Решение по дело №411/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 514
Дата: 2 декември 2021 г.
Съдия: Илина Венциславова Джукова
Дело: 20214120100411
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. Горна Оряховица, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100411 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителен установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.342, ал.1 ТЗ, вр. чл.71 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че на 20.09.2018 г. сключил с
ответника П. Р. Н. три договора за мобилни услуги – за абонатен номер ********** за
срок от 24 месеца по абонаментен план „Интернет 15,99“ със стандартен месечен
абонамент от 15,99 лв. и промоционален от 13,99 лв.; за абонатен номер ********** за
срок от 12 месеца по абонаментен план „Тотал 10,99“ със стандартен месечен
абонамент от 10,99 лв. и за абонатен номер ********** за срок от 24 месеца по
абонаментен план „Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в зоната
на ЕС“ със стандартен месечен абонамент от 24,99 лв. Сочи, че по повод сключване на
първия договор ответникът закупил на преференциална цена устройство Tablet
prestigio grace 3157 7 4G Dual Wine, а по повод последния договор бил сключен
договор за лизинг на устройство Motorola Moto E4 Dual Dark Grey при преференциална
обща лизингова цена 73,87 лв., платима на 23 лизингови вноски от 1,69 лв. и
първоначална вноска от 35 лв. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си за
заплащане на месечни абонаментни такси и ползвани чрез абонаментните номера
услуги и лизингови вноски през периода от 05.10.2018 г. до 04.02.2018 г., за които били
издадени фактура № **********/05.11.2018 г. за отчетен период 05.10.2018 г. –
1
04.11.2018 г. на обща стойност 144,73 лв., от която се претендират 131,89 лв. и фактура
№ **********/05.12.2018 г. за отчетен период 05.11.2018 г. – 04.12.2018 г. на обща
стойност 87,01 лв. Сочи се, че неизпълнението на задълженията довело до предсрочно
прекратяване на договорите по вина на абоната и начисляване на неустойки в размери,
както следва: 44,57 г. – за прекратяване на Договор за мобилни услуги от 20.09.2018 за
абонатен номер **********; 27,48 г. – за прекратяване на Договор за мобилни услуги
от 20.09.2018 за абонатен номер ********** и 62,46 лв. – за прекратяване на Договор
за мобилни услуги от 20.09.2018 за абонатен номер **********. Неизпълнението на
задължението за заплащане на лизинговите вноски довело до обявяване на предсрочна
изискуемост на всички непадежирали вноски до края на договора (общо 20 на брой) в
размер 33,80 лв., а прекратяването на договорите за мобилни услуги за номера
********** и ********** – до изискуемост на разликата между цената на
предоставените устройства и преференциалната продажна, съответно лизингова цена –
за закупеното устройство Tablet prestigio grace 3157 7 4G Dual Wine – 180,58 лв. и за
ползваното устройство Motorola Moto E4 Dual Dark Grey – 154,88 лв. За посочените
суми била издадена обща фактура № **********/05.02.2019 г. на стойност 503,77 лв.
Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че вземанията
за посочените суми за неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги,
неплатени и предсрочно изискуеми лизингови вноски, неустойки и разликата между
цената на предоставените устройства и заплатената преференциална цена, за които е
издадена заповед № 180/02.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 1491/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото производство
разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
не се явява в проведените открити съдебни заседания и не взема становище по
исковете.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение.
Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното
установяване на следните материалноправни предпоставки: че между страните са
сключени твърдените договори за мобилни услуги и договор за лизинг от 20.09.2018 г.
с твърдяното съдържание; че ищецът е продал на ответника на преференциална цена
(по ниска с 180,58 лв. от продажната) устройство Tablet prestigio grace 3157 7 4G Dual
2
Wine; че ищецът е предал на ответника устройство Motorola Moto E4 Dual Dark Grey;
че през периода от 05.10.2018 г. до 04.02.2018 г. е предоставил на ответника мобилни
услуги по договорите за номера ********** и ********** – роуминг таксуване и
разговори към „Грижа за клиента“.
Представените два договора и приложенията към договора за мобилни услуги
установяват, че страните са постигнали съгласие за възмездно предоставяне на
ответника на далекосъобщителни услуги чрез три абонатни номера, съответно
предоставяне на ползването на движима вещ срещу възнаграждение. Посочените
установяват сключването на договорите, доколкото съгласно чл.180 ГПК съставляват
доказателство, че неоспорените по авторство изявления на страните изхождат от тях.
Представената неоспорена по авторство декларация от ответника от 20.09.2018 г.
установява, че ответникът е получил от ищеца екземпляр от Общи условия на
„Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва. В чл.6, изр. посл. от договора за
лизинг се съдържа декларация с идентично съдържание по отношение на Общи
условия на договор за лизинг. Посочените изявления съдържат признание за неизгодни
за ответника факти, които преценени по реда на чл.175 ГПК са съответни на
останалата доказателствена съвкупност (в частност изпълнението на задълженията
преди исковия период). Така с оглед изложеното до тук, съдът намира, че страните са
постигнали съгласие за сключване на правоотношения по всеки от четирите договора и
общите условия към тях.
От договор за мобилни услуги № *********/20.09.2018 г. се установява, че
ищецът се задължил за срок от 24 месеца /до 20.09.2020 г./ да предостави на ответника
електронни съобщителни услуги със съдържание, включено в абонаментен план
„Интернет 15,99“, които да бъдат ползвани чрез абонатен номер **********, срещу
задължение за заплащане на промоционална месечна абонаментна такса от 13,99 лв. с
ДДС при стандартна абонаментна такса от 15,99 лв. с ДДС. Съгласно двете
приложения към договора, ищецът се задължил да предостави на ответника
електронни съобщителни услуги, които да се ползват чрез други два абонатни номера –
**********, за който бил избран абонаментен план „Тотал 10.99“ при стандартна
абонаментна такса от 10,99 лв. с ДДС за срок от 12 месеца /до 20.09.2019 г./ и
**********, за който бил избран абонаментен план „Тотал 24,99 с неограничени
национални минути и роуминг в зоната на ЕС“ при стандартна абонаментна такса от
24,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца /до 20.09.2020 г./. Съгласно чл.23, б.“б“ от Общите
условия, месечният абонамент е цената за осигуряване на достъп до услугите, за които
е сключен договора. Уговорената месечна такса има характер на именно на абонамент
и по тази причина заплащането й се дължи, без значение дали ответникът реално е
ползвал услугите, включени в пакета. В случай, че през отчетния период ответникът е
ползвал услуги, невключени или надвишаващи включените в абонаментния план, той
3
дължи заплащане на цената им, определена в ценова листа на ищеца, с която
ответникът бил запознат при сключване на договора (съгласно признанието му,
съдържащо се в подписаното от него копие на ценовата листа).
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че за
периода 05.10.2018 г. до 04.02.2018 г. чрез абонатен номер ********** ответникът
ползвал общо 8159.57 МВ мобилен интернет на максимална скорост в роуминг в зона
ЕС, от които 2059.57 МВ надвишаващи включените в пакета, на стойност 0,014 лв. с
ДДС за 1 МБ, или общо 28,83 лв. За същия отчетен период, чрез абонатен номер
********** ответникът ползвал общо 16041.48 МВ мобилен интернет на максимална
скорост в роуминг зона ЕС, от които 6 823.54 МВ надвишаващи включените в пакета,
които остойностени съобразно горната ставка са на обща цена 95,53 лв. Експертизата
установява още, че ответникът провел през исковия период разговори с обща
продължителност 1 244.59 минути и изпратил 13 броя SMS в роуминг зона ЕС, каквито
услуги не били включени в пакета за абонатен номер **********. Съобразно ценовата
листа, цената на тези услуги се равнява на цената към други национални мрежи или
0,35 лв./мин и 0,23 лв./SMS, или 435,60 лв. за разговорите и 2,99 лв. за SMS. При
изслушването си вещото лице изяснява, че потреблението на всички услуги –
провеждането на разговори, изпращането на SMS и използване на мобилен интернет,
се отчита от специализиран софтуер с ограничена човешка намеса. Допълва, че
достъпът на служителите на дружеството е единствено за прочитане на информацията,
но не и за промяна, а евентуална манипулация би се установила от паметта на
системата. Посоченото дава основание на съда да приеме, че данните, въз основа на
които е изготвена експертизата, макар изходящи от ищеца, достоверно отразяват
реалното потребление на предоставените услуги, поради което съдът кредитира
заключението изцяло и изгради въз основа на него изводите си за ползване мобилните
услуги от ответника.
Така въз основа на посоченото за процесния период 05.10.2018 г. – 04.12.2018
г. ответникът дължи заплащане на две абонаментни такси за ползване на абонатен
номер **********, всяка от по 13,99 лв. с ДДС, или 27,98 лв., както и 28,83 лв. с ДДС
за допълнително ползваните услуги, или общо неплатени месечни абонаментни такси и
потребени услуги от 56,81 лв. За същия период ответникът дължи заплащане на две
абонаментни такси за ползване на абонатен номер **********, всяка от по 10,99 лв. с
ДДС, или общо 21,98 лв. За ползването на абонатен номер ********** се дължи
абонамент от по 24,99 лв. месечно или 49,98 лв. за два месеца, а за потребените услуги
извън абонамента – общо 534,12 лв. Ответникът не ангажира доказателства за плащане
на дължимите суми или погасяване на задълженията на друго основание. С оглед
посоченото до тук, вземането на обсъжданото основание по първия от посочените
договори съществува до 56,81 лв. от претендираните 58,58 лв.; по втория от тях – до
21,98 лв. от претендираните 23,79 лв., а по третия следва да бъде установено в пълния
4
претендиран размер от 133,15 лв., доколкото дължимото се установи в по-висок
размер, дори и след приспадане на платеното по признание от ищеца в размер на 12,84
лв.
Съгласно чл. 19б, б.“в“ от Общите условия, неизпълнението на посочените по-
горе задължения на ответника съставлява основание за ищеца едностранно да прекрати
договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги. В този случай,
съгласно условията по договора за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване, се дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, но не повече от
трикратния размер на абонаментите. Така с оглед момента на прекратяване на
договорите, съпоставен със срока им, ответникът дължи заплащане на неустойка за
прекратяването на всеки от тях в размер на три стандартни месечни абонамента, или
неустойка за договора за ползване на услуги чрез абонатен номер ********** – 47,97
лв.; за абонатен номер ********** – 32,97 лв. и за абонатен номер ********** – 74,97
лв. Не се твърди, нито се установява тези вземания да са погасени. Доколкото и трите
се претендират в по-нисък размер от дължимото, исковете за съществуването им
следва да бъдат уважени изцяло.
Видно от договор за мобилни услуги № *********/20.09.2018 г., ответникът
закупил устройство Tablet prestigio grace 3157 7 4G Dual Wine на преференциална цена
от 1 лв., предоставена му заради ползване на абонамент за номер **********, а
съгласно приложението към договора – получил ползването по договор за лизинг на
устройство Motorola Moto E4 Dual Dark Grey при преференциална обща лизингова цена
75,56 лв., предоставена му заради ползване на абонамент за номер **********.
Стандартната цена в брой, без абонамент на първото устройство била 250,91 лв., а на
второто – 289,90 лв. Условията на договора предвиждали при прекратяване на
договора по вина или инициатива на потребителя, той дължи заплащане на съответната
на оставащата част от срока на договора разлика между стандартната цена в брой, без
абонамент на всяко от устройствата и преференциалната продажна, съответно
лизингова цена. И двата договора са със срок 24 месеца и са прекратени на четвъртия
месец от сключването им. Така от цялата разлика за устройство Tablet prestigio grace
3157 7 4G Dual Wine – 249,91 лв., ответникът дължи 208,26 лв., а от цялата разлика за
устройство Motorola Moto E4 Dual Dark Grey – 214,34 лв., дължи 178,59 лв. Вземанията
с обсъжданото основание се претендират в по-ниски от посочените размери, поради
което исковете за съществуването им следва да бъдат уважени изцяло.
От договор за лизинг от 20.09.2018 г. се установява, че ищецът предоставил на
ответника за ползване устройство Motorola Moto E4 Dual Dark Grey, IMEI
355641082121411 с мобилен номер ********** за срок от 23 месеца при обща
лизингова цена 73,87 лв., от която първоначална лизингова вноска от 35 лв. и 23 равни
5
месечни вноски от 1,69 лв. всяка, платими с месечните абонаментни такси за
ползваните мобилни услуги и съгласно погасителен план, инкорпориран в договора. За
процесния период 05.10.2018 г. – 04.12.2018 г., съгласно уговореното в погасителния
план, ответникът дължал заплащане на две вноски, или 3,38 лв.
Съгласно чл.12, ал.2 от Общите условия на договора за лизинг, месечните
лизингови плащания стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договорите за
предоставяне на мобилни услуги, сключени с лизингополучателя или забава в
плащанията по тези договори. Доколкото за посочения по-горе период е било налице и
неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на вноските по договорите
за мобилни услуги, то посочената предпоставка се е осъществила. Така остатъкът от
лизинговите вноски, дължим за периода до края на срока на договора или 20 броя
вноски по 1,69 лв. – общо 33,80 лв. е станал предсрочно изискуем. Доколкото
ответникът нито твърди, нито установява погасяване на задълженията за падежиралите
и предсрочно изискуемите вноски, вземането на ищеца по договора в общ размер 37,18
лв. съществува.
В обобщение на изложеното до тук, между страните са сключени три договора
за мобилни услуги, по един от които и договор за продажба на преференциална цена,
както и един договор за лизинг, съгласно които ответникът е поел, но не е изпълнил
задължението си за заплащане на абонаментна такса, ползвани услуги и лизингови
вноски в периода 05.10.2018 г. – 04.12.2018 г., което е предпоставило ангажирането на
договорната му отговорност за вреди в размер на уговорената неустойка и съответната
на оставащия срок на договора разлика между стандартната цена на устройствата и
преференциалната продажна/лизингова цена, както и настъпване на предсрочната
изискуемост на неплатения непадежирал остатък от лизинговите вноски по договора за
лизинг. Това води на извод за съществуване на вземанията на посочените основания и
в размерите, претендирани от ищеца, с изключение на месечни абонаментни такси и
потребени услуги за абонатен номер ********** – до 1,77 лв. и за абонатен номер
********** – до 1,81 лв. Така предявените искове се явяват частично основателни и
следва да бъдат уважени за установените дължими суми, а в посочената по-горе част –
да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се
присъдят направените разноски в заповедното и в исковото производство съразмерно
на уважената част от иска. От негова страна е направено такова искане и са
представени доказателства да е сторил разноски в заповедното производство в общ
размер 385 лв. (25 лв. за държавна такса и 360 лв. за заплатен адвокатски хонорар), от
които пропорционално му се следват 383,09 лв. В исковото производство по са
представени доказателства за направени разноски от 495 лв. (25 лв. за държавна такса,
170 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза и 300 лв. – заплатен адвокатски
6
хонорар), от които съобразно уважената част от иска му се следват 492,55 лв.
Ответникът не е сторил разноски в производството, поради което не следва да
му се присъждат такива съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК , че П. Р. Н., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Г.О. ул..., дължи на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к. 1766, Район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от члена на Съвета на директорите Д.К.К. само заедно с който и да е
друг от членовете на Съвета на директорите М.С. или Я.К., сумата от 56,81 лв.
/петдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща неплатени
месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода периода 05.10.2018 г. –
04.12.2018 г. по Договор за мобилни услуги от 20.09.2018 за абонатен номер
**********; сумата от 21,98 лв. /двадесет и един лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща неплатени месечни абонаментни такси за периода периода
05.10.2018 г. – 04.12.2018 г. по Договор за мобилни услуги от 20.09.2018 за абонатен
номер **********; сумата от 133,15 лв. /сто тридесет и три лева и петнадесет
стотинки/, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги
за периода 05.10.2018 г. – 04.12.2018 г. по Договор за мобилни услуги от 20.09.2018 за
абонатен номер **********; сумата от 44,57 лв. /четиридесет и четири лева и
петдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за прекратяване на Договор за
мобилни услуги от 20.09.2018 за абонатен номер ********** по вина на ответника;
сумата от 27,48 лв. /двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотнки/,
представляваща неустойка за прекратяване на Договор за мобилни услуги от
20.09.2018 за абонатен номер ********** по вина на ответника; сумата от 62,46 лв.
/шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща неустойка за
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 20.09.2018 за абонатен номер
********** по вина на ответника; сумата от 180,58 лв /сто и осемдесет лева и
петдесет и осем стотинки/, представляваща разликата между цената на устройство
Tablet prestigio grace 3157 7 4G Dual Wine без абонамент и заплатената при
предоставянето му по повод Договор за мобилни услуги от 20.09.2018 за абонатен
номер ********** преференциална продажна цена; сумата от 154,88 лв. (сто петдесет
и четири лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща разликата между
цената на устройство Motorola Moto E4 Dual Dark Grey без абонамент и
преференциалната лизингова цена; сумата от 37,18 лв. (тридесет и седем лева и
7
осемнадесет стотинки), представляваща 2 неплатени падежирали лизингови вноски и
20 предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 20.09.2018 г. на
устройство Motorola Moto E4 Dual Dark Grey, ведно със законната лихва върху всяко
от вземанията от 01.10.2020 г. до окончателното изплащане, за които е издадена
заповед № 180/02.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 1491/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като ОТХВЪРЛЯ
исковете да се признае за установено съществуването на вземанията, както следва: в
частта за сумата над присъдените 56,81 лв. /петдесет и шест лева и осемдесет и една
стотинки/ до претендираните 58,58 лв. /петдесет и осем лева и петдесет и осем
стотинки/, или за сумата от 1,77 лв. /един лева и седемдесет и седем стотинки/
месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода периода 05.10.2018 г. –
04.12.2018 г. по Договор за мобилни услуги от 20.09.2018 за абонатен номер
**********; в частта за сумата над присъдените 21,98 лв. /двадесет и един лева и
деветдесет и осем стотинки/ до претендираните 23,79 лв. /двадесет и три лева и
седемдесет и девет стотинки/, или за сумата от 1,81 лв. /един лева и осемдесет и
една стотинки/ – месечни абонаментни такси за периода периода 05.10.2018 г. –
04.12.2018 г. по Договор за мобилни услуги от 20.09.2018 за абонатен номер
**********.
ОСЪЖДА П. Р. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.Г.О.
ул... да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, п.к. 1766, Район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от члена на Съвета на директорите Д.К.К. само
заедно с който и да е друг от членовете на Съвета на директорите М.С. или
Я.К. сумата от 383,09 лв. /триста осемдесет и три лева и девет стотинки/,
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство и сумата от 492,55 лв. /четиристотин
деветдесет и два лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски
за заплащане на държавна такса, възнаграждение за особен представител, депозит за
вещо лице и адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8