Р Е Ш Е Н И Е № 26
гр.
Сливен 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на трети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 366/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 – 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на П.Д.Б., с ЕГН **********, чрез а. П. М. ***, срещу Решение № 81/24.06.2019 г. на Директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) Бургас, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. № С190020-022-0001884/22.01.2019 г. по изпълнително дело № *********/2018 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен. Излагат се доводи за нищожност и незаконосъобразност на решението. Релевирани са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесното постановление, поради липса на мотиви относно наличието на обезпечителна нужда по смисъла на чл. 195, ал. 2 от ДОПК, включително и поради смесването на две производства едното по ГПК и това по ДОПК. Твърди се, че не е налице годно изпълнително основание, което е основание за отмяна на обезпечителната мярка по чл. 197, ал. 3 от ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ПНОМ. Претендира разноски. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Ответникът – директорът на ТД на НАП Бургас, чрез п. си п. юриск. Д. Ж. изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира отхвърляне на същата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В ТД на НАП Бургас, офис Сливен, е образувано изпълнително дело № № *********/2018 г. срещу П.Д.Б. за събиране на изискуеми публични вземания в общ размер към 09.08.2018 г. 48 245, 70 лева, в това число главница 45 556, 00 лева и лихва в размер на 2 689, 70 лева, установени с изпълнителен лист № 16 от 01.03.2018 г. на Окръжен съд Сливен, изпълнителен лист № 24 от 08.05.2018 г. на Окръжен съд Сливен и глоба по влязъл в сила електронен фиш № К1683888 издаден от ОДМВР - Сливен. За образуване на изпълнителното производство е изпратено съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С180020-048-0170593/09.08.2018 г. С ПНОМ с изх. № С190020-022-0001884/22.01.2019 г. на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху вземане от трето задължено лице – работодател – "Джорданс 2" ООД, за сумата от 50 341,89 лева. В постановлението е посочено, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № *********/2018 г. по описа на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, в размер на 50 341,89 лева, в това число: 4 785,89 лева – лихва, и 45 556,00 лева – главница. Изпратено е запорно съобщение с изх. № С190020-119-0000506/22.01.2019 г. до "Джорданс 2" ООД, в което са посочени сумите, които не се запорират на основание чл. 213, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ДОПК. С Разпореждане с изх. № С190020-009-0000528/22.01.2019 г. на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК на "Джорданс 2" ООД е разпоредено в 3-дневен срок от получаване на разпореждането да прехвърли запорираните суми в размер на 50 341,89 лева, дължими от дружеството на П.Д.Б. като възнаграждение, по посочената в същото сметка на ТД на НАП Бургас, офис Сливен. Процесното постановление е връчено на Б. на 04.06.2019 г., която го обжалва пред директора на ТД на НАП Бургас с жалба вх. № 7810/10.06.2019 г. С решение № 81/24.06.2019 г. на Директор на ТД на НАП Бургас жалбата е оставена без уважение, като решаващият орган е приел, че обезпеченията са наложени във връзка с установени и изискуеми публични държавни вземания по чл. 162, ал. 2, т. 6 и 7 от ДОПК с изпълнителен лист № 16 от 01.03.2018 г. на Окръжен съд Сливен, изпълнителен лист № 24 от 08.05.2018 г. на Окръжен съд Сливен и глоба по влязъл в сила електронен фиш № К1683888 издаден от ОДМВР – Сливен, които не са платени доброволно. Решението е връчено на оспорващата на 12.08.2019 г. Жалбата е подадена чрез органа до АС – Сливен на 19.08.2019 г. с вх. № 11015.
Въз основа на установените по делото факти и събраните доказателства, които не са оспорени по предвидения процесуален ред, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения.
Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас съгласно правомощията му по чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК, а оспореното решение – от директор на ТД на НАП Бургас съгласно правомощията му по чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Следователно актовете са издадени от материално и териториално компетентни органи. Същите са издадени в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, в изискуемата писмена форма и съдържат задължителните реквизити по чл. 196 от ДОПК. В ПНОМ са посочени фактическите и правни основания за издаването му, т. е. същото е мотивирано съгласно изискванията на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви са неоснователни. За да наложи обезпечителните мерки, публичният изпълнител е приел, че ще се затрудни събирането на установените и изискуеми публични вземания по изпълнително дело № *********/2018 г. по описа на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, т. е. че са налице материалноправните предпоставки за налагане на обезпечителните мерки, предвидени в чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Визираните обстоятелства, относими към фактическите и правни основания за издаване на постановлението, се доказват и от представените към преписката документи, установяващи изпълнителни основания по чл. 209, ал. 2, т. 5 и 6 от ДОПК, както и липсата на плащане от задълженото лице в срока за доброволно изпълнение. Правилно са посочени правните основания за налагане на обезпечителните мерки – чл. 202, ал. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК.
Мотиви относно изпълнителните основания и необходимостта от обезпеченията се съдържат и в оспореното решението на директор на ТД на НАП Бургас. Същото е издадено в предвидената писмена форма и е мотивирано съгласно изискванията на чл. 197, ал. 1 от ДОПК, като са формирани изводи по всички релевирани от жалбоподателката възражения с жалбата й с вх. № 7810/10.06.2019 г. За да потвърди постановлението, решаващият орган е приел, че обезпеченията са наложени във връзка с установени и изискуеми публични държавни вземания по чл. 162, ал. 2, т. 6 и 7 от ДОПК съответно установени с изпълнителен лист № 16 от 01.03.2018 г. на Окръжен съд Сливен, изпълнителен лист № 24 от 08.05.2018 г. на Окръжен съд Сливен и глоба по влязъл в сила електронен фиш № К1683888 издаден от ОДМВР – Сливен, които не са платени доброволно. Решаващият орган е приел, че при издаване на процесното постановление публичният изпълнител е съобразил, че публичните задължения не са платени и липсват предприети действия от длъжника за погасяване на същите, и е направил обоснован извод, че ще се затрудни събирането им.
Оспореното ПНОМ е и материалноправно законосъобразно. Установява се, че в изпратеното до Б. съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С180020-048-0170593/09.08.2018 г. са посочени изрично изпълнителните основания, по повод на които е образувано изпълнителното дело. Анализът на доказателства по делото сочи на изводи за наличие на предпоставките по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за издаване на постановлението. С посочените разпоредби е предвидено, че на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него събирането им ще бъде невъзможно или затруднено. В случая задълженията на Б. са установени с изпълнителен лист № 16 от 01.03.2018 г. на Окръжен съд Сливен, изпълнителен лист № 24 от 08.05.2018 г. на Окръжен съд Сливен и глоба по влязъл в сила електронен фиш № К1683888 издаден от ОДМВР – Сливен. Неоснователно е възражението, че липсват доказателства за връчване на електронния фиш и съответно влизането му в сила. Видно от представената по делото обратна разписка електронен фиш № К1683888 е връчен лично на жалбоподателката на 08.08.2017 г. и е влязъл в сила на 22.08.2017 г. Неоснователно е наведеното възражение за изтекла давност, за задължението по влезлия в сила електронен фиш, поради следното: Давността е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, то се погасява. Възражението за изтекла давност е процесуално право на длъжника, което той може и да не упражни, а да плати доброволно погасеното по давност задължение. Изтичането на погасителната давност е способ за погасяване на публични задължения по силата на чл. 168, т. 3 от ДОПК, а вземанията по влезли в сила наказателни постановления, съответно електронни фишове са вид публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК. Съгласно текста на чл. 82, ал. 1, буква "а" от Закона за административните нарушения и наказания административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е "глоба". Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за изпълнение на наказанието, и след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, съобразно разпоредбата на ал. 3 от чл. 82 от ЗАНН, т. е. след изтичането общо на 3-годишен срок от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Съгласно чл. 82, ал. 4 от ЗАНН, ал. 3 от същата разпоредба не се прилага по отношение на "глобата", когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Следователно двугодишната давност по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН за административното наказание "глоба", наложено с цитирания електронен фиш, започва да тече от влизане в сила на същия. Електронен фиш № К1683888 е връчен лично на жалбоподателката на 08.08.2017 г., влязъл е в сила на 22.08.2017 г. и 2-годишният давностен срок по чл. 82, ал. 1, буква "а" от ЗАНН е следвало да изтече на 22.08.2019 г. Давностният срок е прекъснат с предаването му, за принудително изпълнение в ТД на НАП Бургас, офис Сливен. Същевременно обаче давностният срок е спрян на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с издаването на ПНОМ с изх. № С190020-022-0001884/22.01.2019 г.
Изпълнителен лист № 16 от 01.03.2018 г. на Окръжен съд Сливен, изпълнителен лист № 24 от 08.05.2018 г. на Окръжен съд Сливен и глоба по влязъл в сила електронен фиш № К1683888 издаден от ОДМВР – Сливен са изпълнителни основание по чл. 209, ал. 2, т. 5 и 6 от ДОПК с предмет публични държавни вземания по чл. 162, ал. 2, т. 6 и 7 от ДОПК, които се определени по основание и размер. Същите са изискуеми – с настъпил срок на изпълнение, видно от данните по преписката. Обезпечителната нужда по смисъла на чл. 195, ал. 2 от ДОПК е налице към датата на издаване на процесното постановление. Необходимостта от налагане на мерките е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел и при констатирана и обоснована опасност, че събирането на публичното задължение ще бъде невъзможно или ще се затрудни. Размерът на задължението е индиция за затруднено събиране на задължението. Изборът на публичния изпълнител на вида на обезпечителната мярка, която да бъде наложена, е обусловен в най-голяма степен от гарантиране на събирането на държавни вземания, които са установени по основание и размер. От страна на жалбоподателката не са представени доказателства така установените задължения да са заплатени. Посредством наложените мерки се цели гарантиране обективната възможност за събиране на публичните задължения.
Във връзка с изложените възражения за неспазване на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като обжалваното ПНОМ, не е за налагане на предварителни обезпечителни мерки, а за обезпечаване на публични задължения по чл. 195, ал. 1 от ДОПК.
Относно останалите релевирани доводи за наличие на конкуренция между двете изпълнителни производства - по ГПК и по ДОПК/ за удовлетворяване на едно и също вземане /,то такава не се констатира.
Видно от представеното удостоверение изх. № СД-03-03-21167/ 18.11.2019 г. от РС Сливен, че изпълнително дело № 411/2019 г. е образувано въз основа на обезпечителна заповед от 03.12.2009 г., издадена по гр. д. 657/2009 г. по описа на Окръжен съд Сливен, със страни: КУИППД – взискател и „Джорданс“ ЕООД, „Джорданс 2“ ООД, Й. Г. Б., П.Д.Б. – длъжници.
Съдът счита за неоснователни изложените доводи в жалбата, за незаконосъобразност на издаденото постановление, поради наличието на преди това изпълнително производство по реда на ГПК.
Съгласно чл. 191, ал. 3 от ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
На основание чл. 191, ал. 4 от ДОПК, най-късно в 14-дневен срок от получаване на съобщението по ал. 3 Националната агенция за приходите издава удостоверение, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение.
Видно от посочените разпоредби, образуваното изпълнително производство за събиране на задължения по реда на ГПК, не е пречка впоследствие да се образува и такова по реда на ДОПК, като междувременно и се наложат обезпечителни мерки, по аргумент от ал. 4 на чл. 191 от ДОПК.
С разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК законодателят е регламентирал, че само в три хипотези съдът следва да приеме, че са налице основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки: 1) ако длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) ако не съществува изпълнително основание; 3) ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. В конкретния случай липсват доказателства за представено от П.Б. обезпечение от категорията на изрично изброените по първата хипотеза, а и наложените обезпечителни мерки не са от категориите по третата хипотеза. Същевременно, както се посочи по-горе, са налице годни изпълнителни основания. Задълженията са установени с изпълнителен лист № 16 от 01.03.2018 г. на Окръжен съд Сливен, изпълнителен лист № 24 от 08.05.2018 г. на Окръжен съд Сливен и глоба по влязъл в сила електронен фиш № К1683888 издаден от ОДМВР – Сливен. Наведените с жалбата доводи за недължимост на публичните задължения по цитираните изпълнителни листи са неоснователни. Същите са годно изпълнително основание, послужили като основание за образуване на изпълнително дело пред публичния изпълнител. Липсват доказателства за тяхната изрична отмяна.
Обезпечителните мерки са наложени върху имущество, което може да бъде обект на принудително изпълнение съгласно чл. 213 от ДОПК. Изрично в изпратеното запорно съобщение до третото задължено лице – работодател от публичния изпълнител е указано, че подлежат на запориране сумите в размера над посочения в чл. 213, ал.1, т. 5 от ДОПК. Посочил е, че на основание чл. 213, ал.1, т.5 и ал. 2 от ДОПК могат да бъдат запорирани сумите на длъжника Б., с изключение на трудовото възнаграждение, обезщетение по трудовото правоотношение, пенсия или стипендия в размер до 250 лева.
По изложените съображения съдът намира, че процесната жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Производството по чл. 197, ал. 2 – 4 от ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (Определение № 3544/20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2018 г., I о.). Според последната разпоредба по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100, 00 до 200, 00 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100, 00 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Б., ЕГН **********, срещу Решение № 81/24.06.2019 г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Бургас, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190020-022-0001884/22.01.2019 г. по изпълнително дело № *********/2018 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, като неоснователна.
ОСЪЖДА П.Д.Б., ЕГН ********** да заплати на ТД Националната агенция за приходите - Бургас възнаграждение за процесуален представител в размер на 100 /сто/ лева.
Решението на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: