№260004
01.02.2021г. гр.Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски Окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди деветнадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.АНА АВРАМОВА
2. мл.с.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
Секретар
Данаила Георгиева
Прокурор
Свилен Тодоров
като изслуша
докладваното от съдия Аврамова
ВНОХ дело №
302/2020г. по описа на СОС
и вземайки предвид данните по делото, прие за установено следното:
С Присъда №293/2020г. постановена по НОХД №466/2020г., СРС е признал С.С.К., за виновен в престъпление по чл.183 ал.4 вр. чл.183 ал.1, вр. чл.28 ал.1 НК, за това, че в периода м.октомври 2016-юни 2020г., след като е осъден да издържа свой низходящ –М.С.К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 45, в размер на 5400лв, и деянието е извършено повторно, като на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК му наложил наказание пробация с мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на таблото на обявления в Община Айдемир.
Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимия, който чрез процесуален представител е сезирал въззивният съд с оплакване за нейната неправилност поради неприлагане на хипотезата на чл.183 ал.3 НК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, излагат се допълнителни мотиви за нейното изменение в санкционната част чрез налагане на условно наказание лишаване от свобода, тъй като пробацията ще препятства упражняването на трудовите задължения, а оттам и изплащането на издръжката.
В правото си на защита подсъдимия заяви, че ако присъдата бъде потвърдена ще бъде ограничен в плащането на издръжката.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като нормата на чл.183 ал.3 НК е неприложима при повторност, а ако се наложи исканото наказание без да има протест за това, то положението на подсъдимия ще се утежни и законът ще бъде нарушен. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Повереникът на частния обвинител намира жалбата за неоснователна.
В последната си дума подсъдимия заяви, че иска това, което казва адвоката му.
Силистренски окръжен съд, след като извърши цялостна проверка относно правилността на постановената първоинстанционна присъда, съобразно правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, като взе изразените в съдебно заседание становища на страните, констатира следното:
Спор по фактическата обстановка липсва, поради което и не е необходимо цялостното и преповтаряне, а най-общо изводите са следните:
С влязло в сила на 12.09.2013г.г. Решение №414/2013г. по гр.д. 761//2013г. на СРС, е бил изменен размерът на ежемесечна издръжка, която подсъдимия е следва да изплаща на св.Георгиева като майка и законен представител на св.К., като е увеличен от 80лв на 120 лв, считано от 29.04.2013г.
От м.октомври 2016г. до м.юни 2020г. подсъдимия не изплащал дължимите вноски по издръжката, в размер на 5400лв.
Същата сума е била изплатена изцяло.
С Присъда №839/2012г. в сила от 06.12.2012г. постановена от СРС по НОХД №892/2012г. подсъдимият е бил осъден за престъпление по чл.183 ал.1 НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което е било отложено за срок от три години. Независимо, че за това осъждане е настъпила реабилитация на 07.12.2015г., поради неизтичане на петгодишния срок визиран в чл.30 ал.1 НК, с начало 07.12.2015г., то деянието следва да се квалифицира като извършено в условията на повторност, както е и сторено.
Наличието на този квалифициращ елемент изключва приложението на нормата на чл.183 ал.3 НК, за това изводът на СРС в тази насока е правилен, а цитираната в мотивите му съдебна практика всъщност пресъздава приетотото в Тълкувателно решение № 2 от 2.II.1970 г. по н. д. № 1/70 г., ОСНК, а именно „Разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК не може да намери приложение и за случаите на ал.4 на същия текст. Основната идея, залегнала в чл. 183, ал.3 НК , е да насърчи по-бързото изплащане на закъснелите издръжки, както и да се намали броят на случаите, които осъществяват престъпните състави на ал. 1 и 2 на същия текст. Ако се приеме, че тази алинея има приложение и за ал. 4, то това би означавало противоречие с идеята и отношението на законодателя към рецидива, който е по-високо общественоопасно престъпление и винаги е и по-тежко наказуемо от първото провинение. В полза на такова разбиране е и систематическото подреждане на алинеите в тълкувания текст. Така ал. 3 се намира след алинеи 1 и 2 на чл. 183 НК , които съдържат и основните престъпни състави на това престъпление, а не и след ал.4, по която се наказват повторните деяния“, което не е изгубило значение в тази си част.
Искането на въззивника за налагане на наказание лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК не може да бъде удоволетворено. По съществото си то представлява утежняване на положението на подсъдимия, а това не може да бъде сторено без съответен протест на прокурора, независимо от виждането, че именно това наказание ще позволи изплащането на остатъка от ежемесечните вноски по издръжката.
При индивидуализацията на наказанията, обаче, първоинстанционният съд е допуснал сериозни нарушения на материалния закон.
Първото, което прави впечатление е изначалната неизпълнимост на наказанието обществено порицание. Постановено е то да се изпълни от Община с.Айдемир. Имайки предвид административното деление на област Силистра, то не става ясно коя точно администрация следва да изпълни наказанието- Община Силистра или кметство с.Айдемир, защото Община с.Айдемир не съществува. Поради липса на мотиви за необходимостта от налагане на това наказание, порокът не може да бъде изправен, поради което наказанието следва да бъде отменено.
Второто нарушение: съдът е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК заменяйки наказанието лишаване от свобода с наказание пробация, същевременно в мотивите приел, че ръководейки се от целите на чл.36 НК, следва да наложи предвиденото по-леко наказание пробация, в противовес на постановеното в присъдата.
Това нарушение е изправимо от въззивният съд чрез правилното приложение на материалния закон.
Имайки предвид установеното по делото семейно и материално положение на подсъдимия, паричните затруднения, които изпитва и въпреки тях, пълното издължаване на вноските по обвинението, както и това че не е лице с висока обществена опасност, то действително са били налични предпоставките на чл.55 НК, защото и най-лекото наказание предвидено в закона би се оказало несъразмерно тежко на извършеното.
За извършеното престъпление специалната норма предвижда две алтернативни наказания – лишаване от свобода и пробация. Нормата на чл.5 НК, обаче се прилага към най-лекото от тях, тъй като чрез замяната на по-тежкото наказание, а именно лишаване от свобода с пробация не се постига определяне на наказание при по-благоприятен режим в условията на чл.55 НК поради предвидена алтернативност на пробацията. Следователно, правилното приложение на материалния закон изисква налагане на наказание в хипотезата на чл.55 ал.1 т.2 б.“в“ НК.
Ето защо, приемайки наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, настоящата инстанция намира, че на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“в“НК наказанието пробация следва да бъде заменено с наказание глоба, под средния размер, а именно 200лв.
Водим от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 във вр.чл.334 т.3 НПК, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Присъда
№293/24.09.2020г. постановена от РС-Силистра по НОХД №466/2020г., В САНКЦИОННАТА ЧАСТ, КАТО ВМЕСТО НАКАЗАНИЕ
ПРОБАЦИЯ, на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“в“ НК НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 200/двеста/лева.
ОТМЕНЯ наложеното наказание обществено порицание.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.