Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260013
05.10.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
десети септември 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 807 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД срещу Г.С.Г.. Ищецът твърди, че по силата на договор за издаване на
карта Euroline от 04.04.2006 г. картовото предприятие „Бългериън Сървисиз“ АД е
предоставило на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от
2400 лв. по кредитна карта, който кредит ответникът можел да усвоява съгласно
правилата на чл. 6 от общите условия. Твърди, че първото усвояване на средства
с банковата карта било на 04.04.2006 г. когато ответникът направил искане за
заплащане на 12 бр. вноски от търговски обект Технополис, представляваща
закупуване на стока на вноски. Твърди, че претендира главница в размер на
2359,67 лв., представляваща сбор от усвоените от ответника суми с картата.
Твърди, че според чл. 10 от общите условия ответникът следвало да погасява
сумите по кредита в упоменатите срокове в месечното извлечение изцяло или на
части, като следва винаги да плати минимална месечна вноска. Твърди, че в чл.
11 и чл. 12 от общите условия били уредени отношенията по повод заплащането на
възнаградителна лихва и такси. Твърди, че в чл. 23 от общите условия ответникът
се задължил да заплати всички съдебни разходи. Твърди, че на 24.03.2005 г. бил
сключен договор за изкупуване на предприятие между ищеца „Юробанк България” АД
и „Бългериън Сървисиз“ АД, а съгласно чл. 21.3 от общите условия ищецът
встъпвал във всички права и задължения на картоиздателя. Твърди, че ответникът
не заплатил минимална месечна вноска и дължими лихви за месечни извлечения от
23.11.2015 г. и 23.12.2015 г., поради което на основание чл. 15 от общите условия
прекратил договора за кредит и обявил цялото вземане за изцяло предсрочно
изискуемо, за което на ответникът били изпратени няколко нотариални покани,
последната от които му била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК на
18.03.2019 г. от нотариус Стефка Чавдарова. Твърди, че на 17.07.2019 г. подали
заявление по чл. 410 ГПК и била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. №
539/2019 г. на РС-Раднево за сумата от 2359,67 лв. главница, ведно със
законната лихва, и сумата от 317,24 лв. такса за администриране на просрочен
кредит и разходи за събиране на вземания за периода от 04.04.2006 г. до
09.07.2019 г., но ответникът не бил открит на адресите, поради което предявява
иска на основание чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК. Иска от съда да установи вземането
по заповедта за изпълнение срещу ответника по договора за револвиращ кредит. Претендира
разноски. Представя писмени бележки, докладвани в открито съдебно заседание.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г.С.Г., чрез особения
представител адв. С., в който се взема становище за неоснователност на иска,
поради неговата недоказаност. Твърди, че представеното от ищеца
заявление-договор не представлява договор, а само празна бланка, попълнена от
ищеца, без да носи дата и подпис на страни, права и задълженията на страни.
Твърди, че общите условия не били само за картодържатели, а ответникът никъде
не се подписал да е получил картата. Твърди, че било неясно как е продадено
търговското предприятие през
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.
2 и ал. 3 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 539/2019 г. на
РС-Раднево, с приложено към него гр.д. № 398/2019 г. на РС-Гълъбово, е видно, че
същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК на „Юробанк България” АД срещу Г.С.Г., по което е
издадена заповед № 343 от 13.08.2019 г. за претендираните с исковата молба
суми. В срока по чл. 414 ГПК ответникът не е открит на известните по делото и
регистрираните му адреси, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са
дадени указания за предявяване на установителен иск и такъв е предявен в едномесечния
срок. Поради това същият е процесуално допустим и следва да се разгледа по
същество.
За
основателността на исковете ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно
отношение по договор за револвиращ кредит с лицето ответника; размера на
усвоена от кредитополучателя сума; наличието на падежирали месечни вноски;
упражнено право за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем;
уговорена клауза за такси за администриране на просрочен кредит и разходи за
събиране на вземанията и техния размер.
По делото е
прието като писмено доказателство заявление за издаване на кредитна карта /л.7/,
подписано от ответника, от което е видно, че е поискано издаването на кредитна
карта тип BG EUROLINE на 04.04.2006 г. /в
приложеното извлечение за движения по кредитната сметка на л.24 е видно, че
същите започват точно от дата 04.04.2006 г., което води на извод, че датата на
сключване на договора е именно 04.04.2006 г./. В заявлението се съдържа
декларация за запознаване с общите условия на договора за издаване на кредитна
карта тип BG EUROLINE, които са приложени към
заявлението /л.7/.
В
заявлението е отбелязано, че при одобряване на кредитното заявление и издаването
на кредитна карта на ответника, ще следва да бъде обработена транзакция към
„Технополис България” ООД на стойност от 711,50 лева, вносими на 12 вноски. От
приетото детайлно извлечение за извършени плащания към търговец /л.8/ е видно,
че плащането към търговеца е в размер на 649,02 лв., към което се добавя
лихвата за периода /това е възнаградителната лихва за срока на кредита/ и така
се получава обща сума от 711,50 лв., като сумата към търговеца е платена на
05.04.2006 г. Няма спор между страните, че стойността на закупените от
ответника стоки от „Технополис България” ООД ще бъде изплащана от кредитната
карта на 12 месечни вноски.
По делото
няма представен писмен договор за кредитна карта, сключен между страните. Това
обаче не е необходимо, тъй като одобряването на заявлението с приетите вече от
ответника параметри на общите условия за предоставяне на кредитна карта тип BG EUROLINE (чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ), се явява съгласие за
сключване на сделката. При търговските отношения търговецът може да предлага
услуги при предварително известени от него общи условия, като е в случая, което
се явява предложение за сделка към неограничен кръг правни субекти. Заявлението
за предоставяне на услугата и запознаване с общите условия на търговеца се
явява оферта (покана) от страна на ползвателя до търговеца за сключване на
сделката съобразно общите условия. Поради специфичността на сделките по
предоставяне на кредитна карта, изискваща одобрение от страна на кредитодателя
на конкретните условия, на които следва да отговаря ползвателя, налага
необходимост от одобрение на офертата на ползвателя, с което одобрение се
постига двустранното съгласие между страните за сключването на договора за
кредитна карта. Затова и не е необходимо допълнителното сключване на изричен
писмен договор, извън посочените горе заявление и общи условия. Търговската
практика е в този смисъл и обичайно кредитоискателите биват уведомени по
телефон или веднага на място в търговските обекти за тяхното одобрение, след
което се пристъпва към издаването и на кредитната карта. За пълнота следва тук
да се отбележи, че кредитната карта е платежно средство и няма самостоятелно
битие извън сключен договор за кредит, по който същата се издава. Писмен
договор за валидност на потребителски кредити се изисква съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, но този закон влиза в сила от 12.05.2010 г., поради което е неприложим към
конкретния договор за кредит от 04.04.2006 г. Неприложим към конкретния договор
за кредитна карта е и предходния Закон за потребителския кредит, тъй като е
влязъл в сила на 01.10.2006 г. Затова
към процесното правоотношение е приложим Търговския закон.
По делото е
приет договор за продажба на предприятие от 24.02.2005 г. /л.9-21/, сключен
между „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД и „Българска пощенска банка“ АД
/последващо „Юробанк България“ АД/ за продажба на картовото предприятие в
неговата цялост. С решение № 8 от 03.06.2005 г. на СГС, Фирмено отделение, е
вписано в Регистъра за търговски дружества по партидата на търговеца „Бългериън
Ритейл Сървисис“ АД прехвърлянето на картовото предприятие на „Българска
пощенска банка“ АД. Видно е, че съгласно чл. 7 от договора не се прехвърлят
трудовите договори, банкови кредити, договори за наем, МПС, оборудване, тоест
дейността продължава, а само картовото предприятие е прехвърлено към банката
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. В този смисъл
продажбата на картови продукти от името на „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД, като
търговска марка, предлагаща кредитни карти BG EUROLINE, е изцяло дейност на „Българска
пощенска банка“ АД, като всички права и задължения за предоставящия услугата са
поети от банката.
Няма по
делото доказателства да предаване на кредитната карта на ответника за ползване.
Обаче няма спор между страните по това обстоятелство, а и от доказателствата по
делото е видно, че е имало движение по кредитната сметка чрез теглене и внасяне
на суми до края на
Самата
възможност за теглене на парични суми в брой е уредена в чл. 6 от общите
условия /накратко ОУ/. От СИЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена,
както и от приетите писмени доказателства се установява, че ответникът е
усвоявал суми чрез кредитната карта в общ размер на 9871,43 лв., а направените
общо вноски от ответника по кредитната сметка е в размер на 9751,49 лв. От тези
погашения обаче в периода на действие на кредитната карта са погасявани не само
суми за главница, но и за възнаградителни лихви, периодична такса за обслужване
на кредита, такса за ползване на кредит в брой при теглене на пари в брой от
банкомати и ПОС, такса за надхвърляне на лимита. Видно е също, че на 13.09.2006
г. ответникът е предсрочно погасил разсроченото вземане за плащането към
Технополис, но той е многократно теглил пари в брой от банкомати.
Съвкупният анализ
на доказателствата води до извод, че ответникът реално е получил кредитната
карта и е ползвал същата за закупуване на разсрочено плащане на стоки от
Технополис и за теглене на суми в брой от банкомати, както и за погасяване на
разсрочено закупените от „Технополис България” ООД стоки и връщане на теглените
пари в брой.
С оглед
изложеното се установява, че е налице валидно облигационно отношение между
страните по договор за кредит и за ползване на кредитна карта тип BG EUROLINE, по който договор е усвоена от ответника общо сумата от 9871,43
лв. чрез теглене на пари в брой чрез кредитна карта от банкомати и за
закупуване на стока от Технополис на изплащане.
Съгласно
чл. 9 на ОУ картоиздателят изпраща всеки месец по пощата на картоползвателя
месечно извлечение, в което се включват: всички извършени сделки с картата и
датите, на които са извършени; всички плащания от картодържателя; задължението
по предходното месечно извлечение; новото задължение; минималната месечна
вноска; падежът на минималната месечна вноска; кредитният лимит. Съгласно чл.
10 от ОУ картодържателят може да изплати задължението си в срока, определен в
месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихви (изключаем задълженията,
възникнали от теглене в брой) или на части. В този случай картодържателят
трябва да заплати най-малко минималната месечна вноска, както тя е определена в
месечното извлечение, и да заплати всички задължения, за които е в забава и
всяка сума, с която е превишил кредитния лимит. А кредитният лимит се определя
от картоиздателя при предаване на картата и в отделните месечни извлечения /чл.
7 от ОУ/.
В ОУ са
предвидени и следните такси, дължими от картоползвателя: такса одобряване на
кредит – 25 лв.; такса за обслужване на кредит – 2,5 лв. месечно; такса
ползване на кредит в брой – 3%, но минимум 10 лв.; такса за ползване на кредит
над кредитния лимит – 5 %; такса за просрочено плащане – 15 лв., като също така
е договорен лихвен процент (възнаградителна лихва) в размер на 18,5% за покупки
и за теглене в брой. По делото са приети като писмени доказателства 2 месечни
извлечения /л.29-30/ за периода ноември
Картоиздателят
е изпратил нотариална покана до ответника /л.31/ за уведомяване, че към
22.06.2016 г. е в просрочие на 2 последователни плащания за месечните
извлечения от месеци 11 и 12 на
От СИЕ е
видно, че остатъчната непогасена от ответника главница е в размер на 2359,65
лв., а начислените такси към 13.08.2019 г. са в размер на 317,24 лв. /посочени
са като 759,21 лв., но в тях са включени съдебните разноски за заповедното и
исковото производство в размер на 388,43 лв. и 53,54 лв./.
От това
следва извод, че ответникът дължи връщане на предсрочно изискуемата главница в
размер на 2359,65 лв. и искът за тази сума е основателен и ще се уважи.
Относно
претенцията за разходи в размер на 317,24 лв. съдът намира следното: В тази
такса са включени направени от ищеца разходи за заплащане на нотариални такси
на нотариусите, чрез които са изпращани нотариални покани до ответника /така е
посочено в уточняващата молба на ищеца от 27.12.2019 г. и приетите платежни
нареждания към нея/. Това са реално извършени разходи от ищеца по изпращането
на нотариални покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по вина на
ответника, тоест направата на разхода е на първо място заради виновното
неизпълнение на договорните задължения от ответника, а на второ място са нужни
с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, изискваща задължително обявяване на
ответника на кредита за предсрочно изискуем. Направата на тези разходи в пряка
причинна връзка с неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника
и представляват реална вреда за ищеца по смисъла на чл. 82 ЗЗД, която подлежи
на обезщетяване от ответника. Поради това съдът намира, че и тази сума се
установява за дължима по правоотношението и ще следва и този иск да се уважи.
С оглед
всичко гореизложено съдът намира, че ответникът дължи на ищцовото дружество
суми по процесния договор за кредит и исковете следва да се уважат изцяло като
основателни и доказани по размер.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за заповедното и
исковото производство, които са доказани в общ размер на 1751,06 Лв. (53,54 лв.
ДТ в заповедното производство, 388,43 лв. адвокатско възнаграждение в
заповедното производство /преводно нареждане на л.17 от делото на РС-Гълъбово/,
90,85 лв. ДТ за исковото производство, 417,38 лв. възнаграждение за особен
представител, 300 лв. възнаграждение за вещо лице по СИЕ, 500,86 лв. адвокатско
възнаграждение за исковото производство, платено на 05.11.2019 г. /преводно
нареждане на л.43/).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Юробанк
България” АД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД
сумата от 2359,67 лв. /две хиляди триста петдесет и девет лева и 67 ст./,
представляваща главница по договор за издаване на
кредитна карта „Euroline” от 04.04.2006 г., ведно
със законната лихва от 17.07.2019 г. до
окончателното плащане, и
сумата 317,24 лв.,
представляваща
такси за събиране на вземането за периода от 04.04.2006 г. до 09.07.2019 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение № 343 от 13.08.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 539/2019 г. по описа
на РС-Раднево.
ОСЪЖДА
Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Юробанк България” АД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1751,06 лв. (хиляда седемстотин петдесет и един лева и
06 ст.), представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: