Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 17.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на двадесет и осми ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Христина
Христова......... ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 03612 по описа
за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД със
седалище и адрес на управление: град София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж
Мецанин, ЕИК *********, представлявано от управителите Росен Георгиев Антов и
Тервел Янчев Кънчев, срещу М.Н.М., ЕГН ********** ***, за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи по заповед № 581 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.03.2018г., издадена по
ч.гр.дело № 00914/2018г. по описа на ДРС, а именно: 1 866,61 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за кредит от 25.03.2017г., сключен между
длъжника и „Банка ДСК” ЕАД, което вземане въз основа на рамков договор за цесия
от 29.09.2017г. и Приложение № 1 от 10.11.2017г. е прехвърлено от страна на
„Банка ДСК” ЕАД на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от подаване на заявлението в съда - 06.03.2018г., до окончателното му
плащане; 463,50 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от
25.04.2017г. до 10.11.2017г.; 79,59 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главното задължение в размер на законната лихва, начислена за периода от
25.04.2017г. до 23.02.2018г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е сключил договор
за стоков кредит № 254728 от 25.03.2017г. с „Банка ДСК” ЕАД, като се е задължил
да върне сумата от 1 866,61 лева главница и договорна лихва в размер на
425,63 лева, на 12 вноски в размер на 191,02 лева всяка, последната от която е
на 25.03.2018г. Вземането е било прехвърлено на настоящия ищец с договор за
цесия от 29.09.2017г., като същото е обявено за предсрочно изискуемо на
29.11.2017г. По подаденото заявление по чл.410 ГПк е издадена заповед за
изпълнение, която е била връчена по чл.47, ал.5 ГПК, което обуславя правния
интерес от водене на настоящото дело.
В хода на администриране на исковата молба се представят твърдения и
доказателства за извършване на цесия от 03.05.2019г., с която ищецът е
прехвърлил вземането на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД. В тази връзка
цесионерът е поискал заместване на ищеца като главна страна в процеса,
респективно конституирането му като трето лице помагач на негова страна. С
определение от 05.06.2019г. в открито съдебно заседание съдът е конституирал „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД като трето лице помагач на страната на ищеца.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба
чрез назначения особен представител. В отговора се заявява, че искът е
допустим, но неоснователен. Оспорва се претенцията за договорна лихва в
посочения размер за посочения период, както и за мораторната лихва.
В
законоустановения срок третото лице помагач на ищеца „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД не е представило отговор на исковата молба.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Със заповед № 581 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.03.2018г. по ч.гр.дело № 00914/2018г. по описа на ДРС
длъжникът М.Н.М., ЕГН ********** ***, в качеството на кредитополучател/длъжник, е осъден да заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД със седалище и адрес на управление: град София, бул.”Васил
Левски” № 114, етаж Мецанин, ЕИК *********, представлявано от управителите
Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, ищец в настоящото производство, следните суми: 1 866,61
лева, представляваща неизплатена главница по договор за кредит от 25.03.2017г.,
сключен между длъжника и „Банка ДСК” ЕАД, което вземане въз основа на рамков
договор за цесия от 29.09.2017г. и Приложение № 1 от 10.11.2017г. е прехвърлено
от страна на „Банка ДСК” ЕАД на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ООД, ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от подаване на заявлението в съда - 06.03.2018г., до
окончателното му плащане; 463,50 лева - договорна лихва, начислена за периода
от 25.04.2017г. до 10.11.2017г.; 79,59 лева - обезщетение за забава върху
главното задължение в размер на законната лихва, начислена за периода от
25.04.2017г. до 23.02.2018г.; 48,19 лева държавна такса и 100
лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
а с искова молба с вх.№ 16984 от 05.09.2018г., по която е образувано гр.дело №
03612/2018г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на
вземането си. Направено е изрично искане уведомлението за цесията да бъде
връчено на ответника заедно с преписа на исковата молба и доказателствата към
нея.
По делото са приложени: Договор за стоков кредит №
254728 от 25.03.2017г. с погасителен план и ГПР; ОУ по договори за стокови
кредити; Ф-ра № ********** от 25.03.2017г.; Рамков договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от 29.09.2017г.; Потвърждение за настъпило прехвърляне на
вземанията от 10.11.2017г.; Приемо-предавателен протокол за вземането срещу М. М..
Впоследствие, след конституиране
на третото лице помагач, са представени: Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 03.05.2019г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД като продавач и „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД като купувач с приложено пълномощно за уведомяване на
длъжниците за извършената цесия; потвърждение за извършената цесия и извлечение
от Приложение 1 относно вземането спрямо М. М.
По делото е допусната ССчЕ,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, процесната сума
1 866,61 лева е предоставена на ответника на 25.03.2017г. с превод по
сметката на ЗК Групама – Автоматично усвояване на застрахователна премия в
размер на 117,61 лева и превод по сметката на Технополис България ЕАД -
автоматично усвояване на кредит в размер на 1 749,00 лева. Не са
извършвани плащания по кредита. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 06.03.2018г., паричното вземане е в размер на: 1 866,61 лева
главница, 467,62 лева договорна лихва за периода 25.04.2017г. до 10.11.2017г.,
81,14 лева обезщетение за забава за периода 25.04.2017г. до 23.02.2018г. или
общо 2 415,37 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От данните по делото и становищата на страните съдът приема за безспорно сключване на процесния договор за кредит, извършването на цесии от 29.09.2017г. и 03.05.2019г., като не се оспорва от ответника погасяването по давност на претендираното вземане и наличие на неравноправни клаузи в договора по отношение на уговорената лихва и цената на услугата, който въпрос съдът служебно изследва. Спорен е размерът на претендираната договорна лихва и мораторната лихва.
Предвид изложеното и с оглед доказателствената тежест в процеса съдът е указал, че ищецът следва да докаже действията по предоставения потребителски кредит вр. разпоредбите на чл.9 и сл. ЗПК, а именно: сключване и форма на договора, съдържание, информация за придобитата стока или услуга както и нейната цена, условия за придобиването й, изпълнение по договора, изискуемост /предсрочна изискуемост/, размер на претендираното вземане, както и действителността на извършените цесии, Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че не дължи претендираните суми. В тази връзка съдът е указал, че не са представени никакви доказателства.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника. По този иск следва с пълно главно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, представен е погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, общия размер на застрахователната премия. С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, като съобразно приетото в съдебната практика следва да се изследват отделните клаузи на този договор предвид възможната им нищожност и неравноправност във връзка с нормите на ЗЗП.
Клаузите на общите условия са
неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на
потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е
необходимо същата да бъде неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите
условия не са неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл.143 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.146,
ал.1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна
процесната арбитражна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: клауза
да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на
чл.143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се
установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза,
сключена във вреда на потребителя, т.е. клауза, чрез която се злепоставят
интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл.143 от т.1 до т.19 ЗЗП са посочени 19 примера на
неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските
договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата на доставчика и потребителя, като поставя изпълнението на
задълженията на доставчика в зависимост от условия, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля /т. 3/ и налага на потребителя да изпълни свое
задължение дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите задължения /т.
14/.
При изследване на процесния договор
с оглед изложеното по-горе, настоящият състав не установи наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Няма законова пречка цедентът по договора за цесия да упълномощи друго лице, включително и самия цесионер, да извърши от негово име уведомяване на длъжника за извършената цесия на вземането. Затова, ако цесионерът е извършил уведомяване на длъжника за цесията, то това уведомяване е надлежно и следва да се счита, че е извършено от цедента чрез пълномощник, т.е. че е спазено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая, по силата на приложеното към исковата молба пълномощно /стр.19 от делото/, ищецът като цесионер е изрично упълномощен от цедента –„Банка ДСК”ЕАД, да извърши от негово име уведомяване на длъжника за извършеното по силата на Допълнително споразумение от 10.11.2017г. във връзка с Рамков договор за покупко-продажба на вземания от 29.09.2017г. прехвърляне на процесното вземане срещу ответника. Вземането по договора за цесия се прехвърля с привилегиите и обезпеченията, които произтичат от основното задължение, поради което в протокола са посочени само датата на договорите, данните на кредитополучателите, номерата на прехвърлените кредитни сметки и състоянието на дълга към датата на придобиването му от цесионера. Не съществува пречка с договор за цесия да бъде прехвърлено вземане с ненастъпил падеж. Договорът за цесия има невъзможен предмет единствено, ако имущественото право е непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на предварителни договорни ограничения.
По делото липсват каквито и да било доказателства за извършено преди подаване на исковата молба уведомяване на длъжника за извършената цесия. Това е било извършено с получаване на препис от исковата молба, с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и изричното писмено пълномощно на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, а ответникът като длъжник е узнал за цедирането на вземането. Уведомлението е факт, който е настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаване на делото, с оглед на императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане не може да бъде игнорирано, в който смисъл е и константната съдебна практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, ІІ т.о; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г. на ВКС, II т.о. и др.
На основание чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. С решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д.193/2018г., І т.о. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК, се приема, че тогава, когато в исковата молба е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Затова съдът приема, че с връчването на съобщение за извършената цесия, като приложение към исковата молба, е осъществено надлежно уведомяване за цесията, а изложените доводи в противен смисъл се явяват неоснователни.
Извън гореизложеното, съдът намира за необходимо да уточни, че сама по себе си липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство, респективно не са ангажирани доказателства в тази насока, поради което всички възражения на особения представител на ответника се явяват неоснователни и не следва да се уважават. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване.
Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
С т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че предсрочната изискуемост на вземане,
произтичащо от банков кредит, представлява изменение на договора, което, за
разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Посочената в ОУ по договори за стокови кредити на „Банка ДСК”ЕАД,
неразделна част от процесния договор, предварителна уговорка – т.12.1, че при
неплащане на главница или лихва над 90 дни целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент
и надбавка за забава, като това става автоматично,
без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е
заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. В случая не е представено никакво
доказателство в тази насока за настъпила предсрочна изискуемост, обявена на
29.11.2017г., както от страна на „Банка ДСК”ЕАД, така и от страна на „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД.
Същевременно съдът взема предвид, че към датата на устните състезания - 28.11.2019г.,
е настъпил падеж и на последната погасителна вноска, поради което съобразно
нормата на чл.84, ал.1 ЗЗД намира, че след 25.03.2018г. дължимото е било
изискуемо като главница и договорна лихва в пълния им договориран размер.
С ТР № 8 от 02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г.,
ОСГТК на ВКС приема,
че от една страна е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да
бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. От друга, предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира,
че към датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 06.03.2018г., не са били
предпоставките за предсрочна изискуемост на целия кредит. Независимо от това,
съдът намира, че с факта на получаване на исковата молба и изявената в нея воля
за упражнено право от страна на кредитора за обявяване на извършената цесия, падежиране
и на последната вноска, вземането на ищеца за връщане на предоставения кредитен
ресурс в пълния му размер е основателно. Предвид изложеното и приетото
заключение по допуснатата ССчЕ съдът намира, че главният иск по отношение на
вземането, представляващо незаплатеният остатък от усвоения кредит, е доказан по
размер до сумата от 1 749,00 лева, а за горницата до претендираните 1 866,61
лева подлежи на отхвърляне. Това е така, тъй като в заявлението по чл.410 ГПК и
впоследствие с исковата молба е посочен размер на главницата 1 866,61
лева, но от приложения договор от 25.03.2017г. и заключението на вещото лице се
установява, че в сумата е включена и застрахователната премия от 117,61 лева,
което е недопустимо. Същото е самостоятелно вземане на друго основание, но тъй
като не е поискано като такова, съдът не следва да го присъжда в настоящото
производство.
Договорната лихва по процесния
договор е установена по размер към всяко едно от дванадесетте погасителни
вноски и е общо 425,63 лева /вж. погасителен план и ГПР на л.8 от делото/. Като
изискуема, същата е дължима именно до този размер, като за горницата до
претендираните 463,50 лева искането следва да се отхвърли като неоснователно.
С оглед уважаване на главния иск,
следва да се уважи и акцесорният за законната лихва върху уважената част от
главницата от датата на първата дължима и незаплатена вноска – 25.04.2017г., до
23.02.2018г. до поискания размер от 79,59 лева.
Във връзка с възражението на
особения представител за анатоцизъм, съдът уточнява следното: Заплащането на
възнаградителна лихва не представлява обезщетение за виновно неизпълнение на
парично задължение, тъй като е цена на ползвания финансов ресурс. При
настъпване на предсрочна изискуемост, респективно неизпълнение за внасяне на
погасителна вноска, не се изключва пораждане на задължение от кредитополучателя
да заплати законната мораторна лихва, респективно неустойка, при наличие на
такава уговорка, както върху главното парично задължение, така и върху изтеклата
до този момент възнаградителна лихва, което не би било анатоцизъм. В противен
случай кумулирането на две обезщетения за забава на длъжника, касаещи един и
същи период, би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което е
недопустимо по действащия към настоящия момент правов ред, от една страна. От
друга, чл.33, ал.1 ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
ал.2 изрично посочва, че обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. В случая претендираната забава е дължима по отношение на всички падежиралите
вноски, поради което и сумите за договорна и законна закъснителна/мораторна лихва
са дължими в определените от съда размери.
Съгласно нормата на чл.226 ГПК, ако
в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго,
делото следва своя ход между първоначалните страни, като приобретателят може да
встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, както е в настоящия
случай, а постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и
спрямо приобретателя, в случая „Агенция за събиране на вземания”ЕАД.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК на ищеца са дължими разноските съразмерно
уважената част от иска в размер на общо 802,46 лева във връзка с представения
списък по чл.80 ГПК. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника са дължими
разноските съобразно отхвърлената част от иска, но с оглед липсата на такива,
съдът не дължи произнасяне по въпроса. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г.
т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноски в заповедното
производство в размер на 138,63 лева.
Водим от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК, че М.Н.М., ЕГН
********** ***, дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД със седалище и адрес на
управление: град София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, ЕИК *********,
представлявано от управителите Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, по
заповед № 581 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.03.2018г. по ч.гр.дело №
00914/2018г. по описа на ДРС,
сумите:
-1 749,00 лева /хиляда седемстотин
четиридесет и девет лева/, представляваща неизплатена главница по договор за кредит от
25.03.2017г., сключен между длъжника и „Банка ДСК” ЕАД, което вземане въз
основа на рамков договор за цесия от 29.09.2017г. и Приложение № 1 от
10.11.2017г. е прехвърлено от страна на „Банка ДСК” ЕАД на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ведно
със законната лихва върху сумата, начиная от подаване на заявлението в съда -
06.03.2018г., до окончателното му плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
присъдените 1 749,00 лева до претендираните 1 866,61 лева;
425,63 лева /четиристотин двадесет и
три лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена
за периода от 25.04.2017г. до 25.03.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
присъдените 425,63 лева до претендираните 463,50 лева;
79,59 лева /седемдесет и девет лева и
петдесет и девет стотинки/, представляващи обезщетение за забава върху главното
задължение в размер на законната лихва, начислена за периода от 25.04.2017г. до
23.02.2018г.
ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД със седалище и адрес на управление: град
София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, ЕИК *********, представлявано от
управителите Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, сумата от 802,46 лева /осемстотин и два лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща разноските по гр.дело № 03612/2018г.
по описа на ДРС съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД със седалище и адрес на управление: град
София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, ЕИК *********, представлявано от
управителите Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, сумата от 138,63 лева /сто тридесет и осем лева и
шестдесет и три стотинки/,
представляваща разноските по ч.гр.дело № 00914/2018г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в
производството на “Агенция за
събиране на вземанията”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, като трето
лице помагач на страната на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :