№ 3332
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110121826 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от “Топлофикация София”
ЕАД против Р. Б. Й. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи сумите от 6282,04 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ........, ведно със законна лихва от 15.10.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 988,23 лв. за периода от 15.09.2019 г.
до 07.10.2021 г., сумата в размер на 35,62 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 15.10.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху тази сума в размер на
6,46 лв. за периода от 31.05.2019 г. до 07.10.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 16112 от 22.10.2021 г. по гр.д. № 59439/2021г. по
описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон.
1
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете при твърдението, че
между страните не съществува правоотношение, както и че за процесния период не е
доставяна реално топлинна енергия на посочената стойност. При условията на евентуалност
прави възражение за изтекла погасителна давност.
Конституираното по искане на ищеца трето лице – помагач „Нелбо“ АД изразява
становище по предявените искове като заявява, че при определяне разхода на топлинна
енергия в процесния имот са спазени относимите нормативни изисквания, регламентирани в
Закон за енергетиката /чл.139 – чл. 148/ и действащите през процесния период Наредба № 16
– 334/06.04.2007 г. и Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
415 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия и цена на услугата по разпределението й.
По допустимостта:
От приложеното ч.гр.д. № 59439/2021 г. на СРС, 113 състав, се установява, че на
15.10.2021г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответниците за процесните вземания. Съдът е уважил
изцяло заявлението като е издал заповед за изпълнение от 22.10.2021 г. След постъпило
възражение от длъжника Р. Б. Й. срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК, в срока за това са
предявени процесните установителни искове за вземанията, предмет на същата, поради
което съдът достига до извод за процесуалната им допустимост.
По основателността:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200
ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че съществува
облигационно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението
да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност, че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер, изискуемост на вземането – изтичане на срока за
плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
От представения по делото препис от Нотариален акт за собственост върху жилище
2
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона по
териториалното и селищно устройство № 14, том XIX, нот. дело № 3414/1976 г. по описа на
Първи нотариус при Софийски районен съд /л. 19 – л. 20 по делото/, се установява, че
ответницата Р. Б. Йорданова е призната за собственик на недвижим имот, находящ се в
жилищна сграда, построена върху държавна земя с пл. № 1014, местност „Смолянска“,
представляващ Апартамент № 119, вход II на VIII етаж, състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 84,67 %, заедно с принадлежащите –
избено помещение № 23 и 10 % идеални части и общите части на сградата, при съседи на
жилището: стълбище, апартамент 118 и двор, и съседи на избеното помещение: коридор,
мазе № 23 и двор.
Видно от Удостоверение с изх. № 68 – 00 – 531/29.04.2015 г., издадено от „ГИС –
София“ /л. 21 по делото/, се установява, че стари адреси – ул. „Смолянска“ № 1 и ул. „Ева
Волицер“, блок 1014, се отнасят за жилищна сграда с пет входа, нанесена с планоснимачен
номер 83б в кадастрален лист 404 по плана на гр. София, попадаща в кв. 16 по плана на м.
„Лагера“, находяща се в пространството между ул. „Троянски проход“, ул. „Смолянска“, ул.
„Евстати Пелагонийски“ и бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“, район „Красно село“ –
Столична община, са с настоящ адрес: ж.к. „Лагера“, блок 62, вх. „А“, вх. „Б“, вх. „В“, вх.
„Г“ и вх. „Д“. От това следва, че е налице идентичност по отношение на адреса,
обективиран в акта за собственост, с адреса, за който ищецът претендира, че е доставял
топлинна енергия, възлизаща на процесните суми.
По делото е приобщено и Удостоверение с № 18-ДИ11-28/05.02.2018 г., издадено от
Столична община, дирекция „Общински приходи“ – отдел „Красно село“, от което се
установява, че за процесния недвижим имот, представляващ Апартамент № 119, находящ се
в ж.к. „Лагера“, блок 62, вх. Д, е деклариран с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №
62471/11.08.1998 г. с титуляр ответника Р. Б. Йорданова, с ЕГН **********. Същата също е
приобщена по делото като писмено доказателство /л.14 – л. 17 по делото/.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
3
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. В закона не е
предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок
от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл.
150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия,
които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма
данни от страна на ответницата да са предприемани действия по искане на специални
условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради
което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му,
следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договора за продажба на топлинна
енергия при действащите публично известни общи условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно етажанта
собственост на процесния адрес ж.к. „Лагера“, блок 62, вх. Д, е сключила договор за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо“ ЕАД.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна
уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собствениците на имота имат качеството
потребители на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ са обвързани
от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане. Следва да се посочи, че сключването на договор, като
източник на облигационно правоотношение между страните по действащия ЗЕ, не изисква
спазването на някаква форма, включително и писмена. Волеизявленията на страните могат
да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия
(фактическо изпълнение на задължението от доставчика) и приемане на престацията без
възражения от страна на потребителя.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът
има задължение да доставя топлинна енергия за целия имот, а ответницата - да заплаща
цената ѝ.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави реално на
ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната
стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
което се кредитира изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че
количеството топлинната енергия в имота на ответника е начислено в съответствие с
4
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, дяловото разпределение през
процесния период е извършвано от дружеството за дялово разпределение съгласно
изискванията на Наредба № 16-334 от 2006 г., по отношение на средството за търговско
измерване, измерващо количеството доставена топлинна енергия в имота, са извършвани
периодични проверки, като същото е в метрологична годност. Фирмата за дялово
разпределение (ФДР) е отчитала уредите в имота като по време на отчетите са попълнени
документите за главен отчет, които са подписани от потребител – ответника в настоящото
производство. Експертизата сочи, че отчетите са коректно отразени в изравнителните
сметки и по данни на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и
съответно са монтирани 4 топлоразпределители с дистанционен отчет. Установи се от
експертизата, че в имота се ползва топла вода и има 2 водомера за топла вода, по които се
отчита разхода.
Съгласно изслушаното заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
задължението на ответника за установеното безспорно по делото потребено количество
топлинна енергия за процесния период от 01.05.2018 г.до 30.04.2020 г. е в размер на 6 282,04
лева. Към тази дължима цена за топлинна енергия, изчислена от вещото лице, следва да се
добави сумата в размер на 35,62 лв., дължима за дялово разпределение за периода от
м.04.2019 г. до м.04.2020 г.
Ето защо и във връзка с приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, съдът приема, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ответницата дължи
на ищеца сумата в общ размер на 6317,66 лв., представляваща цена за доставена топлинна
услуга до топлоснабден имот с аб. № 264726, с включена сума за извършена услуга дялово
разпределение.
Съгласно приложимите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се дължат. Следователно, срокът за
изпълнение на задължението за заплащане на доставената топлинна услуга е уговорен в
договора, като не се спори между страните, че срокът за плащане на всички задължения е
изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е изискуемо.
По делото не се спори относно факта, че към настоящия момент ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на тази сума, което се потвърждава и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Не може да бъде споделено възражението на ответника, че топлинният счетоводител
неправилно е определил дължимите се суми за битово горещо водоснабдяване при база
четирима потребители в имота. Разпоредбата на чл. 70, ал. 8 от Наредбата за
топлоснабдяването изрично предвижда, че рекламации (възражения) по отчета на
показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации (възражения) по
разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен
период се извършват в срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови
5
рекламации (възражения) за преработване на изравнителната сметка. Ответникът не твърди
да е подал възражение срещу съставените изравнителни сметки за процесния период. Ето
защо съдът намира, че ответникът няма право да релевира такова възражение срещу
изравнителните сметки за първи път в настоящето производство.
Възражението на ответника за давност е неоснователно. Съгласно задължителната
съдебна практика вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия се погасяват с
изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно
задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни
задължения, включени в процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтече срокът за тяхното заплащане. От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове,
с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето 3 /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на
13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително
погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от
съда при изчисляване на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-
годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок,
чиято продължителност в случая е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./. В конкретния
случай гореизложеното означава, че с оглед датата на подаване на заявлението – 15.10.2021
г., погасени по давност следва да бъдат вземанията за периода от м.05.2018 г. до м.08.2021
г., но като се вземе предвид периода от 69 дни, в който не е текъл давностен срок, то
вземанията за процесния период не се явяват погасени по давност.
Ето защо, съобразявайки изводите на вещото лице В. С. съдът намира, че искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД следва да бъде
уважен в пълния предявен размер от 6 317,66 лева, с включена дължима за дялово
разпределение главница за периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска следва да се установи наличието на главен дълг и
6
изпадането на ответника в забава – в случая – изтичането на срока за плащане на
задълженията по договора за топлинни услуги, определен в общите условия.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга на падежа.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг,
представляващ дължимо и непогасено задължение по договор за предоставяне на топлинни
услуги.
Съгласно общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
вноски за топлинна енергия в срок, посочен в общите условия на ищеца – 30-дневен, респ.
45-дневен с след изтичане на периода, като съгласно чл. 33, ал. 4 от общите условия на
„Топлофикация София“ ЕАД продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията, установени след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки. Следователно, изпадането в забава не
е обусловено от изпращането на покана до длъжника, а в договора е уговорен срок за
изпълнение. Следователно, ответницата е изпаднала в забава за плащането на цената на
потребената топлинна услуга и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г., което съгласно заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза е в размер на 920,23 лв.
Следователно, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД следва да
се уважи за сумата в размер на 920,23 лв., като бъде отхвърлен до пълния предявен размер
от 988,23 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция в тази й част се явява
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
От разноските, включени в списъка от ищеца (на л. 96 от делото) по предявените
искове срещу ответницата Р. Б. Й., се установява, че са направени разходи в размер на
146,25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и 146,25 лв. за държавна такса, 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, както и по 350 лв. за всяка от изслушаните експертизи. Като
съобрази уважената част от исковете съдът намира, че от тези суми в полза на ищеца следва
да се присъдят общо 1229,85 лв. за сторени разноски в заповедното и в исковото
производство.
Ответникът също има право на разноски в размер на 13,24 лева, съобразно на
7
отхвърлената част от исковите претенции.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 113 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
срещу Р. Б. Й. , ЕГН **********, с адрес: ............................, искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответницата Р. Б. Й...а дължи сумата в
размер на 6282,04 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за имот, намиращ се в гр. ........, аб. № 264726, и
сумата в размер на 35,62 лв. за предоставената услуга по дялово разпределение за същия
имот и за периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от 15.10.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до погасяването, и искове с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата в
размер на 920,23 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 07.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от 988,23 лв. и иска по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 6,46 лв. за обезщетение за забава върху цената на
предоставената услуга по дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 07.10.2021 г,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Б. Й. , ЕГН **********, с адрес: ............................, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1229,85 лв., представляваща разноски в
исковото и в заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, да заплати на Р. Б. Й. , ЕГН **********, с адрес: ............................, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на сумата в размер на 13,24 лв., представляваща разноски в
исковото и в заповедното производство съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „НЕЛБО“
ЕАД, на страната на ищеца -“Топлофикация София” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат
внесени дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8