Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 23.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №1923 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 107,45 лв., чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД- с цена на иска 11,58 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “***” ЕАД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М.против С.Г.П. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу С.Г.П. с ЕГН: ********** е
образувано ч.гр.д№ 6830/2017г, по описа
на PC –Плевен. Твърди, че са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземането. Твърди, че ищцовото дружество предявява исковата си
претенция въз основа на договори за далекосъобщителни услуги - ***от дата
05.01.2010 г., ***от дата 04.07.2013 г,.сключени с ответника С.Г.П. с ЕГН **********
Доколкото установителният иск е естественото продължение на заповедното
производство, то обстоятелствената част на исковата молба е съобразена с
обстоятелствата, посочени в заявлението. Твърди, че в т.9, б. „в” във връзка с
т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът-ищец е описал, че длъжникът му
дължи сума представляваща, неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз
основа на което неизпълнение се претендира и неустойка предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителна услуга. Твърди, че между кредитора ..***” ЕАД и
длъжника С.Г.П. е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален
потребителски номер ***от дата 05.01.2010 г с който на ответника са
предоставяни далекосъобщителни услуги. Твърди, че между кредитора „*** ЕАД и
длъжника С.Г.П. е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален
потребителски номер ***от дата 04.07.2013 г с който на ответника са предоставяни
далекосъобщителни услуги. Излага съображения, че съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите сеизвършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
*** ЕАД уведомява всеки абонат за таксуващия период, за които ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от *** ЕАД след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми. Твърди, че в срока на действието на договорите за мобилни услуги *** е
издал на абоната- ответник следните фактури :1.
Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер ***от дата
05.01.2010 г., по който е/са издадена/и
следната/те фактура/и - фактура №
*********/02.07.2015 г., с падеж на плащане 22.07.2015 г„ за отчетен период от
28.05.2015 г.до 27.06.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 0.47 лв. (НУЛА лв. и 47 ст.).
Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посоченият/те
договор/и, като не е заплатил в срок всички дължими към ***суми за потребени
договорни услуги, за които мобилният оператор е издал на абоната-длъжник
фактури, поради което вземането по договора/ите е длъжника не е погасено към
подаването на настоящото заявление. Твърди, че по Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с номер ***от дата 04.07.2013 г„ по който е/са
издадена/и следната/те фактура/и:- фактура № 30358031 5/27.11.2014 г,, с падеж
на плащане 17.12.2014 г., за отчетен период от 23.10.2014 г.до 22.11.2014 г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 24.79 лв. (двадесет и
четири лв. и 79 ст.); - фактура № *********/28.12.2014 г., с падеж на плащане
17.01.2015 г., за отчетен период от 23.11.2014 г.до 22.12.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 26.69 лв. (двадесет и шест лв. и 69
ст.); - фактура № *********/26.01.2015 г., с падеж на плащане 15.02.2015 г., за
отчетен период от 23.12.2014 г.до 22.01.2015 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 10.9 лв. (десет лв. и 90 ст.); - фактура
№ *********/26.02.2015 г., с падеж на плащане 18.03.2015 г., за отчетен период
от 23.01.2015 г.до 22.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 10.9 лв. (десет лв. и 90 ст.); - фактура № *********/26.03.2015 г., с
падеж на плащане 15.04.2015 г., за отчетен период от 23.02.2015 г.до 22.03.2015
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 10.9 лв. (десет лв, и
90 ст.); - фактура № *********/28.04.2015 г., с падеж на плащане 18.05.2015 г.,
за отчетен период от 23.03.2015 г.до 22.04.2015 г., за ползване на
далекосъобшителни услуги за сумата от 10.9 лв. (десет лв. и 90 ст.); - фактура
№ *********/27.05.2015 г., с падеж на плащане 16.06.2015 г., за отчетен период
от 23.04.2015 г.до 22.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 10.9 лв. (десет лв. и 90 ст.); - фактура № *********/27.05.2015 г., с
падеж на плащане 27.05.2015 г., за отчетен период от 23.04.2015 г.до 22.05.2015
г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 23.04.2015, - фактура №
*********/26.06.2015 г., с падеж на плащане 16.07.2015 г., за отчетен период от
23.05.2015 г.до 22.06.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 1 лв. (един лв. и 0 ст.). Твърди, че длъжникът не е изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички
дължими към ***суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото
на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник С.Г.П.
договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Претендираната сума в
размер на 119.03 лв. (Сто и деветнадесет лв.
3 ст.), посочена като главница представлява сбор от предоставени на
абоната от ***далекосъобщителни услуги по сключените между страните договори за
далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги, а именно главницата е формирана като сбор
от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор - ***от дата
05.01.2010 г., ***от дата 04.07.2013 в размер на 107.45 лв. (Сто и седем лв. и
45 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена неустойка в
размер на 11.58 лв. (Единадесет лв. и 58 ст.) начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги ***от дата 05.01.2010 г., ***от
дата 04.07.2013. Твърди, че ищеца има право да получава в срок всички дължими
от абоната суми за ползването на предоставените услуги., както и има право да
получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от настоящите Общи условия.
Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната,
е отразена в представените фактури. Доколкото последните не са били погасени от
абоната-ответник. *** е прекратил едностранно сключения с абоната договор за
мобилни услуги, поради което на последния е била начислена неустойка. Твърди,
че в случая, клаузата за неустойка е рагламентирана и уредена в договора за
мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на ***, които
съгласно са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила
за страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящият случай не попада в тази
хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма. Клаузата за неустойка
фигурира в подписаните Приложения в Раздел Отговорност и гласи ,Ако в рамките
на първоначалния срок на Договора бъде прекратено ползването на услуги при
условията на това Приложение, както и в случай, че Абонатът наруши по друг
начин задълженията си, произтичащи от Договора или Общите условия, ***има право
да спре достъпа на Абоната до мрежата и/ши да прекрати Договора, както и да
получи неустойка в размер на месечните такси, дължими от Абоната за съответната
СИМ карта до изтичане на посочения в Договора срок. " Твърди, че
основанието за прекратяване на договора следва и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на
мобилния оператор, в които е казано, че *** има право да ограничи достъпа до
част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има
неизплатени дължими вземания към ***. Твърди, че съгласно чл. 54 от ОУ/ ..***
има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими
суми след изтичане срока за плащане.„ а съгласно т. 54,12 от Общите условия ***едностранно
прекратява договора на абоната при забава на плащане продължила повече от 124
дни. Излага съображения, че за самото прекратяване на договора законът не
изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по
силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги. Твърди, че клаузата за неустойка е
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването
му и Общите условия на ***. Неизпълнението от страна на абоната-ответник да
заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури е довело до
прекратяването на индивидуалните договори на ответника С.Г.П. с ЕГН: **********
и начисляването на договорна неустойка.
Твърди, че видно от представените договори, че ответникът се е съгласил и е
приел Общите Условия на ***за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия. (Доп. съгласувано с
Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) *** има право да получава в срок всички
дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги,37.6. *** има
право да получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от настоящите Общи
условия. Съгласно чл. 26.5. *** предоставя на абоната 15-дневен срок след
издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите,
съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от
същия услуги по договорите с ***, е обусловило правото па *** /чл.54 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на С.Г.П. с ЕГН: **********. Твърди,
че *** има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да
спре достъпаиа абоната до мрежата в следните случаи: Съгласно сключения договор
за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяме на мобилни услуги. Твърди, че
съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия ”Всички услуги се заплащат в зависимост
от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на ***.”
Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е
сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет. Твърди, че по силата на чл. 26.4
от Общите условия на „***”ЕАД неполучаването на фактура, не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума” 26.4.(Изм. - в
сила от 06.08.2010 г.; Изм. - в
сила от 30.03.2012 г.) Заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
*** уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана
фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от ***
след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. "
Твърди, че потребителят отговаря и дължи връщане на ***н на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не
по-къс но от 18 дни след датата на издаването ѝ. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение. Твърди, че в конкретният случай ответникът С.Г.П. с ЕГН: **********
е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е предоставените мобилни услуги
не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата,
като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, които не
са заплатени в срок. Излага съображения, че представените фактури сами по себе
си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ.
същият е в неизпълнение на договора си. Моли, да бъде признато за установено по
отношение на С.Г.П. с ЕГН: ********** че
дължи на ищеца „***„ ЕАД сума в размер на 140.96 лв., от които 107.45
лв. главница - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и 11,58 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, в който заявява, че предоставя на съда да реши спора относно
основателността на иска съобразно представените и събраните в процеса
доказателства. Излага съображения, че доказателствената тежест е на ищеца.
Прави възражение за погасяване на вземанията по давност на основание чл.111 ЗЗД. Оспорва размера на предявената претенция доколкото по делото не е поискана
от ищеца съдебно-икономическа експертиза за установяване на точния размер на
вземането. Моли да бъде отхвърлен предявения иск.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор №***/04.07.2013г. и Приложение № 1 за телефонен номер ***по абонаментен план ***Мобилен интернет Промо за срок от 24 месеца, считано от 04.07.2013г., срещу заплащане на 13,90 лв. между страните по делото е сключен посочения договор. В раздел 5 на Приложение №1 -”Отговорност” е предвидено, ако в рамките на първоначалния срок на договора бъде прекратено ползването на услуги при условията на това приложение, както и в случай че Абонатът наруши по друг начин задълженията си, произтичащи от Договора или Общите условия, ***има право да спре достъпа до мрежата и/или да прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните такси, дължими от абоната за съотвтената СИм-карта до изтичането на посоченияв Договора срок.
Установява се от Фактури № №**********/27.11.2014г., Фактура № **********/28.12.2014г., **********/26.01.2015г, **********/26.02.2015г, **********/26.03.2015г., **********/28.04.2015г. **********/27.05.2015г., **********/26.06.2015г., че всички те са издадени за потребител № ***, съответстващ на номера на представения Договор на обща стойност от 106,98 лв. Всички посочени задължения за плащане по фактурите са станали изискуеми след дата 17.12.2014г.- посочените във фактурите дати за краен срок за плащане.
Видно от Сметка № **********/27.05.2015г., същата е издадена от ищеца по делото и е начислил неустойка в размер на 11,58 лв. на С.Г.П..
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 107,45 лева:
Не се
спори по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото по Договор
№***/04.07.2013г. и Приложение № 1 с телефонен номер ***по абонаментен план ***Мобилен
интернет Промо за срок от 24 месеца, считано от 04.07.2013г., срещу заплащане
на 13,90 лв. С исковата молба са
изложени твърдения, че между страните по делото са сключени два договора №
П1640009/05.01.2010г., както и Договор №***/04.07.2013г., но по делото се
доказа наличието на правоотношение между страните само по втория договор. Не е
представен от носещия доказателствената тежест ищец твърдяния Договор № П1640009/05.01.2010г.,
както и Фактура №*********/02.07.2015г. за сумата от 0,47 лв., за която се
твърди, че е издадена за задължение по непредставения по делото договор, поради
което в тази си част съдът намира предявения иск за недоказан. От друга
страна, не е спорно по делото обстоятелството, че
ответника по делото не е изпълнил задължението за заплащане на сумата по
представените от ищеца фактури. Не се оспорва и изпълнението на задълженията на
ищеца по процесния договор Договор №***/04.07.2013г. и Приложение № 1 на ищеца
по делото и предоставянето на уговорените съгласно договора и сътветните
приложения към него услуги. Ответника е направил възражение за недоказване на
вземането по размер, с аргумент, че ищеца не е поискал назначаването и
изслушването на съдебно-икономическа експертиза. Съдът намира оспорването с
посочените аргументи за неоснователно. Съдебната експертиза е само едно от
допустимите доказателствени средства в процеса, като съгласно чл. 202 ГПК съдът
обсъжда заключението на експерта заедно с другите доказателства по делото. От
ищеца са ангажирани доказателства за размера на претендираното вземане-
представените по делото фактури, в които е посочено, че са издадени за
потребител ***, който съответства на представения по делото договор между
страните. Фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда
доказателствена сила за удостоверените в нея вземания, при оспорване на нейното
съдържание от ответника по делото. Представените по делото фактури, обаче не са
оспорени от ответника, поради което съдът приема за установени, удостоверените
в тях факти. Липсват твърдения и ангажирани доказателства от ответника по
делото за заплащане на валидно възникналото задължение по процесния договор за
мобилни услуги.
Предвид
изложеното, предявения иск се явява основателен и доказан за установеното
съгласно Фактури № №**********/27.11.2014г., Фактура № **********/28.12.2014г.,
**********/26.01.2015г, **********/26.02.2015г, **********/26.03.2015г.,
**********/28.04.2015г. **********/27.05.2015г., **********/26.06.2015г., задължение
за потребител № ***, съответстващ на номера на представения Договор на обща
стойност от 106,98 лв.
При този извод
за основателност на предявения иск в посочения размер, съдът следва да разгледа
противопоставеното правопогасяващо възражение на ответника за погасяване на
вземането по давност. Съгласно характеристиката на вземането, предмет на
предявения иск като периодично плащане, съдът намира, че по отношение на него е
приложима кратката 3-годишна давност по чл.111, б.”в” от Закона за задълженията
и договорите. Понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Съгласно приетото в мотивите на ТР 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също
съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника възражение
за погасяване на вземането по давност за неоснователно. Давността започва да
тече от датата, на която вземането е станало изискуемо. Видно от представените
по делото фактури, вземанията, предмет на предявенената претенция са станали изискуеми след дата 17.12.2014г.- посочените
във фактурите дати за краен срок за плащане, като посочената дата е първата
такава. Всички останали следват тази дата. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено на 04.09.2017г., т.е. не е изтекъл 3-годишният
давностен срок за погасяване на вземането.
С оглед
гореизложеното следва искът да бъде уважен за сумата от 106,98 лв. като основателен и доказан, а за
разликата до предявения размер от 107,45
лв. да бъде отхвърлен като недоказан.
По искът с правно основание чл.92 ЗЗД с цена на иска 11,58
лв.:
Съгласно
чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на
неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в
процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са
осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на
главното задължение.
За
нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор,
съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато: е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; е
относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; е налице противоречие с
добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год.
на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., е
налице неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или
фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от
специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си
значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В настоящия случай, съгласно раздел 5
на Приложение №1 -”Отговорност” е предвидено, ако в рамките на първоначалния
срок на договора бъде прекратено ползването на услуги при условията на това
приложение, както и в случай че Абонатът наруши по друг начин задълженията си,
произтичащи от Договора или Общите
условия, ***има право да спре достъпа до мрежата и/или да прекрати Договора,
както и да получи неустойка в размер на месечните такси, дължими от абоната за
съотвтената СИм-карта до изтичането на посоченияв Договора срок. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка
предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016
г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т.
д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща
отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма
компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за
вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране на уговорената
в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ функции, т. е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ
нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение №
1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка
със закона съдът следи служебно, като валидността ѝ се преценява към
момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за неустойка при прекратяване /разваляне/
на договора, определена в размер на дължимите до края на договора месечни
абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка размерът
на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на
***спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на
договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви
разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Освен това така уговорената клауза
във връзка с гореизложените съображения се явява и неравноправна на основание
чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ответника по делото има качеството на потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР
на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния
срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя, обуславя
необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца
да получи насрещната престация по договора, дори при прекратяването му по вина
на потребителя. Не са основателни исканията от ищеца при преценка, че
неустойката е прекомерна, съдът да присъди неустойка в размер на 3 месечни
абонамента, какъвто размер бил приложим към настоящите договори за мобилни
услуги сключвани от него. В случая съдът не обсъжда прекомерна ли е
неустоечната клауза или не. Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към
датата на сключването на договора, отсъствието на валидно съглашение за
заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на
сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Оттук
следва, че съдът не следва да разглежда налице ли са били основанията
предвидени в договора за начисляване на неустойка – неизпълнение на ответника
на договорни задължения и прекратяване на договорното правоотношение.
Отделно
от гореизложеното, ищеца не е ангажирал каквито и да е доказателства за
наличието на предпоставките и основанията за начисляване на претендираната неустойка.
По делото няма дори твърдения, а и каквито и да било доказателства, че
договорът е прекратен към тази дата, още повече по вина на потребителя. От
приложените по делото договори, не става ясно при какви условия сключения между
страните договори се прекратява и дали неплащането на задължение за ползвани от
потребителя услуги е сред тези основания. В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява
осъществяването на елементите от фактическия състав, пораждащ правото на
неустойка в полза ишеца, респективно - наличието на основания за начисляване на
посочената във фактурата сума за неустойка.
С оглед всичко гореизложено, съдът
намира искът за неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 155,58 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и особен представител в размер на 364,00 лв. съразмерно с
уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на
разности съразмерно с отхвърлената част на претенцията, но по делото липсват
доказателства за направени разноски от ответника по делото, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на С.Г.П. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М. сумата 106,98 лева, представляваща стойността на предоставени
услуги по Договор №***/04.07.2013г. и Приложение № 1, в едно със законната
лихва от 04.09.2017г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4643/12.09.2017г.
по ч.гр.д.№6830/2017 по описа на РС-Плевен, а за разликата до пълния предявен
размер от 107,45 лева отхвърля иска като
неоснователен и недоказан .
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М. против С.Г.П. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр. чл.92 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 11,58 лева, представляваща неустойка, начислена по договор Договор №***/04.07.2013г. и Приложение № 1, като неоснователен и недоказан, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4643/12.09.2017г. по ч.гр.д.№6830/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК С.Г.П. с ЕГН **********,***,
да плати на кредитора “***” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***,
представляван от А.В.Д.и М.М., сумата от 155,58 лв.
направени разноски за производството по ч.гр.д.6830/2017г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Г.П.
с ЕГН **********,***, да плати на кредитора “***” ЕАД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление:***, представляван от А.В.Д.и М.М., сумата от 364,00 лв. направени по
делото разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: