Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.03.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в публично съдебно заседание на осми февруари
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1455 по описа за
2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е главен иск с правно основание чл. 59, ал. 3 вр. с ал. 4 и евентуален иск с
правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Ищците
– А.Д.и К.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД (н) твърдят, че между
Банката и ответника – „Н.Т.Г.“
АД
бил сключен Договор за банков кредит от 21.11.2012 г., съгласно който „КТБ“ АД
предоставя на ответника банков кредит в размер на 11 250 000 евро,
като описва и условията по договора. Сочи, че съгласно извлечение от
счетоводните книги на „КТБ“ АД (н.) към 17.10.2014 г. задълженията на ответника
по горния договор са възлизали на 11 426 867,88 евро, от които
редовна главница в размер на 10 203 492,00 евро, просрочена главница
за периода от 15.07.2014 г. до 15.10.2014 г. в размер на 860 908, 00 евро,
просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.06.2014 г. до
25.09.2014 г. в размер на 288 339,97 евро, просрочена лихва върху
просрочената главница за периода 25.07.2014г. до 25.09.2014г. в размер на 9
201,54 евро, текущи лихви върху редовна главница за периода от 25.09.2014 г. до
17.10.2014 г. в размер на 51 046,53 евро, текущи лихви върху просрочена
главница за периода 25.09.2014 г. до 17.10.2014 г. в размер на 6 853,71
евро и неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.06.2014 г. до
17.10.2014 г. в размер на 7 026,13 евро.
Твърдят
още, че в деловодството на Банката постъпило уведомление с вх. №
9441/17.10.2014 г., с което „Ц.К.С.“ /ЦКС/ съобщава на КТБ АД, че по силата на
Договор за цесия от 05.09.2014 г. са прехвърлили на „Н.Т.Г.“ АД вземане в размер на
8 299 871,27 евро представляващи част от вземанията на ЦКС по негови
депозитни сметки, заедно с всички лихви, начислени по това вземане след датата на прехвърлянето му, както следва: от
договор за индивидуален срочен депозит № 6670 от 13.01.2014 г., вземане към
11.07.2014 г. в размер на EUR 372 163.24; от договор за индивидуален срочен депозит № 29602 от 15.01.2014
г., вземане към 15.07.2014г. в размер на EUR 2 136 620.39; от договор за индивидуален
срочен депозит № 8558 от 15.01.2014 г., вземане към 14.07.2014 г. в размер на EUR 342 042.79; от договор за индивидуален срочен
депозит № 29603 от 15.01.2014 г., вземане към 15.07.2014г. в размер на EUR 3 279 166,58; от договор за индивидуален
срочен депозит № 8195 от 22.07.2014 г., вземане към 22.07.2014 г. в размер на EUR 664 886.13; от договор за индивидуален срочен
депозит № 29555 от 15.01.2014 г., вземане към 15.07.2014 г. в размер на EUR 285 057.53; от договор за индивидуален срочен
депозит № 8599 от 04.09.2013 г., вземане към 04.09.2014 г. в размер на EUR 787 893.01; от договор за индивидуален срочен
депозит № 37729 от 11.10.2013 г., вземане към 05.09.2014 г. в размер на 845 000
лева в равностойност на EUR 432 041.64.
В
деловодството на Банката постъпило и изявление за прихващане от „Н.Т.Г.“ АД с
вх. № 9442/17.10.2014 г. между придобитото вземане в размер на
8 299 871,27 евро и задълженията му към Банката по Договор за банков
кредит от 21.11.2012 г., изменян и допълван с Анекси № 1-4 до размера на по-
малкото вземане.
Синдиците
на банката намират, че изявлението за прихващане е недействително по отношение
на кредиторите на несъстоятелността, тъй като ответникът е знаел за настъпилата
неплатежоспособност към момента на придобиване на вземането с оглед на
информацията в медиите относно финансовото състояние на Банката, както и поради
факта, че с Решения № 73 от 20.06.2014 г. и № 74 от 22.06.2014 г. на
Управителния съвет на Българска Народна Банка, Банката е поставена под
специален надзор, които решения са публикувани по партидата на Банката в Търговски
регистър.
В
условията на евентуалност намират също, че изявлението за прихващане е
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като е
извършено от длъжника на 17.10.2014 г. - след началната дата на
неплатежоспособността - 20.06.2014 г. (определена с Решение № 1443 от
03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС), която дата
съвпада и с деня, в който Банката е поставена под специален надзор.
С
оглед на изложеното, молят съда да постанови решение, с което да бъде
прогласено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността
горепосоченото прихващане, извършено от „Н.Т.Г.“ АД с вземания, придобити от „Ц.К.С.“ /ЦКС/, при условията на
чл. 59, ал. 3 ЗБН, а евентуално – при условията на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
С
молба от 27.04.2017 г. ответникът е
признал исковете.
В
законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба от синдиците на
„КТБ“ АД (н) с която ищците поддържат предявените искове и молят да бъде
постановено решение при признание на иска.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор,
в
който заявява, че поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
С
определение № 4174 от 30.06.2017г. съдът е допуснал на основание чл. 218 ГПК
встъпване на трето лице на страната на ответника и е конституирал като такова „Ц.К.С.“
/ЦКС/. „Ц.К.С. е депозирал становище по исковете, като ги намира за
неоснователни. Изрично заявява, че не признава исковете, както и че направеното
от ответника признание противоречи на добрите нрави. Не оспорва, че до ищеца са
изпратени уведомления за цесия и е извършено процесното прихващане на
посочените от ищците дати, както и сключването на договора за цесия. Оспорва
обаче размера на посочената от ищеца цена на иска, като твърди, че вземането по договор за срочен депозит № 37729 от
11.10.2013 г. е в лева, като евровата равностойност на сумата е 454 935,43
евро, което определя обща цена на иска
от 8 335 277,32 евро.
По
иска с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН оспорва на първо място твърдението на
ищците, че активното вземане е придобито на 17.10.2014 г., като поддържа, че
същото е придобито към датата на сключване на договора за цесия 05.09.2014 г.
Оспорва
твърденията на ищците, че ответникът е знаел за неплатежоспособността при
придобиване на активното вземане, като поддържа, че от Решения № 73/ 20.06.2014
г. и № 74/ 22.06.2014 г. на УС на БНБ не може да бъде направен категоричен
извод, че Банката е неплатежоспособна, тъй като поставянето под особен надзор
предполага нейното оздравяване. С оглед на изложеното намира евентуалните
искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН за неоснователни.
Излага
доводи, че изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН е направено със Закона за държавния
бюджет на Република България за 2014 г., обнародван в ДВ, бр. 98 от 2014 г., в
сила от 28.11.2014 г. и с оглед на общите правила да действие на нормите по
време има сила занапред, след като липсва изрична разпоредба, придаваща му
обратно действие. Поддържа, че тази норма е неприложима към процесното
прихващане, което е направено преди влизане на разпоредбата в сила. Излага
съображения за неприложимост на чл. 59, ал. 5 ЗБН и в редакцията ѝ преди
изменението.
С
оглед на горното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове и да му присъди разноски.
С
исковата молба първоначално е бил предявен и иск с правно основание чл. 26, ал.
2 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, производството по който е прекратено с определение
от 10.11.2017 г. Определението не е обжалвано от страните и третото лице
помагач и е влязло в сила на 07.12.2017 г.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено Решение от
03.07.2015 г. на САС, трети състав по т.д. по несъстоятелност № 2216/2015 г., с
което е отменено решение на СГС, 4-ти състав от 22.04.2015 г. по т.д. №
7549/2014 г., но само в обжалваната част относно определената датата на
неплатежоспособността и е определена дата на неплатежоспособността 20.06.2014
г. С посоченото решение на СГС за Банката открито е производство по
несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността
на предприятието на банката и са прекратени правомощията на нейните органи.
На 21.12.2012 г. между „К.т.б.“ АД
и „Н.Т.Г.” АД, като кредитополучател, е сключен договор за кредит, с който
банката отпуска на кредитополучателя банков кредит в размер на 11 250 000 евро,
срещу насрещно задължение на кредитополучателя да погаси главницата на 48 равни
месечни погасителни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец в
периода от 15.01.2014 г. до 15.12.2017 г., както и да заплаща възнаградителна
лихва върху предоставените му за ползване средства в размер на 8% годишно.
Към договора за кредит са подписани
четири анекса – Анекс № 1/24.01.2013 г., с който е предоговорен крайния срок за
усвояване на кредита; Анекс № 2/15.02.2013 г., с който са договорени
допълнителни обезпечения по кредита; Анекс № 3/15.01.2014 г., с който крайният
срок за погасяване е определен на 15.01.2018 г. и Анекс № 4/04.02.2014 г., с
който страните правят допълнителни изменения в клаузите за плащане.
Представено е извлечение от
сметката на „Н.Т.Г.“ Ад в „КТБ“ АД за периода 06.11.2014 г. до 07.11.2014 г.,
видно от което на 17.10.2014 г. е осчетоводено прехвърляне на вземане от ЦКС на
„Н.Т.Г.“ АД в размер на 373 676.73 евро.
Видно от второ извлечение за същия
период, на 17.10.2014 г. е осчетоводено прехвърляне на вземане от ЦКС на „Н.Т.Г.“
АД в размер на 2 145 285.58 евро.
Според трето извлечение за същия
период, на 17.10.2014 г. е осчетоводено прехвърляне на вземане от ЦКС на „Н.Т.Г.“
АД в размер на 342 131.15 евро.
Според четвърто извлечение за същия
период, на 17.10.2014 г. е осчетоводено прехвърляне на вземане от ЦКС на „Н.Т.Г.“
АД в размер на 3 280 004.59 евро.
Видно от пето извлечение за същия
период, на 17.10.2014 г. е осчетоводено прехвърляне на вземане от ЦКС на „Н.Т.Г.“
АД в размер на 665 043.12 евро.
Според шесто извлечение за същия
период, на 17.10.2014 г. е осчетоводено прехвърляне на вземане от ЦКС на „Н.Т.Г.“
АД в размер на 286 213.60 евро.
Видно от седмо извлечение за същия
период, на 17.10.2014 г. е осчетоводено прехвърляне на вземане от ЦКС на „Н.Т.Г.“
АД в размер на 787 987.12 евро и
Според осмо извлечение за същия
период, на 17.10.2014 г. е осчетоводено прехвърляне на вземане от ЦКС на „Н.Т.Г.“
АД в размер на 889 776.36 лева.
Осчетоводените вземания са
по-големи от прехвърлените главници, като вероятно това се дължи на добавянето
на натрупаните до момента лихви.
С
договор за цесия от 05.09.2014 г. ЦКС е прехвърлил на „Н.Т.Г.“ АД свои вземания
към „КТБ“ АД в общ размер на 8 299 871.27 евро, произтичащи от 8
договора за индивидуален срочен депозит, както следва: от договор за
индивидуален срочен депозит № 6670 от 13.01.2014 г., вземане към 11.07.2014г. в
размер на EUR 372 163,24;
от договор за индивидуален срочен депозит № 29602 от 15.01.2014г., вземане към
15.07.2014г. в размер на EUR 2 136 620,39;
от договор за индивидуален срочен депозит № 8558 от 15.01.2014г. вземане към
14.07.2014г. в размер на EUR 342 042,79;
от договор за индивидуален срочен депозит № 29603 от 15.01.2014г. вземане към
15.07.2014г. в размер на EUR 3 279 166,58;
от договор за индивидуален срочен депозит № 8195 от 22.07.2014г. вземане към
22.07.2014г. в размер на EUR 664 886,13;
от договор за индивидуален срочен депозит № 29555 от 15.01.2014г., вземане към
15.07.2014г. в размер на EUR 285 057,53;
от договор за индивидуален срочен депозит № 8599 от 04.09.2013г., вземане към
04.09.2014г. в размер на EUR 787 893,01;
от договор за индивидуален срочен депозит № 37729 от 11.10.2013г., вземане към
05.09.2014 г. в размер на 845 000
лева в равностойност на 432 041.64
евро. Прехвърлени са отделно и натрупаните лихви, без да е посочен техен
размер.
С
уведомление вх. на „КТБ” АД № 9441/ 17.10.2014 г., банката е уведомена, че ЦКС
е прехвърлил на „Н.Т.г.” АД свое вземане в размер на 8 299 871.27
евро, произтичащо от 8 договора за индивидуален срочен депозит, както
следва: от договор за индивидуален срочен депозит № 6670 от 13.01.2014 г.,
вземане към 11.07.2014г. в размер на EUR 372 163,24;
от договор за индивидуален срочен депозит № 29602 от 15.01.2014г., вземане към
15.07.2014г. в размер на EUR 2 136 620,39;
от договор за индивидуален срочен депозит № 8558 от 15.01.2014г. вземане към
14.07.2014г. в размер на EUR 342 042,79;
от договор за индивидуален срочен депозит № 29603 от 15.01.2014г. вземане към
15.07.2014г. в размер на EUR 3 279 166,58;
от договор за индивидуален срочен депозит № 8195 от 22.07.2014г. вземане към
22.07.2014г. в размер на EUR 664 886,13;
от договор за индивидуален срочен депозит № 29555 от 15.01.2014г., вземане към
15.07.2014г. в размер на EUR 285 057,53;
от договор за индивидуален срочен депозит № 8599 от 04.09.2013г., вземане към
04.09.2014г. в размер на EUR 787 893,01;
от договор за индивидуален срочен депозит № 37729 от 11.10.2013г., вземане към
05.09.2014 г. в размер на 845 000 лева в равностойност на 432 041.64
евро, както и всички лихви, начислени по това вземане след датата на
прехвърлянето му.
С
изявление за прихващане вх. № на „КТБ“ АД № 9442/17.10.2017 г. „Н.Т.Г.“ АД са
направили изявление за прихващане с прехвърлените му вземания на ЦКС както
следва: от договор за индивидуален срочен депозит № 6670 от 13.01.2014 г.,
вземане към 11.07.2014г. в размер на EUR 372 163,24;
от договор за индивидуален срочен депозит № 29602 от 15.01.2014г., вземане към
15.07.2014г. в размер на EUR 2 136 620,39;
от договор за индивидуален срочен депозит № 8558 от 15.01.2014г. вземане към
14.07.2014г. в размер на EUR 342 042,79;
от договор за индивидуален срочен депозит № 29603 от 15.01.2014г. вземане към
15.07.2014г. в размер на EUR 3 279 166,58;
от договор за индивидуален срочен депозит № 8195 от 22.07.2014г. вземане към
22.07.2014г. в размер на EUR 664 886,13;
от договор за индивидуален срочен депозит № 29555 от 15.01.2014г., вземане към
15.07.2014г. в размер на EUR 285 057,53;
от договор за индивидуален срочен депозит № 8599 от 04.09.2013г., вземане към
04.09.2014г. в размер на EUR 787 893,01;
от договор за индивидуален срочен депозит № 37729 от 11.10.2013г., вземане към
05.-9.2014 г. в размер на 845 000
лева в равностойност на 432 041.64 евро и насрещното задължение на „Н.Т.Г.“
АД, произтичащо от Договор банков кредит от 21.11.2012 г., изменен с Анекси №
1- 4 в общ размер на 11 250 000 евро, до размера на по-малкото от тях.
Установява се от представеното
извлечение от протокол № 11/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, че Управителният
съвет е взел решение, с което е поставил „КТБ“ АД под специален надзор за срок
от три месеца, назначени са квестори ограничена е дейността на Банката и
изпълнението на всички нейни задължения е спряно за срок от три месеца.
С решение № 73 на УС на БНБ „КТБ“
АД е поставена под особен надзор за срок от три месеца.
С решение по протокол №
23/16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е взето решение срокът на надзора да бъде продължен до 20.11.2014
г.
С решение по протокол №
27/06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е взето решение за отнемане лиценза за извършване на банкова
дейност от КТБ.
С прессъобщение от 22.06.2014 г.
БНБ е посочено, че УС потвърждава поставянето на „КТБ“ АД и „К.А.“ АД под
особен надзор, както и е посочено какви действия ще бъдат предприети до 10.07
2014 г. за оздравяване на банките.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
По реда за постановяване на решение.
Ответникът е
признал всички искове, а ищецът изрично е направил искане решението да бъде
постановено при признание на иска по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК. На това искане
се е противопоставило третото лице помагач ЦКС.
Настоящият
състав намира, че макар основните условия за постановяване на решение при
признание на иска по чл. 237, ал. 1 ГПК да са налице, налице са пречки по чл.
237, ал. 2 ГПК – искането противоречи на закона. Това е така, на първо място,
предвид обстоятелството, че условията за установяване относителна
недействителност на прихващанията са установени в закона и същите не зависят от
субективното убеждение на ответника за действителността на прихващането.
Съотв., липсата на тези предпоставки би била пречка за уважаване на иска,
независимо от признанието на ответника, а уважаването им въпреки липсата на предпоставките,
но при наличие на признание, би противоречало на закона.
На следващо
място, в случая в производството е встъпило трето лице помагач на страната на
ответника. Мотивите на решението биха имали установително действие между
третото лице помагач и ответника, поради което на третото лице помагач следва
да бъде дадена възможност да твърди и доказва обстоятелства, водещи до
отхвърляне на исковете, тъй като то има интерес исковете да бъдат отхвърлени.
Постановяването на решение при признание на иска би го лишило от това негово
процесуално право и би било в противоречие със закона.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да постанови решение по общия ред.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗБН прихващането може да
бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към
момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. Съгласно приложимата редакция на ал. 4 на чл. 59 от ЗБН, счита се, че кредиторът е
знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е
придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане
на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
По допустимостта на иска.
Съгласно чл.
60, ал. 3 ЗБН и чл. 62, ал. 1 във р. чл. 60, ал. 3 ЗБН, процесуалано
легитимирани да предявят иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН са синдиците на банката,
които именно са ищци в настоящото производство, като тази функция към момента
се изпълнява от вписаните в търговския регистър две лица. Ответник е лицето,
направило оспорваните изявления за прихващане, които са едностранни сделки,
поради което ответната страна също е надлежно конституирана.
Искът е
предявен в законоустановения преклузивен срок по чл. 62 ЗБН, поради което е
процесуално допустим.
По основателността на иска.
Фактическият състав на
правото по чл.
59, ал. 3 ЗБН включва следните кумулативни елементи: 1) да е
извършено валидно изявление за прихващане от кредитор към банка, спрямо която е
открито производство по несъстоятелност - без значение
дали е извършено преди или след откриване на производството, но ако е извършено
след откриване на производството – да е отправено до синдика на банката (чл.
59, ал. 2 ЗБН), като невалидно е и това изявление за прихващане, което не може
да породи материално-правен ефект; 2) преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност двете задължения да са съществували и да са
били насрещни и еднородни и вземането на кредитора да е било изискуемо; 3)
вземането на кредитора да е придобито преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност, но
кредиторът да е знаел, че банката е неплатежоспособна или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност, 4) задължението на кредитора да е
придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 5)
вземането и/или задължението на кредитора да е придобито след по-ранната дата измежду
датата на подаване молба по чл. 8 от ЗБН и датата на неплатежоспособността,
което изискване логически следва от изискването за знание на един от двата
факта (настъпила неплатежоспособност или подаване молба за откриване
производство по несъстоятелност).
В случая кредиторът „Н.Т.Г.“ АД е отправил изявление за прихващане
с вх. № 9442 на 17.10.2014 г. преди откриване производство по несъстоятелност
на „КТБ“ АД, което е станало с решение от 22.04.2015 г.
Активното вземане, с което е извършено прихващане и вземането на
Банката към „Н.Т.Г.“ АД са били еднородни, изискуеми и ликвидни преди решението
за откриване производство по несъстоятелност. По тяхното съществуване и размери
не е имало спор между ответното дружество и Банката..
Правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на две насрещни,
изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно прихващане) настъпва с факта на
отправяне на изявлението за прихващане, съгласно чл. 104, ал.
1 от ЗЗД и достигането му до насрещната страна, от който момент
насрещните вземания се считат погасени
По въпроса относно момента на придобиване на вземането на
кредитора „Н.Т.Г.“ АД, настоящият състав намира следното: вземането е придобито
чрез договор за прехвърляне на вземане (цесия). Договорът има действие между
страните по него от момента на сключването му – аргумент за противното от чл.
99, ал. 4 ЗЗД, според която законова
норма прехвърлянето има действие за третите лица и за длъжника от момента на
уведомяването на длъжника за прехвърлянето от цедента. Уведомяването на
длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията, но същото е необходимо,
за да може цесионерът да събере вземането. До момента на уведомяването му
длъжникът може валидно да изпълни на стария кредитор. Предвид изложеното,
настоящият състав приема, че кредиторът придобива вземането чрез цесия в
момента на сключване на договора. Именно моментът на придобиването е
релевантен, а не моментът на настъпване на материалноправния ефект на
прихващането.
В случая се твърди договорът за цесия между „Н.Т.Г.“ АД и ЦКС да е
сключен на 05.09.2014 г. и именно такава дата е поставена в представения по
делото договор за прехвърляне на вземане. Очевидно вземането на
кредитора е придобито преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност (22.04.2015 г.)
По делото се установи, че решението на Централната банка за
отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции
е от 06.11.2014 г., а при служебна справка в търговския регистър се установява,
че това решение е обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г. Тъй като както
вземането, така и задължението на кредитора са придобити преди тази дата, то
неприложима в случая е презумпцията за знание по чл. 59, ал. 4 ЗБН. От доказателствата по делото
такова знание у ответника към момента на придобиване на вземането и
задължението също не се установява, предвид следното: Установи се, че в търговския регистър на
23.06.2014 г. е обявено решението на Управителния съвет на БНБ за поставяне на
Банката под особен надзор. С него е постановено спиране на
плащанията за определен срок и са назначени квестори. С Решение на УС на БНБ №
114 от 16.09.2014 г. е продължен до 20.11.2014 г. срокът, за който Банката е
поставена под специален надзор, с продължаване на действията на всички произтичащи
от това мерки. Решението е обявено в Търговския регистър по партидата на Банката
на 18.09.2014 г. И двете решения на УС на
БНБ от 20.06.2014 г. и от 16.09.2014 г. са обявени в Търговския регистър преди
датата на извършване на процесното прихващане. С обявяването им същите се
считат, че са станали известни на всички трети лица, включително и на ответника
„Н.Т.Г.“ АД,
по аргумент от чл. 7, ал. 1
от ЗТР. В същото време двете решения на БНБ и тяхното съдържание са
широко оповестени в медиите. Въпреки това, настоящият състав намира, че от
оповестяването на двете решения в търговския регистър и разгласяването им в
медиите, не може да се приеме, че е ответникът е знаел за настъпилата
неплатежоспособност. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗКИ в редакцията преди изменението обн.
ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.Българската
народна банка задължително отнема издадения лиценз на банка поради неплатежоспособност,
когато: 1. не изпълнява
повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и
по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на
изискуемите парични задължения в приемлив период от време, или 2. собственият й капитал
е отрицателна величина. Т.е., за да е настъпила неплатежоспособност следва да е
налице поне едно от двете посочени условия, съответно, следва ответникът да е
знаел за настъпването на някое от тези условия. По делото доказателства за
такова знание няма, нито пък се установи някое от насрещните вземания по прихващането
да са придобити след публикуване на решението за отнемане на лицензията на КТБ,
знанието за което решение би означавало знание за неплатежоспособността.
Поставянето под специален надзор изисква
да е налице само опасност от неплатежоспособност – чл. 115, ал. 1 ЗКИ в
редакцията преди изменението обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г.,
в сила от 14.08.2015 г., съотв., оповестяването на поставянето под
специален надзор на КТБ означава само разгласяване опасността от нейната неплатежоспособност.
Според чл. 115, ал. 2 ЗКИ в редакцията преди изменението обн. ДВ,
бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., според който „Опасност от неплатежоспособност
на банка е налице, когато: 1. отношението й на общата
капиталова адекватност е под определеното минимално равнище, или 2. ликвидните
активи на банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може
банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост, или 3. банката не е изпълнила в срок едно или повече
изискуеми задължения към своите кредитори“. И към настоящия
момент банка може да бъде поставена под особен надзор при опасност от
неплатежоспособност (аргумент от заглавието на Глава 11, Раздел 8 от ЗКИ). Във
фактическия състав по чл. 59, ал. 3 ЗБН присъства знанието за настъпила
неплатежоспособност, а не знанието за опасност от неплатежоспособност.
Опасността от неплатежоспособност е релевантна за иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН,
където недействително е извършеното прихващане след поставянето на банката под
особен надзор (т.е, при наличие само на опасност от неплатежоспособност), на не
и за иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Съответно – оповестяването на решенията на УС
на БНБ за поставяне на КТБ под особен надзор доказват само знание за опасността
от неплатежоспособност. Знание за неплатежоспособност би се презумирало едва с
оповестяването на решението на БНБ за отнемане лицензията на КТБ за извършване
на банкова дейност.
След като не е налице един от
елементите от фактическия състав по чл. 59, ал. 3 ЗБН – знанието за настъпила
неплатежоспособност, искът, предявен на това основание, е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Налице е вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Съобразно фактическите
твърдения на ищеца и петитума на предявения евентуален иск, съдът намира, че е
сезиран с иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Съобразно посочената норма
недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки
от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко
прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения,
което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален
надзор, ако тази дата предшества датата на неплатежоспособността. Според чл.
59, ал. 6 ЗБН, в случаите по ал. 5 действието на прихващането се отлага до
изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104. При продажба на банката като
предприятие прихващането има действие след одобряване на сделката от съда
по чл. 91, ал. 3.
По допустимостта на иска.
Съгласно чл.
60, ал. 3 ЗБН и чл. 62, ал. 1 във р. чл. 60, ал. 3 ЗБН, процесуалано
легитимирани да предявят иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН са синдиците на банката,
които именно са ищци в настоящото производство, като тази функция към момента
се изпълнява от вписаните в търговския регистър две лица. Ответник е лицето,
направило оспорваните изявления за прихващане, които са едностранни сделки,
поради което ответната страна също е надлежно конституирана.
Искът е
предявен в законоустановения преклузивен срок по чл. 62 ЗБН, поради което е
процесуално допустим.
По основателността на иска.
За да бъде
основателен иска на синдиците на Банката относно съществуването на
потестативното право за прогласяване относителна недействителност на
прихващането, следва да бъдат доказани следните елементи на сложен фактически
състав: 1) Банката
да е в несъстоятелност; 2) Да е налице отправено валидно изявление за
прихващане от кредитор на Банката с негово вземане към Банката; 2) Прихващането
да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на
поставянето на банката под специален надзор, ако последната е по-ранна.
По делото се установява, че КТБ е в
несъстоятелност, обявена с решението на СГС от
22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г., като определената с въззивно
решение на САС дата на неплатежоспособността е 20.06.2014 г.
Установи се още, че на 17.10.2014
г. ответникът е отправил писмено изявления за прихващане с вх. № 9442/17.10.2014 г. на
свое парично вземане от КТБ, придобито по договор за цесия с ЦКС. Установи се,
че към датата на изявлението за прихващане съществуват юридическите факти, от
които вземанията произтичат – валиден договор за кредит и уведомление за
договора за цесия по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а по съществуването на
насрещните вземания до размера, посочен в съответното изявление за прихващане
страните не спорят.
Прихващането е валидно направено и е породило своето материалноправно действие,
тъй като всяко от двете насрещни вземания съществуват, същите са еднородни и са
ликвидни (безспорни) между страните.
Третото лице помагач оспорва
разпоредбата на чл. 59, ал.5 ЗБН да е приложима към процесното прихващане, тъй
като е действаща норма от 28.11.2014 г., т.е., влязла е в сила след извършване
на прихващането.
На първо място следва да бъде
посочено, че според §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 20/2018 г., на
разпоредбата изрично е придадено обратно действие и същата се прилага считано
от 20.06.2014 г., а датата на процесното
прихващане е 17.10.2014 г., следователно, дори тезата на третото лице помагач
да е била вярна, то към момента според действащия закон нормата на чл. 59, ал.
5 ЗБН има действие и към 17.10.2014 г.
Освен това, настоящият съдебен
състав намира, че и без изрично придаденото й обратно действие нормата е
приложима към процесното прихващане и предвид следното: Това е материалноправна
норма, уреждаща едно потестативно право на кредиторите на несъстоятелността на
Банката, следователно, тя може да има действие само занапред, освен ако в
закона изрично не й е придадено обратно действие. Такова обратно действие на
конкретната правна норма не е придавано. Кредиторите на Банката придобиват
качеството „кредитори на несъстоятелността“ от момента на откриване производството
по несъстоятелност, съответно – синдикът е техен процесуален субституент от
този момент насетне и от този момент стават приложими особените правила на
несъстоятелността. Следователно, потестативното право на кредиторите да искат
обявяване относителна недействителност на извършено прихващане може да възникне
и да бъде упражнено от който и да е от тях или от синдика най-рано при
откриване производството по несъстоятелност, или в случая на 22.04.2015 г.
Упражняването на това право става в обема и при условията на закона, който
действа към момента на възникване, съответно – упражняване на правото. Към
момента на възникване на правата на кредиторите на несъстоятелността и синдика
нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е действащ закон, поради което възражението на
ответника за неприложимостта й в отношенията с ищците е неоснователно.
Не може да бъде възприето
виждането на третото лице помагач, че преценката за приложимостта на чл. 59,
ал. 5 ЗБН към процесното прихващане следва да се извърши към датата на прихващането
– 17.10.2014 г. Това е така, защото конститутивният иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН е
предоставен на разположение на кредиторите на несъстоятелната банка или на
синдиците, в качеството им на процесуални субституенти за защита потестативното
право на кредиторите да искат обявяване относителна недействителност на
прихващане с Банката, извършено след датата на неплатежоспособността, или
датата на поставяне под особен надзор, ако е по-ранна. Посоченото
потестативно право е установено в закона с цел да не се допусне състояние, при
което определен кредитор на банката ще бъде поставен в по-добро положение от
останалите при удовлетворяването му при извършване на разпределение на
осребреното имущество по реда на чл. 94 ЗБН. Предвид целта
му, предвидена е само относителна недействителност на прихващането, извършено
след началната дата на неплатежоспособността, т.е., между Банката и нейния длъжник
действието на извършеното прихващане се запазва, но по отношение на кредиторите
на несъстоятелността, при успешно упражняване на посоченото потестативно право,
прихващането няма действие, освен за сумата, която съответният кредитор би
получил при окончателното разпределение по чл. 104 ЗБН. Качеството на
субектите, на които тази защита е предоставена и нейната цел обосновават извод,
че за относително недействителни могат да бъдат обявени такива правни действия,
които по принцип законът не забранява, но при откриване производство по
несъстоятелност и при определени предпоставки тези правни действия са
неправомерни от гледна точка равнопоставеността на кредиторите и особените
правила в производството по несъстоятелност за тяхното удовлетворяване. След като
прихващането е валидно и поражда действие между кредитора, който го е заявил и
Банката, от една страна, а от друга, щом възникването на потестативното право
за обявяване относителната му недействителност спрямо кредиторите изисква
открито производство по несъстоятелност, то очевидно ирелевантен за
относителната недействителност е моментът на самото прихващане.
Доколкото прихващането е породило
последиците си на 17.10.2014 г., а определената дата на неплатежоспособността е
20.06.2014 г., то същото е извършено след датата на неплатежоспособността.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че в настоящия случай е възникнало
и съществува потестативно право на кредиторите на несъстоятелността да искат
обявяване недействителност по отношение на тях на извършеното от ответника
прихващане с негови вземания към Банката, предмет на иска, съответно – това
право може да бъде упражнено от синдиците на Банката. Искът е основателен и
следва да бъде уважен, при условието на чл. 59, ал. 6 ЗБН.
По
разноските: Право на разноски при този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК имат ищците, но такива, макар да са претендирани,
не се установява да са сторени, включително предвид разпоредбата на чл. 59, ал.
7 ЗБН.
Ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата държавна такса, която е
в размер на 4% от стойността на погасените чрез прихващане вземания (8 299 871.27
евро, равни на 16 233 137.23 лева), или 649 325.49 лева, на
основание чл. 59, ал. 7 ЗБН.
Неоснователно е искането на ответника да не му бъдат възлагани разноски,
предвид направеното признание на иска. Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК изисква
кумулативното наличие на две условия: освен признание на иска и ответникът да
не е станал причина за водене на делото, а последното условие не е налице.
На третото лице помагач разноски не се дължат, предвид нормата на чл. 78,
ал. 10 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, предявен от
синдиците на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК********, гр. София, ул. „********, чиито функции към датата на решението се
изпълняват от К.Х.М., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН **********, против „Н.Т.Г.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 4, 5, 6 и 7, за обявяване
недействителността по отношение кредиторите на несъстоятелността на банката на Изявление за прихващане с вх. № 9442/17.10.2014 г. на „КТБ“ АД
(н.) между вземане на ответника, придобито от „Ц.К.С.“ ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** по
Договор за цесия от 05.09.2014 г., в общ размер на 8 299 871.27 евро, представляващи част от вземане на ЦКС
по негови депозитни сметки, както следва: от договор за индивидуален срочен
депозит № 6670 от 13.01.2014 г., вземане към 11.07.2014г. в размер на EUR 372 163,24;
от договор за индивидуален срочен депозит № 29602 от 15.01.2014г., вземане към
15.07.2014г. в размер на EUR 2 136 620,39;
от договор за индивидуален срочен депозит № 8558 от 15.01.2014г. вземане към
14.07.2014г. в размер на EUR 342 042,79;
от договор за индивидуален срочен депозит № 29603 от 15.01.2014г. вземане към
15.07.2014г. в размер на EUR 3 279 166,58;
от договор за индивидуален срочен депозит № 8195 от 22.07.2014г. вземане към
22.07.2014г. в размер на EUR 664 886,13;
от договор за индивидуален срочен депозит № 29555 от 15.01.2014г., вземане към
15.07.2014г. в размер на EUR 285 057,53;
от договор за индивидуален срочен депозит № 8599 от 04.09.2013г., вземане към
04.09.2014г. в размер на EUR 787 893,01;
от договор за индивидуален срочен депозит № 37729 от 11.10.2013г., вземане към
05.09.2014 г. в размер на 845 000 лева в равностойност на 432 041.64
евро и насрещното задължение на „Н.Т.Г.“ АД, произтичащо от Договор за банков
кредит от 21.11.2012 г., изменен с Анекси № 1- 4 в общ размер на
11 250 000 евро, до размера на по-малкото от тях.
ОБЯВЯВА за относително недействително по
отношение кредиторите на несъстоятелността,
по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от
синдиците на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК********, гр. София, ул. „********, чиито функции към датата на решението се
изпълняват от К.Х.М., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН **********, против „Н.Т.Г.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 4, 5, 6 и 7, Изявление за прихващане с вх.
№ 9442/17.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) между вземане на ответника, придобито
от „Ц.К.С.“ ЕИК********, със седалище
и адрес на управление *** по Договор за цесия от 05.09.2014 г., с който е
прехвърлено вземане в размер на 8 299 871.27
евро, представляващи част от вземане на ЦКС по негови депозитни сметки,
както следва: от договор за индивидуален срочен депозит № 6670 от 13.01.2014
г., вземане към 11.07.2014г. в размер на EUR 372 163,24;
от договор за индивидуален срочен депозит № 29602 от 15.01.2014г., вземане към
15.07.2014г. в размер на EUR 2 136 620,39;
от договор за индивидуален срочен депозит № 8558 от 15.01.2014г. вземане към
14.07.2014г. в размер на EUR 342 042,79;
от договор за индивидуален срочен депозит № 29603 от 15.01.2014г. вземане към
15.07.2014г. в размер на EUR 3 279 166,58;
от договор за индивидуален срочен депозит № 8195 от 22.07.2014г. вземане към
22.07.2014г. в размер на EUR 664 886,13;
от договор за индивидуален срочен депозит № 29555 от 15.01.2014г., вземане към
15.07.2014г. в размер на EUR 285 057,53;
от договор за индивидуален срочен депозит № 8599 от 04.09.2013г., вземане към
04.09.2014г. в размер на EUR 787 893,01;
от договор за индивидуален срочен депозит № 37729 от 11.10.2013г., вземане към
05.09.2014 г. в размер на 845 000 лева в равностойност на 432 041.64
евро и насрещното задължение на „Н.Т.Г.“ АД, произтичащо от Договор за банков
кредит от 21.11.2012 г., изменен с Анекси № 1- 4, в общ размер на
11 250 000 евро, до размера на по-малкото от тях., освен за
частта, която всеки от кредиторите на
несъстоятелността би получил при разпределението на осребреното имущество, като
действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на
окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН, на основание чл. 59, ал. 6
ЗБН.
ОСЪЖДА
„Н.Т.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, офис 4, 5, 6 и 7, да
заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна такса в размер
на 649 325.49 лева
(шестстотин четиридесет и девет хиляди триста двадесет и пет лева и четиридесет
и девет стотинки), на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН.
Решението е постановено при участието на „Ц.К.С.“,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, като трето лице помагач на
страната на ответника „Н.Т.Г.“ АД.
Решението подлежи на обжалване от страните пред САС,
в двуседмичен срок от връчването му.