№ 929
гр. Сливен, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230103220 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от С. И. Ж. от гр.
Сливен, с която са предявени осъдителни искове срещу „Кредисимо“ ЕАД и
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.
Ищцата твърди, че на 12.03.2021 г. сключила с ответника
„КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2361354, по силата
на който усвоила главница в размер на 2791,24 лв. В чл. 4, ал. 1 от Договора за
потребителски кредит било предвидено приоритетно разглеждане на
заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Във връзка с
чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото
сключване, между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен
Договор за предоставяне на поръчителство, който предвиждал
кредитополучателят да заплати възнаграждение за поръчителство в размер на
1600 лв. Ищцата заплатила сумата от 2891,24 лв. по Договора за кредит и
сумата от 300,00 лв. по Договора за предоставяне на поръчителство. Ищцата
твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е
задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения
1
процент по заема и на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на
ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира
посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при
изчисляването. В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне
на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването
на годишния процент на разходите. Предвид обстоятелствата, че договорът за
потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са
сключени в един и същи ден, както и че двете търговски дружества са
свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е
бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит.
Соченото обстоятелство се потвърждава и от факта, че кредиторът е
предоставил на кредитополучателя информация под формата на „обединен
погасителен план“ в електронния профил на кредитополучателя, където се
съдържа информация за обединените задължения по кредит и поръчителство.
Предвид изложеното, ищцата твърди, че кредиторът е нарушил
императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е
включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, въпреки че го е
включил в погасителния си план, като при условие, че същото е било
включено, действителният ГПР би възлизал на повече от пет пъти размера на
законната лихва. Ищцата излага, че неправилното изчисляване и посочване на
ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Ищцата твърди, че сключеният
Договор за предоставяне на поръчителство също е нищожен. Договорът
противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В
настоящия от кредитополучателя се изисква да заплати за допълнителна
услуга по поръчителство сума в размер на над 40 % от размера на усвоената
главница по кредита. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ се
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, като нарушаването на императивно поставените
2
корективи води до нищожност на сделката. Ищцата твърди, че Договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл.
2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу
възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорката за заплащане на
такава допълнителна услуга поставя в понеблагоприятна позиция потребителя
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по процесното правоотношение. Посоченият договор за
предоставяне на поръчителство е сключен с цел изпълнение условието на
„Кредисимо“ ЕАД за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване
на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на кредита с
поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на
Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде
поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително
одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в
правата и задълженията на страните. В случая правата на кредитополучателя
са нарушени, тъй като е ограничен във възможността си да избере поръчител,
чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща
допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено физическо лице за
поръчител/. Ищцата излага още, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен и на основание чл. 143 ЗЗП, тъй като е сключен във
вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и
справедливост, не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването му. На изложените основания
ищцата моли за уважаване на исковете и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е подал отговор на исковата молба
в срок, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва
сключения Договор за потребителски кредит, по силата на който е
предоставил на ищцата сума от 2791,24 лв., а ищцата е погасила кредита чрез
доброволно плащане, като е заплатила и сумата от 100,00 лв., представляваща
възнаграждение по договора за кредит. Оспорва обаче твърденията на ищцата
за нищожност на договора на всички изложени от нея основания. Излага, че
сключването на договор за поръчителство, във връзка с договора за кредит,
3
било единствено възможност, а не и задължение за ищцата, като изтъква, че
възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР
по договора. Изтъква, че дори и договорът за поръчителство да е нищожен,
евентуалната му недействителност не води до такава и на Договора за
потребителски кредит. На изложените основания моли за отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също е подал отговор на исковата
молба в срок, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Не
оспорва сключения Договор за предоставяне на поръчителство, но оспорва
твърденията на ищцата, че е заплатила сумата от 300,00 лв. като
възнаграждение по договора. Признава, че ищцата е погасила задълженията
си предсрочно като е заплатила сума в размер на 294,04 лв., за което представя
доказателства. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на
всички изложени от нея основания, като описва подробно цялостния
механизъм на сключване на договора за кредит и този за поръчителство.
Изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при
формиране на ГПР по договора, че сключването на договора за поръчителство
е единствено възможност, а не и задължение за ищцата и не представлява
„заблуждаваща търговска практика“. Изтъква, че наличието на свързаност
между лицата - ответници не води автоматично до скрито оскъпяване на
кредита, като уговорената от страните възможност възнаграждението на
поръчителя да бъде заплатено по сметка на кредитора е единствено за
улеснение на кредитополучателя. На изложените основания ответникът моли
за отхвърляне на предявения срещу него иск като неоснователен и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
С протоколно определение от 04.10.2024 г. по делото е допуснато
изменение на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 55. ал.
1. предл. първо ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД срещу ответника
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като размерът на иска е намален от 300,00 лв. на 294,04
лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба до датата на окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и
4
не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги
уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище, с което моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и претендира направените по делото разноски.
Ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище, с която моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и претендира направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ищцата С. И. Ж. и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е
сключен Договор за потребителски кредит № 2361354 от 12.03.2021 г.,
съдържащ данни за предоставен на ищцата кредит в размер на 2791,24 лв.
Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 42,13 %, лихвен
процент 35,68 %. Уговорен е общият размер на дължимата от
кредитополучателя сума - 3944,16 лв., срок на договора в месеци - 24 (броя
месечни плащания), с размер на месечното плащане 164,34 лв.
В чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
банкова гаранция или с договор за поръчителство, сключен с одобрено от
кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Безспорно е между страните, че въз основа на клаузата на чл. 4, ал. 1
от Договора за потребителски кредит, на 12.03.2021 г. между ищцата С. И. Ж.
и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски
кредит № 2361354 от 12.03.2021 г.
От приетото по делото Извлечение от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се
установява, че ищцата е заплатила сумата от 294,04 лв. като възнаграждение
на поръчителя по договора.
На основание чл. 153 ГПК съдът е отделил като безспорно
5
обстоятелството, че ищцата е заплатила на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД
своите задължения по Договора за кредит и е заплатила сума в размер на
100,00 лв., представляваща възнаградителна лихва.
От представените от ищцата удостоверения от 07.03.2023 г., издадени
от всяко от ответните дружества се установява, че ищцата е погасила изцяло
задълженията си по Договора за потребителски кредит № 2361354 от
12.03.2021 г., както и по Договора за предоставяне на поръчителство, сключен
във връзка с обезпечаване на Договора за потребителски кредит № 2361354 от
12.03.2021 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 26, ал 1 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 100,00 лв.,
представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за
потребителски кредит № 2361354 от 12.03.2021 г., поради изначална липса на
основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и за осъждане на
ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от
294,04 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен
Договор за предоставяне на поръчителство от 12.03.2021 г., сключен във
връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 2361354 от
12.03.2021 г., поради изначална липса на основание, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
Няма спор по делото, че между ищцата и ответника „КРЕДИСИМО“
ЕАД е възникнало правоотношение по договор за кредит, като ищцата е
усвоила сумата от 2791,24 лв.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
6
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния
договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР от 42,13 %,
без да е посочено кои компоненти точно са включени в него и как се формира.
Не е ясно също как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на
общия ГПР посочената годишна фиксирана лихва от 35,68 %. С договора за
предоставяне на поръчителство е уговорено възнаграждение на поръчителя,
но не е посочено дали тази сума е отчетена при изчисляването на ГПР, а
същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход по
кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно
потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният
процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР
съответства на действителните разходи за кредитополучателя.
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
7
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е
предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност
представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и това
възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в хода на
преговорите по сключване на договора.
Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита
представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при включването
на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения
договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр, предоставен на
кредитополучателя, е определен на 42,13 %, значително ще надхвърли
законово определения максимален размер на ГПР, поради което и договорът
на това основание следва да се счита нищожен.
Предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен
в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по аргумент на чл. 22
ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора.
Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо, ищцата следва да върне само чистата стойност на заема, без
лихви или други разходи по кредита. Безспорно е обстоятелството, че ищцата
е заплатила на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД главницата по договора, както
и сумата от 100,00 лв. възнаградителна лихва, поради което предявеният иск
по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100,00 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договора, поради изначална
липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
8
датата на исковата молба до окончателното й изплащане, се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На следващо място, Договорът за предоставяне на поръчителство от
12.03.2021 г., сключен между ищцата и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също е
нищожен, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, а освен това е нищожен и защото посредством него се заобикаля
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща максимален размер
на ГПР.
Видно е, че с поставянето на практически неизпълними условия за
предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до
необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на
поръчителство. Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е
принцип, проведен в редица правни норми на националното законодателство,
както и в специалния Закон за защита на потребителите. В случая
кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението,
за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да му предостави поръчителство. В
същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-силният
субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му дава
възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането,
тоест поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно
необоснован и несъответен на този риск.
Нищожният договор за поръчителство не поражда правни последици.
Нищожността настъпва по право, от момента на извършването на нищожната
сделка, а даденото от страните по нищожен договор подлежи на връщане, като
имуществена последица от недействителността. Безспорно е установено от
събраните по делото писмени доказателства, че ищцата е заплатила на
ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД сумата от 294,04 лв. като възнаграждение на
поръчителя по договора.
Ето защо, предявеният осъдителен иск с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
9
ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от
294,04 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен
Договор за предоставяне на поръчителство от 12.03.2021 г., сключен във
връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 2361354 от
12.03.2021 г., поради изначална липса на основание, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане също следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на
ищцата направените разноски по предявения срещу него иск, а именно 50,00
лв. - заплатена държавна такса.
Ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата направените разноски по предявения срещу
него иск, а именно 50,00 лв. - заплатена държавна такса.
На следващо място, видно от договора за правна защита и съдействие,
пълномощникът на ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 400,00 лв.
по всеки от предявените искове.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101,
параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат,
настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на
10
делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и
характера на събраните доказателства и действително извършената от
пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането му е
приключило в едно открито съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства. Пълномощникът на ищцата не се е явил лично, но е депозирал
писмено становище по хода на делото и по същество.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, всяко от двете ответни дружества следва да бъде
осъдено да заплати на пълномощника на ищцата сумата от по 360,00 лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС по всеки от предявените искове, с оглед
представеното от адвоката удостоверение от НАП за регистрация по ЗДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж., ЕГН:
**********, с адрес гр. Сливен, ...................... на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД сумата от 100,00 лв.
/сто лева/, представляваща недължимо платена сума по недействителен
Договор за потребителски кредит № 2361354 от 12.03.2021 г., поради
изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на исковата молба - 25.06.2024 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лв.
/петдесет лева/, представляваща разноски по делото - заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж., ЕГН:
**********, с адрес гр. Сливен, ...................... на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД сумата от 294,04 лв.
/двеста деветдесет и четири лева и четири стотинки/, представляваща
недължимо платена сума по недействителен Договор за предоставяне на
11
поръчителство от 12.03.2021 г., сключен във връзка с обезпечаването на
Договора за потребителски кредит № 2361354 от 12.03.2021 г., поради
изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на исковата молба - 25.06.2024 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лв.
/петдесет лева/, представляваща разноски по делото - заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М., с
персонален № ********** от АК - Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение по делото с ДДС, платими по
банкова сметка с IBAN: BG87UNCR70001521514314 в „УниКредит Булбанк“
АД, с титуляр Д. В. М..
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат адвокат Д. В.
М., с персонален № ********** от АК - Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение по делото с ДДС, платими по
банкова сметка с IBAN: BG87UNCR70001521514314 в „УниКредит Булбанк“
АД, с титуляр Д. В. М..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12