№ 16701
гр. София, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110102016 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед по реда на чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 8711/11.01.2024 г.,
от „ТО-“ ЕАД, ЕИК -, представлявано от - - Изпълнителен директор и --
председател на УС срещу Б. И. П. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.
С-, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 4084.32 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.04.2023 г. (дата на подаване
на заявлението) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 420.60 лева - мораторна лихва за забава от 15.02.2021 г. до
20.03.2023 г., изчислена върху главница от 4084.32 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 26.11 лева главница за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
1
от 12.04.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 4.90 лева -
лихва за периода 16.07.2020 г. до 20.03.2023 г., изчислени върху главница
от 26.11 лева
за които суми има издадена Заповед № 11539 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 21.04.2023 г. по ч. гр. д. № 19617 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, инсталация № ….., за
топлоснабден имот гр.Со---
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
топлоснабден имот с адрес: гр.Со---. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ
следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребител на
топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна
енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а
ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени
от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок
след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна
енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и
ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за
дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-
334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово
разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако
клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: - АД ФЦ „-", IBAN: BG48SOMB - BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез особен представител адв. Д.
Д., подава отговор. Прави възражение, че производството не е допустимо, тъй
като не са събрани данни ответникът да не живее на адреса – чл.415, ал.1, т.2
ГПК. Оспорва иска по основание – липсват доказателства за правото на
собственост на ответника.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт. Поддържа исковата молба. Моли да се уважат
исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, се представлява от особен представител. Моли да се
отхвърлят исковете, тъй като не е доказано, че ответникът е собственик на
процесния имот.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.238 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 31418/02.08.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.90-99 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 31418/02.08.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 90-99 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Доказана е
първата предпоставка за уважаване на иска.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
3
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
По делото са издадени няколко на брой съдебни удостоверения на
ищеца. Вследствие на тях е постъпило писмо от СО, Дирекция Общински
приходи – район -. В това писмо е представено извлечение за декларирани
данни по чл.14 ЗМДТ. Видно от него на името на ответника Б. И. П. е
записано, че е собственик на процесния имот от 1998 година, съгласно
декларация 3904/30.03.21198 г. Посочено е, че декларацията е обработена и се
намира в кашон - (л.61 от делото).
Въз основа на друго удостоверение на ищеца е постъпило писмо от СО,
НАГ, съгласно което не се установи документ за собственост на процесния
имот (л.66 от делото).
Видно от представено писмо от СО, район -, вследствие на трето
съдебно удостоверение в полза на ищеца, се установи, че препис от акт за
собственост на процесния имот не може да се издаде, тъй като не се съхранява
в общината.
По делото е прието писмо от „-“ ЕАД, видно от което няма акт за
собственост на процесния имот.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът не направи
категоричен правен извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия на
процесния имот за процесния период. Липсва акт за собственост, който да го
легитимира като собственик или ползвател на имота. Представеното
извлечение от декларирани данни от информационния масив на СО не доказва
правото на собственост или ограничено вещно право. По делото липсва други
косвени доказателства, които заедно с извлечението по чл.14 ЗМДТ да се
направи обоснован извод по веригата от косвени доказателства, че ответникът
е потребител на топлинна енергия. Ищецът не успя да проведе пълно и главно
доказване, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния
период. Липсват каквито и да е било доказателства за установяване на тази
връзка. По делото липсва декларация по чл.14 ЗМДТ, а е представено
извлечение от декларирани факти и обстоятелства пред орган на местна власт,
които са станали през 1998 година. Липсва доказателства от АВ, СВ – София,
с оглед отдалеченото време.
С оглед изложеното, доколкото ищецът не успя, при условията на пълно
и главно доказване, да докаже, че ответникът е потребител на енергия
/собственик или вещен ползвател на имота/, то предявените исковете са явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.3
ГПК, но същият се представлява от особен представител, поради което не
4
следва да се присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от „ТО-“ ЕАД, ЕИК -, - срещу Б. И. П. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр. С-, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 4084.32 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.04.2023 г. (дата на подаване
на заявлението) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 420.60 лева - мораторна лихва за забава от 15.02.2021 г. до
20.03.2023 г., изчислена върху главница от 4084.32 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 26.11 лева главница за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 12.04.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 4.90 лева -
лихва за периода 16.07.2020 г. до 20.03.2023 г., изчислени върху главница
от 26.11 лева
за които суми има издадена Заповед № 11539 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 21.04.2023 г. по ч. гр. д. № 19617 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер -, ID номер -, за топлоснабден имот
гр.Со---;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6