Р Е Ш Е Н И Е №260516
05.11.2020 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1241/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.С.И., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 489868-F514516/15.01.2020 г., издадено от И.В.В. – *** на ***,
с което на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4
от ЗСч.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди извършеното
деяние да представлява маловажен случай на административно нарушение. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
уведомен, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. В.И., който
поддържа жалбата. Твърди, че жалбоподателят не е имал обективната възможност да
изпълни срочно задължението си поради несвоевременното му представяне на
необходимата счетоводна документация от предходните съдружници в дружеството
„Темпо ТМ“ ООД, както и поради влошеното си здравословно състояние.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт Д.П., която оспорва жалбата и поддържа
наказателното постановление. Взема становище възраженията на жалбоподателя да
са неоснователни и оборени от доказателствата по делото, а извършването на
нарушението да е доказано. Пледира деянието да не представлява маловажен случай
на административно нарушение. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Н.С.И., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 24.01.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата
е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 31.01.2020 г., поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят Н.С.И. бил *** на *** от 10.12.2018 г.
През 2018 г. дружеството извършвало дейност, като
реализирало приходи, направило разходи и отчело счетоводен финансов резултат в
подадена пред ТД на НАП-Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с
вх. № 1600И0738155/28.03.2019 г. Въпреки това жалбоподателят И. в качеството си
на управител на дружеството и ръководител на предприятието не заявил за вписване
и не представил за обявяване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ при
Агенцията по вписванията годишния финансов отчет (ГФО) за 2018 г. на „Темпо ТМ“
ООД в срок до 01.07.2019 г., включително, тъй като 30.06.2019 г. бил
неприсъствен ден.
Годишният финансов отчет на дружеството за 2018 г. бил
заявен за вписване и представен за обявяване в ТРРЮЛНЦ към Агенцията по
вписванията на дата 07.10.2019 г.
На 08.10.2019 г. свид. Д.Н.Х., като установил, че ГФО
на дружеството за 2018 г. не бил подаден в срок до 01.07.2019 г. (тъй като
30.06.2019 г. бил неприсъствен ден), съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № F514516 против жалбоподателя И., в
присъствието на свидетел и на представител на жалбоподателя, снабден с
пълномощно. На последния бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Разпитани са по делото свидетелите Д.Н.Х., С.И.И. и В.Д.Б..
От показанията на свид. Х. се установяват обстоятелствата по съставянето на
АУАН, както и че при извършената проверка е установил ГФО на търговското
дружество да не е бил подаден в предвидения срок. Свидетелят поддържа констатациите
си по АУАН. От показанията на свид. И. се изяснява, че в края на месец юни 2019
г. тя е била потърсена от жалбоподателя във връзка с изготвянето на покана до
предишните съдружници в „Темпо ТМ“ ООД за предаването на намираща се у тях
счетоводна документация на дружеството. Изяснява се още, че на 30 юни 2019 г.
свидетелката е получила телефонно обаждане от един от предишните съдружници,
който е изявил готовност да предаде описаните в поканата документи, но свид. И.
му обяснила, че се намирала извън града. Посочва още, че след завръщането си
търсените документи ѝ били предадени от нейна позната, която работила в
отсрещния офис. Свидетелката И. сочи да знае за здравословни проблеми на
жалбоподателя И., тъй като в миналото той бил претърпял инфаркт. От показанията
на свид. Б. се установява, че след като тя е получила поканата от
жалбоподателя, е изпратила изисканите ѝ документи на 29.06.2019 г. по
електронната поща, като пояснява, че и друг път е контактувала с жалбоподателя
и неговия съдружник на тази поща. Установява се още, че свид. Б. е занесла
поисканите от жалбоподателя И. документи и на хартиен носител в кантората на
адвокат, за когото по делото се установява да е свид. И.. Изяснява се, че
документите са били занесени за предаване в тази адвокатска кантора, тъй като
такива са били указанията на жалбоподателя И.. Свидетелката Б. изяснява, че не
е намерила никого в посочената адвокатска кантора, поради което оставила
документите в съседен офис, представляващ проектантско бюро, където
служителката приела да ги предаде на свид. И.. Б. сочи още, че документите били
комплектувани и готови за подаване на ГФО, като за изготвянето на последния тя
ползвала счетоводната документация на дружеството. Посочва, че тя нямала
правомощие да подаде ГФО на дружеството, но това можело да стори и упълномощено
лице, както и че и преди този момент също е контактувала с жалбоподателя и
адвокатите му за предаване на счетоводната документация, но дотогава това не се
състояло.
Фактическите си изводи съдът изгради и въз основа на
събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства – справка от
Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел по
партидата на „Темпо ТМ“ ООД (лист 6-7 от делото); покана с изх. № 32/26.06.2019
г. до В.Д.Б. и Н.Г.Б. (лист 18 от делото); епикриза № 5471/320/2019 г. на
жалбоподателя Н.С.И. (лист 19 от делото); годишна данъчна декларация по чл. 92
от ЗКПО от „Темпо ТМ“ ООД за 2018 г. (лист 29-33 от делото); пълномощно от
жалбоподателя Н.С.И. в полза на В. С. И. (приложено по преписката); експертно
решение № 3886 от заседание № 129/10.07.2019 г. на пети състав на ТЕЛК към
„УМБАЛ Пловдив“ АД (приложено по преписката); справка от ТРРЮЛНЦ за дата на
подаване на заявление Г2 за търговеца „Темпо ТМ“ ООД (приложена по преписката). В посочените
доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите
еднопосочно и безпротиворечиво установяват приетата за установена фактическа
обстановка, поради което не се налага по-детайлното им обсъждане.
От Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на министъра на
финансите се установява, че процесното НП е издадено от надлежно оправомощено
лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ЗСч (Решение № 1919 от 11.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2194/2019 г. на
Административен съд – Пловдив). По делото е приложена и Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57
от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът
намери, че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в
АУАН и в НП.
По приложението на материалния закон съдът намира, че
от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се
установява фактът на извършеното административно нарушение от жалбоподателя И..
На първо място той е годен субект на нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл.
74, ал. 1 от ЗСч, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч
ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по ЗСч.
Легална дефиниция за понятието ръководител на предприятието дава разпоредбата
на § 1, т. 24 от ДР на ЗСч, съгласно която това е лице или лица, които лично
ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или
упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност
на предприятието пред собственика или собствениците - акционерите, съдружниците,
пред местното самоуправление или пред държавата. В тази връзка доказа се от
извършената справка в ТРРЮЛНЦ на лист 7 от делото, че жалбоподателят И. е бил
управител на търговското дружество „Темпо ТМ“ ООД към датата на извършване на
нарушението и в това си качество той е бил ръководител на предприятието по
смисъла на ЗСч, а следователно и годен субект на нарушението. Изпълнителното
деяние на същото е осъществено чрез бездействие, а именно незаявяване за
вписване и непредставяне за обявяване в търговския регистър на годишния
финансов отчет на дружеството „Темпо ТМ“ ООД, ЕИК: ********* за 2018 г. в срок
до 01.07.2019 г. включително, тъй като 30.06.2019 г. е бил неприсъствен ден.
Макар нарушението да е извършено чрез бездействие, то е категорично доказано по
делото. На първо място фактът на липсата на срочно изпълнение на задължението
за заявяване и представяне на ГФО на дружеството „Темпо ТМ“ ООД е доказан от
показанията на свид. Х.. Същите се явяват проверени и подкрепени и от писмените
доказателства по делото, като от приложената по преписката справка от ТРРЮЛНЦ
по партидата на търговеца се установява, че заявление Г2 – заявление за
обявяване на годишни финансови отчети, е подадено на дата 07.10.2019 г. Фактът,
че именно на тази дата, а съответно и след изтичането на срока по чл. 38, ал.
1, т. 1 от ЗСч, е бил заявен за вписване и представен за обявяване процесният
ГФО на дружеството не се и оспорва от жалбоподателя. Този факт съдът приема за
категорично доказан по делото. В тази връзка правилно е определена и датата на
извършване на нарушението – 02.07.2019 г. Срокът за изпълнение на задължението
съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч е бил до 30 юни 2019 г., но тъй като това е
неприсъствен ден, то жалбоподателят е могъл правомерно да изпълни задължението
си и на 01.07.2019 г., поради което едва на 02.07.2019 г. нарушението е било
довършено. Обективната съставомерност на деянието се обуславя и от отсъствието
на хипотеза по чл. 92, ал. 4 от ЗКПО – доказано е по делото, че през отчетния
период търговецът „Темпо ТМ“ ООД е осъществявал дейност по смисъла на ЗСч. Това
обстоятелства се установява от подадената годишна данъчна декларация по чл. 92
от ЗКПО за данъчната 2018 г. от „Темпо ТМ“ ООД с вх. № 1600И0738155/28.03.2019
г., приложена от лист 29 до лист 33 от делото. Нарушението, за което е наказан
жалбоподателят И., е формално и от обективна страна е било довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното си деяние, без необходимост от настъпването на
някакъв вредоносен резултат.
От субективна страна
нарушението е извършено виновно и при форма на вината небрежност. По делото не
се установяват обстоятелства, по които да се приеме, че бездействието на
жалбоподателя е било съзнавано или целенасочено. Въпреки това той едновременно
е могъл и е бил длъжен да предвиди общественоопасния резултат от поведението
си. Това му задължение произтича пряко от нормативен акт с ранг на закон и
по-конкретно от разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от
ЗСч. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. Тъй като за процесното нарушение липсва такова
изрично предвиждане, то не са налице основания за отпадане на отговорността на
нарушителя.
Оборено от доказателствата по делото е възражението за
обективна невъзможност за изпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от
ЗСч в срок. На първо място доказа се от показанията на свид. Б., че изисканите
от жалбоподателя и необходими за изпълнение на процесното задължение счетоводни
документи са му били изпратени от свидетелката на дата 29.06.2020 г. по
електронната поща, при това на поща, за която Б. изясни, че е и друг път е
контактувала с жалбоподателя И.. Тук показанията на свид. Б. са изключително
подробни, обстоятелствени и хронологически последователни – тя посочва
документите, които е представила, конкретните дати и последователност от
действия. Показанията ѝ изцяло се кредитират от настоящия съдебен състав.
Изяснява се още, че освен на електронен носител необходимите счетоводни
документи са били представени и на хартиен такъв най-късно на 01.07.2019 г.
Следователно това отново е станало преди изтичането на срока за изпълнение на
процесното задължение, тъй като беше изяснено, че ГФО е могъл законосъобразно
да бъде заявен за вписване и на тази дата, доколкото 30.06.2019 г. е
неприсъствен ден. Действително жалбоподателят се е снабдил със счетоводните
документи сравнително кратко преди изтичането на срока за изпълнение на
задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, но в случая той не следва да
черпи права от собственото си бездействие дотогава. От доказателствата по
делото се установява до свид. Б. да е била адресирана покана за представяне на
счетоводните документи, изпратена на 26.06.2019 г. и получена от нея съгласно
известието за доставяне, приложено по преписката, на 28.06.2019 г. Още на
следващия ден свидетелката е изпратила по електронната поща изисканите ѝ
документи. Възраженията да са били отправяни покани и на по-ранни дати са
изцяло недоказани по делото – такива писмени доказателства не са ангажирани, а
и от показанията на свид. И. не се установява подобно обстоятелство, като тя
сочи, че е била потърсена от жалбоподателя именно в края на месец юни за
изготвянето на нотариалната покана. Дори и да е имало влошени отношения между
жалбоподателя и предходните управители на дружеството доказателствата по делото
сочат, че щом свид. Б. е била поканена, тя веднага е изпратила поисканите
ѝ документи първо по електронната поща, а с след това сама е отишла и ги
е занесла, но дори и тогава жалбоподателят не е оказал минимално съдействие, за
да бъдат приети документите. Тук съдът обръща внимание, че свид. Б. сочи в
показанията си, че е разговаряла и с жалбоподателя, и с адвокатите му и друг
път за предаването на процесните документи, но не е срещала съдействие, на
което твърдение предвид установените факти и за случая от 01.07.2019 г. съдът
не намира основание да откаже да даде вяра. Все в тази връзка трябва да се
отбележи, че макар жалбоподателят да твърди, че свид. Б. му е създавала пречки
да осъществява дейността си поради влошени отношения, то доказва се, че след
като е била поканена, последната изцяло е съдействала – първо е изпратила
изисканите документи по електронната поща, а след това сама е отишла да ги
занесе на посочен ѝ от жалбоподателя адвокат. Последният (свид. И.) не
била намерена в кантората си, т.е. мястото, където следвало да стане
предаването на документите, а при телефонен разговор с жалбоподателя той заявил
на свид. Б. тя да се разбере с адвоката му. Доколкото И. е страната, нуждаеща
се от определено съдействие и същото в случая видно е указвано от свид. Б., то
той е следвало да организира дейността си така, че да може да получи
документите. В случая поведението му не може да се оцени като добросъвестно,
тъй като той сам е създал пречки пред това да получи счетоводната документация.
Доводът във възражението срещу АУАН, че към 30.06.2019 г. необходимите
документи били оставени на трето лице, което нямало отношение към поканата,
според съда не е основание за отпадане на отговорността. Оставянето на
документите на третото лице, описано в показанията на свид. И., е било
продиктувано от липсата на насрещно съдействие от страна на жалбоподателя за
приемане на занесените му документи. Освен това, дори и оставени на трето лице,
то доказа се от показанията на свид. И., че все пак документите са достигнали
до нея, предадени ѝ от това трето лице. В заключение съдът обръща
внимание, че установено от показанията на свид. Б. представените документи са
били надлежно комплектувани и готови за представянето на ГФО на дружеството.
Същите са били предадени преди изтичането на крайния срок. Дори и ГФО да беше
заявен за вписване и представен за обявяване и след изтичането на
законоустановения срок, то ако това беше станало с кратко закъснение, то
деянието би могло да се приеме за маловажен случай и основанието за понасянето
на отговорността да отпадне. В случая обаче при така установените по делото
факти забавянето с повече от 3 месеца при изпълнението на задължението се явява
неоправдано.
При доказано
извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно
нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Както се изясни, нарушението, за извършването на което е наказан
жалбоподателят, е формално. В тези случаи основанието за реализиране на административнонаказателната
отговорност на дееца настъпва със самия факт на извършване на деянието и без необходимост
от конкретен вредоносен резултат. Вредните последици не са елемент от състава
на нарушението и тяхната евентуална липса или наличие не влияят върху
съставомерността на деянието, поради което те не могат да се третират като
типична хипотеза за всички нарушения от този вид (така Решение № 1633 от 24.07.2019 г. по к.а.н.д. № 1251/2019 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив). По тези съображения липсата на настъпили
вредни последици не води до маловажност на процесния случай, тъй като и
обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на
обществена опасност.
Обстоятелството,
че нарушението е първо по ред, също не води до маловажност, тъй като ако при
констатация за формално нарушение, което е първо по ред, то автоматично се
приравнява на маловажен случай, това би означавало винаги да отпада
административнонаказателната отговорност за виновно извършено първо нарушение,
което не намира законова подкрепа и противоречи на принципа, че
административното нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 от ЗАНН. В този
смисъл Решение № 1155 от 06.07.2020 г. по
к.а.н.д. № 893/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив. В
случая значението на тези смекчаващи обстоятелства – липса на конкретни вредни последици
и на други извършени нарушения, не е игнорирано от АНО, а е послужило като
основание за индивидуализиране на наказанието в предвидения в закона минимум.
За
определянето на действителната степен на обществена опасност на деянието следва
да бъдат съобразени и установените по делото отегчаващи отговорността
обстоятелства. Деянието на жалбоподателя И. не представлява маловажен случай и
предвид изминалия значителен период от време след изтичането на срока за заявяване
и представяне на годишния финансов отчет на дружеството (до 01.07.2019 г.
включително) преди жалбоподателят фактически да изпълни това си задължение на 07.10.2019
г. Забавянето е с продължителност от повече от 3 месеца, което повишава
степента на обществена опасност на конкретното деяние и тя не може да се определи
за по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В този
смисъл е и трайната съдебна практика – така Решение
№ 1876 от 23.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1422/2020 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1752 от 14.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1529/2020 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 284 от
04.02.2020 г. по к.а.н.д. № 3582/2019 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1633 от 24.07.2019
г. по к.а.н.д. № 1251/2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 235 от 28.01.2020 г. по
к.а.н.д. № 3750/2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1420 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1434/2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. Във всеки
от посочените казуси дори и при по-кратко по своята продължителност забавяне
при изпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч е прието, че деянието
разкрива типична за този вид нарушения степен на обществена опасност.
Настоящият състав споделя извода, че значителното забавяне при изпълнение на задължението
на жалбоподателя изключва приложението на правилата за маловажност на случая.
Годишният
финансов отчет следва да представя имущественото и финансовото състояние на
предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения
капитал и има за цел да се осигури възможност за сравнимост на финансовите
отчети на предприятието с тези за предходни години и с ФО на други предприятия.
Съгласно чл. 2 от Закона за търговския регистър Търговският регистър е обща
електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и
актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни
търговци. Основен принцип, при който се осъществява регистрацията, воденето,
съхраняването и достъпът до Търговския регистър е принципът на публичност. В тази
връзка предприятия са длъжни да публикуват годишните си финансови отчети, тъй
като това са показатели, които следва да бъдат известни на всички трети лица.
Тази информация е от съществено значение за преценката досежно моментното
имуществено и финансово състояние на предприятието (така Решение № 530 от 28.03.2017 г. по к.а.н.д. № 470/2017 г. на
Административен съд – Варна; Решение
№ 284 от 04.02.2020 г. по к.а.н.д. № 3582/2019 г. на Административен съд –
Пловдив).
По
възражението на жалбоподателя за влошеното му здравословно състояние и
значението на това обстоятелство при преценката за маловажност на случая на
първо място съдът намира, че от доказателствата по делото се установява по
категоричен начин за наличието на кардиологични проблеми на наказания И.,
довели до трайното намаляване на работоспособността му съгласно Експертно
решение № 3886 от заседание № 129/10.07.2019 г. на пети състав на ТЕЛК към
„УМБАЛ Пловдив“ АД (приложено по преписката). Категорично се споделя и тезата,
че обществените отношения, защитаващи здравето на лицата, се ползват с
приоритет пред срочното изпълнение на процесното задължение. В случая обаче
съдът приема, че позоваването на влошеното здравословно състояние от страна на
жалбоподателя е некоректно и недобросъвестно и представлява опит манипулативно
да бъде пресъздадена действителната фактическа обстановка единствено с цел
отблъскване на понасянето на отговорността за извършеното нарушение. Това е
така, защото както основателно възразява въззиваемата страна, влошеното
здравословно състояние не е новонастъпило обстоятелство за жалбоподателя, а
факт от обективната действителност, с давност далеч преди настъпването на срока
за изпълнение на задължението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Нещо повече –
установява се от писмените доказателства, че здравословните проблеми на
жалбоподателя датират още от 2017 г., следователно далеч преди той съзнателно и
доброволно да поеме задължението да бъде управител на търговското дружество
„Темпо ТМ“ ООД, като видно от справката на лист 7 от делото той е вписан като
управител през месец декември 2018 г. Същият е съзнавал както задълженията,
които произтичат от това му качество, така и какво е действителното му
здравословно състояние, но въпреки това е станал управител на търговското
дружество. По делото не се установява, че конкретно около началото на месец юли
2019 г. е имало някакво влошаване на състоянието му. От епикризата на лист 19
от делото се изяснява, че на 04.06.2019 г. е изписан от лечебно заведение,
където е бил хоспитализиран за 3 дни, със заключение, че се изписва с
подобрение. Доколкото, каза се, е не се касае за навонастъпили и неизвестни за И.
факти, които той да не е могъл да предвиди, то същият е могъл да упълномощи
трето лице за изпълнение на следващите се от качеството му на управител
задължения, ако сам не е могъл да ги изпълнява. В тази връзка установява се от
делото, че това е сторено, като жалбоподателят е упълномощил адвокат – свид. И..
Доказа се и че последната е получила необходимите счетоводни документи преди
изтичането на срока за заявяването и представянето на годишния финансов отчет.
От показанията на свид. Б. пък се установи, че при проведения телефонен
разговор между нея и жалбоподателя по повод предаването на счетоводните
документи последният ѝ е казал да ги даде на адвоката му. Следователно
здравословното състояние на жалбоподателя по никакъв начин не се е явило пречка
пред срочното изпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Дори и
да се приеме, че здравословните проблеми са забавили подаването на ГФО в края
на месец юни и началното на месец юли 2019 г., то неясно остава защо
задължението е изпълнено едва през месец октомври 2019 г. Нищо от
доказателствата по делото не сочи на пречка с продължителност от повече от три
месеца. По тези съображения съдът намери възражението за маловажност на случая
за неоснователно.
За така
извършеното нарушение от жалбоподателя физическо лице съгласно разпоредбата на
чл. 74, ал. 1, предл. 1 от ЗСч е предвидено административно наказание глоба в
размер от 200 лева до 3 000 лева. При определянето на размера на
административното наказание следва да бъдат взети предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият орган е
наложил наказание „глоба“ в размер на 200 лева и следователно същото е
индивидуализирано в предвидения в закона минимален размер. Настоящото
производство е образувано по жалба на наказаното лице и съдът не би могъл с
решението си да влошава положението му. Същевременно така наложено наказание по
вид и размер съответства на конкретната степен на обществена опасност на деянието
и на дееца и на установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Не е
допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на наказанието.
Правилно е приложена и относимата санкционна разпоредба. Значението на
смекчаващите по делото обстоятелства е взето предвид и е послужило за
индивидуализация на наказанието в най-ниския възможен размер.
По тези
съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна, а наказателното
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед
изхода на делото разноски се дължат единствено на въззиваемата страна. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съдът не е обвързан от
претендирания от страната размер на юрисконсултско възнаграждение. При
определяне на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл.
63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба
от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на възнаграждението, т.е. към сумата
от 120 лева, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената максимална горна граница. Във въззивното производство административнонаказващият
орган е защитаван от юрисконсулт. Съдът намира, че предвид материалния интерес
по делото и извършените следствени действия справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне.
За
заплащане на същото следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят
Н.С.И.. Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от допълнителните
разпоредби на АПК следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от
което е част административнонаказващият орган, а в случая това е Националната
агенция за приходите.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 489868-F514516
от 15.01.2020 г., издадено от И.В.В. – *** на ***, с което на Н.С.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 74, ал. 1, предл. 1 от Закона за счетоводството е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за
счетоводството.
ОСЪЖДА Н.С.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ