Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………/…………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева-Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НДАХ №
4947 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „И.1.Н“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, подадена чрез управителя Исмаил Азис
Исмаил, против НП № 03-011982/07.11.2019год. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 5000лв. на
основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.
61, ал.1 от КТ.
С жалбата си въззивникът твърди, че
НП е незаконосъобразно и неправилно, сочи, че лицето Е.С. Юсуф никога не е било
назначавано длъжност „готвач“ в дружеството със или без да бъде сключен трудов
договор, че по стечение на обстоятелствата се намирало до вратата на
стопанисвания от дружеството обект, без работно облекло и без да извършва каквито
и да било действия сочещи на изпълнение на трудово отношение и моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от упълномощен представител – адв.
Елена Каравасилева от АК Варна. Във фазата по същество същата пледира за отмяна
на НП като изразява становище за недоказаност на адм.наказателното
обвинение. В условията на евентуалност моли да бъде намален размера на
наложеното наказание до минималния предвиден в закона. Претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Процес. представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено
като счита, че нарушението е безспорно и категорично доказано. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение като прави и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна поради което и е допусната от съда за разглеждане.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На 15.10.2019г., около обяд св. Юсуф
отишъл в обект стопанисван от въззивното дружество - дюнер „Ипи“, находящ се в
гр.Варна, ул. „Софроний Врачански“ №4 с намерение да кандидатства за работа.
Същият провел разговор с управителя на дружеството Исмаил Исмаил
като последният го попитал дали е работил с уредите с които се работи при него,
последният му показал какво може да прави.
Около 14:00ч. свидетелите П. и М., и
двете служителки на Д”ИТ”-Варна, извършили проверка в търговския обект
стопанисван от въззивното дружество. При проверката проверяващите установили в
обекта св. Е. Юсуф, който правел заготовки за дюнери. На св. Юсуф била дадена
за попълване декларация по чл. 402 от КТ в която същият посочил, че работи във
въззивното дружество като готвач от 15.10.2019год. в обект дюнер „Ипи“ с
работно време от 11:00ч. до 14:00ч., че няма сключен трудов договор, както и
граждански такъв, че същия ден се обучава. В графата получавам трудово
възнаграждение в размер …. посочил, че не знае. Малко след започване на
проверката на място пристигнал и управителя на въззивното дружество . същия
била връчена призовка по чл. 45, ал.1 от АПК в която бил определен ден и час за
явяване в сградата на ИТ Варна и представяне на редица документи в това число
пълното трудово досие на Е.С.И..
По време на документалната проверка
въззивникът не представил ТД сключен със св. И..
При тези факти било прието, че на
15.10.2019год. въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ, тъй като е
допуснало работа лицето Е.С.И. с ЕГН ********** да престира
труд в негова полза с определено работно време от 11:00ч. до 14:00ч., с
определено работно място - - дюнер „Ипи“, находящ се в гр.Варна, ул.
„С.Врачански“ № 4 и договорено трудово възнаграждение, изпълнявайки трудови
функции на готвач без да е сключен трудов договор в писмена форма между
страните по трудовото правоотношение.
За това нарушение на 31.10.2019год.
св.М. съставила срещу въззивника АУАН бл.№ 03-011982, който бил надлежно
предявен и връчен на представляващия който го подписал.
Срещу акта постъпило писмено
възражение в което въззивникът оспорвал изцяло констатациите отразени в него.
Сочел че Е.И. никога не бил назначаван да работи като готвач в дружеството, със
или без трудов договор, и не е полагало труд за същото и поискал да бъде
извършена проверка при която да бъдат снети сведения от актосъставителя
и лицето Е.И..
С оглед постъпилото възражение било
изготвено становище от ст. ю.к. Б. Николов в което се сочело, че нарушението
било безспорно установено от писмените доказателства.
На 07.11.2019год., въз основа на
акта, АНО издал процесното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в него, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на
чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ и чл. 61, ал.1 от КТ и на основание чл. 414, ал.3 от НК му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 5000лв.
В показанията си пред съда
свидетелите П. и М. възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка. И
двете сочат ,че когато са отишли в обекта там било само лицето Е.И. и правело
заготовки, че същото попълнило декларация в която посочило, че работи за
въззивника като готвач, че посочило работно време, както и че се обучава, че
казало че няма още договорено трудово възнаграждение.
Като свидетел в хода на съдебното
следствие показания е дал и Е.И.. Същият сочи, никога не е бил работил за
въззивното дружеството, че на 15.10.2019год. отишъл в дюнерджийницата
да търси работа, че се срещнал с Исмаил Исмаил, който
го попитал дали е работил с уредите които се използват от него, че него ден на
обекта работел Исмаил, че когато проверяващите дошли той бил извън обекта до
вратата и те го повикали, че им бил казал, че не работи в обекта, а само търси
работа, че Исмаил му бил казал, че ще разширява обекта през месец ноември и
тогава може да го вземе на работа. Сочи, че той е попълнил декларацията, като
длъжността „готвач“ му била указана от проверяващите, указано му било да пише и
че е на обучение.
Заявява, че не е започнал работа във
въззивното дружество, както и че работи за друга фирма „Дончев комерс“.
Като писмени доказателства към АНП са
приложени, декларация по чл. 402 от КТ изходяща от Е.С.И., идентификационна
карта, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, Заповед № 0280/03.08.2010год. на ИД на
ИА „ГИТ“, протокол за извършена проверка № ПР1933646/30.10.2019год., възражение
срещу АУАН, както и становище от ю.к. Богомил Николов.
От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства съдът не кредитира показанията на св. И. в частта в
която сочи, че към момента в който са дошли проверяващите той е бил извън
обекта, както и че Исмаил Исмаил е бил вътре в него,
тъй като в тази им част показанията му са в пълно противоречие с показанията на
двете разпитани по делото свидетелки П. и М., които са категорични, че И. е бил
вътре в обекта и приготвял заготовки, както и че управителят на фирмата е дошъл
по-късно, около 10 минути след започване на проверката.
Показанията на св. И. в останалата част,
както и показанията на другите две разпитани по делото свидетелки, съдът
кредитира с доверие като последователни, логични и взаимнодопълващи се,
кореспондират помежду си.
От
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства съдът не кредитира
единствено приложената към АНП декларация по чл. 402 от КТ в частта, в която са
отразени, длъжност „готвач“ и „в момента ме обучават“, тъй като досежно тези
обстоятелства отразени в декларацията в показанията си пред съда св. И. сочи че
е бил насочван при попълване на декларацията от проверяващите.
От друга страна цитираната по-горе декларация не е декларация в свободен
тест, а представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени
основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение и която
декларация както сочи и св. И. е изпитал трудност да попълни – сочи че не знаел
какво да пише. Горното поставя под съмнение достоверността на отразените в нея
обстоятелства, в каквато насока е и становището на ВАС № 4636/27.04.2015год. по
а.д. № 15459/2014 по подобен казус.
Останалите писмени доказателства се кредитират от съда, тъй като липсват
доказателства, които да ги оборват.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства
и доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетели П., М. и И.
(изключая коментираната по-горе некредитирана част),
дадени в с.з., АУАН, протокол за проверка и от приети по делото и кредитирани
от съда писмени доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от
жалбоподателя доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и
твърде лаконични фактическите обстановка на акта и НП съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от
обективна страна. Посочени са дата и място на извършеното нарушение,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушените законови норми като е
налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В НП се посочени
и доказателствата, според АНО подкрепят адм.наказателното
обвинение, а в АУАН е вписан и адрес на свидетеля. Допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на адм.
наказателното производство съдът не констатира.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът счете, че НП е било издадено в нарушение на материалния
закон по следните съображения:
С НП на въззивника е наложено адм. наказание за нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ за това, че на
15.10.2019год. е допуснал до работа лицето Е.С.И. с ЕГН ********** да престира труд в негова полза с определено работно време от
11:00ч. до 14:00ч., с определено работно място - - дюнер „Ипи“, находящ се в
гр.Варна, ул. „С.Врачански“ № 4 и договорено трудово възнаграждение,
изпълнявайки трудови функции на готвач без да е сключен трудов договор в
писмена форма между страните по трудовото правоотношение.
От обективна страна състава на това
нарушение изисква деецът да има качеството на работодател спрямо конкретно лице
и да е допуснал същото до работа без да има сключен трудов договор в писмена
форма.
Съгласно §1, т.1 от КТ
"работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна
работа.
В конкретния случай безспорни и
категорични доказателства, които да установят, че към 15.10.2019год. между св. И.
(лицето посочено в НП) и въззивното дружество е имало възникнали ТПО по делото
липсват. Последните предполагат йерархични отношения, договорени многократност
и повторяемост на дължимите операции, работно време, трудово възнаграждение,
отпуски, почивки и т.н. В случая доказателства в тази насока не са налице.
Видно от показанията на св. И. депозирани в хода на съдебното следствие същият
сочи, че в този ден е отишъл да търси работа и за първи път е видял управителя
на въззивното дружество като е останал в обекта около час и половина.
На следващо място извод за наличие на
възникнало трудово правоотношение между въззивното дружество и св. И. към
15.10.2019год. не може да бъде изведен и от приложената към преписката
декларация по чл. 402 от КТ изходяща от този свидетел, която декларация е и
единственото доказателство посочено от АНО в подкрепа на адм.
наказателното обвинение.
На първо място, както бе посочено
по-горе в мотивите посочената декларация съобразно практиката на ВАС,
доколкото представлява предварително подготвен образец съдържащ елементи на трудово
правоотношение сама по себе си не е достатъчно убедително доказателство, въз
основа на което да бъде направен обоснован извод за съществуването на трудово
правоотношение.
На следващо място действително видно
от посочената декларация, в нея са посочени предприятие, работно време и
длъжност. Липсват обаче данни за останалите елементи характеризиращи трудовото
правоотношение – почивни дни, почивки в работния ден, и най-същественото липсват
данни за договорено трудово възнаграждение, което е един от най-съществените
белези на трудовото правоотношение. В декларацията св. И. е посочил, че не
знае, а видно от показанията на св. П. по време на проверката И. е казал, че
няма уговорена заплата. Последното в още по-голяма степен потвърждава
показанията на И., че той не е работил за въззивника, както и твърденията
изложени в жалбата, че между него и въззивното дружество не е имало възникнали
трудови правоотношения. В тази връзка без всякакво значение е вписването в
декларацията (по указания на проверяващите или не) обстоятелство, че в момента
се обучавал. При липса на договорка за заплащане на възнаграждение и то в пари,
както и на други съществени елементи от фактическия състав на трудовото
правоотношение, няма и как да се приеме
наличието на такова, ако и лицето да е било възприето от проверяващите в обекта
на контрол за извършва някаква дейност.
Следва
да бъде отбелязано още и това, че констатирането на лице, което извършва
някаква дейност само по себе си не установява наличието на трудово правоотношение.
Както бе посочено по-горе за да е налице такова следва работника да е бил нает
от работодателя да престира труд в негова полза, при определено от работодателя
работно време, работно място и пр. и то срещу заплащане. Противното би довело
до парадокса всяка помощ от приятел или близък при осъществяване на каквато и
да било дейност да се приеме за престиране на труд по
смисъла на КТ, а отношението между лицето което оказва помощта безвъзмездно и
това на което се помага да се квалифицира като трудово правоотношение. Отделен
е въпроса, че правната теория познава и други видове правоотношения които
формално се изразяват чрез извършване на действия по изработване на конкретна
вещ и извършване на конкретна работа – договор за изработка например.
С оглед на всичко изложено по-горе и
приемайки липса на безспорни и категорични доказателства в подкрепа на адм.наказателното обвинение съдът счете, че атакуваното НП
е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
По разноските.
Разноски претендират и двете страни в
процеса както въззивника, така и въззиваемата страна, като последната прави и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
С оглед изхода на делото (НП подлежи
на отмяна) искането на процес. представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, макари и своевременно се явява неоснователно
и се отхвърля от съда.
По искането на
въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът
счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК.
В случая въззивникът е
представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв. В тази насока е представения договор за правна защита и
съдействие сключен на 08.01.2021год. между въззивника и адв.
Елена Каравасилева. Видно от същия в него е договорено възнаграждение в размер
на 400лв. като е налице и изявление, че сумата е платена в брой. Налице са и
подписи на упълномощител и упълномощен в договора за
правна защита, поради което и в тази част договора има характер на разписка и
съобразно константната съдебна практика, в това число и такава със задължителен
за съдилищата характер – ТР №6/2012год. на ОСГТК на ВКС, удостоверява, че
страната не само е договорила, но е и заплатила договореното възнаграждение.
Договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение е под
минималния предвиден размер за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
цитираната наредба за защита по дела с определен интерес възнаграждението при
интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лв. + 7% за горницата над 1000 лв.. В случая
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000лв.
и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е над 400лв.- 580лв.лв. /изчислено по горепосочената формула/.
Предвид цитираното по-горе, възражението за прекомерност се явява
неоснователно, а претенцията на въззивника за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена в пълен размер – 400лв.
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 03–011982/07.11.2019год. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на
чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ
на основание чл.414 ал.3 от КТ на „И.1.Н“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Исмаил Азис Исмаил е наложено
административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000лв.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда“
Варна да заплати на „И.1.Н“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Исмаил Азис Исмаил сума в размер на 400лв.
представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: