№ 849
гр. Бургас, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120108643 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. Н. А. с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б. ***, против А. И. К. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б. ***.
В исковата молба се твърди, че ответникът е негов племенник, син на
сестра му Й. Н.а А.а, като те двамата със сестра му са наследници на майка му
Р. Д. Д., б.ж. на гр. Бургас, поч. на *** г. като разведена, тоест други
наследници освен него и нея тя няма.
Твърди, че приживе със саморъчно завещание от 05.02.2019 г. тяхната
майка Р. Д. завещала на внуците си А. К. /син на сестра му/ и Р. А.а /негова
дъщеря/ цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежавала към
момента на смъртта си. По тази начин и чрез това завещание, тя накърнила
неговата запазена част. Това обосновавало интереса му да поиска на
основание чл.30 от ЗН намаляване на същото до размера на запазената му
част. В тази връзка прави уточнението, че претенцията му касае само частта от
завещанието, която засяга само правата на ответника А. И. К., тоест
претенцията му е предявена по отношение на 1/2 от посоченото завещание.
Сочи, че съобразно това уточнение следвало да се изясни размерът на
неговата запазена част съобразно разпоредбите на ЗН, като тя бъдела отнесена
към частта от завещанието, направено в полза на ответника. Така съобразно
чл.29, ал.1 от ЗН наследодателката им е оставила две деца, при което общата
запазена част на двамата наследници била 2/3 ид.ч. или само неговата част
била 1/2 от 2/3 или общо 2/6, тоест 1/3. При това положение завещанието,
направено в полза на ответника, тоест 1/2 от завещателното разпореждане на
1
наследодателката им следвало да се намали с 1/3, тоест завещателното
разпореждане в полза на ответника следвало да се намали с 1/6, а то следвало
да остане до размера от 2/6 идеални части.
С тези доводи се моли от съда да постанови решение, с което да бъде
намалено на основание чл.30, ал.1 от ЗН завещателното разпореждане на Р. Д.
Д., б.ж. на гр. Бургас, поч. на *** г., обективирано в саморъчно завещание от
05.02.2019 г. в полза на А. И. К. – ЕГН **********, обявено с протокол за
обявяване на саморъчно завещание на нотариус В. Д. от 29.09.2023 г. с 1/6
ид.ч. до размера на 2/6 ид.ч. от същото. Претендира се присъждането на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника А. И. К., с който предявения иск се оспорва като неоснователен.
Излагат се съображения, че в настоящия случай следвало да се
приложи разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН, а именно ищецът желаещ
възстановяването на запазената му част, следва да е приел наследството по
опис. Данни за изпълнение на процедурата по чл.61 от ЗН към настоящия
момент нямало, а и липсвали твърдения в тази насока. Поради тази причина
считал, че ищецът не бил материалноправно легитимиран по така предявения
иск с правно основание чл.30 от ЗН.
Счита, че ищецът нямал правен интерес да иска намаляване на
съставеното от баба му завещателно разпореждане само по отношение на
него, тъй като въпросното универсално завещание било съставено в полза на
две лица – него и Р. Г.ева А.а – дъщеря на ищеца. По тази причина ако ищецът
желаел настъпването на правните последици на иска по чл.30 от ЗН, то това
му потестативно право било неделимо и не можело да бъде заявено само по
отношение на едно от ползващите се от този едностранен акт права, а искът
следвало да бъде предявен по отношение на всички заветници, в това число и
неговата дъщеря.
В съдебно заседание се явява процесуалният представител на ищеца,
който поддържа исковата молба.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника,
който признава предявеният иск изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до
извод, че са налице предпоставките за постановяване на решение съобразно
направеното признание на предявения иск. Съображенията за този извод са
следните:
В рамките на първото по делото съдебно заседание се явява
процесуалния представител на ответника, който заявява изрично, че признава
предявения иск. Видно от представеното пълномощно, процесуалният
представител на ответника разполага с представителна власт да извършва
действия по разпореждане със спорното право, сред които е и признание на
исковата молба.
В случая признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави и с него страната може да се разпорежда. Предвид изложеното, съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.237 ГПК и следва да се постанови
решение съобразно признанието.
2
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски. Съдът намира за неоснователно възражението
на ответната страна, че предвид признанието на иска, както и обстоятелството,
че ответникът не е дал повод за завеждане на исковата молба, то разноски не
следва да му бъдат възлагани. На първо място, следва да се посочи, че видно
от подадения отговор на исковата молба, първоначалната позиция на
ответника е в насока оспорване на предявения иск.
Също така, в съдебната практика по приложението на разпоредбата на
ал.2 на чл.78 ГПК се приема, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е
предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две
изисквания – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска, като преценката за това, дали тези изисквания са
изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се
извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за възлагането на
разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на
ответника /Така Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013
г., IV г. о., ГК/. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се
натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца /Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I
г. о., ГК/.
Приема се обаче, че когато сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, както и в случая е
потестативното право на ищеца по делото да предяви конститутивен иск по
чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената му част, липсва първата
предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК. Акт на разпореждане на наследодателя,
който накърнява запазената част на наследник по закон, винаги поражда
правото на последния да поиска възстановяването й, което може да стане само
по съдебен ред. При предявен конститутивен по характер иск правният
резултат от иска не е постижим и извънсъдебно. В случая това потестативно
право произтича от закона, като неговото упражняване е възможно да бъде
осъществено единствено чрез иск. /Така Определение № 709 от 28.12.2012 г.
на ВКС по ч. гр. дело № 592/2012 г., I г. о., ГК, Определение № 500 от
16.07.2013 г. на ВКС по ч. т. дело № 2326/2013 г., I т. о., ТК, Определение №
71 от 21.01.2014 г. на ВКС по ч. т. дело № 17/2014 г., III г. о., ГК., Определение
№ 178 от 28.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3037/2019 г., I г. о., ГК/.
Ето защо с оглед данните по делото съдът намира, че не е налице
първата предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка, а именно ответникът да
не е дал повод за завеждане на делото.
Ищецът е направил разноски от общо 2080 лв. в исковото
производството пред РС – Бургас за заплатена държавна такса за исковото
производство в размер на 80 лв., както и сумата в размер на 2000 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че заплатеното
възнаграждение за адвокат се явява прекомерно, поради което и възражението
3
в тази насока по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно. Съобразно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за други
неоценяеми искове минималното възнаграждение е в размер от 1000 лв. В
случая, преценявайки фактическата и правна сложност на настоящото исково
производството, съдът намира, че следва да се възложи в тежест на ответната
страна именно минималния размер на адвокатско възнаграждение, което би
съответствало и на фактическата и правна сложност на делото.
По тези съображения, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1080 лв., представляваща
сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Мотивиран от горното и на осн.чл.237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30, ал.1 от ЗН запазената част на Г.
Н. А. с ЕГН **********, от наследството на майка му Р. Д. Д., б.ж. на гр.
Бургас, поч. на *** г., като НАМАЛЯВА с 1/6 ид.ч. завещателното
разпореждане, направено от същата, обективирано в саморъчно завещание от
05.02.2019 г., в полза на А. И. К. – ЕГН **********, обявено с протокол за
обявяване на саморъчно завещание на нотариус В. Д. от 29.09.2023 г., до
размера от 2/6 ид.ч. от завещаното имущество.
ОСЪЖДА А. И. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Г. Н. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б. ***, сумата от общо
1080 лв., представляваща направените в исковото производство съдебно –
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4