Р Е Ш Е Н И Е
№ 5742 / 13.12.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 14.11.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1982 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК , както и с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищеца „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу ответника Н.С.Н. ЕГН **********, с адрес: *** съединени
в условията на първоначално обективно съединяване искове , както следва:
- І/ положителни
установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК , както следва:
- за признаване за установено по
отношение на ищеца, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ
НА ИЩЕЦА в качеството му на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от
13.03.2015г., обезпечен с Договор за поръчителство
от 13.03.2015г.,следните суми, а именно:
- сумата
2989.36 лв., представляваща изискуема главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 13.03.2015г., обезпечен с Договор
за поръчителство от 13.03.2015г.;
- сумата 452,85 лв., представляваща
изискуема
договорна (възнаградителна) лихва
за периода от 07.06.2017г. до 05.11.2018г. вкл.;
- сумата
23,27 лв.. , представляваща
изискуема лихвена надбавка за забава за периода от 07.07.2017г. до
05.11.2018г. вкл.;
- сумата
120,00 лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда –
05.11.2018г. до окончателно изплащане на сумата,
за
които суми е издадена Заповед № 8422/08.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 16767/2018 г. по описа на Варненски районен съд-19 състав.
- ІІ/ осъдителни искове с правно
основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от , както
следва:
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор
за кредит за текущо потребление от 13.03.2015г., а именно:
- сумата 2989.36 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 13.03.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата;
- сумата 452,85 лв.,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.06.2017г. до 05.11.2018г. вкл.;
- сумата 23,27 лв., представляваща
лихва
(лихвена надбавка) за забава за
периода от 07.07.2017г. до 05.11.2018г. вкл.;
- сумата 120,00 лв., представляваща
дължими
разходи при изискуем кредит.
Моли се за присъждане на направените по делото и в заповедното
производство разноски.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Излага се,че на
13.03.2015г. между "Банка ДСК" ЕАД
("Банката") и Кредитополучателя К.Б.Ш.е сключен Договор за кредит за
текущо потребление ("Договор за кредит"), по силата
на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на
3 500 (три хиляди и петстотин) лева, с краен срок за издължаване 13.03.2025г. (сто и двадесет месеца, считано от неговото усвояване - чл.2
от Договора). Неразделна част от Договора за кредит
са приетите и подписани от Кредитополучателя Общи условия на "Банка
ДСК" ЕАД за предоставяне на кредити за текущо потребление ("Общи
условия'^, както и приложимата Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които
Банка ДСК прилага по извършване услуги на клиента, която е в сила към деня на
съответното плащане.
На същата дата - 13.03.2015г. между
„Банка ДСК" ЕАД и ответника Н.С.Н. е подписан Договор за поръчителство, с
който е обезпечено изпълнението на задълженията на Кредитополучателя К.Ш.а по
посочения Договор за кредит за сумата от 3 500 лева. На
основание чл. 138-148 от ЗЗД, поръчителят отговаря
солидарно с Кредитополучателя и се е задължил спрямо Кредитора при неизпълнение
от Кредитополучателя на задълженията му по Договора за кредит да ги изпълни при
договорените условия, включително и когато са настъпили промени, основани на
тези условия (т.2 от Договора за поръчителство). В
договора за поръчителство конкретно е описано обезпеченото задължение, като
поръчителят е изрично запознат и с Общите условия към Договора за кредит,
Погасителния план и другите условия по кредита.
Всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от Кредитополучателя на
13.03.2015г. по посочената в чл.4 от Договора за кредит
негова разплащателна сметка при Банката с IBAN ***.
За ползване на
заетите средства страните са договорили тяхното олихвяване с променлив лихвен
процент в размер на 11 % годишно, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР
който към датата на сключване на договора е в размер на 1.181 % и надбавка в
размер на 9.819 п.п. при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори,
като при нарушаване на тези Условия Кредитополучателят губи правото си да
ползва предоставените по програмата преференции изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката,
съгласно Условията. Независимо от промяната на лихвения процент, свързана с
неизпълнение на Условията, той се променя с промяната на 6-месечния СОФИБОР по
реда и в сроковете, посочени в Общите условия към Договора за кредит. Съгласно чл.7.8. от Общите условия
лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща
месечно. По силата на чл.19.1. от Общите условия, при
забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница,
се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта, като надбавката за забава не се прилага, ако
Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата. При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни
целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява
с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта, до предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред.
Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница (чл.20.1., т.1 от ОУ).
След усвояване на кредита, задължението е погасявано редовно или с
незначително закъснение до 07.06.2017г. когато
окончателно е преустановено плащането на месечните погасителни вноски от
кредитополучателя. След тази дата има извършено само едно
плащане - на 04.10.2017г. е внесена сума в
размер на 49 лева, с която е погасена главница 21.09 лв. и
договорна лихва 26.19 лв. (дължими на 07.06.2017г. и
част от лихвата - дължима на 07.07.2017г.) и
наказателна лихва 1.72 лв. На датите на падеж от 07.07.2017г.
до 07.09.2018г. включително
(общо 427 дни забава), нито Кредитополучателя, нито Поръчителя са заплатили
дължимите към Банката месечни вноски. Съгласно приложимите
към договора Общи условия допуснатата забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни дава право на Банката да направи изцяло и предсрочно изискуем
целия ползван кредит (всички дължими от Кредитополучателя на Банката суми във
връзка с кредита).
Поради неплащане на посочените погасителни вноски, "Банка ДСК"
ЕАД е упражнила това свое потестативно право и в изпълнение на изискването на
чл.60, ал.2 от ЗКИ е обявила кредита за предсрочно изискуем,
като е обективирала едностранното си волеизявление в отправено до
длъжника-кредитополучател К.Ш.а писмо изх.№ 06-20-03109/20.09.2018г. Същото
е връчено на адресата на 18.10.2018г. при
условията на чл.44, ал.1, изр. Пето от ГПК. С обявяване на предсрочната изискуемост на кредитополучателя,
остатъкът по кредита става изискуем и по отношение на поръчителя, без да е
необходимо неговото допълнително уведомяване.
След
настъпване на изискуемостта на кредита, до датата на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, не са били предприети
никакви действия от страна на длъжниците за плащане на дължимите към Банката
суми, поради което Банката е предприела действия за снабдяване с изпълнителен
лист и принудителното събиране на вземанията си.
На 05.11.2018г. е подадено Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Към датата на
подаване на заявлението е била налице забава в плащането общо на 16 вноски,
посочени в Извлечението от счетоводните книги.
По образуваното въз основа на Заявлението ч.гр.д.№ 16767/2018г. по
описа на Районен съд - Варна са издадени Заповед за изпълнение №
8422/08.11.2018г. и Изпълнителен лист от 08.11.2018г. срещу К.Б.Ш.и Н.С.Н. солидарно, въз основа на които е
образувано ИД № 20188940401988 по описа на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, рег.№ 894 в
КЧСИ.
По евентуалния
осъдителен иск:
В случай на преценка за нередовно връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост, респ. липса на предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се твърди, че предсрочната
изискуемост на цялото вземане настъпва с връчване на исковата молба, поради
което се отправя следното изявление до ответника, в качеството му на поръчител:
Поради допусната
забава над 90 дни в погасяване на задълженията на К.Б.Ш.по описания по-горе
Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015г.,
на основание чл.19.2. от Общите условия, от името на
упълномощителите ми заявявам, че Банката счита целия непогасен остатък от
задължението за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на препис
от настоящата искова молба, с която кредиторът „Банка ДСК" ЕАД кани
ответника да заплати предсрочно всички дължими суми по Договора за кредит,
предмет на исковата молба и подробно описани по-горе.
Твърди се, че исковата молба служи като покана за изпълнение, от който
момент длъжникът изпада в забава. Съгласно приетото
в TP № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.11б),
въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
В депозираната
по делото уточнителна молба от ищеца се уточнява ,
както следва:
- Излага се ,
че претенцията за главница в размер на 2,989.36 лева представлява усвоена
и непогасена главница по Договор за кредит за текущо потребление от
13.03.2015г., сключен между Банка ДСК и кредитополучателя К.Ш.а. По договора е
усвоена еднократно сума в размер на 3 500 лева, чието връщане следва да стане
на равни месечни вноски в срок от 120 месеца. След усвояване
на кредита задължението е погасявано в срок или с известно закъснение до
07.06.2017г. Дължимата на тази дата част от главницата
е погасена с последното, извършено на 04.10.2017г. плащане
по кредита. Общо платените по кредита суми по главница са в
размер на 510.64 лева. Разликата между усвоената и
платената главница формира изискуемата такава, претендирана с исковата молба.
До датата на
настъпване на предсрочна изискуемост са налице 16 просрочени вноски по главница
и лихва, както следва:
|
дата |
дължима лихва |
дължима главница |
дължима месечна вноска |
||||
|
7.7.2017 |
25,45 |
21,10 |
46,55 |
||||
|
7.8.2017 |
25,34 |
21,21 |
46,55 |
||||
|
7.9.2017 |
25,31 |
21,16 |
46,47 |
||||
|
7.10.2017 |
25,29 |
21,18 |
46,47 |
||||
|
7.11.2017 |
25,13 |
21,34 |
46,47 |
||||
|
7.12.2017 |
27,62 |
20,37 |
47,99 |
||||
|
7.1.2018 |
27,62 |
20,37 |
47,99 |
||||
|
7.2.2018 |
27,43 |
20,56 |
47,99 |
||||
|
дата |
дължима лихва |
дължима главница |
дължима месечна вноска |
|
|||
|
7.3.2018 |
27,36 |
20,56 |
47,92 |
|
|||
|
7.4.2018 |
27,36 |
20,56 |
47,92 |
|
|||
|
7.5.2018 |
27,36 |
20,56 |
47,92 |
|
|||
|
7.6.2018 |
27,36 |
20,56 |
47,92 |
|
|||
|
7.7.2018 |
27,36 |
20,56 |
47,92 |
|
|||
|
7.8.2018 |
27,36 |
20,56 |
47,92 |
|
|||
|
7.9.2018 |
27,36 |
20,56 |
47,92 |
|
|||
|
7.10.2018 |
27,36 |
20,56 |
47,92 |
|
|||
|
|
331,80 |
|
|
||||
Твърди се, че от
претендираните 2989.36 лева, сумата от 331.80 лева представлява просрочена
главница с настъпил падеж в периода 07.07.2017г. -07.10.2018г.
(преди обявяване на предсрочна изискуемост), а
разликата от 2,657.56 лева представлява предсрочно изискуема главница.
- Претендираната договорна
лихва в размер на 452.85 лева представлява сбор от начислена и
непогасена лихва за периода 07.06.2017г. - 05.11.2018г.
вкл. и се формира по следния
начин:
|
дата |
остатък главница |
л.% |
ДНИ |
начис л.лихв а |
дължи ма лихва |
платена лихва |
просроч.л ихва |
|
7.6.2017 |
3010,45 |
10,145 |
30 |
25,46 |
25,46 |
0,00 |
25,46 |
|
7.7.2017 |
3010,45 |
10,145 |
30 |
25,45 |
25,45 |
0,00 |
50,92 |
|
15.7.2017 |
3010,45 |
10,087 |
8 |
6,79 |
0,00 |
0,00 |
50,92 |
|
7.8.2017 |
3010,45 |
10,087 |
22 |
18,56 |
25,34 |
0,00 |
76,26 |
|
7.9.2017 |
3010,45 |
10,087 |
30 |
25,31 |
25,31 |
0,00 |
101,56 |
|
4.10.2017 |
2989,36 |
10,087 |
27 |
22,77 |
0,00 |
26,19 |
75,37 |
|
7.10.2017 |
2989,36 |
10,087 |
3 |
2,51 |
25,29 |
0,00 |
100,66 |
|
7.11.2017 |
2989,36 |
11,087 |
30 |
25,13 |
25,13 |
0,00 |
125,79 |
|
7.12.2017 |
2989,36 |
11,087 |
30 |
27,62 |
27,62 |
0,00 |
153,41 |
|
7.1.2018 |
2989,36 |
11,087 |
30 |
27,62 |
27,62 |
0,00 |
181,03 |
|
15.1.2018 |
2989,36 |
10,982 |
8 |
7,37 |
0,00 |
0,00 |
181,03 |
|
7.2.2018 |
2989,36 |
10,982 |
22 |
20,06 |
27,43 |
0,00 |
208,46 |
|
7.3.2018 |
2989,36 |
10,982 |
30 |
27,36 |
27,36 |
0,00 |
235,81 |
|
7 4 2018 |
|
10,982 |
|
|
|
|
|
|
|
2989,36 |
|
30 |
27,36 |
27,36 |
0,00 |
263,17 |
|
7.5.2018 |
2989,36 |
10,982 |
30 |
27,36 |
27,36 |
0,00 |
290,53 |
|
7.6.2018 |
2989,36 |
10,982 |
30 |
27,36 |
27,36 |
0,00 |
317,89 |
|
7.7.2018 |
2989,36 |
10,982 |
30 |
27,36 |
27,36 |
0,00 |
345,24 |
|
7.8.2018 |
2989,36 |
10,982 |
30 |
27,36 |
27,36 |
0,00 |
372,60 |
|
7.9.2018 |
2989,36 |
10,982 |
30 |
27,36 |
27,36 |
0,00 |
399,96 |
|
7.10.2018 |
2989,36 |
10,982 |
30 |
27,36 |
27,36 |
0,00 |
427,32 |
|
2.11.2018 |
2989,36 |
10,982 |
25 |
22,80 |
22,80 |
0,00 |
450,12 |
|
5.11.2018 |
2989,36 |
10,982 |
3 |
2,74 |
2,74 |
0,00 |
452,86 |
На 04.10.2017г. главницата е намалена с 21.09 лева
с посоченото по-горе последно плащане по кредита. Всяко
задължение по лихва е начислено съгласно чл.7.8. от
Общите условия - върху усвоената и непогасена част от кредита, при 30 дни в
месеца и 360 дни в годината;
- Претендираната лихвена
надбавка за забава в размер на 23.27 лева представлява сбор от
начислена такава за периода 07.07.2017г. - 05.11.2018г.
и се формира по начина, подробно посочен в
уточнителната молба.
Всяко задължение по лихва е начислено съгласно чл.19.1. от
Общите условия - върху просрочената част от вноската, представляваща главница,
при 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Последната сумя от
0.83 лева е начислена съгласно чл.19.2. от
Общите условия - върху предсрочно изискуемата главница;
Претендираната сума в размер
на 120 лева представлява разходи по
изискуем кредит, регламентирани в приложимата към договора Тарифа на
Банката (т.6) и е дължима съгласно т.15 от Договора за кредит и т.8. от Общите условия към него. Включват се основно разноски за
намиране на длъжника и връчване на покани за доброволно изпълнение, нотариални
покани, уведомления за предсрочна изискуемост и др.,
възникнали във връзка с некоректното поведение на кредитополучателя относно
връщане на заетата сума.
Предвид
изложеното, се сезира съда с предявената искова претенция ,
като се моли за постановяване на съдебно решение , с което същата да бъде
уважена.
Ответникът Н.С.Н.
ЕГН **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, в който се оспорва исковата претенция в цялост, счита се същата
за недопустима и неоснователна.
Излага се, че при предявен
установителен иск по чл. 422 от ГПК, вземането на
банката , произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост, като това право следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предявеният установителен иск е недопустим., тъй като не са налице доказателства за
фактическо връчване на нотариалната покана приложена по делото, с които „Банка
ДСК" ЕАД е обявила кредита за предсрочно изискуем на длъжника К.Б.Ш.-
кредитополучател по договора за кредит.
От представените по делото документи - покана-уведомление
от „Банка ДСК" ЕАД и констативен протокол от 19.10.2018 г. подписан от Н.
Георгиев - частен съдебен изпълнител, per. № 716 в КЧСИ, с район на действие
Варненски окръжен съд е видно, че връчването е извършено на 17.10.2018 г. на
основание чл. 18, ал. 5, във връзка
с чл. 43 от ЗЧСИ от служител в кантората Н.С./сътрудник по призоваване/.
За самото връчване и отказа на длъжника К.Ш.(така е
изписано в протокола) да получи Покана-уведомление няма приложени доказателства от служителя Стоев за
извършеното действие по връчването и при това не може да се разбере дали тази
Покана-уведомление е станала достояние на главния длъжник по кредита, поради
което има ненадлежно връчване. Към констативния протокол не е приложен документ
(разписка) от служителя Н. С.,
в който същия на основание чл. 44, ал. 1, изр. 5 от ГПК трябва да удостовери
направения отказ с подписа си, както и всички действия във връзка с връчването
по чл. 47 от ГПК. По делото няма доказателства,
че служителят в кантората Н.С./сътрудник по призоваване/ е разговарял на
17.10.2018 г. лично с К.Ш., че същата се е запознала с текста на
Покана-уведомление, както и че след запознаване подробно с поканата, същата
категорично отказала да я получи. В случаят това е направено
от неговия работодател - Н. Георгиев - частен съдебен изпълнител, което не
доказва извършените действия от сътрудника по призоваване. Още повече е недопустимо частния съдебен изпълнител да удостоверява
собствените си действия. Поради тази причина е било
нужно да се приложи документ (разписка, протокол или др.) изготвен от служителя
Н.С.по чл. 43 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 44, ал. 1, изр. пето
от ГПК, от който да е видно, че същият лично е извършил действията по връчване
на покана-уведомление на „Банка ДСК" ЕАД.
В същото време е записано в констативния
протокол, че Покана-уведомление следва да се счита за връчена на 18.10.2019 г., което е разминаване с един ден на посещението при
длъжника Шматов от сътрудника по призоваване.
Посочените факти и
обстоятелства, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание.
Като поръчител по Договор за кредит за
текущо потребление от 13.03.2015 г., ответникът Н.С.Н.
не дължи изпълнение на вземането по издадена Заповед № 8422/08.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 16767/2018 г. по
описа на Районен съд - Варна.
Съгласно чл. 141, ал. 1 ЗЗД поръчителят е
задължен солидарно с главния длъжник, но е безспорно, че между поръчителството
и солидарната отговорност са налице съществени различия. Едно от тях е уредено в чл. 147 ЗЗД,
предвиждащ ограничение във времето, през което поръчителят остава задължен към
кредитора след падежа на главното задължение - само ако в рамките на
шестмесечен преклузивен срок кредиторът е предявил иск срещу длъжника. Тъй като се касае за преклузивен, а не давностен срок, за него не
се прилага разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЗД,
поради което съдът е длъжен служебно, без искане на поръчителя, да провери дали
е бил спазен от кредитора и ако констатира, че това условие не е налице, искът
следва да се отхвърли, защото отговорността на поръчителя е отпаднала.
Когато дадена вноска не бъде
погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния падеж (срок, дата), от
този момент тя става изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу
главния длъжник за плащането на същата вноска и дължимата лихва. От това ясно следва и изводът, че от същата дата -
падежа на вноската - започва да тече и шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД (който е преклузивен, прекратява
поръчителството и за него съдът следи служебно - т. 46 от TP № 4/ 18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС), и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния
длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на
поръчителя за плащането на същата вноска, т.е. - преклудира се отговорността му
за съответната част от главното задължение. При това
положение е очевидно, че не е необходимо да настъпи падежът и на последната
погасителна вноска, респ. - не е необходимо
целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният
преклузивен срок по чл. 147, ал. 1
от ЗЗД по отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили.
Видно от представеното с
исковата молба доказателство - Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК, предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на основание чл. 20.1. от Общите условия към Договора за кредит, поради неплащане в
срок на уговорените погашения по лихва и/или главница. От
това следва, че от 07.06.2017 г. е започнал да тече срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, като същият е изтекъл
на 07.12.2017 г.
Дори да се пристъпи към
предсрочна изискуемост на основание т.19.2. от
Общите условия, приложени към договора за кредит и т.5 от договора за
поръчителство, при допусната от длъжника забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, тогава след 07.09.2017 г. е започнал да тече срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, като същият е изтекъл на 07.03.2018 г., от което следва, че в двата случая по чл. 20.1. т.19.2. от Общите условия към
Договора за кредит, правото на „Банка ДСК'' ЕАД да търси процесните суми от
ответника Н.С.Н. е преклудирано.
За пълнота се заявява, че с тези Общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, приложени от „Банка ДСК" ЕАД към подадената
искова молба с вх.№ 9376/06.02.2019г., ответникът Н.С.Н. за първи път се
запознава. Общите условия не са подписани от него,
като поръчител по Договора за кредит от 13.03.2015 г.
Горните изводи не се
променят, ако в договора е уговорено и че целият дълг става предсрочно изискуем
при настъпването на определени обстоятелства (неплащане на определен брой
вноски на съответните падежи, забава над определен срок на плащането на една
или повече вноски и пр.). Съгласно
приетото в т. 18 от TP № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането (или друго уговорено обстоятелство) и упражненото
от кредитора право да обяви целия дълг за предсрочно изискуем чрез
волеизявление, което трябва да достигне до длъжника. С
достигането на това волеизявление на кредитора до главния длъжник и ако
обективно са настъпили уговорените обстоятелства за лредсрочната изискуемост,
изискуеми стават и вноските, чиито падежи все още не са настъпили. Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства - нито
води иск срещу главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито
обявява на последния предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи,
положението не се променя и шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 от ЗЗД тече за всяка отделна вноска от съответната дата на
настъпването на падежа й. Ако кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник,
но обяви на последния предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок
по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД ще тече от датата на
достигането на това волеизявление до длъжника, но само по отношение на вноските
с ненастъпили падежи към тази дата; по отношение на вноските с настъпили падежи
към същата дата положението отново остава непроменено и за тях срокът тече от
съответната дата на падежа на всяка
Заявителят „Банка ДСК"
ЕАД не е имала правно основание да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, тъй като не е
упражнила надлежно правото си да обяви по надлежния ред сключения Договор за
кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г. за предсрочно изискуем.
Заявлението по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е
подадено от „Банка ДСК" ЕАД след изтичане на 6-месечния срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД и ответника Н.С.Н.
като поръчител не следва да отговаря по договора за кредит за текущо потребление
от 13.03.2015 г. Отговорността му като поръчител е преклудирана, поради
изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД към датата на подаване на заявлението.
По тази причина за „Банка ДСК" ЕАД
не са били налице законоустановените предпоставки да подаде спрямо ответника Н.С.Н.
като поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417, т. 2 от ГПК и да се снабди с Изпълнителен лист № 8809 от 08.11.2018 г., на
основание обжалваното Разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед № 8422 от
08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
За пълнота се заявява, че с
тези Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, приложени
от „Банка ДСК" ЕАД към подадената искова молба с вх.№ 9376/06.02.2019г.,
ответникът Н.С.Н. за първи път се запознава. Общите условия не са подписани от него, като поръчител по Договора
за кредит от 13.03.2015 г.
Договорът за кредит от 13.03.2015 г. и
погасителния план и ГПР, както и Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, приложени от „Банка ДСК" ЕАД към подадената искова
молба с вх.№ 9376/06.02.2019г., не са представяни и подписани от ответника Н.С.Н.,
като поръчител по Договора за кредит от 13.03.2015 г. С тези документи той за
първи път се запознава.
Вследствие на изложеното се моли да се
отхвърлят предявените искове , като се присъдят
направените по делото разноски.
Ø По допустимостта на установителния иск с правно основание
чл.422 от :
От
изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 16767/2018 г. по описа на
Варненски районен съд-19 състав, се установява, че същото е образувано по
подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответниците в настоящото производство в качеството им на
длъжници заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
депозирано в деловодството на съда на 05.11.2018 г. Въз основа на депозираното
заявление е издадена Заповед № 8422/08.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по силата на която е
разпоредено, както следва: Длъжникът К.Б.Ш.с ЕГН **********, с адрес: *** и
Длъжникът Н.С.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплатят солидарно на
Кредитора “Банка ДСК” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище:*** сумата от на
2989,36 лв, представляваща дължима главница към 05.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 05.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; в размер на 452,85
лева, представляваща просрочена договорна/възнаградителна/ лихва за периода от
07.06.2017 г. до 05.11.2018 г.; в размер на 23,27 лева – лихвена надбавка за
забава за периода от 07.07.2017 г. до 05.11.2018 г.; в размер на 120 лева,
представляваща дължими такси към 05.11.2018 г., всички дължими по Договор за
кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., сключен между “Банка ДСК” ЕАД –
кредитор и К.Б.Ш., ЕГН **********–
кредитополучател, както и сторените в заповедното производство разноски в общ
размер на 121,71 лева, от които заплатена държавна такса в размер на 71,71 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лева, съобразно чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 26 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Посочено
е , че вземането произтича от следните
обстоятелства: дължими суми по Договор
за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., сключен между “Банка ДСК” ЕАД
– кредитор и К.Б.Ш., ЕГН **********–
кредитополучател и поръчител Н.С.Н., ЕГН **********, както и извлечение от
счетоводните книги на „“Банка ДСК” ЕАД за сметка № 11/22493197/05.11.2018 г.
по Договор за кредит от 13.03.2015
г.
В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК / в Определение
от 13.02.2019г., постановено по в.ч.р.д.№ 168/2019г. по описа на ВОС е коментирано , че депозираната на
27.12.2018г. частна жалба, на която дата –
27.12.2018г. е депозирано и възражението, е в законоустановения срок / , е постъпило възражение от
длъжника Н.С.Н. в заповедното производство и ответник в настоящото производство
за недължимост на присъдените в полза на заявителя суми, което обуславя и
правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото
производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова
полза заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като заявителят е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба
по ч.гр.д.№ 16767/2018 г. по описа на Варненски районен съд-19 състав.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
Вследствие
на изложеното , съдът намира,че производството по
делото е допустимо и валидно учредено,
поради което следва да се произнесе по съществото на предявената искова
претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От
приетия като доказателство по делото Договор за кредит за текущо потребление от
13.30.2015 г. се установява , че „Банка
ДСК" ЕАД, в качеството си на кредитор е предоставила на К.Б.Ш., в
качеството й на кредитополучател, кредит за текущо потребление, в размер на 3500,00
лв. Кредитът е обезпечен с поръчителството на Н.С.Н.. Видно от представения
договор , в него са положени подписите на сключилите го страни.
Представени
са Общи условия на „Банка ДСК" ЕАД за предоставяне на кредити за текущо
потребление и погасителен план, които са неразделна част от процесния договор
за кредит.
Приети
по делото са Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма
«ДСК Партньори» и Приложение № 3 - Такси по кредити за текущо потребление.
Видно
от представената по делото Покана-уведомление изх.№ 06-20-03109/20.09.2018г.,
съставена от „Банка ДСК" ЕАД, е
изпратена покана-уведомление до К.Б.Ш.с ЕГН **********, с адрес: *** , с която
същата е уведомена, че поради забавата в погасяване на задълженията й по
сключени с „Банка ДСК" ЕАД, сред които е и процесният Договор за кредит от
13/03/2015г., отпуснат в размер на 3 500 BGN, като на основание предвидените в
тях условия, Банката обявява кредитите за предсрочно изискуеми. От датата на
получаване на това писмо цялата непогасена главница по всеки от договорите за
кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения
лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. Банка
ДСК ще пристъпи към събиране на вземанията по съдебен ред, съгласно действащото
законодателство.
От
приобщения по делото Констативен протокол от 19.10.2018г., съставен от ЧСИ
Н.Георгиев, рег.№ 716 в КЧСИ относно връчване на Покана-уведомление изх.№
06-20-03109/20.09.2018г., съставена от „Банка ДСК" ЕАД , на К.Б.Ш., е видно, че на 17.10.2018г. е посетен следния адрес: бул.Сливница № 60 ,
работодател „Лабор „Кандиларов“, като К.Б.Ш.се е запознала подробно с поканата
и категорично е отказала да я получи. Представена е Разписка към покана –
уведомление от 17.10.2018г. на ЧСИ Н. Георгиев, в която е отразено, че е
потърсена К.Б.Ш.на адрес по месторабота „Лабор „Кандиларов“ на 17.10.2018г.,
като К.Б.Ш.се е запознала подробно с Покана-уведомление изх.№ 06-20-03109/20.09.2018г.,
съставена от „Банка ДСК" ЕАД , но категорично е отказала да я получи.
Видно
от представената Молба с вх.№ 27649/14.11.2018г. по описа на ЧСИ Ивета
Ернандес, рег.№ 894, „Банка ДСК" ЕАД е инициирала изпълнително
производство срещу К.Б.Ш.и Н.С.Н., въз основа на Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 16767/2018г. на Районен съд-Варна.
Видно
от приетото по делото Извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК ЕАД по
сметка на длъжника от от 05.11.2018г., в което подробно е описан сключения Договор
за кредит за текущо потребление от 13.03.2015г., с дата на разрешаване на
кредита-13.03.2015 г. и срок на кредита-120 месеца, считано от датата на
усвояване. Като дата на настъпване на изискуемост на кредита е посочена датата
-18.10.2018г., поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. В извлечението е посочено , че 16 броя
месечни вноски са непогасени до датата на предсрочната изискуемост, както
следва:
07/07/2017
г. - 45,82 лв 07/03/2018 г. - 47,92
лв
07/08/2017
г. - 46,55 лв 07/04/2018 г. - 47,92
лв
07/09/2017
г. - 46,47 лв 07/05/2018 г. - 47,92
лв
07/10/2017
г. - 46,47 лв 07/06/2018 г. - 47,92
лв
07/11/2017
г. - 46,47 лв 07/07/2018 г. - 47,92
лв
07/12/2017
г. - 47,99 лв 07/08/2018 г. - 47,92
лв
07/01/2018
г. - 47,99 лв 07/09/2018 г. - 47,92
лв
07/02/2018
г. - 47,99 лв 07/10/2018 г. - 47,92
лв
Общото
задължение по процесния договор за кредит е в размер на 3585,48 лв., от което 2989,36
лв.-дължима главница, 452,85 лв.- дължима договорна /възнаградителна/ лихва, 23,27
лв.-лихвена надбавка за забава за периода от 07.07.2017г. до 05.11.2018г. и 120,00
лв.- дължими такси и разноски.
От заключението на
вещото лице Я.В.Л. по допуснатата и приета съдебно-счетоводна
експертиза, се установява след проверка в счетоводните документи, находящи
се в ищеца, че размерът на отпуснатия кредит по данни от разплащателната сметка
на К.Ш.а в периода 13.03.2015г. - 11.09.2019г. е 3 500,00 лв. Вещото лице
посочва, че на 09.05.2017г. има извършена вноска по кредита в размер на 46,55
лв. На 07.06.2017г. е преустановено плащането. Следващото плащане е на
04.10.2017 в размер на 49,00лв. Съгласно Общите условия при забава повече от 90
дни банката може да обяви предсрочната изискуемост. На 07.09.2017г, е настъпила
предсрочната изискуемост. На 20.09.2018г. е предприето уведомяване за
предсрочна изискуемост. На 18.10.2018г. е датата на настъпване на предсрочната
изискуемост. На 05.11.2018г. е подадено заяевление за изпълнителен лист. На
експертизата не са предоставени документи , удостоверяващи други заемни
отношения или спогодби към Договора за кредит за текущо потребление от
13.03.2015г. между К.Ш.а и Банка ДСК ЕАД. Вещото лице посочва, че към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.11.2018г.) непогасените
задължения по Договор за кредит са, както следва:
- сумата
2989.36 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 13.03.2015п;
- сумата
452,85 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
07.06.2017г. до 05.11.2018г. вкл.;
- сумата
23,27 лв., представляваща лихва (лихвена надбавка) за забава за периода от
07.07.2017г. до 05.11.2018г. вкл.;
- сумата
120,00 лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
За
успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и
главно доказване, както следва: учредено
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова
полза по основание, както и по размер и длъжник
/в т.ч. валидно учредено между страните договорно правоотношение с
конкретни параметри-в настоящия случай, Договор за кредит за текущо потребление
от 13.03.2015 г., изправността си по договора/; усвояване на сумата по кредита
от кредитополучателя , качеството на ответниците , съответно на
кредитополучател и поръчител , наличие на предсрочна изискуемост на сумите по
кредита. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта
да установи всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици и да докаже точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на
кредита.
В
настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата страна
в качеството й на кредитодател и кредитополучателя
К.Б.Ш., в качеството й на кредитополучател, въз основа на сключен Договор за
кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г. , в размер на 3500,00 лв.
Кредитът е обезпечен с поръчителството на Н.С.Н.. Договорът е обективиран в
писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото
на сключване и предмета на сделката, като са подписани , както от
кредитополучателя К.Б.Ш., така и от поръчителя Н.С.Н.. Вследствие на изложенот
, следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на
валидно облигационно правоотношение.
Възникването
на твърдяната облигационна връзка между кредитора и кредитополучателя се установява
от представения Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., .,
обезпечен с Договор за поръчителство от 13.03.2015г., като както кредитополучателят
, така и поръчителят са се подписали лично в договора.
От
представения по делото Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г.
е видно, че ответникът Н.С.Н., в
качеството му на поръчител се е задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя К.Б.Ш., сключвайки договор за поръчителство с банката.
Изправността
на банката кредитор досежно задължението й за предоставяне на парични средства
на кредитополучателя К.Б.Ш.се установява от приобщената към доказателствения
материал съдебно-счетоводна експертиза, в която е посочено ,че представеният
кредит е усвоен от кредитополучателя.
На
изследване в настоящото производство подлежи и въпроса за наличието на
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на процесните вземания.
Разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ урежда субективното потестативно право на
кредитна институция да трансформира дилатирани кредитни задължения в предсрочно
изискуеми, при наличие на изискуемите предпоставки. Механизмът за упражняване
на потестативни материални права се свързва с достигане до правната сфера на
длъжника на съответното преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера
очакваната правна промяна.
По
въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на
задължението по договор за банков кредит в т. 18 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 год. по тълк.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че
предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта
на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката
да направи кредита предсрочно изискуем. Достатъчно условие за трансформиране на
кредита в предсрочно изискуем е волеизявление на кредитора за отнемане
преимуществото на срока по договора да е достигнало до кредитополучателя. С
достигане на това волеизявление до последния целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение
на поръчителя /в този смисъл и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
23 от 24.03.2015 год. на ВКС по т.д. № 1717/2013 год., І т.о., решение № 40 от
17.06.2015 год. на ВКС по т.д. № 601/2014 год., І т.о./.
С
оглед така даденото разрешение меродавна за преценката настъпила ли е предсрочната
изискуемост на кредита е сбъдването на предвидена в договора обективна
предпоставка и упражненото от страна на банката субективно право за отнемане
преимуществото на срока, достигнало до кредитополучателя. Ирелевантен е фактът
достигнало ли е волеизявлението на банката до поръчителя, а оттук и надлежно ли
е връчена нотариалната покана на ответника Н.С.Н..
Правото
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем произтича от клаузата на чл.
19.2 от общите условия към договорите за текущо потребление, представляващи
неразделна част от сключения между страните договор и приети от
кредитополучателя. В цитираната клауза е предвидено при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита да
става предсрочно изискуем.
От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че последното плащане по договора е на 07.06.2017 г. , поради което е настъпила
предсрочна изискуемост, като по данни на банката кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на 07.09.2017 г. Видно от заключението на вещото лице е налице повече
от 90 дни просрочие, като са налице предпоставките на посочените в чл.19.2 от
Общите условия/ОУ/ за предоставяне на кредити за текущо потребление „При
допусната забава в плащанията на главница и/или
на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем
и се отнася в просрочие.“
Вследствие
на изложеното, банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем , на основание чл.60 ал.2 от ЗКИ, като е изпратила писмо-уведомление
до кредитополучателя К.Б.Ш.за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Видно от представената по делото разписка, уведомлението за упражняването на
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е достигнало до
длъжника- кредитополучателя К.Б.Ш., като същото е връчено на адресата на 17.10.2018г.
при условията на чл.44, ал.1, изр. Пето от ГПК.
Предвид
горното съдът намира, че правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е
надлежно упражнено от банката, като уведомлението за отнемане преимуществото на
срока е получено от кредитополучателя К.Б.Ш.на 17.10.2018 год. От тази дата до
предявяване на заявлението по чл. 417 ГПК – 05.11.2018 год. 6-месечния
преклузивен срок по чл. 147, ал. 3 ЗЗД не е изтекъл и в този смисъл
възражението на ответника Н.С.Н. , че отговорността му е погасена , е
неоснователно.
По
въпроса за отговорността на поръчителя към кредитора на главния длъжник в
случаите на искове по чл.422 ГПК е налице актуална и трайно установена практика
по чл.290 ГПК на ВКС на РБ, с която е прието, че моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката по чл.60, ал.2 ЗКИ, е достигнало до длъжника – кредитополучател, ако
към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по
кредита става изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по
отношение на поръчителя. Това е и началният момент на 6-месечния срок по чл.147 ЗЗД за последния. Тоест се приема, че не се следва съобщение по чл.60, ал.2 ЗКИ
до поръчителя. И така отговорността на поръчителя ще бъде погасена само ако притезанието
на кредитора бъде насочено срещу него след изтичане на шест месеца от
получаване на потестативното изявление на банката от главния длъжник. И
обратното – ако този срок не е изтекъл и ако съобщението по чл.60, ал.2 ЗКИ е
връчено надлежно дори само на кредитополучателя преди заявлението по
заповедното производство, тези факти ангажират поръчителя (така изрично Решение
№40/17.06.2015г. по т.д. №601/2014г. на ВКС, 1-во ТО; Решение №175/25.02.2016г.
по т.д. №2602/2014г. на 2-ро ТО, Определение №298/18.04.2016г. по т.д.
№2319/2015г. на 2-ро ТО и други).
Следователно с настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита ответникът дължи плащане не само на вноските с настъпил
падеж, а на целия кредит, в това число на уговорената договорна лихва, както и
на неустойката за забава в определения в чл. 19.2 от общите условия размер и
уговорените такси.
Изложеното
налага извода на съда за основателност на предявените искове, за чиито размери
съдът съобрази заключението по приетата ССчЕ. От последното се установява, че
непогасеният дълг по кредита към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е както следва: - сумата
2989.36 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 13.03.2015п; - сумата
452,85 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
07.06.2017г. до 05.11.2018г. вкл.; - сумата
23,27 лв., представляваща лихва (лихвена надбавка) за забава за периода от
07.07.2017г. до 05.11.2018г. вкл.; - сумата 120,00 лв., представляваща дължими
разходи при изискуем кредит.
Ответникът,
чиято е доказателствената тежест за доказване факта на заплащане на горните
суми не ангажира доказателства в този смисъл. При това положение, съдът намира,
че в полза на ищеца съществува изискуемо вземане по договора за кредит в
посочените по-горе размери, поради което и предявеният иск в рамките на
предявените размери като основателен следва да бъде уважен.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че извършени плащания след
подаване на заявлението по чл.417 ГПК и след образуване на делото, са резултат
от принудително изпълнение по изпълнително дело не следва да се индексират от задълженията, с оглед
задължителните указания, обективирани в Тълкувателно решение № 4/2013 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с оглед обстоятелството, че исковият съд в
производство по чл.422 от ГПК следва да установи задълженията във вида им към
деня на заявлението. За пълнота следва да се отбележи и че за всички погасени
от поръчителя задължения, било то принудително или доброволно, той разполага с
правото да ги получи обратно от кредитополучателя, на осн. чл.143 ЗЗД.
С
оглед уважаване на исковете с правно основание чл.422 от ГПК, съдът не дължи
произнасяне по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноски, направени в настоящото производство, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК. Претендираните от ищеца съдебно деловодни разноски са за платена
държавна такса /197,86 лв./ , депозит за вещо лице /320,00 лв. за
съдебно-счетоводна експертиза/ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя
последното в размер на 100,00 лв., по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ.
С оглед на изложеното , съдът намира, че ищецът има право на разноски в общ размер
на 617,86 лв.
Съгласно т.12
от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК , в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски в
размер на 121,71 лв.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна
и срещу ответника Н.С.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството му на поръчител по Договор за кредит за
текущо потребление от 13.03.2015г., обезпечен с
Договор за
поръчителство от 13.03.2015г., следните суми, а именно:
- сумата
2989.36 лв., представляваща изискуема главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 13.03.2015г., обезпечен с Договор за поръчителство от 13.03.2015г.;
- сумата 452,85 лв., представляваща
изискуема
договорна (възнаградителна) лихва
за периода от 07.06.2017г. до 05.11.2018г. вкл.;
- сумата
23,27 лв.. , представляваща
изискуема лихвена надбавка за забава за периода от 07.07.2017г. до
05.11.2018г. вкл.;
- сумата
120,00 лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда –
05.11.2018г. до окончателно изплащане на сумата,
за
които суми е издадена Заповед № 8422/08.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 16767/2018 г. по описа на Варненски районен съд-19 състав, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.С.Н. ЕГН **********,
с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 617,86 лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство,
както и сумата в размер на 121,71 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№
16767/2018 г. по описа на Варненски районен съд-19 състав, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: