Р Е Ш Е Н И Е
№ 597/ 09. Октомври 2020г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На девети септември 2020г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 519/2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на В.В.Я. ***, чрез адв. Н.Н. ***
срещу Решение № 88/08.06.2020г. на Директора на ТД на НАП- В. Търново и
потвърденото с него Разпореждане с изх. № С200015-137-0001973/05.03.2020г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен, с което е отказано
погасяване по давност на задължения по Декларация за периода от 2011г. –
2013г., касаещи задължения за фонд ДЗПО, фонд ДОО, данък върху доходите на
физическите лица, НЗОК в общ размер 5217,03 лв. и лихва върху главницата в
размер на 3937,96лв.
Жалбоподателката оспорва решението като
незаконосъобразно и иска отмяната му поради противоречие с материалния закон и
процесуалноправните разпоредби. Сочи, че неправилно не са приети възраженията
за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията й. Не й е връчено
съобщение за доброволно изпълнение, с което не са спазени
административно-производствените правила и затова не може да се приеме, че
давността е прекъсната с предприемане на действия по принудително изпълнение
само с изготвянето на съобщението. Моли за отмяна на решението със законните от
това последици и присъждане на направените разноски.
Ответникът – Директора на ТД на НАП – В. Търново, чрез юрк. Младенова изразява становище за неоснователност
на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 268 от ДОПК.
Решението на Директора на ТД на НАП – В. Търново е
връчено на 10.06.2020г. с писмо с обр.разписка. Жалбата е подадена на
17.06.2020г. по пощата в законния 7-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разпореждането е издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен във връзка с подадено възражение вх. № С200015-000-0091861/24.02.2020г.
от В.В.Я. *** с искане за погасяване на публични вземания поради изтекла
погасителна давност и е издадено от материално и териториално компетентен орган.
С разпореждането е отказано отписване поради
погасяване по давност на задълженията по образуваното Изпълнително дело № *********/2016г.
и прекратяването му в тази част по отношение на публичните вземания,
произтичащи от подадени от лицето данъчни декларации за периода от 2011г. – 2013г., касаещи задължения за
фонд ДЗПО, фонд ДОО, данък върху доходите на физическите лица, НЗОК в общ
размер 5217,03 лв. и лихва върху главницата в размер на 3937,96лв.
За задълженията е образувано изпълнително дело №
********* на 17.12.2016г.
Изпратено е съобщение до длъжника за доброволно
изпълнение на осн. чл. 221 от ДОПК с Изх. № С160015-048-0124007/17.12.2016г. от
публичния изпълнител, както и Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.
№ С200015-022-0007991/13.02.2020г. за налагане на запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление. И двете са връчени лично на длъжника на 19.02.2020г.
На 24.02.2020г. В.Я. е подала възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на задълженията по изпълнителното дело на осн.
чл. 171 ал.1 ДОПК, отнасящи се за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. С
разпореждането е уважено единствено възражението за задълженията за ДДФЛ по
декларация от 11.03.2010г. за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г., които е
следвало да се платят до 30.04.2010г., тъй като давността за тях е започнала да
тече от 01.01.2011г. и давностният срок за това вземане е изтекъл на
31.12.2015г. и вземането е погасено по давност преди образуването на
изпълнителното дело.
За останалите задължения за данъци и осигуровки, които
са с дати на доброволно плащане през периода 2011г. – 2013г. възражението е
прието за неоснователно, тъй като са с прекъснат давностен срок в резултат на
образуване на изпълнителното дело на 17.12.2016г., откогато е започнал да тече
нов 5-годишен срок. А с издаденото постановление за налагане на запор от 13.02.2020г.върху
сметки на длъжника давността е спряна до изтичане на абсолютния 10-годишен
давностен срок съгласно чл. 172 ал.2 ДОПК, който също не е изтекъл.
Видно е от материалите по изпълнителното дело, че по
него след образуването му са предприети редица действия – издадени
разпореждания за присъединяване на публични взискатели с постановления от
24.06.2017г.,14.08.2017г., 11.01.2019г. и от 20.06.2019г. Последното, изпратено
на адреса на жалбоподателката, се е върнало като непотърсено.
Касае се за оспорване на действия на публичния
изпълнител по принудителното изпълнение за събиране на публично вземане,
произтичащо от декларация за периода от
2011г. – 2013г., касаещи задължения за фонд ДЗПО, фонд ДОО, данък върху
доходите на физическите лица, НЗОК.
Съгласно разпоредбата на чл. 171 ал.1 ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. А съгласно
втората алинея, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината , следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
В случая задълженията за периода 01.01.2011г. -31.12.2011г.
е трябвало да бъдат платени през годината, за която са подадени декларациите
т.е. през 2012г., а давностният срок започва да тече от 1 януари на следващата
година т.е. от 01.01.2013г.
Задълженията за периода 01.01.2012г.-31.12.2012г. също
е трябвало да бъдат платени през годината, за която са подадени декларациите
т.е. през 2013г., а давностният срок започва да тече от 1 януари на следващата
година т.е. от 01.01.2014г.
Декларациите за 2013г. са за месечни периоди и са
подадени през 2013г. и задължението е следвало да бъде платено през същата
година, когато са подадени декларациите, затова давностният срок започва да
тече от 1 януари на следващата година
т.е. от 01.01.2014г.
Съгласно чл. 172 ал.2 ДОПК давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудителното изпълнение. Според ал.3 – от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. А с налагането на обезпечителни мерки
давността се спира съгласно чл. 172 ал.1 т.5 ДОПК.
С оглед на горното с изпращане на съобщение за
доброволно изпълнение на осн. чл. 221 от ДОПК на 17.12.2016г. е образувано
изпълнителното дело, с което е започнало изпълнителното производство и с това
действие на публичния изпълнител се прекъсва петгодишния давностен срок и
започва да тече нов. От момента на прекъсването – 17.12.2016г. и до настоящия
момент не е изтекъл петгодишния давностен срок за задълженията.
А с налагането на обезпечителна мярка – запор върху
вземания на длъжника с постановлението от 13.02.2020г. давността спира да тече.
Независимо от спирането и прекъсването на давността,
не е изтекъл и 10-годишния давностен срок по чл. 171 ал.2 ДОПК, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят
публичните задължения, с оглед на което правилно публичният изпълнител е приел,
че задълженията не са погасени по давност и законосъобразно е отказал да
прекрати изпълнителното производство по отношение на посочените вземания.
Съобщението по чл. 221 ал.1 ДОПК по същността си
представлява действие на публичния изпълнител насочено към събиране на
вземането и затова представлява действие по принудителното изпълнение, с
предприемането на което по смисъла на чл. 172 ал.2 ДОПК давността се прекъсва.
Това е така, тъй като систематичното място на разпоредбата е в Глава Двадесет и пета – „Принудително
изпълнение“, в Раздел ІV „Действия“, където в чл. 220 и следващите се уреждат
действията по принудителното изпълнение. Съгласно чл. 220 ал.1 ДОПК изпълнителното
дело се образува въз основа на заявление до публичния изпълнител, когато не
бъде платено в срок. В случая не е спорно, че задълженията не са били платени в
законния срок.
Затова е образувано изпълнително производство по реда
на ДОПК за принудително събиране на вземанията.
С изпращането на поканата за доброволно изпълнение по
чл. 121 ал.1 ДОПК започва производството по принудително изпълнение, тъй като
след изтичането на 7-дневен срок, ако вземането не бъде събрано, се пристъпва
към някой от предвидените способи за принудителното му събиране. Съобщението по чл. 121 ал.1 ДОПК е
част от производството по принудително изпълнение и представлява действие на
публичния изпълнител, поставящо началото на изпълнителното производство и
прекъсващо давността.
За прекъсването на давността е достатъчно да е
предприето действие по принудително изпълнение от публичния изпълнител, с което
бездействието на органа се прекъсва, затова е без значение дали и кога
съобщението е било връчено на длъжника. Същественото е, че към момента на
изпращане на съобщението не е бил изтекъл 5-годишния давностен срок за
задълженията, а е бил прекъснат с извършеното действие на публичния изпълнител,
насочено към събиране на вземанията, откогато е започнал да тече нов 5-годишен давностен
срок. Този срок, както към момента на подаване на възражението, така и
понастоящем не е изтекъл, с оглед на което възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно и не са били засегнати съществено правата на
жалбоподателката, нито са допуснати твърдяните процесуални нарушения. Както се
изясни по-горе независимо от спирането и прекъсването на давността, не е
изтекъл и 10-годишния давностен срок по чл. 171 ал.2 ДОПК, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение.
Решението на Директора на ТД на НАП – В. Търново и
потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител са издадени от
материално и териториално компетентен орган, в рамките на правомощията им.
Издадени са в необходимата писмена форма, съдържаща фактически и правни
основания, мотивиращи акта. При изяснена фактическа обстановка и съобразно
доказателствата по преписката е обоснован правилен и законосъобразен извод
според материалния закон и целта му за неоснователност на възражението за
изтекла погасителна давност за задълженията.
При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 ГПК в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв. съгласно чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.Я. ***, чрез адв. Н.Н. *** срещу
Решение № 88/08.06.2020г. на Директора на ТД на НАП- В. Търново и потвърденото
с него Разпореждане с изх. № С200015-137-0001973/05.03.2020г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен, с което е отказано
погасяване по давност на задължения по Декларация за периода от 2011г. –
2013г., касаещи задължения за фонд ДЗПО, фонд ДОО, данък върху доходите на
физическите лица, НЗОК в общ размер 5217,03 лв. и лихва върху главницата в
размер на 3937,96лв.
ОСЪЖДА В.В.Я. *** да
заплати на ТД на НАП – Велико Търново юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/