Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.......................Петя
Маринова……..….............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 334 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл. 238-239
от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила е искова молба от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД –
гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Енил Енев,
срещу Й.Д.К., с адрес: ***, в която се
твърди, че на 30.11.2015 г. между „4Финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника
е сключен Договор за кредит № **********,
по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор бил
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Посочва се,
че процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите
условия на „4Финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото
законодателство. Твърди се, че кредитополучателят подава заявка за отпускане на
кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на
интернет страницата на кредитодателя – www.vivus.bg, на която „Вивус“
предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както
и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР, а след подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя
на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“.
Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“, с което се счита, че се подписва
всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са
предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат, като с подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да отпусне сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка
банкова сметка *** /превод чрез Изипей/.
По-нататък
се твърди, че в процесния случай, на 30.11.2015 г.
страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********,
като кредитът бил отпуснат за период от 30 /тридесет/ дни, с уговорена падежна
дата – 30.12.2015 г. В заявката си ответникът Й.К. заявил желание да му бъде
отпусната сума в размер на 250.00 (двеста и петдесет лева), като заявил и
използването на допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката, за
която, съгласно общите условия към договора, е начислена пропорционална такса. Съгласно
искането на ответника, заявката за експресно разглеждане и условията на
договора, сумата от 250.00 лева била отпусната по посочения от
кредитополучателя в договора предпочитан начин още в деня на заявката за кредит
– 30.11.2015 г., посредством паричен превод чрез системата на Изипей, на името на кредитополучателя.
Посочва
се, че на 24.12.2015 г. кредитополучателят направил заявка за отпускане на
допълнителна сума в размер на 50.00 лева, като отново се ползвал от услугата за
експресно разглеждане на заявката. Съгласно Общите условия /т. 8 и следващи/,
кредитополучателят имал право да кандидатства за допълнителен кредит, преди да
е върнал първоначално отпуснатия. При отпускане на допълнителен кредит,
съществуващият договор за кредит се изменял чрез подписване на нов договор за
кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера
на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за
допълнителния кредит. Договорът за кредит бил изменен на същата дата, а
исканата допълнителна сума – 50.00 лева била отпусната на името на
кредитополучателя в същия ден – 24.12.2015 г., чрез паричен превод в Изипей. Твърди се, че на 28.12.2015 г. ответникът отново
заявил отпускането на допълнителна сума по кредита в размер на 60.00 лева и
отново се ползвал от услугата за експресно разглеждане на заявката, като сумата
била отпусната в деня на нейната заявка – 28.12.2015 г., посредством Изипей. Посочва се, че кредитополучателят се възползвал и
от правото си да удължи срока за връщане на кредита, което право било уредено в
т. 11.1 от Общите условия, приложими към договора, като срокът за връщане на
кредита бил удължен до новата падежна дата – 29.01.2016 г.
Твърди
се, че на 03.01.2016 г., ответникът направил поредна заявка за отпускане на
допълнителни 100.00 лева, като сумата била отпусната на негово име същият ден по
Изипей. На 07.01.2016 г. отново заявил отпускане на
допълнителна сума по кредита от 100.00 лева, която също му била преведена чрез Изипей на същата дата – 07.01.2016 г. В новите заявки
кредитополучателят отново се възползвал и от услугата за експресно разглеждане.
Посочва
се, че към падежната дата /след удължаването на срока – 29.01.2016 г./,
ответникът – кредитополучателя се задължил да върне сума в общ размер 679.42
лева, от които: 560.00 лева – общ размер на отпуснатия кредит /главница/,
105.17 лева – начислена такса за експресно разглеждане и 13.47 лева – договорна
лихва за периода на ползване на кредита, като общата дължима сума била посочена
в специалните условия /страница 1/ от договора за кредит № **********/07.01.2016 г.
Твърди
се, че с настъпване на падежа по договора - 29.01.2016 г., кредитополучателят
не е погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора,
касаещи неизпълнението, от деня, следващ падежната дата - 30.01.2016 г.,
„4финанс“ ЕООД (Вивус) започнало да начислява
наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т.
13.3 /а/, същата се формира от сбора на договорния лихвен процент /40.81%/,
определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен
лихвен процент за просрочие /10.01% към датата на
сключване на договора/.
Посочва
се още, че на 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с ищеца „Кредитреформ
България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор
за прехвърляне на вземания № ВGF-2018-033/23.11.2018
г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор № ********** срещу длъжника – ответник, в общ размер на
1412.04 лева, от които: главница – 560.00 лева; наказателна лихва за
периода 30.01.2016 г. /денят, следващ падежната дата/ до 22.11.2018 г. /датата,
предхождаща състоялата се цесия/ – 732.62 лева; такса експресно разглеждане –
105.17 лева и договорна лихва за срока на ползване на кредита – 14.25 лева. Посочените
вземания били подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания, като в изпълнение на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД и договора за
цесия, „4финанс“ ЕООД предоставило на „Кредитреформ
България“ ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо
Приложение № 5 към договора.
Изтъква
се, че по силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложение № 4 към
него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. Твърди се, че съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ищецът е изпратил уведомление
за цесията чрез препоръчана писмовна пратка
посредством „Български пощи“ ЕАД до адреса, посочен от ответника в договора за
кредит, която е получена лично от ответника, което било видно от върналата се
обратна разписка. Въпреки поканата и уведомлението за състоялата се цесия,
неизпълнението и забавата на ответника продължавали, поради което ищецът
предявява настоящия иск, като заявява, че претендира единствено сума в размер
на 727.55 лева, от която 560.00 лева – непогасена главница по договора за
кредит № ********** и 167.55 лева – мораторна лихва за забава за периода от 01.03.2017 г. до
10.02.2020 г.
Въз
основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на съдебно решение, с което да
бъде осъден ответника Й.Д.К. да му заплати горепосочените суми, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането.
Ищецът
претендира присъждане и на направените съдебни разноски по настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
С протоколно
определение от 02.10.2020 г. са приети като доказателства по делото
представените с исковата молба заверени преписи
от: Договор за кредит №
**********/30.11.2015
г.; Договор за кредит №
**********/24.12.2015
г.; Договор за кредит №
**********/28.12.2015
г.; Договор за кредит № **********/03.01.2016 г.; Договор за кредит №
**********/07.01.2016
г.; Общи условия на Договора за кредит; Разписка за извършено плащане №
2000000093544684/30.11.2015 г.; Разписка за извършено плащане №
2000000095132274/24.12.2015 г.; Разписка за извършено плащане №
2000000095247812/28.12.2015 г.; Разписка за извършено плащане №
2000000095533371/03.01.2016 г.; Разписка за извършено плащане №
2000000095782421/07.01.2016 г.; Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г.;
Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г.; Потвърждение
за прехвърляне на вземания - Приложение № 5 към Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г.; Пълномощно - Приложение
№ 4 към Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г.;
Уведомление за прехвърляне на вземания изх.№ 8265/23.11.2018 г.; Известие за
доставяне от 20.12.2018 г.; Извлечение от лихвен калкулатор за мораторната лихва.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща
представител. Постъпила е писмена молба от пълномощника му юрисконсулт Енил Енев, с която поддържа предявения иск и моли за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Поддържа и искането за присъждане на
разноските по делото съгласно списък, съдържащ се в молбата.
Ответникът Й.Д.К. не е представил в законоустановения едномесечен срок
писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно
призован, но не се явява и не изпраща представител, както и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно, налице са формалните предпоставки на чл.
238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за постановяване на неприсъствено
решение.
Налице са и предпоставките по същество за
постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и
2 от ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неспазването на срока
за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
счита, че искът е вероятно основателен, тъй като съвкупността от фактите,
наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата
претенция.
По изложените съображения, съдът приема, че са налице
предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се
постанови неприсъствено решение срещу ответника като предявения осъдителен иск
следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба /20.02.2020 г./ до окончателно
изплащане на вземането.
Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение
не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните
по-горе предпоставки.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски, а именно сума в размер на 50.00 лева – дължима и внесена
държавна такса, съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл. 72 ал. 1 ГПК, като ищецът е
надвнесъл държавна такса. В полза на ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева,
определено съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, или общо разноски: 150.00 лева. Искането на
ищеца в частта на разноските, за разликата до пълния претендиран
размер държавна такса от 100.00 лева, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за разликата до пълния претендиран
размер от 150.00 лева, следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Й.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 240 във вр. с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, п.к. 1606, представлявано от управителя Радослав Велчев, сумата 560.00 лв. /петстотин и шестдесет лева/, представляваща дължима
главница по Договор за кредит № ********** от 30.11.2015 г., 24.12.2015 г., 28.12.2015
г., 03.01.2016 г. и 07.01.2016 г., сумата 167.55
лв. /сто шестдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ - мораторна лихва за забава за периода от 01.03.2017 г. до
10.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба /20.02.2020 г./ до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата 150.00
лв. /сто и петдесет лева/, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
искането на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в частта на разноските, за присъждане
на държавна такса за разликата до пълния претендиран
размер от 100.00 лева, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер над 100.00 лева до пълния претендиран размер
от 150.00 лева.
БАНКОВА СМЕТКА, ***ните суми в
полза на ищеца „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД:
IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване
съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: