РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Перник, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е.В**, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 360/2022
по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО), и е
образувано по жалба, депозирана:
ОТ: Е.Д.С., с адрес: ***,
СРЕЩУ: Решение № ******
от 15.08.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт (ТПНОИ) – Перник, с което е отхвърлена
жалба на Е.Д.С. срещу разпореждане № ****** (прот. № N01034) от 31.01.2022 г. на длъжностно лице по чл.
98, ал. 1 от КСО, с което е отпусната добавка за чужда помощ за
трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто,
считано от 20.01.2022 г., пожизнено, на основание чл. 103 от КСО, в размер на
127.50 лв. (сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки),
С ИСКАНЕ: да бъде отменено решение № ****** от
15.08.2022 г. на директора на ТПНОИ – Перник, съответно разпореждане № ****** (прот. № N01034) от 31.01.2022 г.
на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, и преписката да бъде върната на
компетентния орган за определяне на добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО
от датата на инвалидизирането, определена в експертно решение (ЕР) № **/22.11.2021
г. на Трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) – Перник, а именно – 23.08.2016
г.
В жалбата се навеждат оплаквания, че
оспореното решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Твърди се, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 94,
ал. 1 от КСО, съответно искането, подадено от пълномощник на правоимащото лице
за отпускане на добавката за чужда помощ, е направено в предвидения 2-месечен
срок. Излагат се също доводи, в случай че съдът приеме за приложима
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, че в случая приложима е предходната
редакция на разпоредбата, съобразно която едномесечният срок за депозиране на документите е от
влизане в сила на решението на ТЕЛК/НЕЛК, в която не отразено „по отношение на правоимащото лице“. Във връзка с
последното в жалбата се сочи, че констатацията, че експертното решение № **/22.11.2021
г. на ТЕЛК – втори състав, общи заболявания, към МБАЛ „**“ – гр. П., е влязло в
сила на 08.12.2021 г. е неточна констатация, тъй като няма данни да е съобщено
надлежно, съответно да е изтекъл срокът за обжалването му от всички
заинтересовани страни, съобразно НМЕ и ЗЗ. Излагат се и допълнително доводи, че
в едномесечен срок от връчване на ЕР на ТЕЛК е депозирана молба в Агенцията за
социално подпомагане (АСП), с искане за изплащане на тази добавка, съответно
изводите на компетентния орган по осигуряване, са направени твърде формално, в
разрез с разпоредбите на закона и в противоречие с принципите за закрила на
лицата с увреждания, нуждаещи се от чужда помощ – с депозиране на искането пред
АСП за определянето на личен асистент едномесечният срок е спазен, тъй като АСП
е длъжна да изпрати служебно на ТПНОИ искането и експертното решение на ТЕЛК.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява,
представлява се от адвокат Н.Х.-Й. ***, неин пълномощник, оказващ ѝ безплатно
адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА), която поддържа подадената жалба и моли съда да отмени
решението на директора на ТПНОИ – П.**, с което е отхвърлена жалбата против
разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО и да върне преписката
за ново произнасяне. Претендира за присъждане на сторените разноски съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
В съдебно заседание ответникът по жалбата – директор на ТПНОИ – Перник,
редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмена
молба вх. № 77/11.01.2023 г., чрез юрисконсулт Е.С.**, негов пълномощник, моли жалбата да се остави без
уважение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът след
като провери процесуалните предпоставки за допустимост и след като констатира,
че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – лице с право и
интерес от обжалването, в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО преклузивен срок,
пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК във вр. чл.118, ал. 3 от КСО,
срещу подлежащо на съдебен контрол за законосъобразност на основание чл. 118,
ал. 1 от КСО решение на директора на ТПНОИ, счита същата за допустима, поради
което дължи разглеждането ѝ по същество.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и приобщените по делото писмени и гласни
доказателства реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК, и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспореното решение на всички основания по
чл. 146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:
От фактическа страна:
С медицинско
направление за ТЕЛК № 17 от 23.08.2016 г., (л. 55 от делото) Е.Д.С. е изпратена
на ТЕЛК за определяне на група инвалидност.
Със
заявление-декларация с вх. № 2198 от 25.08.2016 г. (л. 54 от делото), Е.Д.С.
поискала да бъде представена на ТЕЛК за първично освидетелстване.
С експертно решение
(ЕР) № ** от 22.11.2021 г., ТЕЛК, II състав „Общи
заболявания“ към МБАЛ „**“, гр. П.** (л. 17 от делото), след освидетелстване,
определя на Е.Д.С. 100% ВСУ (вид и степен на увреждане) с необходимост от чужда
помощ, с дата на инвалидизиране – 23.08.2016 г., и срок на определения процент
ВСУ – пожизнен. Експертното решение е връчено на пълномощник на жалбоподателя
на 22.11.2021 г., видно от отбелязването в обратна разписка, обективирана в ЕР.
Експертното решение е влязло в сила на 06.12.2021 г., видно от направено
отбелязване върху същото, и при липса на данни по делото същото да е обжалвано.
С решение № 2770 от
20.12.2021 г. (л. 18 от делото) Медицинска комисия при ТПНОИ – П., потвърждава
оценката, извършена от ТЕЛК с
ЕР № ** от 22.11.2021 г. по отношение Е.Д.С. в цялост – ВСУ, дата
на инвалидизирането, срок на инвалидизиране и необходимост от чужда помощ.
На 20.01.2022 г. Е.Д.С.
подава заявление с вх. № 2118-13-15 в ТПНОИ – Перник (л. 14 от делото), за
отпускане на добавка за чужда помощ на основание чл. 103 от КСО.
С разпореждане № ******
(протокол № N01034) от 01.02.2022 г. (л. 20 от делото) на длъжностно лице по
чл. 98, ал. 1 от КСО – ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТПНОИ – П.**, по
заявлението вх. № 2118-13-15/20.01.2022 г., на основание чл. 103 от КСО, на Е.Д.С. е отпусната добавка за чужда помощ за ВСУ над 90 на сто, пожизнено,
считано от 20.01.2022 г. – т.е. датата на подаване на заявлението в ТПНОИ –
Перник.
Разпореждането в частта
относно началната дата на отпускане на добавката за чужда помощ е обжалвано от Е.С.
чрез упълномощено лице, по административен ред пред по-горестоящия
административен орган – директора на ТПНОИ – П.**.
С решение № ***** от
15.08.2022 г. (л. 11 от делото) директорът на ТПНОИ – П.** приел жалбата за неоснователна
с мотиви, основани в разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО – ЕР № ** от
22.11.2021 г. на ТЕЛК е получено от заявителя на 22.11.2021
г., срокът за обжалването му е изтекъл на 06.12.2021 г., а заявлението е
подадено на 20.01.2022 г., т.е. след изтичане на регламентирания едномесечен
срок, поради което разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО е неприложима и
добавката се отпуска от датата на подаване на заявлението.
Решението е връчено на пълномощник
на жалбоподателя на 31.08.2022 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне (л. 13 от делото).
При така установените по делото фактически
обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
Оспореното решение е
издадено от директора на ТПНОИ – П.**, пред когото именно, съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО
подлежат на обжалване разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или
за изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях,
издадени от длъжностните лица по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, на които е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТПНОИ, в
случая ТПНОИ – Перник, и който орган, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, е материално и териториално компетентният
да се произнесе по жалбите и исканията по ал. 1 на с. чл. Оспореното
разпореждане за отпускане на добавка за чужда помощ за ВСУ над 90 на сто, също
е издадено от материално и териториално компетентен орган – ръководител на „Пенсионно
осигуряване“ при ТПНОИ – Перник, съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО, и с оглед постоянния
адрес на жалбоподателя. Не са налице основанията по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорваното решение е
обективирано в изискваната от разпоредбата на чл.117, ал. 3 от КСО във вр. с
чл. 59, ал. 3 във вр. с чл. 2, ал. 1 от АПК писмена форма, отговаря на
изискването за мотивираност – от обстоятелствената част на оспорваното решение
недвусмислено се установяват доводите на контролиращия административен орган,
обусловили отхвърлянето на депозираната пред него жалба, посочени са правните
основания за постановяването му, актът съдържа и останалите, изисквани от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл.
2, ал. 1 от АПК, реквизити. Потвърденото
разпореждане също е постановено в изискваната от разпоредбата на чл. 59, ал. 3
във вр. с чл. 2, ал. 1 от АПК писмена форма, мотивирано е според изискването на
чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с
чл. 2, ал. 1 от АПК. Не са налице основанията по чл.146, т. 2 от АПК.
В производството пред
административния орган и по-горестоящия административен орган не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи
основания за отмяна по чл. 146, ал. 1, т. 3 от АПК.
Решението, респективно
потвърденото със същото разпореждане са издадени в нарушение на материалния
закон, до чието именно приложение, конкретно касателно датата на отпускане на
добавката за чужда помощ, се свежда и
спорът по настоящото дело.
Както правилно се сочи и в оспорваното
решение, по отношение на датата на отпускане на пенсиите и добавките към тях се
са приложими разпоредбите на чл. 94 от КСО. Но не само разпоредбата на чл. 94,
ал. 3 от КСО, както неправилно е приел административният орган.
Съгласно чл. 103 от КСО,
пенсионерите с вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се
нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер
на 75 на 100 от социалната пенсия за старост. Нормата императивно задължава
пенсионния орган, в случай на признат на заявителя по надлежния ред (с ЕР на
ТЕЛК/НЕЛК) вид и степен на увреждане над 90 на сто и постоянна нужда от чужда
помощ, да отпусне и включи към пенсията за инвалидност и добавка за чужда
помощ. Т.е. субективното право на добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО е
производно на правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по
чл. 74 от КСО (в този смисъл е Решение
№ 4640 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 809/2021 г.)
За отпускането на пенсии и/или
добавки към тях за чужда помощ, на първо място е налице специален ред за
определяне на началната дата,
установен
с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, уреждаща по-благоприятен режим досежно
началния момент за отпускането им – отпускат се от датата на подаване от лицето
на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране,
съответно от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако
необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТПНОИ в едномесечен срок от изтичането на срока за обжалване на
експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, по отношение на правоимащото лице.
От друга страна, налице
е и обща уредба за пенсиите и добавките към тях – чл. 94, ал. 1, изр. първо от КСО, която предвижда отпускане на пенсия/добавка, считано от датата на
придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в
2-месечен срок, считано от тази дата, съответно чл. 94, ал. 1, изр. второ от КСО, която предвижда, в случай че заявлението с необходимите документи е
подадено след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и
добавките към тях да се отпускат от датата подаване на документите.
Трайно установено е разбирането
в съдебната практика, че въпреки че за пенсиите за инвалидност и добавките за
чужда помощ е предвиден специален ред касателно началният момент на отпускането
им
– чл. 94, ал. 3 от КСО, неспазването му не изключва приложението на общите разпоредби
– чл. 94, ал. 1 от КСО (Решение № 5970 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. №
10979/2016 г.; Решение № 1473 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 237/2017 г.; Решение
№ 1473 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 237/2017 г.; Решение № 4738 от
17.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 473/2022 г.
и др.)
Съобразявайки
цитираната и приложима нормативна уредба, в зависимост от момента на подаване
на заявлението с необходимите документи, както пенсията за инвалидност поради
общо заболяване, така и добавката за чужда помощ на пенсионерите с установени
вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда
помощ, се отпуска в три хипотези що се отнася до началния момент: 1) От
датата на подаване на заявлението-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата
на определяне на потребността от чужда помощ (чл. 94, ал. 3 от КСО); 2) От датата на придобиване на правото
(чл. 94, ал. 1, изр. първо от КСО) – правото на пенсия, което възниква от
датата на влизане в сила на решението на ТЕЛК/НЕЛК, тъй като преди тази дата за
правоимащото лице е обективно невъзможно да упражни правото си да поиска пенсия
за инвалидност, съответно добавка за чужда помощ; 3) От датата на подаване на заявлението с необходимите документи
пред ТПНОИ (чл. 94, ал. 1, изр. второ от КСО).
В настоящия случай ЕР №
** от 22.11.2021 г. на ТЕЛК, с което е установена ВСУ 100% с право на добавка
за чужда помощ, е съобщено на жалбоподателя на 22.11.2021 г., което
обстоятелство по делото е надлежно доказано, видно от вписаното в обратна
разписка, инкорпорирана в решението. Съответно същото, подлежащо на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му (чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето
(ЗЗ), без данни същото да е обжалвано, е влязло в сила на
07.12.2021 г., не на 06.12.2021 г., каквото е отбелязано върху решението на
ТЕЛК. По силата на чл. 144 във вр. с чл. 2, ал. 1 от АПК, относно броенето на
сроковете в административните производства вкл. по КСО, се прилага ГПК. Според
чл. 60, ал. 5 от ГПК, срокът, който се брои на дни,
се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в
края на последния ден. Съобщено на 22.11.2021 г., ЕР на ТЕЛК е подлежало на
обжалване в срок до 06.12.2021 г., включително. Съответно ЕР на ТЕЛК е влязло в
сила на 07.12.2021 г.
Съобразно цитираните по-горе
приложими хипотези
на чл. 94 от КСО, и въз основа на приетото по делото от фактическа
страна, за да бъде отпусната в процесния случай добавката за чужда помощ от
датата на подаване на заявлението-декларация до ТЕЛК - 25.08.2016 г. (чл. 94,
ал. 3 от КСО), жалбоподателят е следвало да депозира заявление пред ТПНОИ – П.**,
не по-късно от 07.01.2022г. – едномесечния
срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, след влизане в сила на ЕР на ТЕЛК на 07.12.2021
г. Е.С. обаче е сторила това на 20.01.2022 г., т.е. след изтичане на посочения
срок, поради което и добавката за чужда помощ не следва да ѝ бъде изплащана,
считано от 25.08.2016 г., каквото твърдение се съдържа в жалбата.
При неспазен
едномесечен срок по смисъла на чл. 94, ал. 3 от КСО, приложима към началния
момент на отпускане на добавката за чужда помощ е общата разпоредба на чл. 94,
ал. 1 от КСО, зависещ от момента на депозиране на заявлението с необходимите
документи пред ТПНОИ. Добавката се отпуска или считано от датата на придобиване
на правото – влизане в сила на решението на ЕР на ТЕЛК, в случай на подаване на
заявлението в 2-месечен срок от придобиване на правото (чл. 94, ал. 1, изр.
първо от КСО), или считано от датата на депозиране на заявлението пред ТПНОИ –
в случай на подаване на същото след изтичане на този срок.
Жалбоподателят Е.С., спрямо
която, като правоимащо лице, ЕР № ** от 22.11.2021 г. на ТЕЛК е влязло в сила
на 07.12.2021 г., е депозирала заявлението си на 20.01.2022 г. – т.е. същата
неспазила едномесечния срок по чл.94, ал. 3 от КСО, е спазила 2-месечния срок
по чл. 93, ал. 1, изр. първо от КСО, изтичащ на 07.02.2022 г., който следва да
се брои, считано от влизане в сила на решението на компетентния орган,
извършващ медицинската експертиза на работоспособността, в случая – 07.12.2021
г.
Предвид изложеното,
относима към приетите за установени по делото факти е хипотезата на чл. 94, ал.
1, изр. първо от КСО – подаденото от името на Е.Д.С. на 20.01.2022 г. заявление
за отпускане на добавка за чужда помощ въз основа на ЕР № ** от 22.11.2021 г.
на ТЕЛК, II състав „Общи заболявания“ към МБАЛ „**“, гр. П.**, е подадено в
двумесечния срок от влизане в сила на ЕР на ТЕЛК на 07.12.2022 г., следователно
добавката за чужда помощ следва да се отпусне, считано от 07.12.2022 г.,
явяваща се датата на придобиване на правото.
Горното налага извод за
незаконосъобразност на решението на директора на ТПНПОИ – П.**, съответно на потвърденото със същото разпореждане на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТПНОИ – П.**, в оспорената му част. Налице е
основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на решение № ****** от 15.08.2022 г. на директора на ТПНОИ – П.**, съответно
за отмяна на разпореждане № ****** (прот. № N01034) от 31.01.2022 г. на длъжностно
лице при ТПНОИ – П.** по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което на Е.Д.С. е отпусната
добавка за чужда помощ, считано от 20.01.2022 г.
В съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото естеството на акта не
позволява решаване на въпроса по същество от съда, и предвид това, че
естеството на спора е от компетентността на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТПНОИ – Перник, административната преписка следва да бъде
изпратена на посочения орган за ново произнасяне по подаденото от Е.Д.С.
заявление вх. № 2118-13-15/20.01.2022 г. за отпускане на добавка за чужда помощ
по чл. 103 от КСО, въз основа на влязло в сила ЕР № ** от 22.11.2021 г. на
ТЕЛК, II състав „Общи заболявания“, към МБАЛ „**“, гр. П.**, при съобразяване със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, мотивирали
настоящия съдебен акт.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗА, жалбоподателят
има право на разноски, като съответно, с оглед предоставената безплатна правна
помощ и съдействие на основание чл. 38, ал, 1, т. 2 от ЗА, адвокатът на
жалбоподателя има право на адвокатско възнаграждение. Претендира се определяне
на адвокатско възнаграждение по силата на договор за правна защита и съдействие
от 02.12.2022г. (л. 44 от делото), на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1,
т. 2 от ЗА, в размер на 1 128.75 лв., основан в материален интерес от
8 287.50 лв. Ответната страна направи възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Възражението, предвид основаването на искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение в чл. 38 от ЗА, е неотносимо –
възнаграждението се определя от съда, в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Без основание е и искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение,
основано на материален интерес от 8 287.50 лв. – такъв интерес по делото е
недоказан, съответно приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която разпоредба за дела по КСО минималното възнаграждение е 500 лв. Съдът,
като отчита, че правният спор не разкрива фактическа и правна сложност,
по-висока от обичайната, счита че не е налице основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер над предвидения минимален такъв. Искането следва да
бъде уважено до регламентирания в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. минимален размер на 500 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение,
предоставено по реда на чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА, платимо от Националния
осигурителен институт (НОИ), който съгласно чл. 2 от Правилника за
организацията и дейността на НОИ е юридическо лице със седалище в гр. София, в
полза на адвокат Н.Й.Х.-Й. ***.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Д.С., с адрес: ***, решение № ****** от 15.08.2022г. на директора на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт (ТПНОИ) – П.**, с което е отхвърлена жалба
на Е.Д.С. срещу разпореждане № ******
(прот. № N01034) от 31.01.2022 г. на длъжностно лице по чл.
98, ал. 1 от КСО при ТПНОИ – П.**, с което е отпусната добавка за чужда помощ
за вид и степен на увреждане над 90 на сто, считано от 20.01.2022 г.,
пожизнено, на основание чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване КСО), като
незаконосъобразни.
ВРЪЩА административната преписка на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТПНОИ – П.**, за ново произнасяне по подаденото от Е.Д.С.
заявление вх. № 2118-13-15/20.01.2022 г., за отпускане на добавка за чужда
помощ по чл. 103 от КСО, въз основа на влязло в сила ЕР № ** от 22.11.2021 г.
на ТЕЛК, II състав „Общи заболявания“, към МБАЛ „**“,
гр. П.**, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, мотивирали настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, с код по
БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление гр. С.***, да заплати на
адвокат Н.Й.Х.-Й. ***, с ЕГН: **********, с адрес на кантора гр. П.**, ул. „***“
№ 1, етаж **, офис**, адвокатско възнаграждение
в размер на 500.00 (петстотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от връчването му на страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/