РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. К., 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. А.ова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. А.ова Гражданско дело №
20221850100317 по описа за 2022 година
В. П. Д., ЕГН ********** от с. Б. е предявил иск против Р. И. П., ЕГН
********** от гр. К., *** с правно основание : чл. 227 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД за
отмяна на даР.е, сключено с нотариален акт № 66, том II, дело № 266 / 1986 г.
по описа на районен съдия към РС – К..
В исковата молба ищецът твърди, че с нотариален акт за даР.е № 66,
том II, дело № 266 / 1986 г. по описа на районен съдия към РС – К. ищецът е
дарил на ответника, който е негов племенник, следния недвижим имот,
находящ се в землището на гр. К., а именно : втория етаж от жилищна сграда/
част от къща – близнак / от 68.00 кв. м., ведно с 1 / 2 ид. ч. от общите части на
сградата, без мястото в което е построена със суперфиция върху парцел ХIII –
149, в кв. 43, при съседи : н – ци на Г. Д., Н. Т.,Ц. М. и улица.
Ищецът сочи още, че със същия нотариален акт е дарил на дъщеря си Л.
В.ва Д. първия етаж от описаната по – горе жилищна сграда от 68.00 кв. м.,
ведно с 1 / 2 ид. ч. от общите части на сградата, която е построена със
суперфиция върху парцел ХIII – 149, в кв. 43, при съседи : н – ци на Г. Д., Н.
Т.,Ц. М. и улица.
Твърди се, че когато е извършил даР.ето на ответника през 1986 г.
1
същият е бил малолетен, като е запазил правото си на ползване, но тази клауза
не е посочена в нотариалния акт. След смъртта на бащата на ответника И. П.
Д. / брат на ищеца / отношенията между него и ответника са се влошили. В
последните години ответникът ползва втория етаж от жилищната сграда, като
не допускал ищеца до двора. И той по този начин не можел да посещава
дъщеря си, с която се намират в добри, нормални отношения. Нещо повече
ответникът отправял към него обиди, заплахи : „Жив няма да ходиш“ и др.
Ответникът освен, че го нагрубявал, заплашвал го, не го допускал до двора на
къщата и до самата къща, същите не могат да водят диалог по между си.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да отмени даР.е, сключено с нотариален акт № 66, том II, дело № 266 /
1986 г. по описа на районен съдия към РС – К., с който ищецът е дарил на
ответника, който е негов племенник, следния недвижим имот, находящ се в
землището на гр. К., а именно : втория етаж от жилищна сграда/ част от къща
– близнак / от 68.00 кв. м., ведно с 1 / 2 ид. ч. от общите части на сградата, без
мястото в което е построена със суперфиция върху парцел ХIII – 149, в кв. 43,
при съседи : н – ци на Г. Д., Н. Т.,Ц. М. и улица. Претендират се направените
по делото разноски.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание пред настоящата
инстанция, явява се лично и заедно с упълномощения си защитник - адв. З. –
САК, която поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен изцяло,
защото е основателен и доказан. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът редовно призован за съдебно заседание, явява се лично и
заедно с преупълномощения от адв. Д. – САК, адв. К. – АК – Пазарджик,
който оспорва иска, като излага подробно доводите си. Същият моли съдът да
постанови решение, с което да не се уважи така предявения иск и претендира
направените разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.188 от ГПК / отм. /,
приема за установено следното от фактическа страна:
От приложения като доказателство заверен препис от нотариален акт №
66, том II, дело № 266 / 1986 г. по описа на районен съдия към РС – К. се
установяват, че В. П. Димитров и Н. П. Д. даряват на дъщеря си Л. В.ва Д.
първия етаж от жилищна сграда / част от къща близнак / от 68.00 кв. м.,
2
ведно с 1 / 2 ид. ч. от общите части на сградата и на Р. И. П.даряват втория
етаж от същата жилищна сграда от 68.00 кв. м., ведно с 1 / 2 ид. ч. от общите
части на сградата, която е построена със суперфиция върху парцел ХIII – 149,
в кв. 43, при съседи : н – ци на Г. Д., Н. Т.,Ц. М. и улица.
От приложения препис от нотариален акт № 104, том III, рег. № 3770,
дело № 399 / 2004 г. на нотариус керемидски, с район на дъействие КРС е
видно, че И. П. Д., ЕГН ********** / брат на ищеца / е признат за собственик
по давностно владение върху следния недвижим имот, находящ се в гр. К., а
именно : вторият етаж от масивна двуетажна жилищна сградасъс зактроена
площ 72 кв. м., построена през 1982 г. в поземлен имот № ХIII – 149, в кв. 43
по действащия регулационен план на гр. К..
С молба вх. № 2367 / 29.05.2023 г. адв. З. – САК е представила писмени
доказателства относно влошеното здравословно състояние на ищеца от 2017
г. до 2023 г. / л. 110 – 129 /, от които се установяват различни заболявания на
ищеца – хипертонично сърце, мастна дегенерация на черния дроб, остър
долен миокарден инфаркт – нетрансмурален и др.
От приложената схема № 15 – 97008 - -31.01.2024 г. се установи
административния адрес на сграда, а именно : гр. К., ***, а не както беше
посочено ул. „Калия“ № 174, ет. 2.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – техническа
експертиза на в.л. И. С. / л. 100 – 104 /, което не се оспори от страните и се
възприема от съда като компетентно и правилно дадено се установи, че
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38978.900.149 по кадастралната карта
и кадастралния регистър на гр. К. се намира процесната жилищна сграда с
идетификатор 38978.900.149.1 гр. К., ***, функционално предназначение :
жилищна сграда – многофамилна, застроена площ 70 кв. м., брой етажи – 2,
брой самостоятелни обекта – 2 : самостоятелен обект в сграда с идетификатор
38978.900.149.1.2 с предназначение на самостоятелния обект : жилищен
апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено
предназначение – с адрес : гр. К., ул. „Калия“ № 174, ет. 2. Сочи се още, че
реализирания и съществуващ на място обект е само юго – западната част /
половината / от предвидената за строителство жилищна сграда с обща площ
от 136 кв. м., съгласно представения към делото проект.
От показанията на разпитаните по делото свидетели А. М. Й. и С. С. М.
3
се установява, че ищецът е имал имот в землището на гр. К., като не сочат
точно кой е бил собственик на имота, както и че само са чули, че В. е дарил
част от имота на племенника си. Същите сочат, че ищецът не посещава имота,
тъй като е споделял, че се е намирал в лоши отношения с неговия племенник.
Свид. М. сочи дори, че от 10 – 20 години не е ходил в имота, както и че той
няма лични, преки впечатления за взаимоотношенията между В. и племеника
му. Същият сочи, че племеникът на ищеца му отправял заплахи и го псувал,
но неговите възприятия за техните взаимоотношения се градят на
споделоните факти и обстоятелства от В..
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. Л. К. и Геле П. Д.,
които сочат, че къщата е строена от И. / баща на ответника, който е починал /,
както и че Р. – ответникът ползва таванското помещение. Същите твърдят, че
често виждат ищеца, който се движил нормално и работил доскоро като
гробар / копаел гробове /. Свид. Д., който е брат на ищеца и чичо на
ответника, но желае да свидетелства сочи, че вторият етаж от жилищната
сграда е наследство на ответника от баща му И.. Същият твърди, че не
поддържа контакти с брат си В., но го вижда да се движи по пазара в гр. К.,
както и че не му е известно да е боледувал, дори напротив сочи, че е здрав и
все още работи. Свид К. сочи, че често посещава имота и че друг не ходи в
имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящия съдебен състав намира, че предявения иск с правно
основание чл. 227, ал. 1, буква „в“ от ЗЗД е неоснователен по следните
съображения:
ДаР.ето е едностранен и безвъзмезден договор. Задължението за
издръжка и помощ на дарителя не е насрещно задължение за надаР.я,
произтичащо от договора. От надаР.я се очаква единствено благодарност. В
хипотезата на чл. 227 са уредени три случая, при които облагодетелстваният
от дарствения акт е имал поведение в разрез с тази морално - етична норма.
Отмяната на даР.ето обаче не е в резултат на неизпълнение на договора, а на
закона, който при наличието на нови факти, сочещи на груба неблагодарност,
дава право на дарителя да поиска обратно дареното.
За успешното провеждане на иска за отмяна на даР.ето на основание
4
чл.227, ал.1, буква „в” от ЗЗД е необходимо да се установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на следните кумулативни предпоставки :
дарителят да е изпаднал в нужда, да е поискана издръжка от даР.я и да е
налице отказ от даР.я да даде нужната издръжка на дарителя.
Задължение да издържа и подпомага дарителя си, възниква при
настъпването на нови факти – дарителят да изпадне в нужда и да поиска
помощ от надаР.я. От този момент насетне моралното задължение на даР.я се
трансформира в правно, неизпълнението на което е скрепено със санкция –
отмяна на даР.ето. Нуждата не следва да бъде инцидентна, а да има траен
характер и тя означава, че дарителят не е в състояние сам да се издържа от
притежаваните от него средства и имущества. /в т. см. е Решение №275 от
26.03.2009г. на ВКС ІV г.о./.
Настоящия съдебен състав, намира, че от събраните по делото
доказателства не се доказва по категоричен начин наличието на
кумулативните предпоставки.
Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява в недостиг на
парични средства за покрИ.е на най - разнородни потребности – например за
прехрана, дрехи, покрИ.е на консумативни разходи, медицинско лечение,
квартира и пр. Тя може да е още и в необходимост от непосредствена грижа,
помощ, включително и от болногледач. Искането на дарителя към надаР.я за
помощ при покрИ.е на всички или част от потребностите, за които не
разполага с финансови средства или има нужда от гледане, по съществото си
е искане за даване на издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
Действително налице са доказателства, че след сключването на
договора за даР.е през 1986 г., едва през 2017 г. до 2023 г. здравословното
състояние на ищеца се е влошило, но представените епикризи за различни
заболявания, са нещо характерно и съвместими с възрастта на ищеца и не
могат да установят, че същият е изпаднал в трайна нужда от издръжка.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява наличието на данни ищецът В. П. Д., ЕГН ********** да е
изпаднал в трайна нужда, която да не може да задоволи, да е поканил за това
ответникът – Р. И. П., ЕГН ********** и последният да е отказал. Видно от
показанията на разпитаните свидетели и на двете страни, същите не споделят
за нуждите на ищеца, който не е бил в състояние да удовлетвори с оглед
5
имуществото и доходите си. Още повече, че тази нужда, следва да се
установи „трайно”.
Напротив разпитаните свидетели В. К. и Геле Д. сочат, че до месеците
септември – октомври 2023 г. ищецът е работил на гробищата, както и че сам
се движи на пазара в гр. К..
Несъмнено ищеца изпитва финансови затруднения, с оглед условията
на живот в страната, не същият не е установил какви са месечните му
обикновени нужди от храна и облекло, и каква е месечната сума на разходите
за тези му нужди, за да може съдът да направи извод, че с получаваният
доход той не може да посрещне тези свои нужди. Липсват и данни какви са
сумите за ток, вода и за отопление през зимата, за да се извърши преценка
може ли сам ищецът да ги покрие. Макар и на възраст, няма данни той да е с
влошено здравословно състояние, за което да се нуждае от скъпо струващо
лечение или от чужда помощ, която също би имала стойностно изражение.
Нуждата от допълнителна издръжка не следва да е каприз, а
необходимост, без която надаР.я не би могъл да води що годе нормален
живот. Тя може да се изразява от допълнителни средства за непрекъснато
медикаментозно лечение, специален хранителен режим и др. Сумите, които
са необходими за месечна издръжка на дарителя да надхвърлят доходите,
които той има. Действително даР.ето е едностранен и безвъзмезден договор,
при който получава веднага и то безвъзмездно определени права. Но законът
все пак е предвидил определени задължения за надаР.я, които ще възникнат
при настъпването на конкретни обстоятелства. Такова задължение при всички
случаи ще възникне, когато дарителят е изпаднал в трайна нужда от
допълнителна издръжка и е поискал такава от надаР.я. Тези две предпоставки
следва да са настъпили кумулативно. Ищецът не представя никакви
доказателства, какви са били задължителните му разходи и че ответникът е
отказал да даде така необходимата за дарителя издръжка. В тази връзка по
делото не са ангажирани от ищцовата страна, която носи доказателствената
тежест, никакви доказателства, поради което ищцовата претенция е останала
напълно недоказана и неоснователна.
Доказването на нуждата от издръжка се извършва с всички
доказателствени средства, като в тежест на ищеца е да установи, че е
изпаднал в трайна нужда от издръжка и материалните му възможности не
6
позволяват да покрива нуждите си. /в т. см. Решение №420/24.08.2009г на ІІ
г.о./.
Също така не се представиха доказателства, че въпреки сочените
влошени взаимотоношения между ищеца и племеника му, ищецът не е
отправлил искане за осигуряване на издръжка от страна на ответника, в какъв
размер и в какъв срок, както и че ответникът – надаР.ят е отказал да му я
осигурява.
С огтовора ответникът е направил възражение за недопустимост на
предявения иск поради предявяването му след изтичането на едногодишния
срок, предвиден в разпоредбата на чл.227, ал. 3 от ЗЗД.
Съдът счита, че следва да се отбележи, че срокът е давностен, не се
прилага служебно, а и издръжка може да бъде поискана винаги при нужда.
При всяко поискване на издръжка и отказ да се дава такава възниква
основание за отменяване на даР.ето независимо от това, колко време е
изтекло от извършване на даР.ето, от предшествуващи откази и независимо
дали е правено друго такова искане. Затова едногодишният срок по чл.227, ал.
3 ЗЗД не може да изтече, докато съществува нуждата от издръжка.
При този анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че заявената от ищеца искова претенция за отмяна на договора за
даР.е, обективиран в нотариален акт № 66, том II, дело № 266 / 1986 г. по
описа на районен съдия към РС – К., с който ищецът е дарил на ответника,
който е негов племенник, следния недвижим имот, находящ се в землището
на гр. К., а именно : втория етаж от жилищна сграда / част от къща – близнак /
от 68.00 кв. м., ведно с 1 / 2 ид. ч. от общите части на сградата, без мястото в
което е построена със суперфиция върху парцел ХIII – 149, в кв. 43, при
съседи : н – ци на Г. Д., Н. Т., Ц. М. и улица, като неоснователен и недоказан,
следва да бъде отхвърлена.
Тъй като ответникът е направил искане за присъждане на разноските /
представен е списък по чл. 80 от ГПК /, ищецът следва да заплати на същия
направените по делото разноски в размер на 2 000.00 / две хиляди / лева –
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. П. Д., ЕГН ********** от с. Б. против
Р. И. П., ЕГН ********** от гр. К., *** иск с правно на основание чл. 227, ал.
1, буква „в“ ЗЗД – за отмяна на договора за даР.е, обективиран в нотариален
акт № 66, том II, дело № 266 / 1986 г. по описа на районен съдия към РС – К.,
с който ищецът е дарил на ответника, който е негов племенник, следния
недвижим имот, находящ се в землището на гр. К., а именно : втория етаж от
жилищна сграда/ част от къща – близнак / от 68.00 кв. м., ведно с 1 / 2 ид. ч. от
общите части на сградата, без мястото в което е построена със суперфиция
върху парцел ХIII – 149, в кв. 43, при съседи : н – ци на Г. Д., Н. Т., Ц. М. и
улица, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. П. Д., ЕГН **********
от с. Б. да заплати на Р. И. П., ЕГН ********** от гр. К., *** сумата от
2 000.00 / две хиляди / лева, представляваща стоР.те пред тази инстанция и
във връзка с делото разноски за адвокатска защита.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8