Р Е Ш Е Н И Е
№ 63 / 30.5.2016г., град Карнобат,
Карнобатският районен
съд, І граждански състав
на двадесет и седми
април, две хиляди и шестнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Татяна
Станчева
Секретар: В.Х.
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело номер 1019
по описа за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК
Предявен е иск от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", ул.
„Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от Александер Викторов Грилихес, чрез процесуален представител М.М.Ц.
-юрисконсулт, съдебен
адрес за получаване на книжа: гр. София, бул."Христо Смирненски" №9,
партер, офис1-2, тел.02/444 1010, против:
М.А.Ш., ЕГН **********,***
за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 613,09
лв., от която 343,96 лв. –главница и 26,69 лв. лихва, представляваща печалба за
дружеството за периода от 30.09.2009г. до 30.12.2009г., както и лихва за забава
/законната лихва/ върху непогасената главница в размер на 242,44лв. за периода
от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита -31.10.2009г. до
28.09.2015г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението
до окончателното плащане на дължимите суми. Ищецът претендира съдебните
разноски по делото.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е
сключил Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с Джет Файненс
Интернешънъл АД (с ново наименование БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД).
Договорът, с номер CREX-01702322, от 08.01.2008 г. е за сумата от 2009.86 лв.
-главница, плюс надбавка - печалбата на дружеството в размер на 689.35 лв. или
общата сума на кредита е в размер 2699.21 лв. Тази сума ответникът следвало да изплати на
кредитора на 24 месечни вноски. Ответникът е трябвало да плаща вноските
съгласно договорения погасителен план, посочен в договора. Ищецът излага твърдения,
че ответникът М.А.Ш. е преустановила плащането на вноските по договора за
кредит на 30.09.2009г., когато е падежът на първа неплатена вноска, като към
посочената дата, ответникът е платил обща сума по заема в размер на 2328.56 лв.
Съгласно договорът вземането на кредитора е предсрочно изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, т.е. от
31.10.2009г. - падежът на втората неплатена вноска, с оглед на което за
ответника е възникнало задължението да погаси остатъка от заема в размер на
343.96 лв. главница и 26.69 лв. лихва представляваща печалба на дружеството или
общо сумата в размер на 370.65 лв.
С Договор за цесия, от 08.07.2014г., вземането на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /цедент/ е прехвърлено на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД /цесионер/, което
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал
писмен отговор. На 25.03.2016г. по делото, насрочено за разглеждане в о.с.з. на
30.03.2016г. е постъпило становище от ответницата М.А.Ш., чрез
пълномощник-адв.Я.С.. С посоченото становище ответникът оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер, с твърдението, че ответницата е изпълнила
изцяло задължението си по договор CREX-01702322. Излагат твърдения, че съгласно чл.10 от
договора и чл.18 от ЗПК/отм./ ответницата е имала правото да изпълни предсрочно
задълженията си. Ангажирани са доказателства в тази посока. Ответницата се
позовава на изтекла погасителна давност – петгодишна за главницата и тригодишна
за лихвите. Твърди, че не е уведомена на извършена цесия.
Съдът, след като взе предвид направените искания и
доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено
следното:
Производството е по реда на чл.422 във вр. с чл. 240, ал. 1
и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, за установяваване на съществуваването на претенциите на ищеца по отношение на ответника за посочените в
исковата молба суми.
От приложеното ч.гр.д.№845/15 по описа на КРС, се
установява,че ищцовото дружество е подало заявление на 12.10.2015 година, въз
основа на което е била издадена Заповед за изпълнение №554/13.10.2015година, с
разпореждане длъжникът М.А.Ш. да заплати
на ищцовото дружество сумата от 343,96
лева- главница, договорна лихва в размер на 26,69 лева за периода от
30.09.2009г. до 30.12.2009г., мораторна лихва в размер на 242,44лв. от
31.10.2009г. до 28.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 12.10.2015г., както и сторените разноски в размер на 325 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на М.Ш. на
16.10.2015г., която в двуседмичния срок –на 18.10.2016г. е депозирала
възражение, като е заявила, че не дължи претендираната сума, поради което
ищецът е подал иск по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на претендираните
суми.
По делото е депозиран
договор за покупка на стоки или услуги с №CREХ – 01702322
от 27.12.2008г. сключен между с Джет Файненс Интернешънъл АД (с ново
наименование БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД) и М.А.Ш., за което не се спори от
страните. По силата на този договор ищецът е предоставил директно на търговеца
сумата в размер на 1920 лева. Уговорени са 24 на брой погасителни вноски със
съответната падежна дата, годишния процент на разходите и размера на общата
стойност на плащанията. В чл.11 от договора е уговорено предсрочното плащане,
на което ответникът се позовава. Според него кредитополучателят може да изпълни
задължението си предсрочно като отправи предизвестие в писмена форма в 7-дневен
срок преди плащането и в този случай
дължи тримесечният еквивалент на годишния процент на разходите по кредита, ведно с остатъка по
главницата след амортизация с платените до момента месечни погасителни вноски,
определен по метода на ефективната лихва. При постигане на съглашение между
страните за предсрочно погасяване на кредита, кредиторът е длъжен да намали
съответното задължение за срока, оставащ до пълното погасяване на кредита, като
за целта ще уведоми писмено кредитополучателя за конкретните параметри на
предсрочното погасяване. С договора е уговорено подписването на споразумение за
предсрочно погасяване между страните. Съобразно чл.3 от договора при забава на
една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събирането разноски.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо, в целия му
размер, включително всички определени надбавки, ведно с дължимото обезщетение
за забава и всички разноски за събиране на вземането.
На 08.07.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, е сключен договор за
цесия, съгласно който „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД прехвърля свои вземания на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД. Към договора е представено Приложение №1, от
което се установява, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по
договор за кредит номер CREX-01702322 от 08.01.2008г. е прехвърлено на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД. С пълномощно „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД е упълномощило „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД да извършва всички
необходими правни и фактически действия за надлежното уведомяване на длъжниците
по вземанията предмет на договора за продажба и прехвърляне на вземания.
Представена е обратна разписка, за връчено писмо, с
което ответницата Ш. е уведомена за извършената цесия. В обратната разписка
като получател се е подписала Гергана Ш..
От представените 7 бр.операционни бележки се
установява, че за месеците януари, февруари, март, април, май, юни и юли
2008г., ответницата е покривала, съгласно погасителния план по 112,46лв. На
04.08.208г., ответницата е внесла по сметка на ищеца сумата от 1541,34лв., като
в платежното нареждане е отразен единствено договор CREX-01702322.
СИЕ, изслушана и приета от съда, установява, че
ответницата е платила 7 вноски по кредита в размер на 112,46лв., като от
вноската в размер на 1541,34 лв., ищецът периодично е покривал главницата по
кредита, лихвата по кредита, главница- застраховка и лихва застраховка в
следващите месеци, след м.август 2008г. При изслушването в с.з., вещото лице
посочи че сумата от 70,80лв. представлява дължима главница по застраховка, като
покритата главница включва главницата по кредита и главница по застраховката.
Съгласно заключението на вещото лице, дължимата от ответника лихва върху
главницата от 343,96 лв. за периода от 31.10.2009г. до 28..09.2015г. е в размер
на 208,78лв.
След образуването на исковото производство на
22.01.2016г. и на 29.02.2016г., ответницата е превела по сметка на ищеца сумата
в общ размер от 200лв/по 100лв. с всяко едно преводно нареждане/. Във връзка с
извършените преводи, по делото, на 25.04.2016г., постъпи молба от процесуалният
представител на ищеца за изменение на иска на основание чл.214 ГПК, относно
размера на претендирата главница със сумата от 200лв. Направеното изменение на
иска беше прието от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна:
Искът по чл.422 във вр.415 ГПК е специален
установителен иск, който се счита за предявен от момента на подаване на заявлението. Уважаването на
иска се предпоставя от установяване съществуването на вземането. В тежест на
ищеца е да установи съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните
доказателства.
От събраните по
делото доказателства, представения договор безспорно се установи, че е
възникнало облигационно правоотношение между страните. Претендираната от ищеца
лихва, както и обезщетението са уговорени в клаузите на договора, който
ответникът е подписал. В случая не е налице обявяване на предсрочна
изискуемост, тъй като ответникът не е закъснял към 04.08.2008 година, а е
заплатил сумата от 1541,34 лева, считайки, че погасява предсрочно цялото
вземане. Той обаче не е изпълнил клаузите на договора, а именно не е уведомил ищеца, в седемдневен срок преди
плащането, че на 04.08.2008 г. желае да погаси предсрочно остатъка, за да
получи от ищцовото дружество размера на конкретната сума, определена и
уговорена съгласно чл.11 от договора, както и не е било подписано споразумение
между страните за предсрочно погасяване на дълга.
Направеното възражение от ответника, че не дължи
нищо на ищцовото дружество, позовавайки се на чл.18 от Закона за потребителския
кредит е неотносимо. Съгласно чл.18 от Закона за потребителския кредит /отм./,
в редакцията му към 23.06.2008г., /преди изменението с ДВ бр. 110 от 30.12.2008
г./, потребителят има право да изпълни предсрочно задълженията си по договора
за потребителски кредит и кредиторът не може да откаже предсрочно погасяване.
Предсрочното погасяване на кредита обаче съобразно сключеният договор води до
съответно намаляване на лихвата и на разходите по кредита, включени в
стойността на кредита, съответстващи на периода, през който потребителският
кредит няма да се използва; дължимите от потребителя разходи, които са
предвидени в договора за потребителски кредит, не могат да надвишават
тримесечния еквивалент на годишния процент на разходите по потребителския
кредит върху остатъка от кредита. В тази връзка ответникът е следвало да
изпълни точно разпоредбата на чл.11 от сключеният договор и да отправи
предизвестие в писмена форма до ищеца, в едноседмичен срок преди плащането, за да бъде уточнена конкретната сума, която дължи. Тъй
като ответникът не е сторил това съдът приема, че съществува вземане в полза на
ищеца в размер на 143,96лв.-главница, 26,69 лв. -договорена лихва, лихва за
забава върху главницата от 343,96 лв./преди плащането от ответника на сумата от
200 лв./, за периода от 31.10.2009г. -28.09.2015г. в размер на 208.78 лв.,
съгласно СИЕ. Претендираната лихва за забава за разликата от 208,78 лв. до
размера от 242,44 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищцовото дружество претендира в негова полза да
бъдат присъдени разноските по настоящото
производство в размер на 625 /шестстотин
двадесет и пет/лв. и в заповедното производство в размер на 325 /триста
двадесет и пет/лв. Не може да бъде уважено възражението на процесуалният
представител на ответника за прекомерност на възнаграждението на юрисконсулта
на ищцовото дружество, тъй като претендираното възнаграждение на юрисконсулт в
исковото и заповедното производство е
съобразено с минималният размер на възнагражденията за адвокат съобразно чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата и в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, съобразно уважените искови претенции. Ищецът следва да бъде осъден да
плати на ответника направените от последния разноски в размер на 8.15лв./осем лева
и петнадесет стотинки/, съобразно отхвърлените искови претенции.
Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника М.А.Ш.,
ЕГН **********,***, че дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец", ул. „Хенрик Ибсен” № 15,
представлявано от Александер Викторов Грилихес, сумата от 143,96 лв. (сто четиридесет и три лева и деветдесет
и шест стотинки), представляваща главница по договор за кредит за покупка на
стоки и услуги номер CREX-01702322, от 08.01.2008 г., лихва, представляваща
печалба за дружеството за периода от 30.09.2009г. до 30.12.2009г. в размер на 26,69
(двадесет
и шест лева и шестдесет и девет стотинки), лихва за забава за
периода от 31.10.2009г. до 28.09.2015г. в размер на 208,78 лв.(двеста и осем лева и
седемдесет и осем стотинки), като отхвърля иска за лихва за забава над
уважения размер от 208,78 лв. до
претендирания от 242,44 лв., като неоснователен, ведно със законната лихва
върху главницата, от 12.10.2015г. до окончателното плащане, за което вземане ищецът се е снабдил
срещу ответника със заповед № 554 от 13.10.2015г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 875/2015 г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА М.А.Ш., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец", ул. „Хенрик Ибсен” № 15,
представлявано от Александер Викторов Грилихес сумата от 574,07 лв. (петстотин седемдесет и четири лева и седем стотинки), представляваща
направените от ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК:
*********
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА М.А.Ш., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", ул.
„Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от Александер Викторов Грилихес сумата от 298,52 лв. (двеста
деветдесет и осем лева и петдесет и две стотинки), представляваща направените
от ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД, ЕИК: ********* разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец", ул. „Хенрик Ибсен” № 15,
представлявано от Александер
Викторов Грилихес, ДА ЗАПЛАТИ на
М.А.Ш., ЕГН **********,*** сумата от 8,15 лв. (осем
лева и петнадесет стотинки), представляваща направените от ответника М.А.Ш., ЕГН ********** разноски в
исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: