№ 593
гр. Казанлък, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20255510100755 по описа за 2025 година
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Д. заявява, че
между нея и ответното дружество бил сключен договор за потребителски
кредит № ***, в който освен другите клаузи се предвиждало да заплати
допълнителна услуга „Екстра“ в размер на 2179.68 лв.
Твърди, че към настоящия момент договорът за кредит е изцяло погасен,
като изцяло е платено и задължението за допълнителна услуга „Екстра“ в
размер на 2179.68 лв.
Сочи, че с решение № 35 от 20.01.2025г. по ГД № 1661/2024 г. на КРС,
влязло в законна сила, е прогласена нищожността на клаузата за начислено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Екстра“, посочена
в Раздел VI от договор за потребителски кредит № ***, сключен между
страните, поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във
връзка с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради накърняване на добрите
нрави - чл. 26 ал. 1 предл. З ЗЗД.
С оглед гореизложеното счита,че в настоящия случай са налице
елементите от фактическия състав на вземането за връщане на дадено на
отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Сочи съдебна практика.
Счита, че с оглед решение № 35 от 20.01.2025г. по ГД № 1661/2024г. на
КРС, в настоящият случай, основанието за даването отпада с обратна сила и
поражда кондикционно облигационно отношение, по силата на което
изпълнителят като accipiens е длъжен да върне полученото на поръчващия
като solvens, което поражда правния интерес за предявяване на настоящия иск.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови съдебно решение с
1
което осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 2179.68 лв.,
представляваща сума получена на отпаднало основание, ведно със законната
лихва от датата на която е влязло в сила решение по ГД № 1661 /2024 г. на PC-
Казанлък до окончателното плащане на сумите. Претендира присъждането на
разноски. Сочи банкова сметка, по която да бъдат преведени претендираните
суми: ***. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат М.
Д., която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан и да
й присада сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от от юриск. И. Т.,
в качеството й на пълномощник на ответното дружество, с който заявява, че
признава предявения осъдителен иск за сумата от 2179.68 лв., заплатена по
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по Договор за потребителски кредит
№ ***.
Излага следното становище:
Кредитът е усвоен на *** г. и е регулярно приключен по молба на ищеца
на *** г. Подробно изброява погасителните вноски и платените суми по тях.
На *** г. са платени 30.00 лв. и кредитът е регулярно приключен. Общо
10169.65 лева, с които са погасени: главница: 5000.00 лева; възнаградителна
лихва: 2149.72 лева; допълнителни услуги: 2179.68 лв.; лихви за забава: 200.25
лева; Такси по тарифа: 140.00 лева; 50% неустойка : 500.00 лв.
С оглед на всичко гореизложено, моли съда да се произнесе с решение
при условията на признание на иска, съгласно чл. 237 ГПК.
Моли, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдът да възложи разноските в
настоящото производство върху ищеца. Моли да не се възлагат разноски в
тежест на ответника, тъй като същият с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и е признал иска, поради което и на основание чл. 78, ал.
2 от ГПК разноските се възлагат върху ищеца.
Отбелязва, че С. Д. М. е подала две искови молби, касаещи договор за
потребителски кредит № ***.
Счита, че двата иска е следвало да бъдат предявени в една искова молба
и образуването на настоящото дело е излишно и с цел единствено
недобросъвестно възлагане на разноски във вреда на ответника.
Сочи подробни аргументи.
В случай, че съдът възложи разноски и в тежест на ответника, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в
случай че същото надвишава минималния размер, определен съобразно
изискванията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа.
Моли да не се определя възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца с включено ДДС, тъй като съдилищата нямат законово
основание да начисляват ДДС върху адвокатско възнаграждение, дължимо
при оказана безплатна правна помощ, в който смисъл се е произнесъл състав
на Върховния касационен съд в Определение № 917/2.5.2023г. по дело №
20238003101323. За съдебно заседание ответното дружество е редовно и
своевременно призовано не изпраща процесуален представител.
2
В съдебно заседание на 14.07.2025 г., адвокат М. Д. в качеството й на
пълномощник на ищеца е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска, поради което съдът е прекратил съдебното дирене и е
пристъпил към постановяване на решение съобразно признанието.
Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение
при признание на иска по чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи и добрите нрави и е признато право, с което ответника може да
се разпорежда.
С оглед на това въз основа на признанието на иска следва да бъде
постановено решение, с което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
от С. Д. М. против „П.“ ЕООД да бъде уважен изцяло, като бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 179.68 лева, като получена без
основание, въз основа на прогласената за нищожна клаузата за начислено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Екстра“, посочена
в Раздел VI от Договор за потребителски кредит №*** от *** г. сключен
между „П." ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от двамата управители С.Н.Н. и Н.М.Л. и С. Д. М.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. ***, предвиждаща заплащане на
пакет от допълнителни услуги „Екстра“ в размер на 2179, 68 лв. поради
противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД , във връзка с чл. 10а, чл.
11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 19.03.2025г. до окончателното й изплащане. Обявяване
на клаузата за нищожна е прогласена с влязло в сила съдебно решение
№35/20.01.2025г., постановено по гр. дело 1661/2024г. по описа на Районен
съд – Казанлък.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да са
налице едновременно. Значението на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е не
непременно изходът на делото, а поведението на ответната страна. Вземането
не е погасено от ответника чрез плащане преди предявяване на иска, което
означава, че същият е дал повод за завеждане на делото и дължи на ищеца
направените разноски – арг. от чл.78, ал.2 от ГПК /в този смисъл са
Определение №605 от 10.06.2002г. на ВКС по гр.дело №1093/2001г., II г.о.,
Определение №475 от 1.12.2005г. на ВКС по ч.т.дело №275/2005 г., II о., ТК/.
По изложените съображения съдът намира за основателно искането на
ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.
Относно възраженията на процесуалните представители на ответниците
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца, съдът намира следното:
3
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за
адвокатурата /ЗА/. В чл.36 от ЗА е предвидено, че за размера на минималните
адвокатски възнаграждения Висшият адвокатски съвет приема Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т.3 на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, при намаляване на подлежащото на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са: при интерес от
1000 до 10 000 лева – 4 плюс 10 % за горницата над 1000 т.е. минималния
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 517.96 лева.
Договореното и заплатено от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение е в размер на 778 лева с ДДС. Настоящото дело не се
отличава с фактическа и правна сложност, същото е разгледано и обявено за
решаване в едно съдебно заседание, поради което, съдът намира, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно
и следва да присъди на ищеца адвокатско възнаграждение от 400 лева, като се
отхвърли искането му за разноски за разликата до 778 лева с ДДС.
Начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС
при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по смисъла на чл.78 от ГПК,
независимо дали страната получател на услугата има право на данъчен кредит
/Определение № 109 от 18.02.2016г по ч.т.д. №1983/2015г. на I т.о на ВКС/ т.е
размерът на дължимото адвокатско възнаграждение е 480 лева с ДДС. Следва
да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 87.19 лева представляваща
държавна такса.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
само ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „П." ЕООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от
двамата управители С.Н.Н. и Н.М.Л. да заплати на С. Д. М., ЕГН **********,
4
с постоянен адрес град ***, сумата от 2 179.68 лева за закупени допълнителни
услуги „Екстра“, платена без основание по Договор за потребителски кредит
№ *** от *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска 19.03.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „П." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано заедно от двамата управители С.Н.Н. и Н.М.Л. да заплати
на С. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес, ***, сумата от 567.19 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5