Р Е Ш Е Н И Е
№ 276
гр. Велико Търново, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря СВ.Ф.и участието на
прокурора Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10248/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 59 от 03.08.2020г. по НАХД №
157/2020г. по описа на Районен съд Свищов е изменено Наказателно постановление НП №35-0000093/10.03.2020г.
на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, с
което на С.К.К. с ЕГН ********** на основание чл. 93 б, ал. 7, т. 3 от ЗАПр за
извършено нарушение на чл. 8, § 2, изр.
2 от Регламент 561/06г., във вр. с чл. 4, б. "ж", второ тире и с чл.
78, ал.1, т. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер на
1500 лева, като е намалил размера на наложеното наказание глоба на 500 лв.
В законния срок срещу решението е подадена
касационна жалба от С.К.
***, чрез адв. К.М.М. от БАК, с която въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон
и неправилност. На първо
място РС е приел, че извършеното деяние не осъществява състав на
административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба. На второ
място е грешният извод на съда, че началото на 24-часовия период съвпада с началото
на работния период. Съгласно чл. 8, § 2, изр. 1, вр. с чл. 4, б.„ж“ от
Регламент (ЕО) 561/2006г. за всеки период от 24 часа след края на предходната
дневна почивка, водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Съдът
приемал обратно на това, че началото на 24-часовия период не е края на
предходната дневна почивка, а че е началото на работната смяна. На 10 февруари
от 6 часа и 07 минути е работната смяна на моя доверител - което е грешката. По
този начин, когато брои 24 часа след 6 часа на 10.02., той увеличава работния
период на над 19 часа, а ако беше взел на 09.02 - края на предходната дневна
почивка, както е по регламент, този огромен 19-часов период, през който според
АУАН водачът е карал, а е трябвало да почива, няма да е толкова. При разпита на
актосъставителя пред РС – Свищов същият заявява, че не са открили нарушение на
дневната почивка за целия период, включително и за 09 февруари. Щом липсва
намаление на дневната почивка, той нормално е почивал на 9.02. и края на тези
дневна редовна почивка е началото на 24-часовия период. На трето място щом има
регистрирана дневна почивка по-голяма от 3 часа, е приложим институтът на
нормалната дневна почивка, което веднага променя статута на квалификация за
нарушение на чл. 93 б, ал. 7, т. 3 от ЗАПр. Той е приложим само ако е налице
намалена дневна почивка и тъй като има вече регистрирана по-голяма от три часа
почивка – 4 часа и 16 минути следвало е да бъде приложен чл. 93б, ал. 6 от
същия закон, приложим при условията на нормална дневна почивка, каквато в
случая е била. Предвид гореизложеното моли да се отмени решението
на СвРС и НП.
Ответникът
по касационната жалбата Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ не заема становище
по жалбата.
Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. В тази връзка предлага да се остави в сила съдебният акт.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на
чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна. Съгласно чл.
218 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН предмет на касационната проверка са само
посочените в жалбата пороци на решението, но за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно.
Въззивният
съд е установил следната фактическа обстановка:
На 11.02.2020г., на ГП І-3, гр. Плевен - гр. Русе, на км. 25.874 (р-н с.
Горна Студена, общ. Свищов се извършвал превоз на товар – царевица от гр. Гюлянци
до гр. Бургас. Влекачът бил оборудван с дигитален тахограф ДТ SIEMENS A6 1318, №**********, в който К. бил поставил дигиталната си карта №000000011734900, поради което била извършена
и проверка за спазване на работното време, почивките и прекъсванията за текущия
ден и 28 дни назад, считано от текущия ден. При проверката на тахографа
установили, че водачът е извършвал превоз на товар със същото МПС и на 10-и и
11-и февруари 2020г. За период от 24 часа, който започва от 06,07ч. на
10.02.2020г. и завършва в 01,51ч. на 11.02.2020г. водачът не е ползвал намалена
непрекъсната намалена дневна почивка най-малко 9 часа, а почивката според
тахографските данни е 4 часа и 16 минути.
Районният съд е изменил
НП като е приел, че в процесния случай при
извършената проверка на регистрираните от тахографа данни в картата на водача е
установено, че на 10.02.2020г. и на 11.02.2020г. водачът не е ползвал намалена
дневна почивка от най-малко 9 непрекъснати часа. Периодът на работната смяна е
от 06,07часа на 10.02.2020 г., когато е приключило ползването на преходна
почивка, до 01,51часа на 11.02.2020г. или общо 19,44часа. Жалбоподателят не е
ползвал намалена дневна почивка от поне 9 часа, при работен период от 19часа и
44 минути. Ползваната дневна почивка за периода е 4 часа и 16 мин.
Следователно, водачът на процесното МПС не е изпълнил задължението си, вменено
му от цитираната по-горе разпоредба да ползва непрекъсната намалена дневна
почивка в размер на минимум 9 часа, в рамките на 24 часа след последната дневна
почивка. По този начин К. бил осъществил състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл. 8, § 2, изр. 2 от Регламент /ЕО/ № 561/2006, вр. чл. 4, б.
"ж", второ тире, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАв П. В този смисъл за неоснователни
са намерени изложените от защита аргументи за неправилно тълкуване от АНО на
началото на периода на преходна дневна почивка. За съда нямало съмнение в
настоящия случай, че 24 часовия период започва именно от 06,07 часа, когато започва
работната смяна на жалбоподателя. Тълкуването по какъвто и да друг начин на цитираните
от Регламент 561 норми би бил неправилен и незаконосъобразен. Като е съобразил
тези обстоятелства, съдът е намерил, че в конкретния случай са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно
която ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Към постановяване
на решението наказателното постановление не е влязло в законна сила,
извършеното деяние не осъществява състав на административно нарушение съгласно
действащата нормативна уредба, по-благоприятна за нарушителя се явява
по-ниската по размер санкция, поради което са налице предпоставките за
приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН . Атакуваното
НП е изменено в санкционната му част, като вместо глоба в размер на 1500 лева,
е определена глоба в размер на 500 лева.
Изложеното
обуславя от правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен
субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по
реда на чл.
208 от АПК, в преклузивния срок по чл.
211, ал.1 от АПК. В пределите на служебната проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност на оспореното
решение на ВТРС. Касационният съд намира обаче, че е нарушен материалният закон – чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК.
Съображенията
за това са следните:
В процесното пред районният съд
постановление е посочено следното:
Водачът К. е извършил превоз на товар царевица от гр. Гюлянци до
гр. Бургас, оборудван с дигитален тахограф ДТ SIEMENS A6 1318,
№**********, от който е установено, че водачът е извършвал превоз на товар със
същото МПС и на 10-и и 11-и февруари 2020г. За период от 24 часа, който започва
от 06,07ч. на 10.02.2020г. и завършва в 01,51ч. на 11.02.2020г. водачът не е
ползвал намалена непрекъсната намалена дневна почивка най-малко 9 часа, а
почивката според тахографските данни е 4 часа и 16 минути.
Съгласно разпоредбата на чл. 93б,
ал. 7, т. 3 от ЗАвП, на която се позовава административно-наказващият орган, водач,
който не спазва изискванията относно нормалната дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за
намаляване на времето за нормална седмична почивка: над 2 часа – с глоба от 500
лв.
В процесният случай в
постановлението е посочено, че се нарушава разпоредбата на чл. 8, §2, изр. 2 от
Регламента, във връзка с чл. 4, б. „ж“, второ тире и чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр. Видно от тази общностна разпоредба, която впрочем следва да се прилага в
цялост, водачът
ползва дневни и седмични почивки за всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал
следващата дневна почивка.
Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне
девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда
като намалена дневна почивка. Дневната почивка може да бъде удължена до
нормална седмична почивка или намалена седмична почивка. Водачът може да има
най-много три намалени дневни почивки между всеки две седмични почивки. Чрез
дерогация от параграф 2 в рамките на 30 часа след края на дневната или
седмичната почивка водач, извършващ екипно управление, трябва да ползва нова
дневна почивка от поне девет часа.
Понятията дневна почивка, нормална дневна почивка и намалена дневна
почивка са хармонизирани на ниво Общностно право – аргумент от чл. 4, буква „ж“
от Регламента. Именно тези понятия са приложими понастоящем предвид пряката
приложимост на този общностен нормативен акт. „Дневна почивка" означава дневен период от време,
през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва
„нормална дневна почивка" и „намалена дневна почивка". „Нормална
дневна почивка" означава всеки период на почивка с продължителност от поне
11 часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два
пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност
от поне 3 часа, а вторият — непрекъснат период с продължителност от поне девет
часа. „Намалена дневна почивка" означава всеки период с продължителност от
поне девет часа, но по-къс от 11 часа.
В случая за деня, предхождащ датата на
претендираното нарушение 10.02./11.02.20г., а именно 09.02.20г. липсва
установяване имало ли е дневна почивка, нормална ли е била или намалена
дневната почивка и кога е нейният край. При липса на констатации в този смисъл
не може да се установи началото на 24-часовия период, а от тук и дали е налице
превишение на работния период и с колко часа, ако такова е налице. Контролните и наказващият органи не
са отразили в АУАН и НП, нарушението и обстоятелствата, при които същото е било
извършено, определящи деянието като конкретен състав на административно
нарушение. По този начин са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.
42, т. 4 и на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Поради това нарушителят е бил лишен от
възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил и да
се защитава пълноценно по него. Допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила, не могат да бъдат санирани по реда на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, поради което водят до незаконосъобразност на обжалваното
НП и предпоставят неговата отмяна.
При това положение съдът намира, че не се доказва безспорно съставомерно
деяние. В това отношение следва да се посочи, че след като в постановлението е
налице препращане към норма от Регламент с оглед неспазването и от страна на
водача като непосредственото и действие, то тя следва да се прилага стриктно и
като се съобрази както нейната пълнота, така и преследваната от Регламента цел
при санкционирането на субектите, които нарушават разпоредбите му - аргумент от
съображение 26 към Регламента.
Предвид дотук изложеното, следва решението на Великотърновския районен
съд да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно
постановление.
Тъй като касаторът не претендира разноски, такива не следва да му се
присъждат.
Водим от горното Административният
съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 59 от 03.08.2020г. по НАХД № 157/2020г.
по описа на Районен съд Свищов и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление НП №35-0000093/ 10.03.2020г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, с което на С.К.К.,
ЕГН: ********** на основание чл. 93 б, ал. 7, т. 3 от ЗАПр за извършено
нарушение на чл. 8, § 2, изр. 2 от
Регламент 561/06г., във вр. с чл. 4, б. "ж", второ тире и с чл. 78,
ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер на
1500 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.