеството на живот, и ако да- в каква насока?
18
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Да. Изцяло е довело до коренна промяна в живота
му, естествено и в качеството му на живот – да не можеш да се движиш
самостоятелно. Той е прекарал един изключително дълъг период в болницата.
После рехабилитация. Все пак аз го виждам след четири години сред
прекарания инцидент. Той значително е подобрен, не само физически, но и
психически вече е много по-стабилен. Естествено - той е спрял да работи и
вероятно има финансови проблеми. Всичко това е довело до значителна
промяна и снижаване качеството на живот.
АДВ. Р.: Казахте, че той до голяма степен е положил усилия да се
самосъхрани и да запази нервно-психическите си устои. В крайна сметка
констатирате ли сега нарушения или смущения понастоящем в психичното му
здраве, четири години и повече след инцидента?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Изразена клинична картина на депресия в
момента няма. Той е спокоен, контактен и в добро настроение, но въпреки
всичко тези защитни механизми като изолация на ефекта и сублимация,
показват, че той все още продължава и прави усилия, и вероятно цял живот
ще прави усилия, да се примири със загубата на крайника, с травмата, с
всичко, което е преживял. Т.е. те изскачат от неговото съзнание тези
негативни преживявания, но той полага усилия. Което означава, че в
моменти, които е подложен на стрес, в моменти, където преживява нови
емоционални негативни преживявания, или нещо, което му напомня за
събитието, той ще има такива спадове, така емоционална лабилност. Която
вероятно ще овладява, но никога няма да бъде в това изцяло нормално, добро
настроение, което е характерно за здравия човек. Изцяло никога няма да може
да го преработи. Изтласкано е в несъзнаването. Това са изключително тежки
преживявания. Това е осакатяване.
АДВ. Р.: Според Вас налага ли се понастоящем да ползва
специализирана помощ или терапия, за да се адаптира по-лесно към живота?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Смятам, че не се налага. Той не трябва да се
чувства болен. Това е на първо място и важно условие. Постоянна
медикаментозна терапия не е необходима. Може би ако има някакви
нарушения в съня, но той не сподели такива. Постоянна психотерапия и
медикаментозна терапия не, но в периоди, в които той е по-лабилен, тъй като
животът винаги ни предлага различни ситуации, които ние не можем да
19
предвидим, в бъдеще ако има такива състояния или изпадне в подобни
състояния, те биха могли да бъдат овладени от една психотерапевтична
интервенция. Препоръчително е.
АДВ. Р.: Нямам повече въпроси.
СЪДЪТ докладва въпросите на ответника, обективирани в становище
вх. № 21831/23.09.2022г., а именно:
1.Какви методи е използвало при изготвяне на експертизата вещото
лице и как е изследвало психологическото състояние на ищеца, освен чрез
интервю?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Класическият метод, който представлява
изследването, това е наблюдението и снемането на психичния статус, който
представлява система от целенасочени въпроси, с които се изследват
различните свери на психичната дейност. Анамнезата е първото, което
снемаме, в резултат на интервюто. Наблюдението на поведението, на
емоциите по време на изследването и структуирането – снемане на психичен
статус. Това са основните методи на изследването.
2.Как е диагностицирано твърдяното депресивно разстройство, освен
чрез проведеното интервю и твърденията на вещото лице за бъдеща изява на
депресивни симптоми на изследване на ищеца ли се базират или на общ
медицински опит?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Естествено, че се базирам на медицински опит и
на психиатричната теория, и Международната класификация на болестите,
където при преживяване на такъв стрес и осакатяване, мога да кажа на 100% -
хората преживяват подобни емоционални състояния и те не случайно са
класифицирани. Има определени критерии за поставяне на диагнозата. Т.е.
диагностиката се извършва като се използват действащите към момента
критерии по Международната класификация на болестите.
3. Назначавана ли е на ищеца медикаментозна терапия, както е описано
в края на експертизата, или това е бъдещо несигурно събитие и
предположение на вещото лице?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Аз тук имам предвид, че ако се появят сюицидни
мисли и намерения, това нещо не го засегнахме, вероятно той е имал такива,
но е успял да ги овладее на един етап. Когато става въпрос за тежкия
20
депресивен епизод, след ампутацията. Много е вероятно, той е много по-
податлив и много по-чувствителен, на появата на такива мисли. Не казвам, че
на 100% ще се случи, но вероятно в някакви ситуации е възможно с по-висока
степен на вероятност на моменти да има соицидни мисли и намерения. Точно
това имам предвид, че при такива състояния, той наистина трябва да ползва
класифицирана помощ – психотерапия, а когато състоянието е по-тежко-
медикаментозна терапия.
АДВ. Р.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че вещото лице пълно и ясно е отговорило на
поставените задачи, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на комплексна съдебна психолого- психиатрична
експертиза, с вх. № 21347/16.09.2022г..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за изготвянето на
експертизата в размер на 300 /триста/ лева, съгласно представената Справка-
декларация от вещото лице, което ДА СЕ ИЗПЛАТИ от внесения от
ответника депозит (издаден РКО за сумата от 300,00 лева платими от
бюджета на съда).
СЪДЪТ докладва, че ответникът е оспорил изготвената комплексна
съдебна психолого- психиатрична експертиза, считайки, че същата е
изготвена изяло по показанията на ищеца и не съдържа научни заключения.
Няма искане за провеждане на повторна експертиза.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на призования свидетел за
ответната страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
М. А. Ю., ЕГН **********, **** години, българин; български
гражданин; неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за
наказателната отговорност по чл.290 от НК, след което същият обеща да
говори истината.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ищеца да
зададе въпроси към свидетеля.
АДВ. Р.: Нямам въпроси.
СЪДЪТ докладва въпросите на ответника, обективирани в становище
21
вх. № 21831/23.09.2022г., а именно:
1.Участвал ли е свидетелят в ПТП на 31.05.2018г.?
СВИД. Ю.: Участвах, да.
2.Къде е настъпило ПТП, какъв автомобил е управлявал?
СВИД. Ю.: То настъпи в Ришкия проход. Управлявах микробус Форд
служебен.
3.Какъв е бил релефът на пътя (при спускане или при изкачване на
него)?
СВИД. Ю.: За мен беше изкачване.
4.Къде по ширината на пътното платно е настъпило ПТП?
СВИД. Ю.: Мина много време. След ситуацията си спомням, че
тръгнахме да спасяваме момчето. Такъв стрес беше. Минаха много години от
тогава.
5.С каква скорост се е движил преди, по време и след ПТП, по негов
спомен?
СВИД. Ю.: Нямам спомен.
6.В коя част на управляваното от него МПС е настъпило
съприкосновението?
СВИД. Ю.: От лявата страна. Ако сте срещу автомобила - от дясно,
откъм страната на шофьора настъпи удара.
7.Отклонил ли се е автомобилът след ПТП и в каква посока?
СВИД. Ю.: Не. След ПТП автомобилът спря. Бяхме си на платното.
8.Къде е намерил другия водач след ПТП
СВИД. Ю.: След сблъсъка другият водач беше паднал от лявата страна.
Малко по-напред, защото имаше някакъв удар, а моторното превозно
средство мотоциклет беше по-напред откъм мантинелата.
9. Помагал ли му е да мести мотоциклета, или да го освобождава от
притисналия го мотоциклет?
СВИД. Ю.: Мотоциклетът имаше някакъв теч на бензин, на гориво и
затова мръднахме мотора и запушихме горивото да не тече. Не сме го
местили. Само спряхме теча на горивото.
22
Ние всичко друго оставихме. Той много кървеше и ние от стрес
започнахме да му помагаме. Спря един румънец. Имах чувството, че беше
лекар този човек и той вече ни съдейства много. Ние не можем да се разберем
заради езика. После му завързахме крака. Даде едни бонбони. Обърнахме го с
крака нагоре, главата надолу. Много му помогнахме, за да спре кървенето.
Румънеца наистина беше някакъв медицински работник. От действията му го
преценявам това. Ние не можехме да си говорим, защото аз не знам
румънски, той не знае български, но много ни съдейства.
10.Какво предприехте след ПТП?
СВИД. Ю.: Просто си изтърпях наказанието. Аз бях със служебен
автомобил. Идвах си от командировка да си спасявам работата.
С оглед изчерпване на въпросите към свидетеля, същият беше
освободен да напусне съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на водения свидетел от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Е.Р.Г., ЕГН **********, ***** години, българка; българска гражданка;
неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за наказателната
отговорност по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ищеца да
зададе въпроси към свидетеля.
На въпроси на АДВ. Р.:
СВИД. Г.: Познавам С. В. от 1983г., защото сме учили заедно във
френската гимназия във Варна. Известен ми е инцидентът, защото работих в
една институция, наречена „112“ и този инцидент беше в моята работа на
този ден - 31.05.2018г., без да знам, че това е С. В.. Това беше инцидент на
второкласен път 73, Ришки проход, посока гр. Шумен. Това, което трябваше
да се извърши, без да знам, че е С. В., се извърши. Уведомиха се службите за
спешно реагиране- линейки, полиция и т.н. И учудването ми беше накрая,
когато съобщиха името, че това е С. В. - моя съученик.
Първоначално В. беше насочен за лечение в Центъра за спешна
медицинска помощ гр. Шумен. Успях да разбера, че е претърпял инцидент.
Той е бил с мотор „Ямаха“, който на ляв завой е пресрещнат от бус Форд,
който е навлязъл в неговата част на пътя – микробуса навлиза в
23
срещуположната лента и С. се плъзва по предния капак и излетява в другата
страна напътя. През първите часове той няма как да подаде информация. Той
е пострадалия от инцидента. Впоследствие е отведен в МБАЛ „СВ. МАРИНА
– ВАРНА“, защото нямат възможност Център спешна медицинска помощ -
Шумен да се справят с травмите, които е получил, а те са много живото-
застрашаващи. В първите моменти той е бил с много голяма кръвозагуба, със
счупване и раздробяване на левия крак - подбедрица и т.н., които колегите в
Шумен не са могли да овладеят и затова вече той е пренесен в „Св. Марина –
Варна“.
Имам лични и преки впечатления от болничния му престой, от
здравословното му състояние. Ние бяхме във телефонна връзка, защото
когато е дошъл вече в съзнание е осъзнал какво му се е случило. Аз го видях
вече когато кракът му беше ампутиран, тъй като не бях допусната в
болницата. Там се пазеше хигиена, да не влизат външни хора. Видях го в
момент, в който той беше с ампутиран крак и това беше някъде преди да му
направят операция на ампутирания вече крак. Вторичните операции. В този
момент той беше много слаб, много отчаян. Аз не виждах мъжа, който
познавах всички тези години. Беше много страшен момент, защото трябваше
да му кажа, че от този момент той пак трябва да живее пълноценно, и да
поеме нещата, които е правил въпреки, че това което се вижда е отчайващо.
Той беше ужасно слаб, много отслабнал, много блед, почти мускулите
му бяха дистрофирали, в едно унизително за него състояние – трябваше с
помощ да извършва хигиенните си нужди. Не знае как ще си представи
живота по-нататък, как ще се организира, каква ще бъде перспективата в
живота му, след като е изгубил крака си, след като е загубил онова чувство за
пълноценност, което е имал преди инцидента. Разбира се невъзможността да
състави новия си живот – какво ще следва, дали ще се оправи бързо, дали ще
тръгне отново да ходи, как – с патерица ли? Сподели някои черни мисли – от
мен не става човек. Което ние, като близки и приятели сме му казвали едно и
също – „Ти си същия човек. Ти си силен“. Той каза, че ще му е много трудно
да се справи, не знае как да го направи, не знае как въобще ще му протече
живота. В началото не виждаше перспектива пред себе си, малко не беше
сигурен дали ще се справи и дали ще излезе от болницата. Беше много
отчаян, унил. Споделял е, че от него не става човек, че не е пълноценен, не
стигна до там да го каже, защото аз го пресякох, не мога да изтърпя и това да
24
каже, но имаше такъв нюанс - че не го интересува, че нещата са загубени за
него завинаги и няма да успее да се справи със ситуацията. Нормално е да
изпиташ суицидно чувство при такава промяна в живота, защото болките и
физическите унижения –те засягат достойнството на един човек. Физическите
му болки и страдания бяха ужасни. Не само дискомфорта, но и това, че човек
не е готов за такива ситуации – да загуби крака си, част от себе си. Споделя,
че има много фантомни болки-такива, каквито не трябва да има. А всъщност
съзнанието му работи, че той е пълноценен, а всъщност липсва част от него,
част от крака му. Физическата слабост я свързвам с дългия престой в
болницата. Събитието стана на 31-ви, той си постоя до 09.07.2018г.
Оплакваше се от изключително силни болки, от това, че не спи вечер,
сънувал е кошмари в малкото моменти, когато е спал.
Лечението протече с още две интервенции, които вече касаеха така
наречения „чукан“ – това, което е останало от лявата подбедрица, там имаше
много фисули и неща, които трябваше да се отстранят. После му сложиха и
нещо като пирони, импланти, с които трябва да се премине към
рехабилитация с патериците и да се постави след това изкуствения крак на
липсващата част. Рехабилитацията му след това в Майчин дом. Доста дълго
до 2019г. Той искаше да се увери, че ще може и трябва да ходи с тази протеза,
каква ще бъде тя, дали ще си личи, как ще ходи. Обясняваше как не е лесно да
се ходи с протеза, защото тя няма същото тегло като нормалния крак. Това го
притесняваше ,защото се учиш се да ходиш, учиш се да правиш нещата,
които си правил преди нормално.
Той много се запозна със всички видове протези, но с това, което му
предложиха в началото трудно свикна. След това, мисля че смени протезата.
Предложиха му временна в началото. След това той си закупи. В началото ми
показваше, че е твърде неудобно това, което трябва да се направи, за да се
ползва протеза, да се ходи с нея. Не може да прави много неща - в началото
не може дълго време да стоиш с нея. И до ден днешен предполагам, че е
уморително. Споделял е, че убива, не може да кара кола, нищо не може да
прави. В началото се е учил да ходи.
Още от първия ден след инцидента му се налагаше да бъде подпомаган
от други лица, за да извършва хигиенните си нужди, за да се предвижва и да
влезе в количка, за да отиде до тоалетна, да се къпе, да се бръсне. Много
25
приятели и жената с която тогава живееше му помагаха и при пазарене. След
това се разделиха с нея. Тя много направи в тази насока, защото му беше
невъзможно да се извършват тези хигиенни нужди, без ничия помощ. За В.Г.
става въпрос, която го напусна и се разделиха. Това се случи в края на 2019г.,
когато той започна да ходи по-нормално.
Предполагам каква е причината за прекъсване на техните отношения.
Не съм я чула нито от единия, нито от другия. Предполагам, че твърде много
и е дошло на В.. Всичките тези страдания. Тя наистина се грижеше много за
́
него. И в болницата и изобщо. Страданията са страшни. Мисля, че всеки
човек си има предел и граници, при които казва „Не мога“ и емоционално не
издържа. Мисля, че около 10 годишна връзка имаха. Живееха на семейни
начала. С почивки, работа, подпомагане.
Преди ПТП С. беше едно усмихнато момче, което спортуваше, караше
мотор, колело, ходили сме заедно семейно в чужбина, винаги е бил слънчев,
добре настроен. След инцидента, първото, което забелязах е, че той говори
много бързо за да отговори на нещата, които го питаме и не са му приятни.
Смутен, раздразнителен понякога, понякога много мълчалив, потънал в себе
си. Има огромна разлика. Има много силно чувство за достойнство. Не може
да свикне с това, което му се случи и това, което вече е. Споделял е, че
бъдещето е много неясно за него. Има страхове. Определено това, което му се
случи да изживее и да продължи, засегна неговата работа, бизнес, клиенти.
Загуби клиентите си. Не можеше да упражнява всичките неща, които е
правил, за да има финанси. Той се занимава с ароматизатори за освежаване на
въздуха. Козметика за автомобили.
Загуби много клиенти. С този бизнес някой трябваше да се занимава,
докато течеше лечението му и престоя в болниците. Това не е никак малко
перо от неговия бюджет. Всички неща, които трябва да се платят като
лечения са доста скъпи. Приятелите колкото можехме му помагахме в неща,
които ние можем да направим за неговия бизнес, и то съвсем
административни въпроси. Събирали сме пари за да му помогнем.
Това се отрази на неговата психика. Той не успя да си възстанови
докрай бизнеса. Може би в някакви граници.
Определено не може да плува. Обичаше да плува. Преди ПТП-то много
плуваше – надалече, надълбоко. Сега, когато ходи да плува определено с нас-
26
с приятели, трябва да махне тази протеза, някой да му помогне да влезе във
водата да плува, после някой да му помогне да излезе. Удоволствието и това,
което преживява там не е същото. Това също го натъжава. Това е едно от
удоволствията, които не са по същия начин. Всеки търси емоция, която го
задоволява.
Мисля, че е ходил на психолог. Ние го посъветвахме. Ние сме приятели
и не можем да извършим това, което един специалист може да му каже. Това
е една житейска схема, при която специалистите казват какво може да се
свърши, когато не намираш изход. А той сигурно не е намирал изход в много
моменти, защото все пак той е сам.
За мен и семейството ми контактите ни са на същото ниво, но с
уговорки, защото той казва: Не мога, трябва да намеря кола, трябва да ме
доведат. Но желанието е същото. Неговата възможност е по-малка, защото
трябва да го организира.
Ищцовата страна заяви, че няма повече въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена да напусне съдебната зала.
СЪДЪТ при повторен преглед на депозираната автотехническа
експертиза констатира, че вещото лице в отговор на въпрос 8 е посочил, че
мотоциклетът се е движил в средната част на пътното платно, като също така
съдът констатира, че в действителност в исковата молба е налице твърдение
за движение със скорост от 68 км/ч. на мотоциклета. Това изявление на
вещото лице по отношение на мястото, където се е намирал мотоциклета,
противоречи на изложеното в днешно съдебно заседание и съдът намира, че
за изясняване на обстоятелствата по делото следва съдът да измени
определението си, с което оставя без уважение искането за провеждане на
повторна автотехническа експертиза, поради което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определението си, с което остави без уважение искането за
провеждане на повторна автотехническа експертиза, като
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ТРИЧЛЕННА ПОВТОРНА
АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, със задачи, поставени в отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението в
27
размер на 900 /деветстотин/ лева.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА ще бъдат определени от съда след справка в Списъка
на вещите лица.
ДА СЕ УВЕДОМИ в електронен път ответника за внасяне на
определения депозит в едноседмичен срок.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на водения свидетел от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Н.Р.М., ЕГН **********, **** години, българин; български
гражданин; неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за
наказателната отговорност по чл.290 от НК, след което същият обеща да
говори истината.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ищеца да
зададе въпроси към свидетеля.
На въпроси на АДВ. Р.:
СВИД. М.: Познавам С.. От ученици сме заедно. Той беше сред
близките ми приятели. Много лъчезарен, деен, неизчерпаема енергия,
спортист. Няма спорт, който да не е практикувал, да не му се отдава. И не
само да не е практикувал, а и да има добри резултати. Имаше собствен бизнес
– внася автокозметика от Полша и я дистрибутира в страната.
Той живееше на семейни начала с приятелката си - В.Г.. Дълга връзка.
Промени се драстично живота му. През 2018г. претърпя тежка
катастрофа. Той караше мотор – едно от любимите му спортни занимания.
Май месец катастрофира тежко. Това наложи да му се направят операции,
може би над 7 или 8 операции в крайна сметка станаха. Не съм сигурен.
Катастрофата беше тежка. Наложи се да го откарат в болница в Шумен. Близо
до района е била тази болница. Първата операция е била в Шумен,
животоспасяваща, спиране на кръвоизливи. След това го преместиха в
Терапията във Варна – „Св. Марина“ и там различни лекарски екипи,
различни специалисти полагаха дълго време усилия, като ситуацията се
влошаваше. За съжаление, никой не вярваше, че толкова силна натура и
физически издръжлив човек може да се срине по този начин. Приятелката му
беше неотлъчно до него. Организираше кръводарителски акции и всякаква
помощ от приятели, други мотористи, други наши общи познати. И за
28
съжаление, от борба да бъде спасен крака, се премина към борба да бъде
спасен живота му. Наложи се ампутация на крака. Като операциите
продължиха 2 или 3 месеца.
Аз го видях в болницата, в Терапията. Първо го чух по телефона. Не се
държеше адекватно. Беше под въздействие на силни болкоуспокояващи
лекарства. Не можеше да бъде концентриран за дълго време. Видях го не мога
да кажа след коя поредна интервенция, но първата седмица след инцидента го
видях. Често губеше съзнание. Или просто не довършваше изречения.
Той беше обезпокоен, не виждаше как ще продължи животът му оттук
нататък. Даже не искаше да приеме изобщо мисълта, че ще загуби или е
загубил крайник. Впоследствие ми е споделял, че е имал и самоубийствени
мисли. Казваше, че е по добре да не е оцелял в тази катастрофа, отколкото да
води непълноценен живот или живот, в който даже не може да си представи
как ще продължи. Това е след ампутацията вече.
Той видимо отслабна много. От спортуващ човек се превърна в кожа и
кости. Цвета на кожата му се промени. Имаше болнав вид, състари се видимо.
В домашни условия първите дни В. беше с него, помагаше му във
всичко, поддържане на хигиена. Имало е моменти, когато под въздействието
на силни обезболяващи става и пада, защото няма как да се изправи с един
крайник. Тя му помагаше. Цялата тежест падна върху нея. Това явно се
отрази по нататък на отношенията им, защото те се разделиха. Родителите му
се прибраха от Америка, въпреки че те са възрастни хора и самите те на са в
крепко здраве. Наложи се да се приберат и те да полагат грижи за С.. Той е
човек, който никога не се е оплаквал, но болката явно е била много силна,
защото постоянно имаше нужда от обезболяващи и ги приемаше. Определено
имаше промяна. Стана раздразнителен, избухлив. Изолира се от
обкръжението си и от приятелите си. Нямаше теми за разговор, така както
беше преди това. Нямаше планове за бъдещето. Просто изпадна в една дупка,
в една дълбока депресия. Нямаше въобще концепция как ще продължи и
професионално бизнесът му, който беше изграден. Работещ бизнес.
Бизнесът му беше свързан с много пътувания и в постоянни контакти с
клиенти. Те продължаваха да го търсят, но той не можеше да им отговори.
Предмета на бизнеса му беше внос и търговия на автокозметика,
ароматизатори. Неща, които се продават през много точки за продажба.
29
Преди катастрофата имаше дистрибуторска мрежа да снабдява клиентите си.
Той дълго време въобще не можеше да продължава да извършва каквато и да
е дейност. Баща му помага донякъде. Сега няма как, не е успял да си оправи
бизнеса.
Приятелката му не е с него вече. Определено неговото състояние беше
причината за раздялата им. Тя си имаше служебните ангажименти, нямаше
как да е постоянно с него. Промяната в характера му също изостри
отношенията им. Той започна да се кара с нея за дребни неща. Тя не издържа
емоционално. Просто се изнесе от жилището.
Към днешна дата С. е с голяма степен инвалидност, няма как да се
възстановен предния начин на живот. Социалните му контакти са силно
ограничени, включително и с мен. Това е към днешна дата.
Не ходи да спортува. Няма как. Аз също спортувах, но и аз спрях да
спортувам, спрях да карам мотор, покрай този инцидент.
Той ходеше на рехабилитация. Година и половина след инцидента
продължаваше да има оплаквания. Рехабилитациите не мяха много успешни.
Проблеми с протезата имаше също. Повече от година му трябваше да свикне с
протезата. В резултат на болничните престои имаше и много странични
проблеми. Имунната му система е била срината. Имаше вътрешно-болнични
инфекции от най-различно естество. Повече от година и половина отне
възстановяването. Имаше последваща операция за премахване на болтове и
метални укрепващи планки, медицински съоръжения, които е било
необходимо да бъдат премахнати. Нов период на възстановяване след това.
А психиката така и си остана голяма травма и стрес, който според мен и
до ден днешен не е преодолян.
Ищцовата страна заяви, че няма повече въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен да напусне съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на водения свидетел от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Е.К., ЛНЧ *******, ГРАЖДАНИН НА РУСКА ФЕДЕРАЦИЯ със
статут на пребиваване в България, **** години, неосъждана; без родство и
дела със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от
НК, след което същата обеща да говори истината.
30
СВИД. К.: Разбирам български, нямам нужда от преводач.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ищеца да
зададе въпроси към свидетеля.
На въпроси на АДВ. Р.:
СВИД. К.: Отдавна се запознахме със С., от 2010г. Тогава имаше
семейство. Имахме общи интереси. Прекрасно семейство беше с детето, със
жена си. Ходихме на плаж. Помагахме на безстопанствени кучета, котки.
Хубав и добър човек беше. От 2014 г. започнахме да общуваме от по-близо с
него и жена му. В 2018 г. бях извън България. В.-жена му ми се обади и каза,
че се е случил страшен инцидент. Аз бях много уплашена. Отначало решиха
да спасяват крака. Тя всеки ден ми звънеше и плачеше. Каза, че няма никакво
спасение. Най-вероятно всичко ще стане лошо. Със С. се опитах да говоря
няколко пъти. Никога не бях виждала С. да плаче. Обаждаше се и говореше
като през сълзи, такъв глас.
Когато се прибрах, той вече излезе от болницата.
Той стана нервен, защото му трябва постоянно помощ. Не може да
излезе сам. С количката го изкарваме в морската градина на разходка. Тогава
стана лошо със семейството. Той ходи на лечение. Тогава се разделиха.
Опитахме се да ги съберем, но не стана. Той остана сам. Не може да кара кола
спокойно сам, защото го боли крак постоянно. Загуби бизнеса. Големите
клиенти заминаха за това време, през което се лекува. Оттам нататък остана
сам. Досега общуваме като е сам.
Разделиха се с жена си. Нищо, че се опитахме да ги съберем. Тя
плачеше. И тя уплашена, много сложна раздяла. Сега той е сам и не общуват
изобщо. Трябва му постоянна помощ. Аз с него общувам по-близо сега. Не
може да ходи на работа. Работата му е свързана с постоянно пътуване. Той не
може да кара кола и ме вика с него да ходим до София и обратно. Има още
един приятел, който е по-свободен и разполага със своето време. С. кара
половин час и после започва да го боли крак. Той постоянно маха протезата.
Ако говорим за разходки – той много обича да плува. Постоянно
плуваше. Вече не може да ходи сам на плажа. Трябва да се обади на някой, да
попита да дойдат с него. Той не обича да пита и когато пита, аз виждам как
му треперят ръцете, не му е приятно. Защото е несамостоятелен човек. Не
31
може да кара колело. Загуби приятелите си, с които ходи на футбол. Сега не
може да играе. Ходя с него на игрището в морската градина и той стои и
гледа. Не плаче, но виждам, че не му е приятно, че не може да влезе в
компанията.
Стана по нервен. Понякога говориш с него, питаш нещо, а той - вика.
Никога не бях виждала, че той вика. А сега - питаш нещо, свързано с неговото
здраве или помощ, той някога даже вика. Много мисли за бъдещето: Какво
ще стане с мен когато стана по възрастен, не мога да вървя сам, ако няма до
мен друг човек. Въобще, ужасно е!
Познавам родителите му и те казаха, че е бил друг човек – спокоен,
отзивчив. И сега е отзивчив, не е станал лош човек. Но вика понякога.
И досега го боли крак. Той се оплаква, че го боли. Знам, че има
проблеми с другия крак заради тези операции. Появяват се някакви мехурчета
и не знае от какво е. Ходи на лекар. Всеки месец по едни-два пъти отива в
службата, където му поддържат протезата. Защото не може да сложи крака,
защото била счупена. Постоянно трябва да носи протезата там. Изобщо
животът му е абсолютно друг. Ставаш зависим от това устройство. Знаеш, че
преди можеш да бягаш, да плуваш, да караш колело, а сега с всичко това е
свършено. Край! Няма връщане обратно. Когато му звъняхме по телефона,
той не може да спи от болки и вече медикамента не помага. Той дори се
обърна към религията.
Имаше такива болки, че не му помогна медикамента и той опита
някакви други варианти, да реши проблема с болката.
Ужасно отслабна. Беше мускулест, спортен пит. Той беше спортист,
караше колело, мотор, бягаше. Въобще не можеше да стои спокойно. Просто
сега е слаб. Всички мускули заминаха. Кракът с протезата не може да го
раздвижва, опитва се да поддържа форма, но е невъзможно. Има много болки.
Заради тях походката му се промени. Уплаши се за гръбначния стълб, кръста
го боли и горе гърба /свидетелката сочи горната част на гърба/. Той казва, че
плексита го боли. Половин година ходил при някаква баба да го лекува,
защото го боли ръката, която болка преди въобще нямаше.
Ищцовата страна заяви, че няма повече въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободен да напусне съдебната зала.
32
АДВ. Р.: Моля да задължите повторно ответникът да представи
преписката по щетата.
СЪДЪТ задължава повторно ответника да представи цялата преписка
по процесната щета, КАТО ОТНОВО МУ УКАЗВА , че в случай на
непредставянето и, съдът ще приложи последиците на чл.161 ГПК.
́
Задължението следва да се изпълни в едноседмичен срок от съобщението,
което да се изпрати по електронен път.
СЪДЪТ намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и следва
да бъде отложено за друга дата за изслушване на назначената тричленна
повторна съдебно-автотехническа експертиза, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане на
18.11.2022 година от 10:30 часа , за която дата и час страните ще се считат за
уведомени от днешно съдебно заседание.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА ще бъдат уведомени след определянето им от съда.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:06
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
33