О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17.09.2018 год. гр. Варна
Варненският районен съд, гражданска колегия, на 17.09. две хиляди
и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мартин Стаматов
като разгледа докладваното от съдия Стаматов
гражданско дело № 10705 по описа на съда
за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
„Тринадесета” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба с вх.
№ 46725/10.07.2018г. на ВРС, подадена от Д. Николаева Ш.,
ЕГН**********, Н.А.Ш., ЕГН**********, Я.А.Ш., ЕГН********** и Ж.А.Ш., ЕГН**********, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение
на ДП „Т.с.и в.”, ЕИК130847116, че всеки от тях не дължи изпълнение на вземане
представляващо сторени съдебно-деловодни разноски по гр.д. 2924/2014г. на ВРС, за което е издаден изпълнителен лист и е
образувано изп. дело № 20183110407120 на СИС - ВРС.
В исковата молба ищците сочат, че ответникът е образувал
изпълнително дело въз основа на издадения изп. лист,
вземането по който е било вече погасено чрез прихващане и плащане.
С отговора, ответникът не оспорва извършеното
прихващане и плащане на вземането преди образуване на изпълнителното дело, като
твърди, че поради това по негова молба то е било прекратено.
Съдът, като взе
предвид изложеното в исковата молба, с която ищците претендират да бъде установено, че не дължат
принудително изпълнение, квалифицира предявеният иск по чл. 439 ГПК. Така предявения иск е специален и има за предмет
оспорване на вземане по влязла
в сила заповед за изпълнение, при твърдение не
са налице материално-правните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението
по давност, прихващане, плащане и др. Искът
по чл.439, ал.1 ГПК е предоставен на страните в изпълнителния процес за
оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното образувано въз
основа на съдебно изпълнително основание, изпълнително дело. - В т.см. са изрично постановените по реда на чл.
274 ал. 3 т. 1 ГПК Определение № 113/26.01.2011 г. по ч.т.дело №
577/2009, Определение по ч.т.д.№
886/2010г на ВКС; Определение по ч. гр. д. № 756/ 2017г. по описа на ВКС,
Решение № 451/29.03.2016 по дело №2306/2015 на ВКС и др.
Така квалифицирания иск по чл.
439 ГПК, съдът предвид и горецитираната задължителна
съдебна практика, намира за недопустим, поради липсата към настоящия момент на образувано
изпълнително дело. При липсата на такова, не е налице една от предпоставките за
предявяване на иск с това правно основание.
При това положение и съобразно чл. 3 и чл. 7 от ГПК, ВРС намира, че заведения
иск е недопустим – процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във
всяка фаза на производството, поради което делото следва да бъде прекратено, а
исковата молба – върната на осн. чл. 130 ГПК. В същия
см. Определение № 870 от 29.11.2010 г. по ч. т. д. № 656/2010 г. на ВКС.
Въпреки
изхода по делото, в контекста на обстоятелството, че недопустимостта на
исковете е настъпила в хода на производството и ответникът е дал повод за
завеждането им, съдът намира, че на ищците се следват разноски съобразно
представените доказателства за реалното им извършване. В случая, изпълнителното
дело срещу ищците е образувано по молба на ответника на 15.06.2018г. и отново
по негова молба е прекратено на 26.07.2018г., а ищецът е завел исковете на
10.07.2018г., т.е по време на висящ изп. процес. Безспорно
се установява също така, че претендираното от взискателя вземане е било погасено чрез прихващане преди
образуване на изпълнителното дело и той е бил уведомен за това. В тази насока е,
както извършеното от него още на 01.03.2017г. плащане на остатъка от дълга му
към ищците - длъжници в размер на точната сума след
извършеното прихващане /л.71 от изп. дело/, така и
изявлението му на л. 98 от изп. дело, с което той
признава, че е предприел действията по принудително събиране, поради пропуск в
неговото счетоводство.
Според
приложените по делото вносни бележки и
договори за правна помощ размера на направените разноски е 371,50 лв. за Д.
Николаева Ш. и Я.А.Ш., 410 лв. за Н.А.Ш. и
509 лв. за Ж.А.Ш..
Мотивиран
от горното, ВРС
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК,
поради настъпила недопустимост в хода на процеса, искова молба с вх. № 46725/10.07.2018г. на ВРС,
подадена от Д. Николаева Ш., ЕГН **********, Н.А.Ш., ЕГН **********, Я.А.Ш.,
ЕГН ********** и Ж.А.Ш., ЕГН **********, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ДП „Т.с.и в.”, ЕИК *********, че всеки от тях не дължи изпълнение на вземане представляващо сторени
съдебно-деловодни разноски по гр.д. 2924/2014г. на ВРС,
за което е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.
дело № 20183110407120 на СИС - ВРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10705 по описа на ВРС за 2018 г.
ОСЪЖДА на осн. 78 ал. 1 ГПК ДП „Т.с.и в.”, ЕИК130847116 да
заплати на Д. Николаева Ш., ЕГН ********** - сумата от 371,50 лева, на Н.А.Ш. ЕГН
********** - сумата от 410 лева, на Я.А.Ш., ЕГН ********** - сумата от 371,50
лева, и на Ж.А.Ш., ЕГН ********** - сумата от 509 лева, представляващи разноски
в производството.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред
Варненския окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.........................