Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 01.03.2017г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на втори февруари, две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора……….,
като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д.№1747/2016г. по описа на съда
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.49, ал.1, с който са съединени претенции по чл.56, 59 и 143 СК.
В исковата си молба против С.А.К.,
ЕГН ********** ищецът К.М.К., ЕГН ********** твърди, че двамата сключили
граждански брак на 17.05.2008г. в гр.Пазарджик, след което заживели в жилище в
с.М.К., обл.Пазарджик, ул. „Д.“ №31, собственост на родителите на ищеца. От
брака се родило детето С.К. К., родена на ***г., към момента малолетна,
ненавършила 10 години. Твърди, че през м. януари 2016 година ответницата
напуснала семейното жилище под претекст, че заминава да работи в чужбина, след
което ищецът установил, с помощта на органите на МВР, че тя не е напуснала
страната, а живее с друг мъж на неизвестен адрес в гр. Златарица, обл. Велико
Търново. Твърди ищецът, че в разговор с него ответницата е заявила, че желае да
прекратят семейните си отношения, тъй като е установила връзка с друг мъж.
Поддържа, че детето е останало в семейното жилище и към момента единствено той
полага грижи за него. Поради това ищецът счита брака за дълбоко и непоправимо
разстроен по изключителна вина на ответницата С.К. и иска от съда да го
прекрати с развод, да постанови нему упражняването на родителските права по
отношение на детето Станислава К., а ответницата да бъде осъдена да заплаща
издръжка за детето в размер на 250 лева, считано от деня на постановяване на
решението за развод. Претендира да получи ползването на семейното жилище. Иска
след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име
Паракосова. Не претендира издръжка за себе си. Претендира деловодни разноски.
Ответницата, призована по реда на
чл.47 ГПК, не
се явява в с.з. На същата е назначен особен представител съгласно чл.47, ал.6 ГПК, който оспорва иска за развод с твърдението,
че не са налице основания за прекратяването на брака. Прави евентуално искане
ответницата да получи упражняването на родителските права върху детето, ако
съдът уважи иска за развод.
Районният
съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност
приема от фактическа и правна страна следното:
От приетото като писмено
доказателство удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните са
съпрузи, сключили граждански брак на 17.05.2008г. в гр.Пазарджик. Преди брака ответницата
е била с фамилно име Паракосова. Видно от представеното удостоверение за
раждане, съпрузите имат едно ненавършило пълнолетие дете – С.К. К., родено на ***г.
Представена е в копие молба от
ищеца до органите на МВР от 26.01.2016г., с която съобщава, че съпругата му е в
неизвестност от 02.01.2016г. и настоява да бъде издирена.
От показанията на разпитаните
свидетели С. М. Д. – сестра на ищеца, и А. С. Д.– близка на съпрузите, се установява,
че в началото на 2016г. ответницата е напуснала семейното жилище в с.М.К. под
претекст, че заминава да работи в чужбина. До този момент съпрузите са живели в
разбирателство и заедно са полагали грижи за отглеждането и възпитаването на тяхната
дъщеря. След заминаването си ответницата не се обадила, поради което ищецът се
обърнал към полицията за нейното издирване и защита. С тяхна помощ узнал, че
съпругата му се намира в България и живее на съпружески начала с друг мъж,
както и че не иска да бъде безпокоена от ищеца. От раздялата не е разговаряла с
него, а с дъщеря си - само веднъж. Изпратила текстово съобщени до ищеца, да не
я търси повече. След раздялата грижи за детето полагат ищеца и неговите
родители.
От приетия по делото социален доклади, които съдът цени
доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че детето учи в гр.Пазарджик и
редовно посещава училище, където има отличен успех и примерно поведение. През
почивните дни посещава извънучебни занимания в читалището в с.М.К., за които
ищецът заплаща месечна такса от 10лв. Семейното жилище предоставя необходимите
условия за отглеждането на дете. Детето е споделило със социалните работници,
че през изминалата 2016г. е разговаряло с майка си два пъти по телефона и че тя
не го е потърсила на рождения му ден.
По отношение на трудовата
заетост на родителите е посочено, че бащата работи като дърводелец в
предприятието на фирма „Кристи 91“, с.Огняново, обл.Пазарджик и получава
месечно възнаграждение 650лв. Освен това получава 130лв. обезщетение за трайно намалена трудоспособност.
Работното му време е от 8,00 до 17,00ч. при 5-дневна работна седмица.
В хода на социалното
проучване е установено, че бащата може да разчита на
помощ в грижите за
детето от своите родители, които живеят на отделен
етаж в къщата, в която се намира семейното жилище. Майката не разполага с такава
подкрепа, тъй като родителите й са починали.
При тези данни съдът приема, че
между страните по делото безспорно е налице дълбоко и непоправимо разстройство
на брака по смисъла на закона. Същото е настъпило единствено по вина на ответницата
С.К.. По делото липсват доказателства за наличието на основателна причина, предизвикана
от ищеца, тя да напусне семейното жилище и да прекъсне контактите с останалите
членове на семейството. Затова предявеният иск по чл.49, ал.1 от СК следва да
бъде уважен, а бракът между ищеца и ответника да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл.59,
ал.2 от СК съдът следва да се произнесе относно упражняването на родителските
права, издръжката на децата и личните на другия родител с тях. На основание
чл.56, ал.1, изр. ІІ от СК съдът е длъжен да се произнесе и относно ползването
на семейното жилище, тъй като в случая детето не е навършило пълнолетие към
момента.
При решаването въпроса относно упражняването на
родителските права съдът следва да се ръководи от критериите, заложени в чл.59, ал. 4
от СК, като прецени
възпитателски качества на родителите и моралния им облик, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността
на детето към родителите, пол и възраст на детето, помощ от трети лица, социално обкръжение,
жилищно-битови условия,
като безспорно решаващо значение имат интересите на детето. В понятието
"интереси на децата", както посочва ППВС № 1/1974 г., се включват
необходимостта от правилно отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици
и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да
стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните
интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на
имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Изрично посочено
е, че решаващо значение за детето има цялата съвкупност от интереси, но от
аспекта на всестранното развитие на личността му.
При преценка на
възпитателските качества на родителите следва да се има предвид съвкупността от
умения за осигуряване на правилното отглеждане и възпитание на детето,
обезпечаване на грижите, необходими за изграждане на неговите навици. Важно в
случая е тяхното конкретно проявление, от което се определя авторитета на
родителя в обществото и пред детето. Поради това от значение е умението на
родителя добре да направлява детето в живота, да му дава пример, да му внушава
правилни постъпки и т. н.
В контекста на горното и въз основа на събраните по делото гласни доказателства,
съдът достигна до
извода,
че бащата притежава нужните възпитателски
качества. Именно той
е заявил желание да се заеме пряко с отглеждането на детето и след раздялата на
съпрузите сам упражнява тази дейност. От страна на майката не е заявено желание
да получи родителските права. Такова изявление е направил нейният особен
представител, но поради строго личния характер на правото, то може да бъде
заявено само лично от родителя.
По критерият привързаност на
детето: Взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка за
упражняването на родителските права, тъй като по-лесно се осъществяват
възпитанието и родителските грижи по отглеждането на децата. Наличието на такава привързаност
между бащата и детето е установена въз основа на доказателствата, че през
последната година само той се грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Напротив, майката е свела до минимум контактите с него и то единствено чрез
кратки телефонни разговори.
По отношение на критериите
пол и възраст предпочитание следва да се отдаде на майката.
По критерия помощ от трети лица отново бащата има предимство
предвид доказателствата, че неговите родители го подкрепят активно в грижите за
детето.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че в интерес на детето е то да живее при своя баща и той да упражнява
родителските права върху него. Местоживеенето на детето следва да е при него в
семейното жилище.
Следва да бъде определен режим за лични
отношения на другия родител с детето, тъй като безспорно майката също трябва да
осъществява контакти с него. Съобразявайки обстоятелството, че
местонахождението и условията, при които живее ответницата са неизвестни, съдът
счита, че режимът на лични отношения с детето следва да гарантира преди всичко
неговата безопасност докато е с нея, като не допуска то да преспива извън
семейното жилище на неустановено място при неясни битови условия и обкръжение.
Същевременно трябва да осигури възможност за достатъчна близост между майката и
детето. Затова следва да се увеличат еднодневните срещи между тях за сметка на
такива, при които детето ще преспива извън жилището на ищеца. Затова майката ще
има право да взима детето всяка събота от 08.00часа до 18.00 часа, както и по
един ден по време на Великденските и Коледните празници, включително съботите,
определен от бащата.
Съгласно
чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл.142 от СК предвижда размерът на
издръжката да се определя в зависимост от нуждата на децата и възможностите на
родителите. Установен е минимум за едно дете в размер на ¼ от минималната
работна заплата за страната, която в момента е 460лв.
Установява се от събраните по
делото доказателства, че понастоящем бащата на детето работи и получава месечен
доход от заплата и пенсия в общ размер 780 лв. Майката няма постоянна работа и
не са установени нейните доходи. С оглед възрастта и нуждите на детето съдът
счита, че за месечната му издръжка са необходими 300лв., от които майката
следва да заплаща 115лв., колкото е и минималният размер на издръжката,
съгласно 142, ал.2 СК. Издръжката се дължи, както е поискана – от
постановяването на съдебното решение, до настъпване на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване. За разликата до 250лв. претендирана
месечна издръжка искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед упражняването на
родителските права от бащата, нему следва да се предостави и ползването на
семейното жилище докато ги упражнява, тъй като не е доказана възможност то да
се ползва едновременно от двамата съпрузи.
Местоживеенето на детето е по
местоживеенето на бащата - в семейното
жилище в с.М.К., обл.Пазарджик.
След прекратяване на брака ответницата
ще запази фамилното име К., въпреки несъгласието на ищеца, тъй като правото по
чл.53 СК е строго лично и може да се упражни само от съпруга, който при сключването
на брака е променил името си.
С оглед изхода на делото ответницата
следва да заплати допълнителна ДТ по допускането на развода в размер на 25лв.,
както и ДТ върху присъдената издръжка в размер на 165,60лв., а на ищеца -
сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 625,99лв.
Водим от изложеното и на основание
чл.49 ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между К.М.К.
с ЕГН: ********** и С.А.К. с ЕГН: **********, сключен на 17.05.2008г. в гр.Пазарджик,
за който е съставен акт №0120/17.05.2008г. на община Пазарджик поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство.
ОБЯВЯВА, че вина за
разстройството на брака има съпругата С.А.К..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху детето С.К. К., родено на ***г., на бащата К.М.К.,
като майката С.А.К. има право да вижда и взима при себе си детето всяка събота
от 08.00ч. до 18.00ч., както и по един ден по време на Великденските и
Коледните празници, включително съботите, определен от бащата.
Местоживеенето на детето е по
местоживеенето на бащата - в семейното
жилище на адрес: с.М.К., обл.Пазарджик, ул. „Д.“ №31.
ОСЪЖДА майката С.А.К. да заплаща
на малолетното си дете С.К. К. месечна издръжка в размер на 115лв., считано от
01.03.2017г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или
прекратяване, като за разликата до 250лв. претендирана месечна издръжка
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
Допуска предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се в с.М.К., обл.Пазарджик, ул. „Д.“ №31, на бащата К.М.К..
След прекратяването на брака съпругата
С.А.К. запазва фамилното име К..
ОСЪЖДА С.А.К. да заплати по
сметка на РС- Пазарджик допълнителна ДТ в размер на 25лв., както и ДТ върху
присъдената издръжка в размер на 165,60лв., а на ищеца - сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 625,99лв.
Решението подлежи на обжалване в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред ПОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: