№ 25
гр. Кубрат, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20243320100466 по описа за 2024 година
и в присъствието на прокурора . . . . , за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1,
предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, и чл. 86 ЗЗД. На
основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът - „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК *********,
преобразувано чрез промяна на правноорганизационната форма на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **,
п.к. 1527, представлявано от управител Я.Б.Я., действащ чрез упълномощен гл.юрисконсулт
Е. И., като твърди, че в изпълнение на Договор за потребителски кредит за закупуване на
стока и плащане на услуга № **********/ 21.08.2021 г., сключен между „Ти Би Ай банк”
ЕАД, ЕИК *********, в качеството на Заемодател, от една страна и от друга страна
длъжника - К. Г., в качеството на Заемател, на ответницата е предоставен заем в размер на
1 593.57 лева; длъжникът се е задължил да върне на кредитора на 24 бр. месечни
погасителни вноски в размер на 97.83 лева, включващи част от дължимата главница, лихва,
уговорена от страните в размер на 40.37 %, равняваща се на 48.02 % ГПР, и очакване да
получи в изпълнение на задълженията на заемателя сумата 2 347.92 лева; ответницата се е
задължиля при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, да
дължи на заемателя обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена вноска; не е изпълнила поетите задължения, като за целия период е внесла
общо сумата 195.66 лв., при настъпила договорна изискуемост на 25.08.2023 г. ответницата е
останала задължена за сумите: 1 503.66 (хиляда петстотин и три лева, шестдесет и шест ст.)
лева – неплатена главница, ведно с законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението(РС – Русе) – 01.04.2024 г., до окончателното изпълнение; 203.05 (двеста и три
1
лева, пет ст.) лева – договорна лихва за периода 25.09.2021 – 23.08.2023 г.; 1 115.87 (хиляда
сто и петнадесет лева, осемдесет и седем ст.) лева – мораторна лихва за периода 26.08.2023 –
26.03.2024 г. ; вземанията на кредитора по договора са прехвърлени от дружеството
заемодател в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********, по силата на договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.08.2023 г. и
приложение № 1/ 22.08.2023 г., за което се твърди длъжникът да е уведомен, поради което
последното дружество в качеството си на частен правоприемник на заявеното за изпълнение
вземане, моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата К. Н. Г., ЕГН
**********, с пост./наст. адрес в ** с посочен адрес на местоживеене ** на който издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 160/ 25.04.2024
г., изд. по ч.гр. дело № 274/ 2024 г. на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47, ал. 1
ГПК, че тя дължи на ищеца претендираните суми, както те са разпоредени за плащане:
1 503.66 (хиляда петстотин и три лева, шестдесет и шест ст.) лева – неплатена главница,
ведно с законната лихва считано от датата на подаване на заявлението(РС – Русе) –
01.04.2024 г., до окончателното изпълнение; 203.05 (двеста и три лева, пет ст.) лева –
договорна лихва за периода 25.09.2021 – 23.08.2023 г.; 1 115.87 (хиляда сто и петнадесет
лева, осемдесет и седем ст.) лева – мораторна лихва за периода 26.08.2023 – 26.03.2024 г.,
всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит за
закупуване на стока и плащане на услуга № **********/ 21.08.2021 г., сключен между „Ти
Би Ай банк” ЕАД, ЕИК *********, в качеството на Заемодател, от една страна и от друга
страна длъжника - К. Г., в качеството на Заемател.
Ответницата - К. Н. Г., ЕГН **********, с пост./наст. адрес в ** с посочен адрес на
местоживеене ** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. И.С..,
АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за
допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност заявява, че ще
ангажира становище след събиране на посочените от ищеца доказателства. В о.с.з. заявява,
че не оспорва исковите претенции по размер, а относно тяхната основателност предоставя
преценката на съда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното гр.дело № 274/ 2024
г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия,
Договор за потребителски кредит за закупуване на стока и плащане на услуга №
**********/ 21.08.2021 г., сключен между „Ти Би Ай банк” ЕАД, ЕИК *********, в
качеството на Заемодател, се установи по несъмнен начин, че на посочената дата посоченото
дружество е предоставило на ответника стоков заем в размер на 1 356.00 лева; длъжникът се
е задължил да върне на кредитора на 24 бр. равни месечни погасителни вноски в размер на
97.83 лева, включващи част от дължимата главница и застрахователна премия в размер на
248.00 лева, лихва, уговорена от страните в размер на 754.35 лева - 40.37 %, при 48.02 %
ГПР, при първа погасителна вноска с падеж 25.09.2021 г., а последна на 25.08.2023 г.
2
По признание на ищеца, в изпълнение на задълженията си по договора, ответника е
платил сумата 195.66 лв. – видно от приложена справка, извлечение от счетоводните
регистри на 14.09.2021 г. и на 11.10.2021 г. са платени по една вноска в размер 97.83 лева.
Договорът, не оспорен от ответника, носи подписите на двете страни.
Ищцовото дружество, позовавайки се на настъпила договорна изискуемост на всички
вземания, видно от погасителния план на 01.04.2024 г. предявило целия дълг за плащане с
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в гр. дело №
1871/ 2024 г. пред РС – Русе, изпратено по подсъдност и образувано в ч.гр. дело № 274/ 2024
г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд – Кубрат, за сумите, както следва:
1 503.66 (хиляда петстотин и три лева, шестдесет и шест ст.) лева – неплатена главница,
ведно с законната лихва считано от датата на подаване на заявлението(РС – Русе) –
01.04.2024 г., до окончателното изпълнение; 203.05 (двеста и три лева, пет ст.) лева –
договорна лихва за периода 25.09.2021 – 23.08.2023 г.; 1 115.87 (хиляда сто и петнадесет
лева, осемдесет и седем ст.) лева – мораторна лихва за периода 26.08.2023 – 26.03.2024 г.,
всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит за
закупуване на стока и плащане на услуга № **********/ 21.08.2021 г., вземанията по който
са прехвърлени в полза на дружеството заявител.
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 160/ 25.04.2024 г. ответникът не е възразил, но тя е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което налага на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията по цитираната, което той е направил в дадения му за това срок.
Приетия като писмено доказателство Договор за потребителски кредит за закупуване
на стока и плащане на услуга № **********/ 21.08.2021 г., съставляващ частен
диспозитивен документ, подписан и двете страни, е годно доказателствено средство,
относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съобразно
разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответника, има
обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени
фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи
фактите и обстоятелствата, съставляващи погасяване или изчерпване на поетите задължения
към дружеството заемодател, в който смисъл възражения по делото не са заявявани и не са
установявани.
С подписа си върху договора, ответника е удостоверил, че е получил заемната сума в
размер на 1 356.00 лева, като косвено доказателство за това е и признатото от ищцовото
дружество обстоятелство, че в изпълнение на задълженията си по договора, ответника е
платил сумата 195.66 лв..
Видно от приложените към исковата молба договор прехвърляне на вземания от
22.08.2023 г. и приложение 1 и 2 от същата дата – л. 29 – л. 36 от делото, вземанията на
кредитора по договора са прехвърлени от страна на „Ти Би Ай банк” ЕАД, ЕИК ********* в
полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения” – АД, ищцовото дружество
3
придобило от последното портфолио от вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сред които и вземанията към ответника по процесния договор за
кредит, както се установява от представените от ищеца договор за цесия, приемо-
предавателен протокол и приложение към същия. В Приложение 1/ 22.08.2023 г.
прехвърлените вземания от ответника са описани с посочване номера на договора за кредит
и ЕГН на длъжника.
Цедентът е упълномощил ищцовото дружество-цесионер да уведоми по
законоустановения ред длъжниците за сключения на 22.08.2023 г. договор за прехвърляне на
вземания и приложение 1 от същата дата.
Не се твърди и не се установява ответника да е уведомен преди образуваното
заповедно производство за прехвърляне на вземанията, но към исковата молба ищецът е
представил уведомления до ответника за извършената цесия.
По делото не е допусна съдебносчетоводна експертиза за установяване предоставена
ли е заемната сума по процесния договор за кредит на ответника, както и какъв е размера на
дължимите главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договора за кредит, тъй
като относно тези обстоятелства ответника, чрез назначения особен представител, не е
заявявал възражения. Видно от постъпилия писмен отговор, докладван по – горе, заявените
от особения представител възражения са по съществото на спора.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното:
Предявените установителни искове са процесуално допустими, доколкото в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания за главница,
договорна лихва и обезщетение за забава, които подлежат на установяване по реда на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК – когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжиника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, и те са предявени от ищеца в законоустановения едномесечен срок.
Ответникът, чрез назначени му особен представител, не оспорва сключването на
процесния договор за кредит с праводателя на ищеца, както и изпълнение на задължението
на кредитора – заемодател, да плати в полза на заемателя договорения размер на кредита - 1
356.00 лева, на колко възлизат закупените от него стоки - мебели, описани подробно, а
относно действителността на договора, обуславящ основателността на исковите претенции
предоставя преценката на съда.
Процесните договори за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с приложения,
изброени по – горе, надлежно установяват че договорът за кредит, сключен с ответника К.
Г. е изрично посочен, а като индивидуализиращ признак по отношение на лицето е изписан
ЕГН, което съвпада с този на ответника.
С оглед изложеното, задълженията на ответника, произтичащи от процесния договор
за кредит валидно са прехвърлени на трето лице – ищцовото дружество. Безспорно за
завършване фактическия състав на цесията следва длъжникът да е уведомен за
прехвърлянето и то от цедента. Няма пречка обаче цедентът да упълномощи изрично лице да
4
извърши действията по уведомяването. В случая това е сторено с нотариално заверено
пълномощно. Ищецът прилага към исковата молба уведомление, съставляващо изявление на
цедента чрез цесионера по чл. 99 ал.3 от ЗЗД, което не се установява да е достигнало до
длъжника преди предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но е
достигнало до него в хода на исковото производство.
Предвид тези съображения, съдът приема за установено за отношенията между
страните в съответствие с заявеното признание на ищеца, изложено в исковата молба,
неоспорено от ответника в срока за писмен отговор, че към датата на настъпване на
договорения падеж на последната погасителна вноска - 25.08.2023 г., ответникът е изплатил
до този момент сумата 195.66 лв., поради което считано от следващия ден – 26.08.2023 г., е
изпаднал в забава по отношение на всички свои задължения, произтичащи от договора.
Безспорно между страните е, че общия размер на дължимата за връщане по договора
главница е 1 356.00 лева, за погасяване на която се отнася внесената сума в размер на 195.66
лева, поради което към същата дата – 26.08.2023 г., остава дължима, на основание сключения
между страните договор за кредит, във вр. с чл.240 ЗЗД, разлика в размер на 1 160.34 лева,
която не се твърди и не се установява да е платена от ответника на кредитора по договора
или на ищцовото дружество, придобило вземането в изпълнение на сключения между
последните дружества договор за цесия.
Установената съдебна практика (Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г.
на ВКС, Iт. о. и др.) приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай, относно претендираните възнаградителна лихва,
застрахователна премия – неясно в чия полза договорена и при липсата на установяване да е
платена от кредитора, но прибавена към главницата по договорения заем, договорът за
потребителски кредит е недействителен, на първо място, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Видно от процесния договор
за потребителски заем, кредиторът е посочил единствено като абсолютна стойност лихвения
процент по заема – 40.37 %, годишният процент на разходите на заема – 48.02 %, без
годишното оскъпяване на заема. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 48.02 % /. Съгласно разпоредите на ЗПК, Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид изложеното, е
следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат конкретизирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
5
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота, досежно
посочените обстоятелства, липсва. Посочен е лихвен процент по заема, но не се изяснява
как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съществува неяснота относно тези
съставни елементи, като за потребителят не става ясно какво се включва в общите му
разходи, настоящи или бъдещи. Предвид изложеното, остават неясни както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК е императивна, като същата постановява, че щом не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съответно на гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 ЗПК и като такова не е в
състояние да породи претендираните от ищеца правни последици.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов
ресурс. При така установената нищожност на договорни разпоредби, на които се основава
значителна част от претендираните като дължими суми по договора, приложение намира по
арг. на обратното правилото на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, съгласно което нищожността на отделни
части води до нищожност на целия договор, тъй като в случая не може да се предположи, че
сделката би била сключена без недействителните й части. Съгласно чл. 23 от ЗПК, ако
договорът е недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Обезщетението за забава е с извъндоговорен характер и длъжникът дължи такова от
деня на поканата от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Тъй като такава не се твърди и не се
установява да е отправена до длъжника, то обезщетение за забава се дължи считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 01.04.2024 г.
На основание чл.78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски съответно на уважената
част от исковете, съставляващи общо 44 % от установяваните вземания по делото, поради
което следва да му бъдат присъдени в същия процент и направените разноски по делото:
46.84 лева в заповедното производство, и 331.63 лева от търсените за исковото производство
разноски, съставляващи 44 % от установените по делото в размер на 103.70 лева – платена
държавна такса по сметка на съда, и 350.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, и 300.00
лева – разноски за възнагр.на особен представител на ответника.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Н. Г., ЕГН **********, с
пост./наст. адрес в ** с посочен адрес на местоживеене ** чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. И.С.., АК – Разград, вземането на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД, ЕИК *********, преобразувано чрез промяна на
правноорганизационната форма на „Агенция за контрол на просрочени задължения”, ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, п.к. 1527, представлявано от
управител Я.Б.Я., действащ чрез упълномощен гл.юрисконсулт Е. И., като частен
правоприемник по Договор за продажба на вземания(цесия) от 22.08.2023 г. и приложение №
1/ 22.08.2023 г., по издадена в полза на дружеството срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 160/ 25.04.2024 г., изд. по ч.гр. дело № 274/ 2024 г. на
РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника – К. Н. Г., ЕГН **********, да плати на
ищеца – заявител, неплатени свои задължения: главница в размер на 1 160.34 (хиляда сто и
шестдесет лева, тридесет и четири ст.) лева, ведно с законната лихва върху същата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.04.2024 г., до окончателното изпълнение,
съставляваща неплатено задължение за връщане на чистата стойност на предоставен й
финансов ресурс по Договор за потребителски кредит за закупуване на стока и плащане на
услуга № **********/ 21.08.2021 г., сключен между „Ти Би Ай банк” ЕАД, ЕИК *********,
и К. Г., вземанията по който са прехвърлени в полза на дружеството заявител, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата до предявения в заповедното производство
размер 1 503.66 (хиляда петстотин и три лева, шестдесет и шест ст.) лева – неплатена
главница, ведно с законната лихва считано от датата на подаване на заявлението(РС – Русе) –
01.04.2024 г., до окончателното изпълнение, както и предявените искове за установяване на
следните вземания: з203.05 (двеста и три лева, пет ст.) лева – договорна лихва за периода
25.09.2021 – 23.08.2023 г.; 1 115.87 (хиляда сто и петнадесет лева, осемдесет и седем ст.) лева
– мораторна лихва за периода 26.08.2023 – 26.03.2024 г., всички претендирани като
неплатени задължения по Договор за потребителски кредит за закупуване на стока и
плащане на услуга № **********/ 21.08.2021 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА К. Н. Г., ЕГН **********, с пост./наст. адрес в ** с посочен адрес на
местоживеене ** да плати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК
*********, преобразувано чрез промяна на правноорганизационната форма на „Агенция за
контрол на просрочени задължения”, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **, п.к. 1527, представлявано от управител Я.Б.Я., действащ чрез упълномощен
гл.юрисконсулт Е. И., на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете за разноски в заповедното производство сумата 46.84 (четиридесет и шест лева,
осемдесет и четири ст.) лева, и за настоящото производство сумата 331.63 (триста тридесет и
един лева, шестдесет и три ст.) лева.
7
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
8