№ 170
гр. София , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000116 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
«ЗАД Армеец»АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Н. Д. насочена против Решение №
260372/16.11.2020 г., постановено по т.д. № 1132/2020 г. по описа на СГС, ТО в частта му, с
която предявените от въззивника застраховател против ЗК»Лев Инс»АД, ЕИК *********
искове с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени, както
следва: 1/ за сумата над 937 лв. до пълния предявен размер от 25 941,31 лв. – сума,
представляваща непогасен остатък от суброгационно вземане за заплатено обезщетение за
вредите, причинени на л.а. м.»Мерцедес», модел «ГЛ 500», с рег. № *** от настъпило на
15.05.2015 г. в с.*** ПТП; 2/ за разликата над 218,89 лв. до пълния предявен размер от
6 060,17 лв. – сума, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
04.01.2018 г. – 23.04.2020 г.
В останалата уважителна част първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е
в сила и не е предмет на въззивна проверка.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на първоинстанционното решение в обжалваните му части в
противоречие с материалния закон – КЗ /отм./, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила - едностранчива и превратна преценка на приобщените
доказателства, както и за необоснованост.
Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение
и по съществото на спора уважаване на предявените искове.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила доводите, развити в нея,
и поддържа правилност на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
1
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове с
правно основание чл.213, ал.1, т.2 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД от “ЗАД Армеец“АД против
ЗК“Лев инс“АД.
В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че на 15.05.2015 г.
в с.***, в резултат на настъпило ПТП, бил увреден лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„ГЛ 500“, с регистрационен № ***. Автомобилът бил застрахован по имуществена
застраховка „Каско“ - полица № **********, валидна за периода 28.08.2014 г. – 28.08.2015 г.
в ищцовото дружество.
Виновен за настъпилото ПТП бил водач на л.а.м.“Рено“, модел „Клио“ с рег. № ***,
нарушил ЗДвП и предизвикал произшествието, за което бил признат за виновен по НОХД №
404/2016 г. на РС-Казанлък.
Автомобилът на виновния за настъпилото ПТП водач Т. е бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „Лев инс.“ АД, по
полица № 22114001922747, валидна до 22.07.2015 г.
За нанесената от произшествието щета на л.а.м. „Мерцедес“, модел „ГЛ 500“ при
ищеца била образувана щета № 14015030100496, във връзка с която било издадено
възлагателно писмо за извършването на оглед и изготвянето на про-форма фактура за
евентуален ремонт до „Евро-старс“ООД, гр.Русе.
След извършени първоначален и допълнителен оглед на увредения автомобил било
изготвено заключение, според което ремонтът на автомобила е икономически неизгоден и
щетата била приключена при условията на тотална загуба на автомобила, като било
заплатено обезщетение в размер на 136 653,86 лева.
Твърдяло се е, че поради заплащане на застрахователното обезщетение, ищцовото
дружество се суброгирало в правата на увреденото лице срещу застрахователя по
гражданската отговорност на делинквента, като на ЗК“Лев инс“АД била изпратена регресна
покана за заплащане на сумата 137 153,86 лева, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
В отговор на същата ответното дружество уведомило ищцовото за извършено
прихващане със сума в размер на 110 727,55 лева и 504 лева по щетата.
Така разликата от 25 941,31 лв. останала незаплатена, а върху същата се дължало и
обезщетение за забава.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника застраховател
да заплати на ищеца сумата от 25 941,31 лв., представляваща невъзстановена част от
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по
щета № 14015030100496, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, както и обезщетение за
забавено плащане на претендираната главница за периода 04.01.2018 г. – 23.04.2020 г. в
размер на 6 550,18 лв.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените главен и акцесорен
иск по основание и размер и е поддържал, че не дължи на ищеца претендираната като
главница сума, т.к. е платена с преводно нареждане от 19.10.2018 г. Поради последното
недължими били и претендираните по акцесорния иск суми.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца относно настъпването на ПТП на
15.05.2015 г. и наличието на застрахователни правоотношения между увредения автомобил
и „ЗАД Армеец“АД, както и между увреждащия и ЗК“Леви инс“АД.
2
Поддържал е от своя страна, че след уведомяването му за настъпилото застрахователно
събитие при него е образувана щета № 0000-5111-18-5-00096, по която било определено
застрахователно обезщетение в размер на 111 231,55 лева, съответстващо на средните
пазарни цени, за разлика от това, определено от ищцовото дружество, което било в размер,
надвишаващ действителния.
Поддържал е и че между страните било сключено извънсъдебно споразумение и
гореопределеното обезщетение било платено в посочения от ответника размер, поради което
и претендираното такова не било дължимо, респ. – върху същото не се дължало и
обезщетение за забава.
В допълнителните искова молба и отговор страните не са навели други доводи по
фактите и по приложимото право.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение в обжалваните му части и прецени доводите на страните във
връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност,
посочени във въззивната жалба, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт в атакуваните му части са
процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на
въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
това – въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от
отхвърлителните части на атакуваното решение.
Последното е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната
писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от
фактическа и правна страна следното:
Страните не са спорили по установените и от приобщените по делото писмени
доказателства релевантни за предмета на производството факти, приети и с нарочно
определение на определение на СГС от 15.10.2020 г. за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията помежду им, а именно: 1/ че на 15.05.2015 г. в с. ***, общ.Гурково
между л.а.м. „Мерцедес“, модел „ГЛ 500“, с рег. № *** и л.а.м. „Рено“, модел „Клио“, с рег.
№ *** настъпило ПТП; 2/ към същия момент л.а.м.“Мерцедес“ имал сключена имуществена
застраховка „Каско на МПС“ към ЗАД Армеец“АД; 3/ към този момент гражданската
отговорност на водача на л.а.м.“Рено“ била застрахована при ЗК „Лев инс“ АД; 4/ именно
последният е признат за виновен за причиняването на ПТП с влязло в сила споразумение по
НОХД № 404/2016 г. по описа на РС Казанлък; 5/ ЗК“Лев инс“АД изплатило по
суброгационната претенция на ищеца сума в размер на 111 231,55 лева.
Ангажираните пред първоинстанционния съд писмени доказателства установяват, че
клаузите на обвързващия въззивното дружество и водача на л.а.м.“Мерцедес“ договор по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ са подробно разписани в комбинираната
застрахователна полица № **********/20.06.2014 г. и в общите условия към нея. Не се
спори и се установява от последните, че е уговорено задължение за застрахователя да
заплати обезщетение за вреди, причинени на посочения л.а. при настъпване на следните
рисковете: сблъскване или удар от ППС и/или други физически тела, в това число и пътно-
транспортни произшествия, съгласно ЗДвП – клауза „Пълно каско“ по общите условия за
застраховка на моторни превозни средства „Каско“, в сила от 01.12.2014 г., приложими към
настъпване на процесното ПТП.
Установено е от приобщеното свидетелството за регистрация част 1 на л.а.м.
„Мерцедес“, модел „ГЛ 500“, с регистрационен № ***, че регистрацията му е прекратена на
3
27.11.2015 г., поради тотална щета.
Ангажираните от въззивника писмени доказателства относно определяне размера на
дължимото се в случая обезщетение установяват, че същият е заплатил на собственика на
увредения автомобил сумата от 136 653,89 лв. по щета 14012030100496. Приобщените общо
пет броя опис-заключение по посочената щета обаче не установяват по безсъмнен начин кои
части точно от автомобила са били повредени до степен, че отремонтирането и
последващото им реализиране на вторичния пазар да е невъзможно, както и за кои няма
съмнение, че това е възможно.
Според приобщената експертиза по щета № 0000-5111-18-5-00096/1 – 14015030100496
/л.59 от делото/ въззиваемото дружество е определило като застрахователното обезщетение
за тоталната загуба на л.а.м. „Мерцедес“ 110 712,55 лв.
В хода на производството пред СГС по спорните въпроси относно размера на
дължимото обезщетение и стойността на т.нар. „запазени части“ е била допусната и
изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение не е било оспорено от
страните, вкл. от процесуалния представител на въззивника и решаващият състав приема, че
следва да кредитира като компетентно и обосновано. Вещото лице по същата е докладвало,
че действителната пазарна стойност на застрахования л.а.м. „Мерцедес“ към датата на
застрахователното събитие – 15.05.2015 г., е в размер на 131 963 лв., а стойността на
запазените части - в размер на 15 % от пазарната стойност на автомобила и възлиза на
сумата 19 794,45 лева.
При така установените факти въззивната инстанция приема от правна страна, че
крайният извод на първоинстанционния съд за частична неоснователност както на главния,
така и на акцесорния иск, до размера на уважените им части, е правилен.
Изложените в негова подкрепа доводи от СГС също изцяло се споделят от настоящия
състав, поради което и за избягване на излишното им приповтаряне, следва да се препрати
към тях, по реда на чл.272 ГПК.
Във връзка с развитите оплаквания във въззивната жалба излага и следното:
Страните по делото не са спорили относно приложимостта към казуса на нормата на чл.
213, ал. 1 КЗ /отм./, чийто фактически състав изисква установяването в кумулативна
даденост на следните предпоставки: 1/ имуществена застраховка; 2/ плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования за увредената или
погинала вещ; 3/ причиняване на застрахователното събитие от трето лице, което отговаря
пред застрахователя по правилата на деликтната или договорна отговорност.
Не са спорили и относно безсъмнената установеност по делото на всички посочени по–
горе елементи, вкл. по факта, че в изпълнение на задължението си по предявената
извънсъдебно суброгационна претенция от „ЗАД Армеец“АД въззиваемото дружество е
заплатило сумата от общо 111 231,55 лв.
Единствено спорен е въпроса относно това какъв е дължимия се изцяло размер от
страна на застрахователя на деликвента на установеното като дължимо по основание
обезщетение за увредения от противоправното поведение на водача на последния
автомобил.
Във връзка с него следва да се поясни, че между страните не е бил спорен и
релевантния факт, че от настъпилото застрахователно събитие – процесното ПТП,
застрахованата вещ е била увредена по начин, че отремонтирането й е било икономически
неизгодно /така и неоспорената СТЕ/- т. е. налице е тотална щета, по смисъла на т. 75.1 от
ОУ към договора за застраховка „Каско на МПС“.
Въззивникът не оспорва и обстоятелството, че в казуси като настоящия дължимото се
4
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието така, както установява и чл.208, ал.3 КЗ /отм./ и следва да бъде изчислявано по
пазарната стойност на претърпяната вреда към момента на настъпване на събитието, като
стойността на запазените части се приспадне от установената по този начин действителна
стойност на автомобила.
Поддържа се, че в случая първоинстанционния съд неправилно е намалил установеното
като дължимост от извънсъдебната претенция обезщетение със стойността на запазените
части, защото това вече било сторено от въззивника преди да се стигне до ефективно
изплащане на застрахователното обезщетение на собственика на застрахованото имущество.
На това оплакване следва да се отговори, че спорният въпрос относно действителната
стойност на увредения автомобил м.“Мерцедес“ към датата на настъпване на
застрахователното събитие, правилно е бил разрешен от първоинстанционния съд, който е
приел, че тя е установена в хода на процеса от кредитираната съдебно-техническа
експертиза и тя е в размер на 131 963 лв.
Изцяло в съответствие с установеното от материалния закон и константната съдебна
практика е и разбирането на този съд, че същото следва да бъде намалено с 15%, или
19 794,45 лв., предвид че то е основавано на заключението на неоспорената експертиза и
нормата на т.76.3 от ОУ към процесния договор за имуществена застраховща „Каско“,
според която обезщетението в случая следва са се определи по действителната стойност,
намалена със стойността на запазените детайли от автомобила, които ще останат в
собственост на застрахования.
Процедирайки по описания начин, СГС не е намалил два пъти застрахователното
обезщетение със стойността на запазените части така, както се твърди във въззивната жалба
и правилно е определил действително дължимия му краен размер, в резултат на което
предявените искове са били частично уважение, съобразно последния.
В нито един момент в хода на производството по делото пред първоинстанционния съд
въззивникът-ищец не е твърдял, нито е ангажирал доказателства, че заплатеното от него
като дължим размер на застрахователното обезщетение в полза на застрахования е
определено именно според изяснената по-горе методология – т.е. че заплатената сума от 136
653,89 лв. всъщност представлява дължимо застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на ПТП“, изчислено след като от действителната стойност на
автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие е приспадната
стойността на запазените части, които могат да се реализират в последствие на вторичния
пазар.
Дори да се приеме, че твърденията му в исковата молба обхващат и такива като
гореизложените /което решаващият състав не споделя/, то при оспорването от страна на
ответника-въззиваем на предявените искове само по размер с възражение, че определеното
от „ЗАД Армеец“ застрахователно обезщетение в случая е в завишено и неотговарящо на
обстоятелствата по казуса размер, то именно в тежест на въззивника е било, и това правилно
му е указано от първоинстанционния съд с определението под № 260724/15.10.2020 г., да
установи размера на вредите, чрез всички допустими доказателствени средства.
А техният размер, както вече се посочи, е определен от неоспореното заключение на
СТЕ, който е приет за установен и от съда, предвид че други доказателства по
установяването на този факт страните не са ангажирали - приложените писмени такива
относно заведените щети са частни свидетелстващи документи, изходящи от страните, които
могат да се кредитират само ако установяват неизгодни за тях факти.
Несъстоятелно е и оплакването на въззивника, изложено в писменото му становище, че
приетата от СГС сума за редуциране на действителната стойност на застрахования
автомобил съответстваща на 15% била необоснована, защото се базирала на условна
експертна оценка на вещото лице.
5
Видно е от данните по първоинстанционното дело, че кредитираната експертна оценка
не е условна, вкл. е обоснована от вещото лице с установеното от останалите по делото
писмени доказателства, ангажирани от страните, досежно това кои и какви части са
останали запазени след ПТП-то и могат да се реализират на вторичния пазар.
Ако въззивникът е счел, че даденото заключение е непълно или неясно, респ. -
необосновано, е могъл да го оспори своевременно в о.с.з., в което е изслушано, и да поиска
допълнително или повторно такова.
Като не е сторил това, същият следва да понесе неблагоприятните последици от
собственото си процесуално бездействие в резултат на което не е успял да установи
фактите, за които твърди, че са настъпили и от които за него произтичат благоприятни
последици. Поради тяхното неустановяване единствено обоснования извод за съда е, че тези
факти не са се осъществили.
По изложените съображения, като правилно, в първоинстанционното решение в
обжалваните му отхвърлителни части, следва да се потвърди.
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция в тежест на въззивника следва
да се поставят сторените от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 300 лв., определено по реда
на 78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260372/16.11.2020 г., постановено по т.д. № 1132/2020
г. по описа на СГС, ТО в частта му, с която предявените от «ЗАД Армеец»АД, ЕИК
********* против ЗК»Лев Инс»АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл.213, ал.1
КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени, както следва: 1/ за сумата над 937 лв. до пълния
предявен размер от 25 941,31 лв. – сума, представляваща непогасен остатък от
суброгационно вземане за заплатено обезщетение за вредите, причинени на л.а.
м.»Мерцедес», модел «ГЛ 500», с рег. № *** от настъпило на 15.05.2015 г. в с.*** ПТП; 2/ за
разликата над 218,89 лв. до пълния предявен размер от 6 060,17 лв. – сума, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.01.2018 г. – 23.04.2020 г.
ОСЪЖДА «ЗАД Армеец»АД, ЕИК ********* да заплати на ЗК»Лев Инс»АД, ЕИК
********* сумата от 300 лева разноски по делото пред въззивната инстанция за
юриконсултско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7