Определение по дело №76/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 109
Дата: 13 февруари 2019 г. (в сила от 13 февруари 2019 г.)
Съдия: Емил Давидов Маринов
Дело: 20194300600076
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

   гр. Ловеч  13 февруари 2019 година

 

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешки   окръжен  съд …… първи наказателен състав…………………………………  в  закрито заседание на тринадесети февруари  двехиляди и деветнадесета   година в  състав:

 

                                                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ДАВИДОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                                                                                    ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при  секретаря  ……….……………и в присъствието на……………… прокурора     ……като разгледа    докладваното от съдията…ДАВИДОВ въззивно…частно наказателно дело………№ 76.....…….. по описа за       2019      година, и за да се произнесе съобрази:

 

                             Производство с правно основание член 270,ал.4 от Наказателно – процесуалния кодекс.

                         Постановено е Протоколно определение от 21 януари 2019 година по наказателно общ характер дело № 390/2017 година.С цитираното определение съдът е оставил без уважение молбата на подсъдимия Й.М.М. и неговия защитник - адв. Радослав Монов за изменение на взетата по делото мярка за неотклонение „Задържане под стража" в по-лека, като неоснователна.

             Постъпила е частна жалба против така постановеното определение от адв.Радослав Монов в качеството му на служебен защитник на подсъдимия М..Сочи,че при първоначалното изменение на мярката за неотклонение бащата на подсъдимия М.- М. М. Й.му донесъл и представи Медицинско направление от дата 18.12.2018 год., издадено от Д-р И., лекар при МБАЛ Червен бряг, което бе приложено в оригинал по делото, като му заявил, че подсъдимият е получил контузия на крака, която не му позволява да се придвижва и да стои прав или седнал. Предписано му било домашно лечение.Изтъква,  че подсъдимият по никакъв начин не се е опитвал да се укрие или да извърши ново престъпление, като се явил на датата, за която бе насрочено за разглеждане делото- 21.01.2019 г. Макар и да е регистриран на 19.01.2019 г. на ГКПП Видин Дунав мост 2 подсъдимият сам се яви на делото и не е бил арестуван, като с това си поведение потвърдил първоначалното заявеното, че желае делото да приключи възможно най-бързо, като по никакъв начин не се е опитвал да се укрие, макар да е разбрал за изменената му мярка за неотклонение.Моли,мярката му за неотклонение да бъде изменена в по лека.

Съдът,в рамките на правомощията си по член 270,ал.4 от НПК в рамките на въззивната проверка прие за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по член 342,ал.1 от НПК и е допустима,по същество е неоснователна.Районен съд Луковит,за да постанови обжалваното определение е приел от фактическа страна,че  не следва да си променя извода, за това, коя мярка е най-целесъобразна да бъде взета по отношение на този подсъдим, каквато в случая се явява мярката за неотклонение „Задържане под стража". Съдът е споделил мотивите си, изложени в предходното съдебно заседание по делото за вземане на тази мярка, като правилно и законосъобразно е взел предвид и това, че с решение от 11.01.2019 г. по ВЧНД №5/2019г. на Окръжен съд - Ловеч, е потвърдено определението от 19.12.2018 г., с което на основание чл. 66, an. 1 НПК е изменена взетата по отношение на този подсъдим мярка за неотклонение „задържане под стража". Правилни и законосъобразни са изводите на съда,че  данните, които са предоставени от РУ МВР Луковит, че подсъдимият Й.М.М. е напускал пределите на страната, но след като на 19.01.2019 г. е установен на ГКПП Видин, Дунав мост II, е осигурен да присъства на днешното съдебно заседание.Правилно е преценено,че тези данни навеждат към едно трайно поведение на този подсъдим да не спазва взетите му мерки за неотклонение в хода на наказателното производство, в това число и взетата му мярка за неотклонение „подписка" на досъдебното производство.

          Основното поддържано в жалбата оплакване,касае представеното в предходното съдебно заседание пред РС Луковит медицинско удостоверение. Съгласно разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НПК неявяването на подсъдим /обвиняем/ без уважителни причина пред съответния орган води до замяна на взетата по отношение на него мярка за неотклонение. Представеният пред Районен съд Луковит тогава медицински документ – медицинско направление от 18.12.2018 г. не съответства на изискванията по чл. 18 ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, както и на разпоредбата на чл. 103 ал. 3 от Закона за здравето.  Съобразно посочените норми, освидетелстването на лице за възможността за явяването му пред органите на съдебната власт се установява от лекарска комисия с експертно решение – „медицинско удостоверение” по образец,  утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието.Неоснователно е твърдението,че М. имал едва ли не безупречно процесуално поведение. В подкрепа на тези съждения на съда са и данните, които са предоставени от РУ МВР Луковит, че подсъдимият Й.М.М. е напускал пределите на страната, но след като на 19.01.2019 г. е установен на ГКПП Видин, Дунав мост II, е осигурен да присъства на днешното съдебно заседание,факт,който се установява от Писмо рег.№ 2970000/395/21 януари 2019 година.

Съобразявайки посочените по-горе факти настоящата инстанция приема, че протоколно определение от 21.01.2019 г., постановено по НОХД № 390/2017 г. на  Луковитския районен съд, с което е потвърдил на основание чл. 65 ал.4 от НПК взетата по отношение на Й.М.М. мярка за неотклонение в „задържане под стража” се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 345 от НПК, съдът

 

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПОТВРЪЖДАВА Протоколно определение от 21.01.2019 г., постановено по НОХД № 390/2017 г. на  Луковитския районен съд, с което съдът е потвърдил на основание чл. 65 ал.4 от НПК взетата по отношение на Й.М.М. мярка за неотклонение  „задържане под стража”

 Определението е окончателно.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………….

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1………………..

 

 

                                                                           2…………………..