РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Враца, 12.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 12.06.2023г. /дванадесети
юни, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела
МОНОВА, без участието на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ
адм. дело № 204 по описа на АдмС –
Враца за 2023 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във
връзка с § 8 от АПК и във вр. с чл.107 и чл. 24 ал. 2 от ЗГР /Закон за
гражданската регистрация/ вр. чл. 9 - чл.12 от Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистри на
населението.
Образувано е по ЖАЛБА
на П.М.П. ***, чрез * Н.Г.Н. ***, срещу ОТКАЗ да се издаде Удостоверение за
наследници /УН/, обективиран в писмо с рег. № 9400-0-3553 /1/ от 05.04.2023г.
на Кмета на Община Враца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на отказа за издаване на УН на лицето Г. Й. Г.. Сочи се, че с Нотариално
завещание от 21.02.2023г., лицето В. В.
В. се е разпоредил с цялото си имущество /универсално завещание/, като го е
завещал на жалбо-подателя П.П., което придава на същия качеството на наследник
по чл.16 от ЗН /Закон за наследството/. Твърди се, че същия е легитимиран да получи исканата информация
съгласно чл.106 ал.1 т.1 от ЗГР, като „трето лице, когато тези данни са от
значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни
законни права и интереси“. Излагат се доводи за неоснователност на изложените в
отказа мотиви да не се издаде УН. Иска отмяна на отказа и задължаване на кмета
да издаден искания акт. Претендират се разноски. По реда на чл.38 ал.1 т.3 от
ЗА /Закон за адвокатурата/.
В съдебно заседание пред
съда оспорващият П.П., чрез пълномощника – * Н.Н., поддържа жалбата.
Ответника - Кмета на
Община Враца, не е изразил становище по жалбата и не се явява представител пред
съда.
Доказателствата по
делото са писмени. Приети са от съда приложените към жалбата и към административната преписка
документи.
Съдът,
след преценка на представените по делото писмени доказател-ства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят П.М.П. ***
подал до Кмета на Община /непосочена/,
чрез * Н.Н. ***, Искане за издаване на
удостоверение за наследници /л.29/ - по образец, съгласно Приложение № 2 към
чл.11 Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистри на населението, което искане е заведено в Община Враца
с вх. № 9400-0-3543/15.03.2023г. Искането е за издаване на УН на лицето Г. Й. Г.
с посочена само дата на ***г. и посочен един наследник – В.В.В., с посочено
ЕГН, посочено родство – ****.
Към искането за
издаване на УН приложил – копие от пълномощно /л.30/ и копие от нот. завещание
/л.31/. както и документ за внесена такса за издаване на УН в размер на 4 лв. /л.32/.
С писмо, рег. № 9400-0-3553 /1/ от 05.04.2023г.
издадено от Кмета на Община Враца /л.25-28/ е отказано издаването на исканото
УН. Посочено е, че реда и условията за предоставяне на тази административна
услуга са уредени в чл.106 от ЗГР и чл.141 и сл. от Наредба №
РД-02-20-9/21.05.2012г. за фунцио-нирането на Единната система за гражданска
регистрация /ЕСГРАОН/. Мотивите за оказа са, че към искането няма приложено,
нито съдебно удостоверение, нито разрешение от КЗЛД, и с цел избягване възможността
да се осъществи незаконосъобразно обработване на лични данни на наслед-ниците,
Община Враца няма законово основание да предостави съответното удостоверение за
наследници.
За горното писмо с отказ за издаване
на УН, жалбоподателят е уведомен чрез пълномощника, на 07.04.2023г. /л.24/.
Жалбата против отказа е подаден
директно до АдмС Враца и същата е заведена с вх. № 1061/10.04.2023г. /л.5-8/.
Към жалбата са приложени – обжалвания акт /л.9-12/, Нотариалното завещание
/л.13/, Удостоверение за наследници на лицето В.В.В. /л.14/ и Пълномощно /л.15/
с Договор за правна защита и съдействие /л.16/.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Адм Враца, като извърши
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е писмо рег. № 9400-0-3553
/1/ от 05.04.2023г. издадено от Кмета на Община Враца, с което е отказано
издаването на Удостоверение за наследници на лицето Г. Й. Г.
Оспореното писмо е
индивидуален административен акт /ИАА/ по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като с него се отказва издаването на
документ от значение за признаване или упражняване на права и задължения.
Съгласно нормата на § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на ИАА и тяхното
обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на
административни услуги, както и при обжалва-нето на отказите за извършването
им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно § 5 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация за неуредени въпроси във
връзка с издаването на удостоверения въз основа на регистъра на населението се
прилагат разпоредбите на АПК. Следователно, жалбата е насочена срещу отказ за
извършване на административна услуга, който отказ е обективиран в оспорения
акт.
Поради изложеното, жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност. За писмото с отказ за издаване на УН,
жалбоподателят е уведомен на 07.04.2023г.,
като жалбата е подадена и заведена с вх. № 1061/10.04.2023г., т.е. в 14
/четиринадесет/ дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК за обжалване на ИАА.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт, на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на
акта, дори да липсва искане за това.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По съответствие с
процесуалния закон.
Оспореният отказ е издаден
от компетентен административен орган. Съгласно чл. 35 ал. 3 от ЗГР и чл.44 ал.1
т.14 от ЗМСМА /Закон за местното самоуправление и местната администрация/,
кметът на общината е длъжност-ното лице по гражданско състояние на територията
на общината. По чл. 4, ал. 3 от ЗГР кметовете на общините са отговорни за
гражданската регистрация на територията на общината, като въз основа на
регистъра на населението общинската администрация издава удостоверения /чл. 24, ал. 1 ЗГР/. По смисъла на чл. 2, ал. 1 на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. "удостоверения въз
основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района
или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската
администрация". С оглед на това и функциите, които са предоставени на
кмета на общината по смисъла на чл. 35, ал. 3 ЗГР - длъжностно лице по гражданското състояние на територията на
общината, той може да ги възлага с писмена заповед на кметовете на кметствата и
кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на
актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската админи-страция.
В конкретния случай, длъжностното лице по гражданското състояние на територията
на Община Враца е именно кмета, който е издал и писмото. Няма данни обаче за
последният постоянен адрес на починалото лице, чието УН се иска, за да се
приеме безспорно от съда, че административен орган е материално и териториално
компетентния орган за издаване на заявеното удостоверение, съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване
на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Това обстоятелство обаче
не е оспорено от страните. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното
писмо е издадено от компетентен орган. Няма допуснато нарушение по смисъла на
чл.146 т.1 от АПК.
Настоящият съдебен състав
намира, че актът е издаден в писмена форма, като съдържа правни и фактически
основания за издаването му. Ответният орган е посочил правни норми, според
същия, свързани с искането и съответно
издаването на удостоверение за наследници, посочил е и, че поради какви причини
отказва да издаде исканото УН. Няма нарушение по чл.146 т.2 от АПК.
Процедурата по издаване на
акта е започнала по молба на жалбо-подателят, чрез пълномощник, с която е
заявено издаване на удостоверение за наследници. Въз основа на молбата, но без
да извърши проверка, ответникът е издал
оспореният отказ, позовавайки се на разпоредби на ЗГР и ЗЗЛД, за защита на
личните данни. Молбата за издаване на УН отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Постановен е писмен
отказ с писмо, за който е уведомен жалбоподателят. Няма нарушение на чл.146 т.3
от АПК.
По съответствие с
материалния закон.
Настоящият съдебен състав
намира, че оспореният акт противоречи на материално правните разпоредби, поради
следното.
Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗГР "гражданската регистрация включва съвкуп-ност от данни за
едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му,
в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно
положение, родство, постоянен адрес и др. ", като за физическите лица в Р.
Б. се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на
данните в други актове, посочени в закон /чл. 2, ал. 1 ЗГР/. При това, получаването
на информация за едно физическо лице, вкл. и за неговите наследници, се
извършва въз основа на Единната система за гражданска регистрация и
административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), представляваща национална
система за гражданска регистрация на физическите лица в Р. Б. и източник на
лични данни за тях /чл. 100 ЗГР/. Функциите на ЕСГРАОН са: 1. създаване и поддържане на регистри
на актове за гражданско състояние; 2. създаване и поддържане на Национален
електронен регистър на актове за гражданско състояние; 3. създаване и
поддържане на регистър на населението в електронен вид и който формира
Национална база данни "Население" /чл. 22, ал. 1 ЗГР/; 4. еталонодържател за уникалния административен идентификатор
на физическите лица - ЕГН, и създаване и поддържане на регистъра на единните
граждански номера; 5. създаване и поддържане на националния класификатор на
настоящите и постоянните адреси в Р. Б.; 6. осигуряване на информационно и
административно обслужване на законо-дателната, изпълнителната и съдебната
власт /чл. 101 ЗГР/. Съгласно чл. 9 от Наредбата № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., за удостоверяване на
наследниците по закон на починало лице се издава удостоверение за наследници по
образец, което, както бе посочено по-горе, се осъществява от длъжностното лице
по гражданското състояние в общината.
Производството по
издаването на удостоверения за наследници стартира по заявление на наследниците
на лицата, за които се отнася, както и на трети лица, когато са им необходими
за изпълнение на техни законо-установени правомощия или, когато същите са
изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл. 5, ал. 1
от Наредбата. Данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните
граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и
на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване,
изменение или прекратяване на техни законни права и интереси /чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР/, като отказът за предоставянето им подлежи
на обжалване по реда и условията на АПК /чл. 107 ЗГР/.
Удостоверението за
наследници се издава въз основа на данните, съдържащи се в Национална база
данни "Население" и Локална база данни "Население" /част от
регистъра на населението по чл. 22, ал. 4 ЗГР/, както и на данни от регистрите на актовете за гражданско
състояние /чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата/. В регистрите на актовете за
гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 /раждане, брак и
смърт/ за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са
български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента
на настъпване на събитието се намират на територията на Р.Б., а в регистъра на
населението се вписват: 1. всички български граждани; 2. чужденците, които са:
получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Р. Б.; или са
получили статут на бежанец или хуманитарен статут или, на които е предоставено
убежище в Р. Б.я /чл. 3, ал. 1-2 ЗГР/.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., удостоверение за
наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали
на вписване в регистъра на населението и, за които има съставен акт за смърт.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата за определяне на наследниците по закон
длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е
необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. А съгласно ал.
5 на същата разпоредба, в удостоверението по чл. 9 длъжностното лице вписва
всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона
за наследството. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна
степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена
линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на
по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Това означава, че в
удостоверението за наследници следва да се впишат най-много роднините по
съребрена линия до шеста степен вкл. В случая от фактическа страна по делото не
е установено от приетите доказателства, че е налице първата материално-правна
предпоставка за издаване на удостоверение за наследници на починалото лице.
Също така, починалото лице било ли е български гражданин, съответно е подлежало
ли е на вписване в регистъра на населението.
Спорният въпрос обаче по настоящето
дело е - приложими ли са в случая разпоредбите на ЗЗЛД и необходимо ли е съдебно удостоверение и съответно
разрешение от КЗЛД, с цел избягване възможността да се осъществи
незаконосъобразно обработване на лични данни на наследниците, както и Община
Враца има ли законово основание да предостави съответното удостоверение за
наследници на жалбоподателя П.П..
В производството по издаване на
удостоверение за наследници органът не е компетентен да се произнася по
материално-правни въпроси, касаещи правото на наследяване. Дали и как ще се
конкурират правата на отделните наследници и кой има право да наследява е
въпрос на преценка от други органи в други производства, които ще направят тази
проверка, едва след като разполагат с исканото удостоверение за наследници.
Съдът приема, че не са приложими в
настоящия случай разпоредбите на ЗЗЛД и не е
необходимо съдебно удостоверение и/или съответно разрешение от КЗЛД, с
цел избягване възможността да се осъществи незаконосъобразно обработване на
лични данни на наследниците, както и, че Община Враца има законово основание да
предостави съответното удостоверение за наследници, ако са налице всички
изисквания затова.
В настоящия случай не е налице
Заявление по чл.143 от Наредба № РД-2-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на
Единната система за гражданска регистрация, а Искане по чл.11 ал.1 от Наредба
№ РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистри на населението.
Приложимите нормативни актове в случая
са чл. 24 ал. 2 от Закона за гражданската регистрация във вр. с
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на
регистри на населението и във вр. с чл.16 ал.1 от Закон за наследствата.
С нотариално завещание № 542 от
21.02.2023 г. лицето В. В. В. е завещал на жалбоподателя П. М. П. "цялото
си движимо и недвижимо имущество/движими вещи и недвижими имоти/..", които
притежава по време ... Това завещание не се отнася до единично определено
имущество, а съдържа разпореждане относно цялото имущество на завещателя,
поради което е общо и придава на лицето, в чиято полза е направено качеството
на наследник /чл. 16, ал. 1 ЗН/. На това основание следва извода, че лицето П.
М.П. има правен интерес от издаването на удостоверение за наследници, в което
завещателят е наследник.
След като се установени, след съответната проверка, че
починалото лице Валери Върбанов се намира в родствена връзка с лицето чието
издаване на УН се иска, а именно Георгия Йоцова Гешева, и че същия има
качеството на неин наследник по закон, то административният орган е бил длъжен
да издаде исканото удостоверение за наследници, тъй като жалбоподателят П.П. се
явява наследник по завещание на лицето В. В.
С оглед на изложеното, настоящият
състав намира, изричния отказ на Община Враца, да издаде УН, в противоречие с материалния закон, поради
което същият следва да бъде отменен, а преписката изпратена на администра-тивния
орган за извършване на исканата услуга, респ. издаване на съответния документ,
след извършване на съответната проверка по чл.11 ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистри на населението – следва да се установи налице ли са
изискванията на чл. 2 ал. 5 и чл.10 ал.1 или ал.2 от същата наредба. Община
Враца има законово основание да предостави съответното удостоверение за
наследници на жалбоподателя П.П., ако са налице всички изисквания затова.
При
този изход на делото, основателно се явява искането на пълномощ-ника на
оспорващия * Н.Н. за заплащане на дължимите разноски в производството. Претендира
се присъждане на възнаграждение за адвокат,
на основание чл. 38 ал.1 т.3 от
Закона за адвокатурата /ЗА/, пред настоящата инстанция. Искането е основателно.
В приложения Договор за правна защита и съдействие е посочено, че е
предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката
да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна
правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от
съда, но не по-нисък от предвидения в Наредба №1/ 09.07.2014г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл.38 ал.1 т. 3 от ЗА, като не се нуждае от доказване
обстоятелството, че клиентът принадлежи към една от изброените категории лица,
които могат да се ползват от правото да получат безплатна адвокатска помощ.
Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде
заплатено от ЮЛ - Община Враца, адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
/хиляда лева/ на адвоката оказал безплатна правна помощ, определено минимално възнаграждение
съгласно чл. 8 ал. 3 от Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – в този смисъл Определение от 19.02.2015г. по ч.д.
№ 1451/2014г. на ВКС, II т.о.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
ОТКАЗА да се издаде
Удостоверение за наследници, обективиран в писмо с рег. № 9400-0-3553 /1/ от
05.04.2023г. на Кмета на Община Враца, по
Искане за издаване на удостоверение за
наследници вх. № 9400-0-3543/15.03.2023г. от П.М.П. ***.
ИЗПРАЩА
административната преписка на Кмета на Община Враца за изпълнение на дадените в мотивите на
решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Община Враца ДА
ЗАПЛАТИ на * Н.Н. *** разноски по делото по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, сумата от 1 000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, чрез
Административен съд-Враца, пред ВЪРХОВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. София, в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението
до страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис
от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: