РЕШЕНИЕ
№ ………/...........01.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, търговско
отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Мая Иванова
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 689/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Вършец милк“ ЕООД гр. София, с която е предявен иск по чл. 694 от ТЗ за установяване несъществуване на прието вземане на „Ла Плая де Серхио“ ООД, включено в списъка на приетите вземания, одобрен с Определение на съда по несъстоятелността № 1436/12.04.2019 г. по т.д. № 848/2016 г., в производството по несъстоятелност на „Мангле инвестмънт“ ООД /в несъстоятелност/, обявен в ТР под № 20190416111536.
В исковата си молба ищецът твърди, че е по силата на Договор за цесия от 27.11.2018 г., е придобил от П. Г. Дж. Б. вземане в размер на 760,20 лв., представляващи съдебни разноски, сторени по ч.гр.д. № 3564/2014 г. по описа на Районен съд - Варна, 17-ти състав, за което е издадена и влязла в законна сила Заповед за изпълнение №1844/20.03.2014 г. и издаден Изпълнителен лист от 07.05.2014 г., и което е включено в списък по чл. 685 ал. 1 ТЗ на приетите от синдика вземания на кредиторите на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ" ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********. С горното обосновава твърдението си, че по смисъла на чл. 690 ТЗ е кредитор на първия ответник, поради което на 28.11.2018 г. (по пощата), е предявил възражение срещу вземането на "Ла Плая де Серхио" ООД, ЕИК В11875846. С Определение № 1436/12.04.2019 г., постановено по т.д. № 848/2016 г. на ОС-Варна възражението било оставено без уважение, а списъка по чл. 685 от ТЗ на приетите вземания след – одобрен.
Твърди, че включването на вземането на втория ответник в одобрения от съда списък по чл. 685 ТЗ и поставянето му в един и същи ред на удовлетворяване с вземането на ищеца (чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ), накърнява имуществените права на последния, тъй като в списъка бил кредитори с несъществуващо вземане.
Ищецът сочи, че молбата за предявяване на вземания, депозирана от "Ла Плая де Серхио" ООД не отговаря на изискванията на закона, вземането е предявено след изтичането на срока по чл. 688 от ТЗ, а именно след 28.05.2018г. Молбата за предявяване на вземания не била подписана, а пълномощникът не разполага с представителна власт.
Според ищеца, по твърдения в молбата за предявяване на вземане на 29.11.2011г., „Ла Плая де Серхио“ е закупило от „Аркотеха" ЕООД 6 дружествени дяла от капитала на „Мангле инвестмънт" ООД. С придобиване на дружествените дялове кредиторът „Ла Плая де Серхио“ се явявал и съдружник в несъстоятелното дружество - ответник „Мангле инвестмънт" ООД, поради което дори и да се допусне, че вземането съществува, то не следва да бъде с поредност чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, а с такава по чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ във вр. с чл. 616 ал. 2 т. 2 от ТЗ.
От друга страна твърди ищеца, че така наречения договор за продажба на дружествен дял, всъщност представлява договор за цесия, по силата на който кредиторът с оспорено вземане е придобил такова от „Аркотеха“ ЕООД, последното възникнало по силата на договор за заем от 01.12.2005 г. със заемодател цедента и длъжник – дружеството в несъстоятелност.
Именно поради горното счита, че ако вземането, с което се легитимира „Ла плая Де Серхио“ произтича от договор за цесия, то цедираното вземане не съществува, респективно е погасено чрез различни правни способи, а ако пък е кредитор по договор за продажба на дружествен дял, то редът за удовлетворяване не е този, възприет от съда по несъстоятелността и посочен в списъците.
В подробност излага, че вземането е създадено за целите на несъстоятелността. Страните по договора не са се обвързвали с разписаните в договора задължения и права, а същите са свързани лица, които са подписали документи за целите на несъстоятелността, поради което, сочи че вземането е създадено, за да бъдат увредени кредиторите на „Мангле Инвестмънт" ООД -в несъстоятелност.
В допълнение излага твърдения, че несъстоятелния длъжник не е получил претендираните суми по договора за заем, а в условията на евентуалност - че вземането е погасено чрез плащане, прихващане, опрощаване. Релевира и възражение за погасяване на вземането по давност.
В уточнителна молба от 19.06.2019 г. ищецът пояснява правопогасяващите си възражения, като твърди, че част от приетите в производството по несъстоятелност вземания са платени през 2013 г. Относно твърдението си за погасяване на задължението по давност сочи, че „Мангле инвестмънт“ ООД е било в забава повече от 7 години и 7 месеца по договора за заем, а погасителната давност е изтекла 02.12.2014 г., докато вземането е предявено едва на 30.05.2018 г.
С нова молба от 01.07.2019 г. ищцовата страна е уточнила твърденията си, че Договорът от 29.11.2011 г., наименуван за продажба на дружествени дялове, по същността си има характер на договор за цесия, тъй като с него се прехвърля вземане в размер на 216 000 евро, но липсват уговорки за продажба на дружествени дялове.
В заключение ищецът обобщова, че оспорванията му за несъществуване на вземането произтичат от твърдения за погасяване на същото поради плащане, прихващане опрощаване или погасяването му по давност. В условията на евентуалност претендира да бъде определен ред на удовлетворяване на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ. Моли за присъждане на разноски.
Правна квалификация на предявения иск - предявеният отрицателен установителен иск намира правната си квалификация в разпоредбата на чл.694, ал. 3, т. 1 от ТЗ.
В отговора си синдикът поддържа, че искът е неоснователен, поради наличие на доказателства за съществуване на вземане, което е установено по основание и размер, като доказателствата са представени при предявяване на вземането от кредитора „ЛА ПЛАЯ ДЕ СЕРХИО“ ООД. Твърденията по-конкретно са, че молбата, с която е предявено вземането, отговаря на изискванията на чл.685, ал.1 и ал.2 от ТЗ, включително по отношение срока на предявяване. Молбата за предявяване на вземане е подадена от пълномощник с валидно адвокатско пълномощно, приложено към молбата за предявяване. Свързаността между кредитора и длъжника, дори и хипотетично да е налице такава, не се отразява на качеството кредитор на лицето, предявило вземането си, а следва да се съобразява при поредността на удовлетворяване на вземанията.
По отношение възраженията за погасяване на вземането чрез
плащане, прихващане или опрощаване, заявява, че не се навеждат конкретни
твърдения и не се представят доказателства от страна на ищеца. Твърди, че и
възраженията за недействителност са бланкетни.
По отношение възражението за погасяване на вземането по
давност синдикът твърди, че възразилият кредитор не е активно легитимиран да
упражнява правото на възражение за изтичане на погасителна давност, което
принадлежи единствено на длъжника. Настоява, че задълженията на „ЛА ПЛАЯ ДЕ
СЕРХИО“ ООД към длъжника са надлежно осчетоводени, фигурират в търговските
книги и счетоводните регистри на длъжника, поради което следва да се преценяват
в хипотезата на чл.182 от ГПК.
В останалата част възраженията касаят поведението на
ищеца по завеждане на исковете, включително и причините за извършената цесия,
които към момента съдът преценява за ирелевантни.
Моли да се постанови решение, с което предявения иск да се отхвърли като неоснователен с всички произтичащи от това последици, включително и по разноските.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа иска на заявените основания. Претендира разноски.
Ответникът „Ла Плая Де Серхио“ООД и длъжникът „Мангле инвестмънт“ ООД /в несъстоятелност/, не се представляват.
Синдикът поддържа, че спорът следва да бъде разрешен съобразно събраните по делото доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните, предметните предели на производството и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По фактите:
С решение № 57/18.01.2017г., постановено по т.д. № 848/2016 г. по описа на ОС Варна е открито производство по несъстоятелност на „Мангле инвестмънт“ ООД /в несъстоятелност/, а решението по чл. 710 от ТЗ е с № 154/28.02.2018 г.
П. Г. Дж. Б. е предявил вземане в производството по несъстоятелност, прието и включено в списък на приети вземания, обявен по партидата на търговеца в ТР на 21.11.2018 г. и е одобрен от съда по несъстоятелността с Определение № 14356/12.04.2019г.
Съдът е указал на страните служебно известния факт, че ищецът е уведомил съда по несъстоятелността с молба от 30.11.2018 г. за легитимирането си като кредитор по силата на договор за цесия от 27.11.2018 г., с което е придобил вземане от кредитора П. Г. Дж. Б..
Не съществува процесуална пречка при настъпилото частно правоприемство, както възражението по чл. 690 от ТЗ, така и искът по чл. 694 от ТЗ да бъдат предявени от цесионера, поради което възражението на синдика за недопустимост на иска е неоснователно.
Оспореното вземане е предявено от кредитора „Ла Плая Де серхио“ ООД /Испания/ с молба вх.№ 15934/30.05.2018 г., включено е в списъка на приети вземания, обявен в ТР на 21.11.2018 г. под № 4, възражението на ищеца срещу съществуването на вземането е оставено без уважение и списъкът одобрен от съда по несъстоятелността с цитираното по-горе определение от 12.04.2019 г.
Вземането е включено като произтичащо от договор за продажба на дружествен дял от 29.11.2011 г. за сумата от 422 459.28 лева с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ.
Оспореното вземане е предявено в срока по ТЗ, предвид седалището на кредитора „Ла Плая де Серхио“ ООД в държава от ЕС и приложимостта на Регламент /ЕС/2015/848 на ЕП и Съвета от 20.05.2015 година при отсъствие на връчено /преди предявяване на вземането/ съобщение до кредитора по чл. 54 от същия регламент.
Към предявеното вземане е представено пълномощно в полза на адв. Г. като с оглед обема права, предоставен в производството по т.д. № 848/2016 г. следва да се приеме и валидно упълномощаване включително за предявяване на вземания.
От доказателствата към предявеното вземане е видно следното:
Представен е договор за заем от 01.12.2005 година, по силата на който „Аркотеха“ ЕООД, Р Испания, Кадис ще предоставя в заем на „Мангле инвестмънт“ ЕООД гр. Варна сумата от 216 000 евро с цел закупуване на недвижими имоти и финансиране на строителство на територията на Р България. Посочено в договора е, че предаването на заемната сума ще се извършва на части, чрез директни преводи по сметки на заемателя при „Пиреос банк“ АД.
Според договорните клаузи сумата следва да се върне на заемодателя в срок от 4 години. Заемът се предоставя при годишен лихвен процент, но вземането не е предявено ведно с натрупаната до предявяването лихва, поради което и последното вземане е ирелевантно.
На 29.11.2011 г. е съставен договор, наименован Договор за продажба на дружествен дял, от съдържанието на който е видно,че „Аркотеха“ ЕООД и „Ла Плая де Серхио“ ООД са приели налични задължения на „Аркотеха“ ЕООД към „Ла Плая де Серхио“ ООД, произтичащи от трайни търговски правоотношения, в размер на 265 000 евро. Страните са постигнали споразумение задължението да се погаси частично чрез прехвърляне вземането на „Аркотеха“ ЕООД по договора за заем от 01.12.2005 г. на кредитора при дължим остатък за горницата над 216 000 евро.
Към вземането е представено извлечение и от аналитична оборотна ведомост във валута към 09.05.2011 г. на „Мангле инвестъмънт“ ООД, сметка 152 – дългосрочни заеми, където е отразено задължение към заемодателя в размер на 215 960 евро.
От правна страна:
С оглед предметните предели на установителния иск по чл. 694 от ТЗ /в случая отрицателен установителен/ и съобразно разпределената доказателствена тежест между страните в контекста на доводите по исковата молба, съдът приема следното:
В тежест на кредитора, предявил вземането в производството по несъстоятелност е установяване съществуването му, което в настоящото производство не се доказва.
Предявилият вземането кредитор „Ла Плая де Серхио“ ООД се легитимира като носител на спорното вземане по договор, наименован договор за продажба на дружествен дял, със съдържание, възпроизведено от съда по-горе. Вън от наименованието на договора от 29.11.2011г., очевидно същият съставлява договор за прехвърляне на вземане, произтичащо от договор за заем от 01.12.2005 година /чрез който се урежда и задължение на цедента спрямо цесионера/.
Не се установява съществуване на вземане на „Аркотеха“ ЕООД към „Мангле инвестмънт“ ООД по договора за заем от 01.12.2005 година.
Единственото доказателство, от което кредиторът с предявено вземане черпи права по отношение съществуването на вземането по договора за заем е извлечение от счетоводна сметка 152 „дългосрочни заеми“, като достоверността на счетоводните записвания в регистъра /вторичен счетоводен документ/ е оспорена от ищеца и отсъстват първични счетоводни документи, които да доказват постъпване на заемната сума в размер на 216 000 евро по сметка на длъжника в несъстоятелност. Предвид и реалния характер на заемното правоотношение, всъщност представеният договор за заем не е нищо друго освен обещание за заем, чието предоставяне е спорно. Освен това, само за пълнота съдът ще посочи, че достоверността на счетоводните записвания на „Мангле инвестмънт“ ООД, вероятно е била спорна още през 2008 г., след като в доклада на независимия одитор /публикуван по партидата на търговеца в ТР към ГФО за 2008/ е отразено одиторското мнение, че в счетоводния баланс са включени задължения в размер на 3 480 хил.лв., в съществуването и оценката на които одиторите не са успели да се убедят посредством извършените одиторски процедури /т.е. формалната оценка на доказателствата и счетоводните документи/.
Твърдението на синдика, че при предявяване на вземането се е запознал и с други документи, от които се установявало постъпване на сумата в заем остава недоказано.
В контекста на изложеното съдът счита, че кредиторът „Ла Плая де Серхио“ ООД не доказва съществуване на вземането си, поради което и отрицателният установителен иск е доказан по основание.
Останалите доводи, изложени в исковата молба касаещи погасяване на задължението от длъжника към кредитора чрез различни правни способи, включително и възражението за изтекла погасителна давност /с каквото кредиторът ищец разполага с оглед чл. 134 от ЗЗД/ не се разглеждат.
Не се разглежда и искът досежно поредността на удовлетворяване.
Разноски при този изход на спора се присъждат на ищеца, платими от ответника „Ла Плая де Серхио“ ООД, кредиторът предявил вземането за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева по договор за защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. Същото дружество дължи и заплащането на държавната такса по иска в размер на 4224.60 лева по сметка на ВОС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Вършец милк“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София против „Ла Плая де Серхио“ ООД, ЕИК В11875846, гр. Малага, Р. Испания и „Мангле инмествънт“ ООД, /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. Варна, при участието на синдика Г.С., иск с правно основание чл. 694 ал.3 т.1 от ТЗ, че в полза на „Ла Плая де Серхио“ ООД, ЕИК В11875846, гр. Малага, Р. Испания не съществува вземане в размер на 422459.28 лева главница по договор, наименован за продажба на дружествен дял от 29.11.2011 г., сключен между „АРКОТЕХА“ ЕООД, Р. Испания и „Ла Плая де Серхио“ ООД, предявен в производството по несъстоятелност на „Мангле инвестмънт“ ООД с молба вх. № 15934/30.05.2018 г., включен в списък на приети от синдика вземания, одобрен с Определение на съда по несъстоятелността № 14356/12.04.2019г. по т.д. № 848/2016 г. по описа на ОС Варна.
ОСЪЖДА „Ла Плая де Серхио“ ООД, ЕИК В11875846, гр. Малага,
Р. Испания да заплати на „Вършец милк“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София сумата от
3500 /три хиляди и петстотин/ лева разноски в производството за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ла Плая де Серхио“ ООД, ЕИК
В11875846, гр. Малага, Р. Испания да заплати по сметка държавни такси на
Окръжен съд Варна сумата от 4224.60 /четири хиляди двеста двадесет и четири и
0.60/ лева държавна такса в производството, на осн. чл. 694 ал.7 от ТЗ.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: