Решение по дело №691/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 338
Дата: 29 ноември 2021 г.
Съдия: Мария Велкова
Дело: 20214500500691
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Русе, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян

Боян Войков
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500691 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. ЯВ. К. от гр.Русе чрез пълномощника
му адв. Г.М. от АК- Русе против решение №494/02.07.2021 год., постановено
по гр.д. № 402/2021 год. по описа на РРС, с което е уважен предявения от Й.
В. К. иск с правно основание чл.43, ал.1, б.,,а“ от ЗН- за унищожаване на
нотариално завещание поради липса на завещателна дееспособност. Твърди
се, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по
подробно изложените в жалбата съображения. Претендира отмяна на
решението и постановяване на ново, с което предявените искове да се
отхвърлят. Иска присъждане на направените съдебни разноски за
производството.
С. ЯВ. К. е обжалвал и определение №2344/24.09.2021 год., постановено
по същото дело, с което е оставено без уважение искането по чл.248 от ГПК-
за изменение на решението в частта за разноските. Излага оплаквания за
1
неправилност и иска отмяна на определението и постановяване на ново, с
което искането бъде уважено.

Ответницата по жалбата Й. В. К. чрез процесуалния си представител адв.
Т.В. от АК- Русе е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който взема
становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за
правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира направените
разноски за производството.
Й.В. К. излага доводи за неоснователност на частната жалба и иска
същата да бъде оставена без уважение.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:

По отношение на въззивната жалба:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявения от Й. В. К. против
жалбоподателя иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН- за
унищожаване на нотариално завещание поради извършването му от лице,
което не е поставено под запрещение, но не е било в състояние да разсъждава
разумно и да ръководи и разбира постъпките си, евентуално съединен с
искове с правно основание чл. 26, ал.1 пр.1, ал.2 пр.2 и пр.3 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН завещателното
разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава. Нормата на чл.13 от ЗН сочи,
че способно да завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е
поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа
2
разумно.
Лица, които не са способни да действат разумно, са тези, които макар и
да не са поставени под пълно запрещение, поради слабоумие, душевна болест
или поради други причини не са в състояние да разсъждават нормално,
липсва им здрав разум и не могат да разбират и ръководят постъпките си.
В процеса в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на заявеното основание за унищожаемост на завещателното
разпореждане.
В случая преценката на районният съд, че завещателят не е могъл да
действа разумно към датата на завещателното разпореждане е правилна и се
споделя изцяло от въззивната инстанция.
Районният съд е изградил преценката си за наличие на основание за
унищожаване на завещателното разпореждане въз основава на цялостен и
задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
приетата по делото експертиза.
По делото е установено по категоричен начин, че с ЕР на ТЕЛК от
02.07.2015 г., 09.06.2016 г. и от 12.11.2018 г. на „МБАЛ – Русе“- гр.Русе на В.
С. Р. е била призната 50% трайно намалена работоспособност, с водеща
диагноза: „Разстройство на личността и поведението, дължащи се на
увреждане и дисфункция на главния мозък“ и общо заболяване: „Органично
разстройство на личността“. Същият е бил на лечение в ЦПЗ-Русе за времето
от 17.03.2015 г.- 04.05.2015 г., където му е била поставена диагноза:
„Мултиинфарктна деменция“.
С приетата по делото експертиза, е установено, че не може да се уточни
началото на психоорганичния болестен процес, както и че установеното
състояние при В.Р. е трайно като по време на лечението му са установени
физиологични и психични увреждания, които влияят на способността му да
разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи
постъпките си. Според заключението на вещите лица, базирайки се на
данните по делото, медицинската документация по повод лечението му и
обективното му състояние, установено от тях при извършен приживе преглед
на Р., към момента на съставяне на процесното завещание – 16.12.2015 г. са
били налице физиологични и психични увреждания, които влияят на
3
способността му да действа разумно, да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Това състояние е било до степен да окаже
качествени нарушения върху тези му способности.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че когато съдът преценява
валидността на едно завещание при разглеждане на иск по чл. 43, ал. 1, б. "а"
от ЗН, по необходимост следва да приеме заключение на вещо лице/ вещи
лица, което да отговори на въпроса какво е било здравословното състояние на
завещателя към момента на изготвяне на оспореното завещание.
Завещателната дееспособност е регламентирана в чл. 13 от ЗН, съгласно
която разпоредба всяко лице, навършило 18 години и което не е поставено
под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно,
може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез
завещание. Медицинската експертиза установява наличието или липсата на
болест, изразяваща се в "слабоумие" по смисъла на чл. 13 от ЗН. Преценката
обаче на втория критерий – дали завещателят е бил способен да действа
разумно, се прави от съда, след обсъждане на всички доказателства по делото.
В настоякщият случай тази преценка е правилно извършена от районния съд.
Правилно съдът е приел, че заключението на експертите следва да бъде
кредитирано, тъй като се базира на медицинска документация,
удостоверяващи здравословното състояние на завещателя в период, близък до
момента на съставяне на завещанието, както и като кореспондиращо с
останалите доказателства по делото.
В конкретния случай заключението на вещите е категорично, че към
датата на съставяне на завещанието наследодателят не е бил способен да
завещава. Този извод е обоснован както въз основа на съставените
медицински документи относно престоя и лечението на завещателя в ЦПЗ –
Русе няколко месеца преди съставяне на завещанието, така и с естеството на
установеното заболяване, което не предполага подобряване на състоянието, а
влошаване, тъй като дементният процес с времето прогресира. Заключението
на вещите лице се подкрепя и от показанията на св.П., св.Р. и св.П., които
установяват нарушения във физичното и психичното здраве на завещателя,
които са възпрепятствали способността му да действа разумно, воден от
своите желания и интереси, съответно и способността му да завещава. Тези
свидетели имат трайни лични впечатления, имали са възможност да
4
наблюдават състоянието и поведението на В.Р. в продължителен период от
време, били са запознати с начина му на живот и правилно показанията им са
били кредитирани.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че въз основа на
показанията на другите свидетели – св.Р. и св.И. не може да се установи
различно фактическо положение, тъй като същите не са контактували често
със завещателя, а са го виждали рядко и за кратък период от време, в
присъствието на бащата на жалбоподателя. С показанията им не се
установяват факти и обстоятелства, които да противоречат на заключението
на вещите лица, на показанията на другите свидетели, както и на събраните
писмени доказателства.
Правилно районният съд при извършване на преценката по втория
критерий – дали завещателят е бил способен да действа разумно, е съобразил
и поведението на завещателя, свързано с посещения за кратък период от
време на различни нотариуси и сключване на различни разпоредилтелни
сделки.
Правилно е прието, че към момента на съставяне на нотариалното
завещание В. С. Р. е страдал от заболяване, което засяга качествено
способността му на разбира свойството и значението на извършеното от него,
да ръководи постъпките си, поради което е нарушена способността му да
действа разумно по смисъла на чл.13 от ЗН.
Първоинстанционният съд е изградил преценката си за наличие на
основание за унищожаване на завещателното разпореждане въз основа на
задълбочен анализ на всички доказателства по делото, събрани по надлежния
ред, и обосновано е приел, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото
е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на частната жалба:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок
и срещу подлежащ на самостоятелен контрол акт на първоинстанционния съд,
5
поради което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Жалбоподателят не е релевирал възражение за прекомерност на
платеното адв. възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по надлежния
ред, поради което правилно първоинстанционният съд е определил и
присъдил разноските за производството съобразно правилата на чл.78 от ГПК
и въз основа на представения списък и доказателства за тяхното извършване.
Доводите на жалбоподателя за редуциране на платеното адв.
възнаграждение само за осъществена защита по главния иск са изцяло
неоснователни.
Производството по делото е образувано въз основа на обективно
евентуално съединени искове с правно основание чл.43, ал.1, б.а от ЗН и чл.
26, ал.1 пр.1, ал.2 пр.2 и пр.3 от ЗЗД . В тази хипотеза се осъществява правна
защита по всички предявени искове, независимо, че произнасянето на съда по
евентуалните искове е обусловено от изхода на главния иск. С оглед на това
страната има право на разноски, които е направила за събиране на
доказателства по всеки един от исковете, вкл. и за осъщественото
процесуално представителство. Предвид това се дължи присъждане на
пълния размер на платеното адв. възнаграждение, както правилно е приел
районния съд.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разноските за въззивната инстанция са в тежест на жалбоподателя.
Ответницата по жалбата е направила разноски в размер на 1440 лв.-
платено адв. възнаграждение. Жалбоподателят е възразил, че платеното адв.
възнаграждение е прекомерно и е поискал същото да бъде намалено.
Това възражение е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
6
Цитираната правна норма сочи, че редуциране на адв. възнаграждение
следва да се извърши с оглед преценката на фактическата и правна сложност
на делото. В производството са обективно евентуално съединени няколко
иска и с оглед техния предмет делото съставлява фактическа и правна
сложност, поради което платеното адв. възнаграждение е изцяло съобразено с
нормите на закона. С оглед осъществената защита във въззивното
производство съдът намира, че не е налице основание за неговото
намаляване, поради което следва да се присъди в пълен размер.

По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №494/02.07.2021 год., постановено по гр.д.
№ 402/2021 год. по описа на Русенския районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение №2344/24.09.2021 год., постановено по
гр.д. № 402/2021 год. по описа на Русенския районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7