Решение по дело №8194/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260295
Дата: 1 октомври 2020 г. (в сила от 1 октомври 2020 г.)
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20201100508194
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, VІ - 12 състав в закрито заседание на .............................................г. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ                                                        

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ

                                                                              НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

при участието на секретаря ......, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 8194 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на  чл. 437 ГПК вр. чл. 435 ГПК.

         Производството по делото е образувано по жалба на Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З. АД ЕИК *******, срещу  Постановление от 09.06.2020 г. за разноските по изп. дело № 20208600400360 по описа на ЧСИ В.М.. Моли  постановлението на ЧСИ да бъде отменено изцяло, а в условията на евентуалност - да бъдат намалени размерите на възложените в тежест на длъжника такси и разноски по изп. дело. Сочи, че задължението в размер от 30 000 лв. по ИЛ към взискателя Ю.Б.било платено преди образуване на изп. дело (на 06.03.2020 г.), а главниците от по 15 000 лв. по ИЛ, дължими към взискателите Г.Б.и А. Б., също били платени на 06.03.2020 г. по предоставени от тях банкови сметки, но в същия ден тези суми се върнали поради закриване на банковите сметки на кредиторите. Твърди, че надлежно уведомил взискателите, техния пълномощник и съда за извършеното плащане, респ. за връщане на две от сумите, поискал предоставянето на актуални банкови сметки, като заявил, че е готов да плати тези суми на кредиторите, но актуални банкови сметки не му били предоставени, а било образувано изп. дело пред ЧСИ. Намира, че взискателите му създали пречка да изпълни доброволно задълженията си, като не му предоставили актуални банкови сметки, въпреки желанието и намерението на длъжника да изпълни. Счита, че не дължи изобщо както главниците и лихвите по ИЛ, така и таксите и разноските по изп. дело – сумата от 1 500 лв. - адвокатски хонорар; сумата от 5 238, 40 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ; сумата от 212,30 лв. - разноски по изп. дело. Поддържа, че адв. възнаграждение по изп. дело се явявало прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Счита, че то следва да се намали до законоустановения минимум в размер на 100 лв. за образуване на изп. дело, тъй като извършените процесуални действия се изразявали само и единствено в молба за образуване на делото, без да са били извършвани други изпълнителни действия.

         Взискателите не са изразили становище по молбата въпреки предоставената им възможност.

         ЧСИ е изложил мотиви за недопустимост на жалбата в частта, с която се прави възражение за забава на кредитора и искане за връщане на събраната сума за лихва, дължима съгласно издадения ИЛ. В останалата част ЧСИ намира жалбата за допустима, но за неоснователна по същество. Сочи, че изпълнение към взискателите Г.Б.и А.Б.от страна на длъжника липсвало преди образуване на изп. дело, а задължението към взискателя Ю.Б.било изплатено частично на 06.03.2020 г. Сочи, че частичното плащане в размер на 30 000 лв. към един от кредиторите било отразено в размера на дълга. Излага, че  съобразно това плащане намалил размера на задължението, както и съответно разноските за възнаграждение за адвокат  и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Счита, че в случая разноските по изпълнението били за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК. Излага, че с оглед намаляване на размера на вземането, адвокатското възнаграждение било намалено от 1500 лв. до 1000 лв. с вкл. ДДС, както и че същото се явявало под размера на минималното. Излага, че длъжникът дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, чиито размер бил намален от ЧСИ съобразно извършеното частично плащане.

         Жалбата е депозирана от длъжника на 22.06.2020 г., т.е. подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване акт по см. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК - постановление на ЧСИ за разноски, от лице с правен интерес - длъжник в изпълнението и следователно е процесуално допустима.

Съдът, като се запозна с представените по делото документи, намери от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20208600400360 е образувано на 02.06.2020 г. по молба вх. № 16593/02.06.2020 г. на Ю. Р. Б., Г.Р.Б.и А.Р.Б., чрез адв. П.К., и въз основа на ИЛ, издаден на 26.05.2020 г. от СГС, I ГО, 9 с-в, по гр. д. № 11603/2017 г. срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД, като длъжникът е бил осъден да заплати на взискателя Ю.Р.Б.– сумата от 30 000 лв., на взискателя Г.Р.Б.– сумата от 15 000 лв. и на взискателя А.Р.Б.– сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите за всеки, считано от 09.08.2017 г. Към молбата е депозирано пълномощно на адв. П.К. - пълномощник на взискателите, както и договор за правна помощ и съдействие за договорена и платена сума като адв. възнаграждение в размер на общо 1500 лв. с вкл. ДДС.

На длъжника е изпратена ПДИ, като същата е получена на 04.06.2020 г. В ПДИ е посочен размерът на претендираното и прието за събиране вземане в общ размер на 84 084,03 лв., вкл. за адв. възнаграждение в размер на 1500 лв., разноски по изп. дело – 212,30 лв., както и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – 5 238,40 лв. с ДДС.

На 09.06.2020 г., т. е. в срока за обжалване, длъжникът е депозирал възражение срещу приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение и таксите и разноските, дължими по изп. дело.

С Постановление от 09.06.2020г. ЧСИ е намалил размера на вземането на взискателя Ю.Р.Б.с 30 000 лв., съответно пропорционалната такса т. 26 ТТРЗЧСИ – от 5 238,40 лв. на 3 681 лв., както и адв. възнаграждение от 1500 лв. на 1000 лв. На длъжника е изпратен препис от постановлението, който е получен от него на 12.06.2020 г.

По делото е представено платежно нареждане от 06.03.2020 г. за плащане по банков път на сумата от 30 000 лв. от длъжника по сметка на кредитора Ю.Б.. Представени са и 2 бр. платежни нареждания от 06.03.2020 г. за заплащане по банков път на сумите от по 15 000 лв. от страна на длъжника към кредиторите Г.Б.и А.Б., като преводите са били върнати към длъжника на същата дата, доколкото банковите сметки на кредиторите са били закрити.

Представено е уведомление от 17.03.2020 г., изходящо от длъжника, отправено до взискателите, техния пълномощник и съда във връзка с извършеното плащане от 30 000 лв., респ. за връщане на две от платените суми от по 15 000 лв., получено от адресатите, с което длъжникът е поискал предоставянето на актуални банкови сметки на кредиторите, като е заявил, че е готов да плати дължимите суми на кредиторите доброволно. Следователно по изп. дело липсват доказателства за погасяване на задълженията от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение. Единственото валидно плащане от страна на длъжника е за сумата от 30 000 лв. към взискателя Ю.Б.(на 06.03.2020 г.), т.е. преди образуването на изп. дело.  Дългът по изп. дело в размер на 51 549,69 лв. (намален от ЧСИ съобразно извършеното частично погашение от 30 000 лв.) е събран чрез запор върху банковите сметки на длъжника, по запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД, изх. № 27487/26.06.2020 г., изпратено от ЧСИ до банката във връзка с депозирана молба на вх.№ 18182/26.06.2020 г. от пълномощника на взискателите – адв. П.К..

При така установената фактическа обстановка съдът намери жалбата за частично основателна по следните съображения:

Според настоящия състав длъжникът с поведението си е станал причина за образуваното срещу него на изп. дело, поради което следва да понесе отговорността за разноски, която произтича от общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл. 79, ал. 1, ГПК, при които длъжникът по изпълнението да не дължи разноски.

Основният повдигнат в жалбата довод е, че преди образуване на изп. дело длъжникът е платил частично сумата от 30 000 лв. в полза на един от кредиторите, като същевременно е поискал от другите кредитори да посочат свои банкови сметки, по които длъжникът да изпълни. По същество това е довод за неоказано от кредитора съдействие, т.е за изпадане на кредитора в забава по см. на чл. 95 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. За да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава, то следва да осъществи изпълнение на паричната престация по предвидения начин в чл. 97, ал. 1 ЗЗД. При изпадане на кредитора в забава по отношение изпълнението от длъжника на парично задължение, е необходимо парите да се оставят от длъжника за пазене в банка по местоизпълнението и без да е нужно даване на разрешение от съда. В случая няма твърдения и доказателства взискателите да са посочили на длъжника банкови сметки. Паричното задължение, като носимо, обуславя определено поведение на длъжника, което го освобождава от задължението, а именно - внасянето на парите в банка по местоизпълнението, с оглед възможността за депозиране на пари в полза на лице, различно от вносителя и уведомяване на кредитора за това. Нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 3/2009 г. за Условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти изрично предвижда възможност за откриване на еднократна сметка в полза на трето лице /в подобен смисъл са Решение № 28 от 14.03.2009 г. по т.д. № 497/2008 г., І т. о. на ВКС, Решение № 108 от 04.10.2012 г. по т.д. № 441/2011 г., І т. о. на ВКС, Решение № 197 от 18.02.2014 г. по т.д. № 666/2012 г., І т. о. на ВКС/. Дори и да е налице забава на кредитора, доколкото длъжникът по паричното задължение не е депозирал дължимата от него сума в банка по местоизпълнението и не е уведомил кредитора за това, длъжникът не се освобождава от отговорност за последиците от забавата, както и от отговорност за направените от кредитора разноски по изпълнението, които са сторени поради неизпълненото парично задължение. В случая с непогасяване на паричното задължение в пълния му размер длъжникът е станал причина за образуването на принудително изпълнение срещу него, поради което за сметка на длъжника са разноските по изпълнението. Длъжникът е изпълнил частично задължението си към един от взискателите преди образуване на изп. дело срещу него, но не и задължението си за горницата над това и по отношение на другите взискатели в срока за доброволно изпълнение. Погасяването за горницата над платената сума от 30 000 лв., т.е. изпълнение за сумата в общ размер на 51 549.69 лв., е осъществено благодарение на посочения от пълномощника на взискателите изпълнителен способ. Следователно се дължат разноски както за образуване на изп. дело, така и за осъщественото процесуално представителство и защита на взискателите, предприето от техния пълномощник (така мотивите на т. 6 от ТР № 2/15 г. на ОСГТК на ВКС). Възнаграждението за представителство и правна помощ по изп. дела се определя по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Определеният от ЧСИ размер на адв. възнаграждение от 1000 лв. с ДДС в атакуваното постановление (изчислено след редуциране на дълга поради частичното плащане на длъжника от 30 000 лв.) се явява в съответствие с размера на минималното адв. възнаграждение, дължимо по Наредбата, т.е. разноските са определени в рамките на минималния нормативен размер, сочещо на неоснователност на жалбата в тази й част.

Видно от представената сметка за размера на дълга от 02.06.2020 г. взискателят е платил на ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ от общо 212.30 лв. с ДДС, като размерът на обикноветените такси и разноските е правилно определен от съдебния изпълнител.

Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е за сметка на длъжника, защото пълният размер на паричното му задължение е погасен в хода на изп. дело и в резултат на наложения от ЧСИ запор върху банкови сметки на длъжника. При размер на главница от общо 30 000 лв. и на законната лихва от общо 16 458,33 лв., таксата по т. 26, б. "г"  от Тарифата възлиза на 3 007,50 лв., а след прибавяне на ДДС тази такса възлиза на 3609 лв. Следователно за разликата над 3609 лв. не се дължи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и постановлението следва да се отмени за горницата, сочещо на основателно на жалбата в тази й част.

Воден от горното, Софийският градски съд

 

                                                Р Е Ш И : 

 

         ОТМЕНЯ Постановление от 09.06.2020г.  за разноските по изп. д. № 20208600400360, по описа на ЧСИ В.М., относно таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ за сумата над 3 609 лв. до 3 681 лв.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД ЕИК *******, в останалата й част.

         Решението не подлежи на обжалване .

        

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                              2.