Р Е
Ш Е Н И Е
№ 322/02.08.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
състав :
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№250/2022г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Образувано е по жалба на „Б.О.2.“ ООД
със седалище и адрес на управление ***, подадена чрез управителя на дружеството
Ч.Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11215/13.05.2022г.
на Началник отдел "Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която
на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
бензиностанция, находяща се в с. Л*** , ул.“Г*** Д*** “ №* и е забранен достъпа
до него за срок от 14-дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В
жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на оспореният административен
акт и се иска да бъде отменен, тъй като е неправилен, немотивиран и постановен
в противоречие с целта на закона. По същество на спора, оспорващия, чрез
пълномощника си адвокат П*** , поддържа жалбата си и моли да бъде уважена при
доводите изложени в нея, като претендира и присъждане на разноски по делото
съобразно представен списък
Ответника, чрез пълномощника си
юрисконсулт Н*** , оспорва жалбата и моли да бъде потвърден оспореният
административен акт, като претендира присъждане на разноски по делото, а доводи
в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт развива в
писмена защита представена по делото.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на оспорения административен
акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона срок, от надлежно легитимирано лице имащо
правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С
оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11215/13.05.2022г.
на Началник отдел "Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
бензиностанция, находяща се в с. Л*** , ул.“Г*** Д*** “ №* и е забранен достъпа
до него за срок от 14-дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Административния орган е приел в мотивите на
оспорения административен акт, че при извършена проверка на търговския обект на
28.04.2022г. и от допълнително представените на 10.05.2022г. заверени копия от
документи за доставка в периода 01.02.2022-17.03.2022г. се констатира
несъответствие между доставеното гориво по реално отчетеното от нивомерната
система на ЕСФП към НАП. Административния орган е приел в мотивите на оспорения
административен акт, че оспорващия е допуснал нарушение, като не подава на НАП
по установената дистанционна връзка, данни, които да дадат възможност за
определяне на наличните количества в резервоарите за съхранение в обекта за
търговия с течни горива, което е прието за изпълнение на състава на чл.186,
ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС, респективно е мотивирало налагането на оспорената
принудителна административна мярка.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
Видно от
Протокол за извършена проверка в обект (л.28-30 по делото) на 28.04.2022г. е
извършена проверка на търговски обект – бензиностанция, находяща се в с. Л*** ,
ул.“Г*** Д*** “ №* . Във връзка с констатациите, управителя на „Б.О.2.“ ООД, Ч.Т.,
е представил обяснения (л.40 по делото).
Видно от
Протокол за извършена проверка в обект (л.41-43 по делото) на 10.05.2022г. в
гр.Монтана е извършена проверка по документи представени от управителя на „Б.О.2.“
ООД.
С
оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№11515/13.05.2022г. на Началник отдел "Оперативни дейности“ – Велико
Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
бензиностанция, находяща се в с. Л*** , ул.“Г*** Д*** “ №* и е забранен достъпа
до него за срок от 14-дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Видно от разписка на л.27 по делото, административния акт е надлежно връчен на
оспорващия на 31.05.2022г., тоест жалбата с вх.* -№№-558/14.06.2022г., с която
е оспорен административния акт, е подадена в законоустановения срок.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната
административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или
оправомощено от него лице. Оспореният административен акт е издаден от
оправомощено лице в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1,
т. 3 от Закона за Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП (л.128,129 по делото), тоест издателят
на административен акт е притежавал необходимата за това материална компетентност.
Изводът за териториалната такава, съдът, основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК,
тоест в случая е налице компетентност на органа, който е издал оспорения
административен акт.
Оспорения административен акт е
издаден в предвидената писмена форма предвидена в чл.186, ал.3 от ЗДДС и
съдържа необходимите реквизити, като са посочени и фактически и правни
основания, който са мотивирали издаването му.
Основателно
в жалбата се поддържа, че с оспорения административен акт, административния
орган е незаконосъобразен, тъй като противоречи с материалния закон и не
изпълнява целта на закона.
Заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна
дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна
принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146
от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка
законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от
посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Съгласно разпоредбата
на чл.186, ал.1, т.1, б. "г" от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава
данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 118, ал. 6 от ЗДДС всяко лице по
ал. 1, т. е. извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава
по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива. От своя страна издадената на
основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. визира в чл.3, ал.3 задължение на всяко лице, което
извършва продажба на течни горива чрез средства за измерване на разход да предава
на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия на течни горива. Това се осъществява по начина, указан
в чл. 3, ал. 3, изр. второ от същата наредба.
В конкретния случай
проверяващите органи са установили, че: 1. На 02.02.2022г. са доставени 1528л.
гориво бензин с АДД №000000000000006653874/01.02.2022г., а по нивомерната
система е отчетено 1334,40 л. или установена разлика от 193,60л.; 2. На
02.02.2022г. са доставени 3032л. дизелово гориво с АДД №010000000000006653871/01.02.2022г.,
а по нивомерната система е отчетено 2947,40 л. или установена разлика от 185,60л.;
3. На 01.03.2022г. (реална дата на доставка 03.02.2022г.) са доставени
4399,63л. гориво газ пропан бутан с АДД №010000000000006656727/03.02.2022г., а
по нивомерната система е отчетено 4216,30 л. или установена разлика от 183,33л.;
4. На 10.02.2022г. са доставени 3020 л. дизелово гориво с АДД
№010000000000006684232/18.02.2022г. (реална дата е 10.02.2022г.), а по
нивомерната система е отчетено 2982,70 л.или установена разлика от 37,30л.; 5.
На 19.02.2022г. са доставени 1513 л. гориво бензин с АДД №000000000000006700208/18.02.2022г.,
а по нивомерната система е отчетено 1225,54 л. или установена разлика от 287,46
л.; 6. На 19.02.2022г. са доставени 3028 л. дизелово гориво с АДД
№010000000000006700207/18.02.2022г., а по нивомерната система е отчетено 2977,80
л. или установена разлика от 50,20 л.; 7.
На 28.02.2022г. са доставени 1541 л. гориво бензин с АДД
№000000000000006715305/27.02.2022г., а по нивомерната система е отчетено
1363,40 л. или установена разлика от 177,60 л. ; 8. На 28.02.2022г. са
доставени 3033 л. дизелово гориво с АДД №010000000000006715305/27.02.2022г., а
по нивомерната система е отчетено 2980,70 л. или установена разлика от 52,30 л.
; 9. На 01.03.2022г. са доставени 4000 л. гориво газ пропан бутан с АДД
№010000000000006718653/01.03.2022г., а по нивомерната система е отчетено
3893,10 л. или установена разлика от 106,90 л.; 10. На 10.03.2022г. са
доставени 1527 л. гориво бензин с АДД №000000000000006748117/09.03.2022г., а по
нивомерната система е отчетено 1332,77 л. или установена разлика от 194,23 л.;
11. На 10.03.2022г. са доставени 2024 л. дизелово гориво с АДД
№000000000000006748117/09.03.2022г., а по нивомерната система е отчетено
1947,30 л. или установена разлика от 76,70 л.; 12. На 17.03.2022г. са доставени
1518 л. гориво бензин с АДД №0100000000000067655890/17.03.2022г., а по
нивомерната система е отчетено 1415,10 л. или установена разлика от 102,90 л.;
13. На 17.03.2022г. са доставени 2058 л. дизелово гориво с АДД
№000000000000006765889/17.03.2022г., а по нивомерната система е отчетено
1989,60 л. или установена разлика от 68,40 л. Тези констатации сочат, че
оспорващия е получавал доставки на горива и е подавал данни до НАП съобразно
утвърдените изисквания. По делото не се ангажират данни и доказателства, които
да обосноват недобросъвестно поведение на оспорващия, което да е довело навежда
за извода за манипулиране на данни или укриване на доставки. Пълнотата изисква
да се отбележи, че сервизен протокол №41515/20.06.2022г. (л.137 по делото) и
сервизен протокол №42317/27.07.2022г. (л.138 по делото) основават извода за
проблем при отчитане на реалните стойности от нивомерната ситема, която е
ползвал оспорващия, но това обстоятелство не е основано на негови противоправни
действия, които да са установени при извършените проверки. С оглед на изложеното, съдът, намира че не е безспорно
установено, че оспорващия виновно е нарушил реда или начина за подаване на
изискуемите данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест е
установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения
акт, не е ангажирала доказателства, удостоверяващи причината, поради която не
са подадени данни, както и дали тази причина е свързана с пропуски в
създадената организация в търговския обект или на независещ от човешкия фактор
технически проблем, респ. дали неподаването на данни се е дължало на неспазване
реда или начина на подаване на такива.
На следващо място, съобразно
трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране,
принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или
да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните
последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва
да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на
нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна
мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря
на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл.
22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване
на нарушение, свързано с отчитането на количеството закупено и продадено
гориво, доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед оспорващия е
предприел своевременно мерки за отстраняване на констатираната грешка в
отчитаните данни от нивомерната система. Принудителната мярка в случаите по чл.
186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС не би могла и да предотврати или
поправи вредните последици за фиска от евентуалната продажба на неотчетеното,
чрез дистанционната връзка със НАП, гориво. Когато принудителната
административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има
характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват
такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда
имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и
превъзпита нарушителя. /В този смисъл решение № 7198 от 14.05.2019 г. на ВАС,
първо отделение по адм. д. № 1410/2019 г. и решение № 13189/30.10.2018 г. на
ВАС, първо отделение по адм. дело № 5363/2018 г. /.
На следващо място, за
да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и обем,
че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази,
произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в чл. 186, ал. 1, т.
1, буква "г" от ЗДДС мярка има превантивно действие, като с нея се
цели да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна
на нарушителя. В случая извършването на нарушение не бе доказано по безспорен и
категоричен начин, а наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на
принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК, доколкото
не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване
извършването на нарушения на фискалната дисциплина. В подкрепа на извода за
несъразмерност на ПАМ е и обстоятелството, че от страна на търговското
дружество са били предприети действия и техническият проблем, което се
удостоверява от посочените по-горе сервизни протоколи, което изключва
необходимостта от осъществяване на административна принуда, чрез която се цели
преустановяване и предотвратяване на констатираното нарушение. Настоящият
съдебен състав, счита че определеният с акта срок за налагане на ПАМ от 14 дни
не е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК, сочещ,
че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. След като нарушението е констатирано за първи път, отстранено
е незабавно и от него не са произтекли определени вредни последици за държавния
бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на ПАМ за срок от 14 дни на
обекта не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на
срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира
целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на съответни
на нарушението мерки. Неоправдано би било да се засяга в по-голяма степен от необходимото
стопанския оборот, който е източник на приходи в бюджета, особено при липса на
констатирани конкретни вреди за фиска, тоест оспорената принудителна
административна мярка, предвид нейната тежест и обстоятелствата, при които е
наложена, се явява прекомерна.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане разноски по водене на съдебното
производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия разноски
по делото изразяващите се в разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лева и разноски
за адвокат в размер на 500 лева, който са договорени и платени от оспорващия,
тоест общо разноски в размер на 550 лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспореното Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №11215/13.05.2022г. на Началник отдел
"Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС на оспорващия е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в с. Л*** ,
ул.“Г*** Д*** “ №* и е забранен достъпа до него за срок от 14-дни, на основание
чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена, предвид
което на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №11215/13.05.2022г. на Началник отдел "Оперативни
дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.С*** да заплати
на „Б.О.2.“ ООД със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК * разноски по воденото съдебно производство в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: