РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 13.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 07 септември Две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.Витньова като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гр. дело N`1573 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск от Г.П.Н. ***
против Общинско предприятие „СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ”, гр.Враца за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1221.03 лв., представляваща разлика в
трудовото му възнаграждение между длъжността „социален работник” и по-високо
платената длъжност „Д.” в ответното предприятие, от която незаконосъобразно е
бил освободен, ведно със законната лихва върху главницата от 28.03.2018г. –
датата на поканата за изплащането му до окончателното изплащане и направените
деловодни разноски. Ищецът твърди, че след проведен конкурс е бил назначен на
длъжност „Д.” в ответното предприятие на основание сключено споразумение
№21/15.02.2016г. с кмета на Община Враца. Срокът бил уговорен, считано от
15.02.2016г. до 15.02.2019г., както и размера на трудовото му възнаграждение.
Поддържа, че трудовото му правоотношение било прекратено, считано от
25.07.2016г. и след оспорването му по съдебен ред, с решение по гр.дело №
3465/2016г. на ВРС бил възстановен на заеманата длъжност „Д.”. След ново
уволнение от длъжността и последвало го атакуване по съдебен ред с решение по
гр.дело № 5055/2016г. на ВРС отново бил възстановен на длъжността „Д.” и със
заповед №23/11.01.2018г. кмета на Община Враца реално го възстановил на същата.
Развива доводи, че през времето докато бил прекратен трудовият му договор, е
работил на старата си длъжност „социален работник” при ответника и е получавал
по-ниско трудово възнаграждение. Счита, че за времето от второто му уволнение,
за периода 01.11.2016г. до 01.05.2017г. /6 месеца/ му се дължи от работодателя
разликата във възнагражденията за двете длъжности на основание чл.225, ал.2 вр.
ал.1 от КТ, което обезщетение заявява, че не е претендирал по гр.дело №
5055/2016г. на ВРС. Подал молба на 28.03.2018г. до кмета на Община Враца за
доброволно изплащане на обезщетението, към която приложил и счетоводна справка
за разликата във възнагражденията за двете длъжности, равняваща се за посочения
по-горе 6 месечен период на сумата от общо 1221.03 лева. Получил отказ, поради
което отнася спора за разглеждане от съда.
Исковете са с правно основание
чл.225, ал.2 вр. ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен отговор по реда на
чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл.29, ал.4 от ГПК особен
представител адв.В.И. изразява становище за неоснователност на исковете.
Заявява се оспорване на представените 2 бр. счетоводни справки за размера на
възнагражденията за двете длъжности. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани. Участието на адв.И. в процеса предвид назначаването
на нов Д. на ответника е продължило като договорен такъв, а внесеното възнаграждение
за особен представител е освободено и е разпоредено да бъде върнато на ищеца. В
с.з. исковете се оспорват по съображенията, изложени в писмения отговор.
На основание чл.214, ал.1 от ГПК
по искане на ищеца е допуснато изменение на размера на предявения иск за
обезщетение, като е намален неговия размер на сумата 824.48 лева.
По делото са събрани писмени
доказателства. Назначена е и изслушана специализирана съдебно-счетоводна
експертиза. След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а това
се установява и от представените писмени доказателства, че са били в трудово
правоотношение, като ищецът след проведен конкурс от Община Враца, на осн.
чл.91 от КТ и чл.5, ал.3 от Наредба за създаване, управление и контрол на
общинските предприятия на ОбС Враца е бил назначен на длъжност „Д.” в ответното
предприятие на основание сключено споразумение №21/15.02.2016г. с кмета на
Община Враца. Срокът бил уговорен, считано от 15.02.2016г. до 15.02.2019г.,
както и размера на трудовото му възнаграждение. Трудовото правоотношение било
прекратено, считано от 25.07.2016г. и след оспорването му по съдебен ред, с
решение по гр.дело № 3465/2016г. на ВРС ищецът бил възстановен на заеманата
длъжност „Д.”. След ново уволнение от длъжността и последвало го атакуване по
съдебен ред с решение по гр.дело № 5055/2016г. на ВРС, влязло в законна сила на
21.12.2017г. отново бил възстановен на длъжността „Д.” и със заповед
№23/11.01.2018г. кмета на Община Враца реално го възстановил на същата.
Не се спори, че през времето
след прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „Д.” ищецът работил
в същото предприятие на длъжността „социален работник”. С писмена молба,
именована „Искане” вх.№ 5300-63 от 28.03.2018г. на Община Враца адресирана до
кмета на Община Враца ищецът поискал да му бъде изплатено обезщетение по
чл.225, ал.2 вр. ал.1 от КТ в размер на 1221.03 лева за 6 месеца, считано от
01.11.2016г. до 30.04.2017г. Към искането приложил и справка за разликата във
възнаграждението за двете длъжности – „Д.” и „социален работник”.
От заключението на
назначената, изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че размера на обезщетението по чл.225, ал.2 вр. ал.1
от КТ за претендирания период от 01.11.2016г. до 30.04.2017г., представляващо
разлика в трудовото възнаграждение за действително отработеното време за
длъжностите „Д.” и „социален работник” в ОП „Социални дейности” гр.Враца
възлиза на сумата 824.48 лева.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира исковата претенция за основателна и доказана.
Разпоредбата на чл.225, ал.1
от КТ предвижда право на незаконно уволнен работник или служител да получи
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от 6 месеца. А според ал.2 на същата когато през времето по предходната алинея е
работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Конкретният случай е точно
такъв. С влязло в законна сила решение по гр.дело № 5055/2016г. на РС Враца
уволнението на ищеца от длъжността „Д.” е признато за незаконно, отменена е заповедта за уволнение и е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, но през периода докато е
траел съдебния процес ищецът е работел на по-ниско платена длъжност „социален
работник”. Налице са предпоставките на цитираните разпоредби от КТ за
доказаност по основание на предявения иск за обезщетение, чийто размер се
установява от заключението на приетата по делото експертиза. С оглед на това
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 824.48 лева, която ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца.
По отношение на
претендираната законна лихва върху дължимото обезщетение по чл.225, ал.2 вр.
ал.1 от КТ и направените възражения от пълномощника на ответника, че такава се
дължи от предявяването на иска, а не от поканата до Кмета на Община Враца,
съдът съобрази следното:
Безспорно е, че в случая
трудовото правоотношение е възникнало между ищеца и Общинско предприятие
„Социални дейности“ гр.Враца, в което е и съответната длъжност „Д.” въз основа
на проведен конкурс и сключено споразумение №21/15.02.2016г., подписано от
Кмета на Община Враца, в качеството му на работодател.
При
конкурса, като основание за възникване на трудовото правоотношение /чл.
89 - чл.
97 КТ/, трудовото правоотношение възниква след провеждане на
предвидената в закона процедура и въз основа на решение на колегиален орган -
конкурсна комисия, с чието решение работодателят е длъжен да се съобрази. При
проведен конкурс по реда на чл.
89 - чл.
97 КТ, трудов договор не се сключва и трудовото отношение
между страните възниква по силата на проведения конкурс. Нормата на чл.
90, ал. 1 КТ изброява източниците, в които се определят
длъжностите, които се заемат с конкурс и това са: закон, акт на Министерския
съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя.
За тези
случаи законът предвижда сключването на споразумение по чл. 107 КТ, с което работодателят
и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение, а
могат да уговарят и други условия на трудовото правоотношение. Споразумението
по чл. 107 КТ не е трудов договор. С
него се оформя съдържанието на възникналото от конкурс трудово правоотношение.
Факт е, че споразумение по чл. 107 КТ е сключено с ищеца Н. и същият е постъпил и
започнал да изпълнява задълженията си „Д.“ на ОП “Социални дейности“ гр.Враца.
От изложеното следва, че
работодател на ищеца, в качеството му на „Д.” на юридическо лице, което е
организационно и икономически обособено образувание по смисъла на пар.1, т.1 от
ДР на КТ, се явява кмета на Община Враца, който е т.н. лице оправомощено със
специална работодателска правоспособност. Статутът на Общинско предприятие
„Социални дейности“ гр.Враца е уреден в чл. 51-55 от Закона за общинската
собственост и в Наредба за създаване, управление и контрол на общинските
предприятия, приета от Общински съвет-Враца. И в двата нормативни акта е
посочено, че то е специализирано звено на общината за изпълнение на общински
дейности, финансирани от общинския
бюджет. Д.ът на общинското предприятие е второстепенен разпоредител с
бюджет.
С оглед посоченото
финансиране на ответника и качеството на ищеца - негов Д., е нелогично
последният да покани сам себе си, но в длъжностно качество, за изплащане на
обезщетение по чл.225, ал.2 вр. ал.1 от КТ в своя полза, тъй като подобно
действие би довело до конфликт на интереси. В този смисъл законосъобразно е
отправена покана за плащане до първостепенния разпоредител, който да разреши, а
при евентуална липса да предвиди средства в бюджета за такова плащане. Затова и
претендираната законна лихва за забава се дължи от датата на поканата –
28.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, а възражението на ответника
за дължимостта й считано от предявяването на иска, като неоснователно следва да
се отхвърли.
При този изход на делото в
полза на ищеца на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят направените
разноски в размер на 350.00 лева. В тежест на ответника са разноските за ССчЕ в
размер на 150.00 лв. и заплащането на д.т. от 50.00 лв. върху уважения размер
на иска, които се присъждат в полза на РС Враца.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Общинско предприятие
„СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ”, гр.Враца, БУЛСТАТ 0001931150243 с адрес на управление:
гр.Враца, ул.”Стоян Заимов” №1 ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.Н., ЕГН ********** *** сумата
от 824.48 лв., представляваща разлика в трудовото му възнаграждение между
длъжността „социален работник” и по-високо платената длъжност „Д.” в ответното
предприятие, от която незаконосъобразно е бил освободен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.03.2018г. до окончателното й изплащане,
както и направените деловодни разноски в размер на 350.00 лева.
ОСЪЖДА Общинско предприятие
„СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ”, гр.Враца, БУЛСТАТ 0001931150243 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВРС държавна такса в размер на 50.00 лева и направените разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от 150.00 лева.
На осн. чл.242,ал.1 ГПК
допуска предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяването на страните за
неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………