№ 914
гр. Пазарджик, 17.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220102575 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Ищецът ЗЛ. Н. Д., не се явява, редовно призован. За него се явява адв.
В., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно, приложено по
делото.
Ответникът М. ИВ. П., редовно призован не се явява. За него се явява
адв. П., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно днес
приложено по делото.
Ответникът Г. Д. АТ. не се явява, редовно призован. За него се явява
адв. Г., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно, приложено
по делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. В.: Поддържам исковата молба. Оспорвам писменият отговор,
1
подаден от ответника М.П.. Считам, че същия е неоснователен. По
отношение на доказателствата ще взема становище евентуално следа доклад
по делото. По подадения насрещен иск от ответника М.П. становището ми е,
че не е допустим. Няма как да бъде предявен насрещен иск под условие, още
повече, че правилата се подчиняват за предявяване на първоначалния иск. В
случая нямаме предявен насрещен иск, защото формата на закона не е
спазена. Няма как, в един петитум на писмен отговор, да се подхвърли, че
евентуално се предявява насрещен иск. Има си конкретни правила и срокове.
Приемам и считам, от представените по делото доказателства, че такъв иск
няма предявен по делото. Всичко останало би било нарушение на закона.
АДВ. Г.: По отношение на отговора, който съм дал от името на
доверителят ми го поддържам. По отношение отговора на колегата, за
предявяване на насрещен иск и срещу моят доверител приемам, че същият е
недопустим и неоснователен.
АДВ. П.: Оспорвам предявения от ищеца иск. Считам същия за
неоснователен. Поддържам подадения писмен отговор. По отношение на
становището във връзка със становището на ищеца считам становището му за
нерелевантно и предоставям на съда решението по този въпрос.
СЪДЪТ, след като се запознаване със становищата на страните,
съобрази следното:
С подадения от ответника М. ИВ. П. писмен отговор е направено искане
съдът да приеме, в условията на евентуалност, предявен насрещен иск от
ответника М. ИВ. П. срещу ищеца ЗЛ. Н. Д. и другия ответник Г. Д. АТ. за
сумата в размер на 9817 евро и 50 евроцента, която сума представлява остатък
за плащане по сключения между страните на 02.08.2006 г. предварителен
договор за покупко-продажба. Съдът счита, че така предявеният, при
условията на евентуалност, насрещен иск е недопустим и не следва да бъде
приет за разглеждане в настоящото производство. Съдът намира, че не са
спазени законовите изисквания за предявяване на насрещния иск, като в
случая същият е предявен единствено в условията на евентуалност, което
според действащия процесуален закон е недопустимо. Отделно от това по
така предявения евентуален насрещен иск не е внесена дължимата държавна
такса, както и настоящия съдебен състав намира, че евентуалното съвместно
разглеждане на такъв насрещен иск значително ще затрудни производството
2
по настоящото дело, поради което съдът намира, че не са налице
предпоставките на закона за съвместно разглеждане на такъв иск.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявеният при условията на
евентуалност насрещен иск от ответника М. ИВ. П. против ЗЛ. Н. Д. и Г. Д.
АТ. за заплащането на сумата в размер 9817 евро и 50 евроцента,
представлява остатък за плащане по сключения между страните на 02.08.2006
г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. В.: С единият от ответниците е налице признание на иска.
Характерът на иска е такъв, че спогодба трудно би могла да се сключи. С
другият ответник не сме говорили, но ако имаше нещо, до сега щяхме да го
уточним.
АДВ. П.: Не изключвам възможността и ние да признаем иска, но при
условие, че ни удовлетворят някаква претенция. Можем да се договорим. Не
изключвам това.
АДВ. В.: Моят доверител ми е заявил категорично, че е заплатил
абсолютно всичко, дори в хода на извършване на строителството е трябвало
да получи гараж и да бъде изграден асансьор, който и до момента не е
изграден. Така или иначе ние сме в процедура и аз предлагам да си
продължим делото, а спогодба можем да постигнем и след това.
Извънсъдебно бихме могли да се споразумеем, няма пречка.
С оглед изявленията на страните, съдът счита, че следва да пристъпи
към докладване на делото.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 79 от ЗС.
В подадената искова молба се твърди, че на 02.08.2006г. ищецът
сключил ответниците Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот - Апартамент ***, находящ се на ***, с площ от 69.97 кв. м.,
ведно с 12.53 кв. м. ид. части от общите части на сградата и от правото на
3
строеж, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „*******, към настоящия момент
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 55155.503.649.4.11. Твърди се,
че съобразно клаузите на сключения помежду им договор, ищецът изплатил
изцяло продажната цена. Ищецът твърди, че влязъл във владение на имота в
началото на 2008г., когато започнал да извършва довършително строително-
ремонтни работи и достъп до жилището имал единствено той.
Твърди се, че тъй като следвало да се сключи окончателен договор в
срок до 02.08.2007г., а такъв няколко години по-късно все още не бил
сключен, независимо от множеството проведени разговори помежду им, на
27.10.2020 г. изпратил Нотариална покана, с оглед уреждане на отношенията
им. Въпреки отговора на поканата и проведената среща на 10.03.2011 г. за
което е съставен Констативен протокол, отново не се постигнала конкретна
уговорка, а следвало да се уточни впоследствие.
Твърди се, че така и не се стигнало до сключване на окончателен
договор и прехвърляне на собствеността на апартамента. Ищецът депозирал
жалба до РП - Пазарджик, по която е образувано ДП № 31233М-202/2018г., по
описа на ОД МВР Пазарджик, пр. пр. № 2017/2018г., по описа на РП –
Пазарджик, което приключило с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 14.05.2019г.
Твърди се, че на 28.08.2018г. ищецът сключил Споразумение само с
единия ответниците - Г.А. Д., поради това, че другият ответник не се явил на
определените дата и час, с оглед уреждане на отношенията, но така и не бил
сключен окончателен договор.
Твърди се, че ищецът междувременно установил, че през м. 06.2018 г. е
наложена възбрана върху процесното жилище, поради задължения на
ответниците към кредитори. Така за ищецът отпаднала възможността да
поиска обявяване на предварителния договор за окончателен, предвид, че
именно поради наложената възбрана, а впоследствие установил, че има и
други наложени възбрани, това няма да доведе до желания от него резултат и
няма да получи собствеността на имота.
Твърди се, че независимо от описаното по-горе, ищецът установил
владение върху процесния апартамент от началото на 2008г. Затова счита, че
към началото на 2018г. вече е станал собственик по силата на придобивна
давност, изтекла в негова полза.
4
Твърди се, че за да са налице условията и предпоставките за
придобиване на имот по силата на придобивна давност е необходимо да са
налице два критерия - субективен и обективен. В случая са налице и двата-
субективния критерий - има владение, разпростиращо се върху процесния
имот, като намерението винаги е било за своене на вещта. Налице е и
обективния - изтекъл е предвидения от закона срок на владение, също имотът
е владян спокойно, явно и необезпокоявано. Никой не е предявявал претенции
спрямо имота и не е оспорвал владението на ищеца. Извършвал съм
множество довършителни ремонтни работи в жилището, като дори го е отдал
под наем и вече няколко години в жилището се помещават наематели.
Ищецът счита, че с оглед на гореизложеното за него възниква правен
интерес от образуване на гражданско дело, с което да защити правата и
законните си интереси като собственик на имота му.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да признае за установено по
отношение на ответниците Г.А. Д. и М. ИВ. П., че е собственик по давностно
владение на Самостоятелен обект, с идентификатор 55155.503.649.4.11,
представляващ Апартамент ***, находящ се на ***, с площ от 69.97 кв. м.,
ведно с 12.53 кв. м. ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „*******.
Претендират се направените по делото разноски. Сочат се
доказателства. Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Г. Д. АТ., с който счита предявеният иск за допустим и
по същество основателен.
Твърди се в отговора на исковата молба, че действително през 2006г.
страните са сключили Предварителен договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот. Апартамента бил построен в груб строеж още
през същата година. Останал недовършен, поради независещи от тях
причини, имало обективни пречки. През 2007 г. Ответникът А. предал ключ
на ищеца и същият влязъл във владение. Ответникът А. заявява, че му е
известно, че ищецът е извършвал ремонти и се грижил за имота, като не се е
противопоставял, предвид, че в техните отношения ищецът е собственик на
имота.
Заявява, че са верни твърденията, че досега ответникът Г. Д. АТ. не е
5
оспорвал владението на ищеца, и същото е явно и необезпокоявано.
Заявява се в отговора на исковата молба, че ответникът Г. Д. АТ.
признава иска и моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае, че
ищецът З. Д. Д. е собственик на имота.
Не претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника М. ИВ. П., с който оспорва предявеният иск и излага
съображения в тази насока.
Твърди се в отговора на исковата молба, че действително на 02.08.2006
г., страните са сключили предварителен договор за покупко- продажба на
недвижимия имот описан в исковата молба. Противно на твърденията на
ищеца изложени в исковата молба, в чл.4 от договора, в който продавача се
задължава да прехвърли по нотариален ред собствеността на продаваемия
имот, дата - 02.08.2007 г., за сключване на окончателен договор не е
договорена. Видно и от приложените към исковата молба документи, липсват
такива, удостоверяващи направени от страна на ищеца плащания по договора,
а има единствено твърдение, че съобразно клаузите на сключения договор,
бил изплатил изцяло продажната цена и бил влязъл във владение на имота в
началото на 2008 г., когато започнал да извършва довършително строително-
ремонтни работи и достъп до жилището имал единствено той.
Твърди се в отговора на исковата молба, че единственото доказателство
за направено от страна на ищеца плащане по предварителния договор е
изявлението на страните, че при сключване на договора, купувача заплаща
капаро в размер на 8 415 евро. Дължимата от ищеца по договора сума е в
размер на 28 050 евро, като изплащането й е договорено по следния начин -
капаро в момента на подписване на договор в размер на 8 415 евро, като
плащането на остатъка от 19 635 евро следва да бъде изплатен на две равни
вноски от по 8 415 евро , а именно: I-ва вноска - до 29.12.2006 г. и II-ра вноска
- до 31 05.2007 г., и 2 805 евро следва да бъдат изплатени при получаване на
Разрешително за ползване. Видно от приложената към исковата молба
Нотариална покана, адресирана до другия ответник - Г. Д. АТ., връчена на
13.12.2010 г., на получателя и приложения отговор на същата, ищеца е
следвало да се яви на 10.03.2011 г., в 10,00 часа в кантората на нотариус В. Г.
за да му бъде прехвърлена собствеността на апартамента.
6
Твърди се, че на 10.03.2011 г., в кантората на нотариуса е съставен
Констативен протокол по искане на Г. Д. АТ. и адв.Х. Ц. Х. от АК - София,
като пълномощник на ЗЛ. Н. Д., като страни по предварителен договор за
покупко-продажба от 02.08.2006 г., с който е констатирано, че страните нямат
готовност да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имота,
поради следните причини: За имота няма издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация, а купувачът държи прехвърлянето на имота да
стане след въвеждането му в експлоатация, и от друга страна към момента
страните не са готови изцяло със съответната документация. По тази причина
страните са заявили, че проект за анекс към предварителния договор ще бъде
изготвен и представен за одобрение по между им в 7 дневен срок от датата -
10.03.2011 г., в който анекс ще уредят начина и сроковете за сключване на
окончателен договор. Безспорно в случая е, че ответникът М. ИВ. П. не е
присъствал при съставяне на констативния протокол и ако има сключен анекс
след 10.03.2011 г., то той не е запознат със съдържанието му, нито е подписан
от него .
Сочи се, че към исковата молба е приложено споразумение от
28.08.2018 г., сключено между другия ответник - Г. Д. АТ. и ищеца ЗЛ. Н. Д.,
с което са договорили помежду си следното: 1./1/Продавачите солидарно ще
извършат всички необходими фактически и правни действия в срок от 30 дни
считано от датата на подписване на настоящето споразумение с цел да се
снабдят с всички необходими документи за нотариално прехвърляне на
изцяло заплатеният от купувача гараж /краен на калкана/ с площ от 18 кв.м.,
находящ се в гр.Пазарджик, ул.”Батак” № 27. /2/ Продавачите декларират, че
върху описаният в ал.1 на настоящия член недвижим имот няма наложени
възбрани, същият не е обременен с тежести и няма претенции от трети лица.
Продавачите декларират, че им е известна отговорността за невярно
деклариране. /3/ Продавачите се задължават да не обременяват с тежести
описаният в настоящият член недвижим имот до окончателното приключване
на сделката.
В чл.2 от сключеното споразумение се твърди, че с цел нотариално
прехвърляне на имота, за който продавачите са получили напълно и в брой от
купувача уговорената сума, по начин и в сроковете, така както е било
договорено, продавачите се задължават да извършат всички необходими
7
фактически и правни действия в срок от 12 месеца от датата на подписване на
споразумението за освобождаване на описания имот от тежести и да снабдят
купувача с нотариален акт, като същото отново не е подписано от доверителя
ми.
Заявява се, че към датата на получаване на исковата молба - 17.02.2022
г., ответникът П. не получил от ищеца остатъка от договорената с
предварителния договор сума в размер на 19 635 евро, въпреки твърденията
му, че : „продавачите са получили напълно и в брой от купувача уговорената
сума, по начин и в сроковете, така както е било договорено.“. Към исковата
молба няма приложено нито едно доказателство от страна на ищеца в тази
посока, а дори и да е извършил каквото и да било плащане, то не е било
направено на ответника П..
Сочи се, че в Решение ***3 от 01.02.2021 г., постановено по гр.дело. №
2978/2019 г., Г. К., II Г. О. на ВКС, е обсъден въпроса при наличие на изрична
клауза в предварителен договор за покупко-продажба, съгласно която
владението върху недвижимия имот е предадено на купувача, и е
упражнявана от купувача фактическа власт върху имота, извършеното
доплащане на цената по предварителния договор изключва ли намерението за
своене по отношение на недвижимия имот. Върховния съд е приел, че
съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Съгласно
така даденото от Законодателя определение, владението се състои от два
признака - обективен (упражняването на фактическа власт - corpus) и
субективен (намерението за своене - animus, animus domini). С оглед
трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние, с
чл. 69 ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е оборима, като
оборването й е в тежест на лицата, които поддържат, че отсъства намерение
за своене. Въпреки, че в конкретния случай, при подписването на
предварителния договор жилището е било в строеж, тоест, липсва изрична
клауза в договора, съгласно която владението върху недвижимия имот е
предадено на купувача, и същият упражнява фактическа власт върху имота
оттогава, решението на ВКС е приложимо по отношение на обсъденото
обстоятелство относно доплащането на цената, а именно: „Изхождайки от
разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС, в правната доктрина и съдебната практика се
8
приема, че фактическа власт, упражнявана въз основа на сключен със
собственика предварителен договор за продажба на недвижим имот,
съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Определяйки купувача по
предварителния договор като владелец, Законодателят е съобразил целта, с
която се сключва такъв договор - придобиването на собствеността.
Предпоставка за реализирането на тази цел е заплащането на цената на вещта.
Постигането на съгласие относно цената е съществен елемент от фактическия
състав на предварителния договор, който се реализира със самото сключване
на договора по силата на съвпадащите волеизявления на насрещните страни.
Законосъобразното развитие на правоотношението изисква купувачът да
изпълни задължението си. Когато признава на купувача по сключен със
собственика предварителен договор за продажба качеството „владелец“,
едновременно с това Законодателят държи сметка за дължимото правомерно
поведение на страните, произтичащо от облигационно-правната им връзка“.
Сочи се, че ВКС приема още, че: „Този подход е обясним именно с
целта на сключването на предварителния договор - той не размества
собствеността, нито дори създава за купувача „основание“ по смисъла на чл.
70, ал. 1 ЗС (поради което и придобиването по давност изисква упражняване
на владение в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС), но обвързва страните със
задължението да сключат окончателен договор с вещно-правно транслативно
действие. Възприетият от Законодателя подход е причината, поради която
изначално наличната у купувача субективна представа, че упражнява
фактическа власт върху чужд имот, при това при съществуваща
облигационно-правна връзка със собственика, не изключва наличието на
намерение за своене. Съществуването на animus наред и съвместно със
субективната представа, че се дължи пълно плащане на цената, се признава от
Законодателя посредством определянето на купувача като владелец. По тази
причина, преценявано от гледна точка на възможността за оборване на
презумпцията по чл. 69 ЗС, само по себе си плащането на каквато и да е част
от цената на вещта няма характер на действие, което да има за последица
оборване на презумпцията, че купувачът по предварителния договор държи
вещта с намерението да я свои. Изискването за правна симетрия по
отношение на това разрешение се явява удовлетворено поради изначалната
яснота за договарялия с купувача собственик на вещта, че притежанието му се
намира във фактическата власт на лице, което я свои и срещу което (при
9
неправомерно развитие на облигационното правоотношение) може да се
защити било като предяви иск за сключване на окончателен договор, било
като ревандикира собствеността си след изтичане на общия 5-годишен
давностен срок за изпълнение на задължението за сключване на окончателен
договор, но преди изтичане на 10-годишния срок на придобивната давност по
чл. 79, ал. 1 ЗС.“. В конкретния случай, е видно, че едва през 2021 г., ищеца е
предприел дейсвия за ревандикиране на собствеността, считайки, че по този
начин ще придобие собствеността на придобивно основание, тъй като в
законоустановения срок не е предявил иск за сключване на окончателен
договор, поради факта, че не е заплатил дължимата по предварителния
договор сума, в противен случай, би следвало, като изправна страна, каквато
твърди че е, именно по този начин да придобие собствеността върху имота.
Моля, да имате предвид също, че данъците за имота през годините са
заплащани от доверителя ми М. ИВ. П..
Счита предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан по
отношение на искането да бъде признато за установено по отношение на
ответниците Г.А. Д. и М. ИВ. П., че е собственик по давностно владение на
Самостоятелен обект, с идентификатор 55155.503.649.4.11, представляващ
Апартамент ***, находящ се на ***, с площ от 69.97 кв. м., ведно с 12.53 кв.
м. ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „******* . Считам, че дори и да се приеме, че за ищеца е
налице възможност за придобиване на имота по давностно владение, то
следва, срока за придобивната давност да се счита от датата на сключването
на споразумението между ищеца - ЗЛ. Н. Д. и другия ответник - Г. Д. АТ. на
28.08.2018 г., тъй като с него се признава и то само от страна на Г. Д. АТ., че
продавачите са получили напълно и в брой от купувача уговорената сума, по
начин и в сроковете, така както е било договорено. В условията на
евентуалност, в случай, че ищеца не направи отказ от така предявения иск, с
правно основание по чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС, се моли съдът да
приеме, че с писмения отговор предявявам насрещен иск срещу ищеца - ЗЛ.
Н. Д. и другия ответник - Г. Д. АТ. за сумата в размер на 9817,5 евро, или ½
от 19 635 евро, договорена като остатък за плащанене по сключения между
страните на 02.08.2006 г., предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот.
10
Оформен е петитум, с който се иска от съда да отхвърли предявения
срещу ответника М. ИВ. П. иск от ищеца по делото З. Д. Д., с правно
основание по чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС, с искане да бъде признато за
установено по отношение на ответниците Г.А. Д. и М. ИВ. П., че е собственик
по давностно владение на Самостоятелен обект, с идентификатор
55155.503.649.4.11, представляващ Апартамент ***, находящ се на ***, с
площ от 69.97 кв. м., ведно с 12.53 кв. м. ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „*******, както и
да приемете, в условията на евентуалност, в случай, че ищеца не направи
отказ от така предявения иск, с настоящият отговор предявявам насрещен иск
срещу ищеца - ЗЛ. Н. Д. и другия ответник - Г. Д. АТ. за сумата в размер на
9817,5 евро, или ½ 19 635 евро, договорена като остатък за плащанене по
сключения между страните на 02.08.2006 г., предварителен договор за
покупко-продажба на недвижимия имот.
Претендират се разноски и за адвокатско възнаграждение.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
В конкретния случай ищцовата страна следва да докаже, че в твърдяния
период от време, считано от 2008 г. до 2018 г. ищецът е владял
необезпокоявано и явно процесния недвижим имот, както се твърди в
исковата молба, както и че са налице твърдените в съвкупност критерии
/субективен и обективен/ за придобиването на този недвижим имот по силата
на придобивна давност.
Ответната страна носи доказателствената тежест по отношение на
направените в подадените писмени отговори възражения и твърдените в тях
обстоятелства.
АДВ. В.: Нямам възражение по доклада. Да се приеме. Представям
договор за наем на процесното жилище от 15.05.2022 г., което е поредния
такъв, сключен с наемодател З.Д., с оглед за твърдението ни за собственост.
Държим на разпита на допуснатите ни двама свидетели.
АДВ. П.: Нямам възражение по доклада. Да се приеме доклада. Да се
приемат представените доказателства.
11
АДВ. Г.: Нямам възражение по доклада. Да се приеме доклада. Да се
приемат представените доказателства.
СЪДЪТ счита, че представения в настоящото съдебно заседание
договор за наем, сключен на 15.05.2022 г. в гр. Пазарджик между З. Д. Д. и Б.
М. П. е относим към предмета на настоящото дело доколкото предмет на този
дог за наем се явява предоставянето на наемателя Попов за временно
възмездно ползване на процесния недвижим имот, поради което съдът счита,
че следва да приеме така представения договор за наем.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представения в настоящото съдебно заседание договор за
наем, сключен на 15.05.2022 г. в гр. Пазарджик между ЗЛ. Н. Д. - наемодател
и Б. М. П. – наемател.
С Определение ***30/14.04.2022 г. съдът е приел представените от
страните писмени доказателства. Допуснал по делото да бъдат разпитани
двама свидетели, при режим на довеждане от ищцовата страна.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ
СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. Н. Д. – ЕГН **********, на 45 години, българин, български
гражданин, със средно образование, занимава се с частен бизнес, разведен,
неосъждан, ищецът З.Д. ми е брат. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Д.: Знам, че брат ми закупи от ответниците апартамент, даже го
купи на зелено. Апартаментът се намира на ул. „******* в Пазарджик. Този
договор мисля, че го сключи през 2006 - 2007 г. Знам, че през агенция намери
ответниците и сключи договор с фирма „Стейт“. Мисля, че след една, две
години трябваше да се настани в апартамента, но те много се бавеха. Те бавно
строяха. Уговорката беше за една година да се довърши, а те не го бяха
довършили. Уговорката не беше спазена. Моят брат с Г.А. бяха в добри
отношения и аз го познавам лично и постоянно викаше „другия месец, другия
месец“. Въпреки това се оказа, че брат ми даде пари и започнаха бизнес, а те
12
го прецакаха. Не искат да му дадат апартамента. Моят брат успя да се настани
в апартамента, но нямаше Акт 16. Аз съм му правил ремонт – плочки, мебели.
Мисля, че брат ми влезе в апартамента през пролетта на 2008 г. Спомням си,
защото аз го ремонтирах. Може да е било май, но пролетта на 2008 г. Аз го
обзаведох целия вътре. Вътре нямаше нищо, само стени и врати. Кухня, баня
гардероби, плочки, паркети – всичко аз съм правил. Не сме ползвали услугите
на фирми. Аз съм правил всичко. След като обзаведе апартамента брат ми не
е живял вътре, защото живее в Англия, но го даваше под наем и добиваше
доходи. Той не се връща в България, а живее постоянно в Англия. Към
настоящия момент знам, че има пак наемател, но не ги познавам. Мисля, че
им го даде миналото лято. От 2008 г. досега никой не му е правил възражение,
че се е настанил в имота. Само един ЧСИ беше ходил, тъй като единият от
ответниците, не Георги, а другият – М., има някакви плащания по банки и
понеже апартамента не прехвърлен на брат ми се води собственост на М..
ЧСИ-то е ходил там да търси М.. В това жилище има съседи. Съседите знаят,
че брат ми е собственик на този имот. Има една жена от Гърция под нас и
една до нас, която работи в Мтел, тя се е нанесла същия ден, в който брат ми
се нанесе и тя има същия проблем като нас. Даже до преди 2 години нямаше
Акт 16. Никой не е оспорвал, че брат ми не е собственик. Той си го е платил
всичко. Няма никакъв остатък от сумата, който брат ми да не е платил. Брат
ми не е такъв. Той си е платил всичко.
Апартаментът е 60-70 квадрата – две стаи. Състои се от една стая хол и
кухня наедно с тераса, тоалетна и баня в едно, сухо помещение, спалня и още
една тераса. Не знам брат ми за колко пари го е закупил. Мисля, че през 2006
г. са сключили договора, а брат ми е влязъл във владение през 2008 г. Ж. Д.
му даде ключа. Той е приятел на брат ми. Брат ми даде пари да изкопаят
дупката. Накрая прехвърлиха всички и само брат ми прецакаха. Другите 10
години чакат от Акт 14 за Акт 16 и стоят всички с временен ток. Мисля, че на
етаж са по два апартамента. Кооперацията е на четири етажа. Даже асансьор
имаше, брат ми и за него плати, а те го запечатаха, зазидаха го. През
годините М. не е идвал да оспорва или да идва да си иска ключовете. Той
няма нищо общо с брат ми. Ж. се разправяше с брат ми и с всички. Ж.
движеше всичко. Той действаше от името на двамата.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
13
Н. И. С. – ЕГН **********, на 32 години, българин, български
гражданин, със средно образование, работи като механик, неженен,
неосъждан, без родство и служебни отношения със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. С.: Познавам ищеца З.Д.. Ние сме комшии и живеем през три
къщи. Ние сме в приятелски отношения с него. Той в момента живее в
Англия. Ние сме съседи в с. Калугерово. Там той има къща. Аз си живея там
постоянно. З. се прибира в България всяка година за по един два месеца,
когато разпуснат децата и после пак си заминава. Освен къщата в Калугерово
знам, че З. има апартамент в Пазарджик, който се намира на Завоя на черна,
улицата не знам как се казва. Аз съм ходил. Даже лятото си прави ремонт и
купува някакви неща. Каза, че е пуснал наематели. Не съм му помагал. Знам,
че брат му му е правил някакви неща по апартамента. Апартамента е в
кооперация мисля, че на 4 етажа, не си спомням точно. Не знам колко
апартамента има на етаж. Неговият апартамент мисля, че беше на първия или
на третия етаж. Мисля, че апартамента е 50-60 квадрата. Знам, че З. си е
купил апартамента преди доста години. Не съм присъствал на сделката. Той
ми каза, че го е купил. Ние лятото сме си говорили, понеже аз имам дъщеря и
децата си играят и сме си говорили. Мисля, че го е купил преди 10 години и
повече. Аз съм ходил там преди 2-3 години. Мисля, че З. е живял в този
апартамент. Аз съм ходил там. Сега лятото ми каза, че е пуснал наематели и
ходи да сменя някакви неща, но не съм питал с подробности. Не знам З. да е
имал проблеми с този апартамент и някой да е оспорвал, че не е собственик.
Сега разбирам. Ние сме си говорили, но аз не знам, че е имало такива неща.
През годините преди това други наематели да живеят в това жилище не знам.
Не съм го питал. Мисля, че жената на Д. Д. е живяла там. Не знам да е била
наемател. Знам, че З. й е позволил. Аз не съм бил свидетел, дали е давала
пари.
Имам средно образование. Завършил съм Професионална гимназия по
транспорта в с. Виноградец през 2009 г. Брата на ищеца Д. го познавам, нали
сме комшии. Той е разведен със съпругата си може би от 3-4 години, защото
като живеехме с моята жена, тя също си тръгна и след това сме си говорили.
По този начин определям времето. Мисля, че след като Д. и неговата жена са
14
се разделили, жената на Д. се е нанесла да живее в апартамента на брат му З..
АДВ. В.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото. Представям договор за правна защита и списък на разноските. Правя
искане по реда на чл. 237 от ГПК спрямо ответника Г.А. Д. моля да бъде
постановено решение при признание на иска. Срещу него изрично заявяваме,
че не претендираме разноски. Ако съдът прецени мисля, че няма процесуална
пречка по това искане да се произнесе в самото решение.
АДВ. Г.: Не се противопоставям да се приемат представените. Нямам
други доказателствени искания. Да се приключи делото. Направеното искане
е най-малко справедливо, предвид обстоятелствата, че ние не спорим неща,
които са ноторно известни. Апартаментът реално не е бил довършен когато
той е влязъл вътре, установи се от разпитания свидетел. Предвид това моля да
не бъдат присъждани разноски в тежест на моя доверител.
АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото. По искането за признание на иска предоставям на съда.
СЪДЪТ ще се произнесе по направеното искане с крайния си съдебен
акт по делото, а именно с решение.
СЪДЪТ счита че делото е изяснено от фактическа и правна страна, с
оглед липсата на други доказателствени искания на страните и
невъзможността да бъде постигната спогодба, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. В.: Уважаеми господин Районен съдия, считам, че иска е
основателен и доказан и моля да го уважите. По делото са представени
безспорни писмени доказателства, които в съвкупност с днес дадените
свидетелски показания оформят обективната картината, а именно че ищецът е
закупил с предварителен договор процесния недвижим имот, който е бил
построен към момента на влизането му във владение в началото на 2008 г.
Имотът е бил изграден, ищецът е влязъл във владение, предадени са му
ключовете и не се спори, че този имот го е владял и никой не е предявявал
претенции през годините, което съвпада с нашите твърдения. През годините
ищецът е давал имота като собственик на други лица под наем. Считам, че са
15
налице и субективни и обективни критерии.- Имотът е владян като свой и
никой не имал претенции спрямо собствеността му. Считам, че искът е
основателен и доказан. Както преди малко поясних, моля на основание чл.
237 от ГПК да бъде постановено решение при признание на иска спрямо
ответника Г.А., като заявявам, че не претендирам разноски по отношение на
него.
Моля по отношение на другия ответник М.П. съдът да приеме, че искът
е основателен и доказан и да признае за установено, че ЗЛ. Н. Д. е собственик
на имота по силата на придобивна давност повече от 10 години с начален
момент началото на 2008 г. Претендираме разноски от ответника М.П..
АДВ. Г.: Уважаеми господин Председател, поддържам становището в
писмения отговор. Още повече това се потвърди от разпитаните свидетели, че
действително ключа на имота е бил предаден на ищеца. Ищецът го е владял
като собственик явно и постоянно. Извършвал е ремонти, даже и това лято.
Винаги го е ползвал и чувствал като свой и никой не го е оспорвал, в т.ч. и
доверителят ми, поради което съм съгласен да постановите решение, с което
да го признаете за собственик по давностно владение. Моля Ви, не би
следвало да присъждате разноски на доверителят ми и не претендираме
такива.
АДВ. П.: Уважаеми господин Председател, делото е много ясно от
правна и фактическа гледна точка. Считам иска за недоказан по отношение на
моя доверител. Ако другият ответник Г.Д. си е получил парите по този
договор, моят доверител не ги е получил и няма никакви доказателства в тази
връзка. Ще се позова на клишетата animus и corpus. Той може да го владее и
от Англия, но никога като собственик. Той знае, че е сключил предварителен
договор и знае, че не е собственик. Това, че го е предоставял под наем и
никой не се е противопоставил досега не означава, че е негов. Всички знаем,
че се придобива имот чрез нотариален акт. Считам иска за неоснователен.
Разноските, които претендираме са за заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от договора, който съм представил. В тази връзка моля за Вашето
решение.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 17.07.2022 г.
16
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:56 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
17