Р Е
Ш Е Н
И Е
К. 21.11.2019 год.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
председател: Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело
№998/ 2019г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно постановление №455255-F491934,
издадено на 02.08.2019г. от Началника на Отдел „Оперативни дейности-Пловдив в
Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на „К.Т.“ ООД
по чл.185,ал.2,предл.2, във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС е била наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за това, че дружеството е извършило нарушение на
чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС. Последното било констатирано при извършена проверка на 10.06.2019г. в
17,25ч. на обект- павилион №5 за плодове и зеленчуци, находящ се в град К., на
ул.„О. П. Х.“, южно от КООП пазар и стопанисван от „К.Т.“ООД, което в
качеството на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение
на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно изведени
суми“ промяна на касовата наличност в размер на 329,04лв., представляващо
парични средства, изведени от касата.
Извършена била проверка
на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство- модел ECR ZIT B20 MSBW-KL рег.№***** с ИН на ФУ
ZI007688 и
ИН на ФП№*****. В хода на проверката било констатирано, че не е била
регистрирана чрез операцията/служебно изведена сума/ промяна на касовата
наличност в размер на 329,04 лева, като за промяната в касовата наличност от
329,04 лева било дадено обяснение, че сумата е била използвана за заплащане по
фактури. Наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно
притежава възможност да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. Отразено е, че деянието е било извършено на 10.06.2019г. в
горепосочения обект, констатирано с ПИП№ серия АА 0407561 и не води до
неотразяване на приходи.
Дружеството-жалбоподател, недоволно от наложеното му
наказание, чрез свой представител в с.з. поддържа жалбата си и моли съда да отмени
обжалваното от него НП, което счита за незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на АУАН
и наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените
към делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на
такава, поради което съгласно чл.59,ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е
допустима.
Отразената по описания начин фактическа обстановка
е била квалифицирана като нарушение по чл.33,ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС и е
била ангажирана административно-наказателната отговорност на „К.Т.“ООД по чл.185,ал.2,предл.2,във
връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, тъй като разпоредбата на чл.33,ал.1 от Наредба
№Н-18/ 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства задължава извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ да се регистрира в последното чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, като съгласно ал.2
на същия член за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1,
в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата
наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ в
момента на извършването й с точност до минута. От материалите по делото е
видно, че наличното в търговския обект на дружеството-жалбоподател фискално
устройство е притежавало операции по ал.1, поради което всяка една промяна в
касовата наличност е следвало да се отразява в устройството. От представените
писмени доказателства по делото: протокол за извършена проверка №0407561 от
10.06. 2019г., опис на касовата наличност, фактури, касови бонове, а и от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства- чрез разпита
на актосъставителя, се установява по безспорен начин, че е била налице разлика
между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ. Следователно от
изложеното може да се направи извод, че данъчно задълженото лице не е отразило
извеждане на сумата 329,04лв. от касата,в момента на нейното действително
извеждане и с точност до минута.
С оглед на
гореизложеното АНО е приел, че като не е изпълнил задължението си да отбележи
във ФУ промяната на касовата наличност на 10.06.2019г. в момента на
извършването й с точност до минута, а именно- извеждането в касата на сумата от
329,04 лева, търговеца е осъществил състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.33,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ,
предвиждаща че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ
се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми.
При това обаче няма
отговор на въпроса защо при установена разлика между описа на паричните
средства в касата и отчета на дневния оборот се приема, че тази разлика се
дължи на неизпълнение на задължението по чл.33,ал.1 от Наредба №Н-18/ 2006г. на
МФ, а не на друго нормативно установено такова, тъй като неизясняването на
всички относими факти и липсата на установяването им по безспорен начин води до
невъзможност да се подведе случая под приложимата правна норма или респективно използването
на разпоредба, чиито елементи не са доказани, води до незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Освен това твърдението,
че разликата в касовата наличност може да се дължи на осъществена продажба е
хипотетично, а санкция следва да се налага само за конкретно индивидуализирано
и доказано нарушение.
След като не е изпълнил
задължението си за съобразяване на наложеното наказание с вида и тежестта на
нарушението, административно-наказващият орган е допуснал и нарушение на
процесуалните правила. Налагането на санкция при нарушаване на
материално-правни норми и при неспазване на процедурни правила неминуемо води
до незаконосъобразност на акта, приключващ административно-наказателното
производство, а именно- оспореното пред Казанлъшкия районен съд наказателно
постановление.
Дори да се приеме, че е
налице осъществено административно нарушение обаче съдът намира, че в настоящия
случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В
тази връзка настоящият състав съобрази обстоятелството, че действително
разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата,
използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент. От друга страна обаче, доколкото не е възможно
правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации,
законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и
е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е създадена нормата
на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи
или не наказание, след като изследва конкретната фактическа обстановка. Следва
да се отбележи, че този решаващ извод на наказващия орган подлежи на съдебен
контрол. В конкретния казус, при задълбочен анализ на събрания доказателствен
материал следва да се направи единствено възможния правен извод, че описаното
нарушение попада в категорията на т.нар. „маловажни случаи“ по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Понятието „маловажен случай“ не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му
следва да се изведе от легалната дефиниция на чл.93,т.9 от Наказателния кодекс
на РБългария като се вземат предвид особеностите на
административно-наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт
маловажен е този случай, при който извършено административно нарушение „с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи“ на административни нарушения от съответния
вид. Конкретното нарушение е от категорията на простъпките на простото
извършване, при които не са предвидени вредни последици, различни от самото
изпълнително деяние, които трябва да настъпят, т.е. в настоящия казус
преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с
оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъда направена след
съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и
другите смекчаващи вината обстоятелства.
В контекста на
изложеното дотук, настоящият съдебен състав счита, че както конкретното деяние,
така и нарушителя не се отличават със степен на обществена опасност, налагащи
ангажирането на административно-наказателна отговорност. Нарушителят до момента,
видно от приложените доказателства, не е санкциониран за противоправни деяния
от категорията на процесното, т.е. реализираното поведение има инцидентен
характер, а не носи белезите на тенденциозно несъблюдаване на разпоредбите на
данъчното законодателство.
На следващо място-
налице е формално административно нарушение, касаещо невисок размер на
изведената сума, което не е довело до неотразяване на приходи/отразено в АУАН и
в НП/ и съответно до загуби на държавата от неплатен данък. Следва да се отчете
и факта, че в момента на проверката единствения работник на
дружеството-жалбоподател е обслужвал клиенти, при наличието на „голям
човекопоток“, видно от протокол за извършена проверка от 10.06.2019г. от
служители на НАП/лист №11 от административната преписка/, получил е стока,
видно от стокова разписка и фактура/листове №16 и №17 от преписката/ и
проверяващите са могли да го изчакат, за да регистрира промяната в касовата
наличност, но не са го сторили. Напротив- същите абсолютно целенасочено са
осъществили своята проверка и след като при закупуване на стока от техен колега
на същия е била издадена касова бележка, т.е. не са констатирали нарушение, те
са пристъпили към упорито търсене на други нередности. За тенденциозното
отношение на служителите на НАП недвусмислено говори и факта, че
актосъставителката само бегло е споменала, че за промяната в касовата наличност
от 329,04лв. било дадено обяснение, че паричните средства са били използвани за
заплащане по фактури, без да се уточнява кой е дал това обяснение и по такъв
начин, че все едно никой от проверяващите не е присъствал на мястото на
извършване на нарушението и не е забелязал получаването на стока от страна на
работника на дружеството-жалбоподател.
Очевидно в случая
имуществената санкция дори да е определена в минимален размер от 500 лева не
съответства на тежестта на допуснатото нарушение, не може да бъде възприета
като справедлива и с нея не биха се изпълнили целите на генералната и
специалната превенция.
С оглед на
гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че посочените в разпоредбата на
чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, като
решението,с което се приложи институтът на малозначителността, ще окаже
предупредително въздействие върху дееца.
Неправилно би било да се
приеме, че тъй като нарушението е формално при него не може да има маловажен
случай. Той не е маловажен, защото липсват или са незначителни вредните
последици, а защото са налице множество други смекчаващи обстоятелства/посочени
по-горе/, при наличието на които случая има по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.33,ал.1 от
Наредба №Н-18/ 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.
Според разпоредбата на чл.185,ал.2 от ЗДДС извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 от същия закон или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба- за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция- за юридическите лица и
едноличните търговци в размер от 3000 до 10000лв.,но изречение второ
регламентира изключение, свързано с прилагане на по ниска санкция- тази по ал.1, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи.
Приемайки, че е нарушена
разпоредбата на чл.33,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
административно-наказващият орган е преценил, че разликата в касовата наличност
не се дължи на продажба, тъй като този текст, както беше описано по-горе, касае
именно този случай. Щом не се касае за продажба АНО е изключил възможността
неизпълнението на задължението за отразяване на промяна в касовата наличност
чрез операция „служебно извеждане“ във функциониращото в обекта фискално
устройство да може да доведе до неотразяване на приходи, тъй като приходи в
търговски обект могат да постъпят единствено и само при продажба на стока, а
такава не е отразена в акта и наказателното постановление. При това положение е
налице неправилно приложение на материалния закон, свързано с налагане на
санкция по чл.185,ал.2 от ЗДДС, а не по ал.1 на същия текст, както е предвидено
в изречение второ. Изложеното представлява нарушение на разпоредбата на чл.27,ал.1
от ЗАНН, свързано с налагане на законоустановено по вид и размер наказание за
конкретното деяние, вписващо се в състава на административно нарушение.
Нещо повече- предвидената
в нормата на чл.185,ал.2,във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС санкция се налага за
множество нарушения, като цитираната разпоредба регламентира, че извън случаите
по ал.1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118
или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага предвиденото наказание
„глоба“ или „имуществена санкция“, като същата норма, във второто си
предложение сочи,че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал.1 на същия текст, т.е. в установените в алинея 1
размери, като тази ал.1 същевременно предвижда, че на лице, което не издаде
документ по чл.118,ал.1 от същия закон, се налагат предвидените в тази
разпоредба санкции. Деянията по чл.118,ал.1 от ЗДДС всъщност касаят нарушаване
на реда и начина за регистриране и отчитане на фискално устройство, на
извършените от лицето продажби в търговски обект, а съгласно разпоредбата на
чл.118,ал.4 от ЗДДС, реда и начина на отчитане на фискалните устройства се
уреждат с наредба на Министъра на финансите, а именно- Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ. Следователно нормата на чл.185,ал.2 от ЗДДС е бланкетна и
признаците на съставите на конкретните административни нарушения се съдържат в
тази наредба. Следователно когато установят конкретно нарушение на разпоредбите
на тази наредба, актосъставителят и АНО са задължени да посочат и опишат такава
съвкупност от факти, които изпълват състава на нарушението на конкретната
правна норма от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, но в случая не са го
сторили.
За пълнота на
изложението настоящият състав намира за нужно да отбележи и че при съставяне на
АУАН, актосъставителката е посочила, че проверката в търговския обект е била
извършена на 10.0.2019г. С това отразяване същата е описала нарушението доста
абстрактно и е допуснала нарушение на процесуалните правила и по-конкретно на
чл.42,т.4 от ЗАНН, накърнявайки съществено и правото на защита на
дружеството-жалбоподател.
Ето защо, по разбиране
на настоящия състав, всичко изложено по-горе обосновава категоричен извод за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради неправилно
приложение на материалния данъчен закон.
Воден от горното и на
основание чл.63,ал.1,предл.3 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №455255-F491934/ 02.08.2019г., издадено от Началника на Отдел
„Оперативни дейности-Пловдив в Централно управление на Национална агенция по
приходите, с което на „К.Т.“ООД, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от К.И.К. с ЕГН **********, е наложено
административно наказание- имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: