Решение по дело №14274/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 30.09.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

при секретаря И.Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №14274 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              

              Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                С решение от 15.06.2018 г. по гр.д. №83530/17 г., СРС, ГО, 31 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „В.с.“ ЕООД,ЕИК *******, против „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 38,09 лв., сума, платена от „Т.“ ЕООД без основание по разписка № 04000256079514/09.07.2014 г. във вр. с фактура № **********/05.11.2013 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 07.09.2017 г., което вземане е предмет на заповед за изпълнение на парично задължения по чл. 410 ГПК, издадена на 13.10.2017 г. по ч.гр.д. № 72289/2017 г„ СРС, 31-ви с-в.

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „В.с.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 125 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. № 72289/2017 г., СРС, 31-ви с-в, и сумата от 225 лв., разноски, сторени по делото.

             Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника ,с която се  твърди, че  е неправилно,в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано.Излага  съображения,че цена за достъп  и пренос по електроразпределителната мрежа се дължи независимо от това дали клиентът ползва мрежата,няма твръдения и доказателства,че СТИ на обекта са демонтирани.Не е доказано уведомяването на „Т.“ЕООД за съдържанието на извършената цесия,договорът за цесия не може да поставя кредиторът в по-неблагоприятно положение от това,което е бил преди цесията.

               Моли да бъде отменено решението на СРС  и искът да бъде отхвърлен .Претендира   присъждане   на     разноски.

               Въззиваемият   е   депозирал отговор на въззивната жалба,с който я оспорва.Претендира разноски .

                Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

              Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

 Не се спори в производството, че Т.“ЕООД и ответникът  са обвързани с договор за про­дажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 75267/17.03.2003 г. със споразумения № 1 и № 2 от 17.03.2003 г. към него, с място на доставката: гр.София, район „Ви­тоша”, пл. Витоша, Хижа „Бели брези”.Сключен  е договор за цесия между Т. ООД и ищеца и последният е уведомил ответника за прехвърлянето с телепоща.

От представената с исковата молба фактура от 05.11.2013 г., издадена от „Ч.Е.Б.“ АД, неоспорена от ответника, се констатира, че последната е с посочен получател: „Т.“ ЕООД, на стойност: 38,09 лева с ДДС - представляваща цена за достъп до разпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност /по обекти/ .

             Безспорно е в процеса, което се установява и от приложената разписка  от 09.07.2014 г., че на тази дата „Т.“ ЕООД е извършило плащане в полза на „Ч.Е.Б.“ АД в касов салон на „Изипей“ АД на сумата от 38,09 лева.

              В периода: 30.01.2012 г. - 10.07.2014 г. ответното дружество е прекъс­нало електрозахранването на процесния имот, което обстоятелство се потвърждава и от анга­жираните по делото писмени доказателства: писмо с изх.№ 100000023074/08.05.2012 г. на „Ч.Е.Б.“ АД, в което се съдържа извънсъдебно признание от страна на последното, че на 30.01.2012 г. електрозахранването на средствата за търговско измерване на клиентски № 210007930686 е било преустановено, като на 15.03.2012 г. електромерите са били демонтирани с констативни протоколи №№ 1037182 и 1037183, както и писмо с изх.№ 100000071098/ 02.12.2014 г. на „Ч.Е.Б.“ АД, в което е отразено, че след погасяване на дължи­мите задължения на 09.07.2014 г. доставката на електрическа енергия на процесния обект е била възстановена на 10.07.2014 г.

         Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

          За пълнота :Спорен по делото въпрос е: налице ли е основание ищецът да заплаща цена за достъп до разпределителната мрежа в период, когато е бил лишен от такъв.

          Съгласно чл.ЗО, ал.1, т.10 ЗЕ - в редакцията след ДВ бр.47/2011 г., в сила от 22.09.2011 г., на регулиране от ДКЕВР подлежат цените за достъп до електропреносната и електрораз­пределителните мрежи. В §1, т.15 от ДР на ЗЕ се съдържа легална дефиниция на понятието „достъп“, според която това е правото за използване на преносната мрежа и/или разпредели­телните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Приложима към процесния период е Наредбата за регули­ране на цените на електрическата енергия /обн. ДВ бр. 17/02.03.2004 г., отм. ДВ бр.38/23.04.2013 г./. Съгласно чл.2, т.10 от този акт цените, по които се заплаща за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, се регулират по предвидения в същия ред, по който ред ДКЕВР осъществява ценово регулиране.

              В  Правилата за търговия с електрическа енергия /отм./, издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн. в ДВ бр.64/17.08.2010 г., отм. ДВ бр.66/26.07.2013 г. В чл. 25, ал.1 от същите е предвидено, че потребителите на крайните снабдители, които използват разпределителни­те мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, включител­но добавки за зелена енергия и енергия от високоефективно комбинирано производство на крайния снабдител, а нормата на чл.26, ал. 1 от Правилата е регламентирано, че мрежовите услу­ги се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на средст­вата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърде­ните от ДКЕВР цени.

При прекъсване на електрозахранването на имота и демонтиране на средствата за тър­говско измерване от страна на преносното предприятие или краен снабдител, разпределителна­та мрежа не се ползва, не се потребява електрическа енергия, като възможността да бъде из­ползвана договорената мощност е преустановена. Независимо дали това прекъсване е право­мерно, тъй като се дължи на неизпълнение на задължението за заплащане на цената на потребена електрическа енергия /каквато право за продавача е предвидено в чл.123а ЗЕ и чл.42, ал.2 Общите условия/, или е неправомерно /този въпрос има значение само относно евентуалната отговорност за вреди между страните/ - и в двете хипотези потребителят е лишен от достъп до разпределителната мрежа. След като последната не се използва от потребителя не по негово желание, а поради липсата на техническа възможност за това, вследствие на прекъсването на захранването и демонтиране на електромерите от страна на „Ч.Е.Б.” АД, запла­щането на цена за достъп до нея като вид мрежова услуга не се дължи от потребителя, тъй като фактически такава не му е била предоставена. Обективно потребителят не е бил присъединен към електроразпределителната мрежа в този период, с оглед на което в тежест на същия не мо­гат да се възлагат разходи за поддръжката и управлението на тази мрежа.

        По възражението за валидността на договора за цесия:Вземането е валидно прехвърлено на ищеца с приложеното копие от договор за цесия от 07.09.2017 г. Процесният договор за цесия не противоречи с нищо на добрите нрави. Той не утежнява положението на длъжника по противоречащ на добрите нрави или злоупотребителен начин, доколкото с него изцяло, а не на части, е прехвърлено вземането на цедента към ищеца. Точно колкото е дължал ответникът на цедента, толкова дължи и на цесионера. Каквито съдебни разноски би дължал на цесионера, такива би дължал и на цедента.

          По отношение на оспорването, че исковият съд неправилно е приел, че цесията не е съобщена на въззивника, то аргументите на процесуалния представител на въззивника  в тази насока са неоснователни. Уведомлението за процесния договор за цесия е съобщено и получено от „Ч.Е.Б.” АД посредством телепоща с опция - известие за доставяне. Приложено е заверено копие от телепощата и съответното известие за доставяне. Уведомлението за цесията е достигнало до въззивника, той е уведомен надлежно за прехвърленото вземане и респ., е длъжник спрямо „В.С.” ЕООД преди образуване на заповедното производство по ч. гр. д. №72289/2017 г., 31 с- в/ Г0, СРС, въз основа на което се е развило исковото по чл. 422 ГПК.

         Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на пър- воинстанционния съд по отношение на изхода от разглеждането на предявения иск, обжалва­ното решение следва да бъде потвърдено.

                Постъпила е частна жалба от „Ч.е.Б.“ АД срещу определние от 21.08.2018 г.,постановено  по чл.248 ГПК

Съдът неправилно отказал да намали възнаграждението за адвокатите на ищеца.По делото било доказано,че между „Ч.е.Б.“и клиентът им „Т. „ЕООД има общи вземания за 918 .03 лв.по 24 издадени фактури ,за които са образувани отделни дела за минимални стойности като вземането е разделено по всяка фактура и разноски се претендират по 300 лв.за заповедно и за исково производство.Разноските надвишават многократно цената на исковете.Налице била злоупотреба с права.

          Моли да се отмени определението и да се отхвърли искането за разноски,алтернативно да се намалят до 1/20 от минималното възнаграждение.

           Ответникът по жалбата я счита за неоснователна.

             С решението си СРС е присъдил в полза на ищеца разноски за адвокат в размер на 100 лв.за заповедното и 200 лв.за исковото производство.

               С молба чл.248 ГПК ответникът  твърди недължимост на  разноските от 300 лв.-известна схема на адвокатите ,завеждане на множество дела при разделяне на дълговете с цел начисляване разноски за процесуално представителство.Алтернативно иска намаляване до 5 лв.в заповедното и 10 лв.в исковото производство.

              СРС е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК като счел ,че правилно е начислил разноските,намалил е съобразно тълкуването по преюдициално запитване.

             При така установената фактическа обстановка съдът стига до следните правни изводи:        

             Образувани са от цедиралия вземането „Т. „ЕООД на дружества,чийто собственик е адв.В.Т.срещу „Ч.Е.Б.“АД   искови производства пред СРС по предявени отрицателни установителни искове-гр. дело №8511/17г.,гр.д.20190/2016 г.,85505/2017 г.25 състав,гр.д.11645/18 , 25 състав,гр.д.80985/17 и гр.д.10045/18 на 72 състав  , гр.д.72289/17 г. и 83530/17 г.на 31 състав , чийто източници са четири  фактури с дата от 2012 и 2013 г..за  начислена ел.енергия ,всички с малки суми до 39 лева.Съдът намира, че извършените от ищеца  процесуални действия по  предявяването на отделни искове  за всяко от вземанията  с незначителен размер , за които е била заплащана минималната държавна такса, защитата е била осъществявана от адвокати с адрес на упражняване на дейността в гр.София,ул.Гургулят с общ офис и тези адвокати са в съдружия с общ ръководител и е бил претендиран минималния адвокатски хонорар, представляват злоупотреба с процесуални права, в нарушение на чл. 3 ГПК. И това е така, тъй като същите са насочени не само към защита на субективни права, но целят и създаването на формални основания за увеличаване на разноските в тежест на ответника и последващото им събиране - в частност размерът на търсените разноски е в пъти  по-голям от този на съдебно предявеното притезание.

Основно задължение на всички субекти, според установения в страната правен ред, е забраната да се злоупотребява с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, което е изрично прогласено в редица нормативни актове /напр. чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 12 и чл. 63 ЗЗД, чл. 3 ГПК, чл. 173 КЗ, чл. 187, ал. 2 КСО, чл. 289 ТЗ, чл. 8, ал. 1 КТ, чл. 6 ДЕС/. До злоупотреба с право може да се стигне, когато едно право се упражнява в нарушение на чужда свобода, когато правото се упражнява, за да се изключи или да не се осъществи друга правна възможност, когато право се упражнява, за да се увредят чужди права и интереси и др.

Действително носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни, поради което и предявяването на иск поначало е правомерно. Предявяването на иск е неправомерно, само ако е недобросъвестно и съставлява злоупотреба с право. То е недобросъвестно, когато ищецът знае, че няма нарушено право, но предявява иск с цел да причини вреди или други неблагоприятни последици на насрещната страна или когато се осъществява с цел да се извлече някаква облага от това /какъвто именно е и настоящия случай/.В този смисъл и при приложението на чл. 3 ГПК, извършените процесуални действия при злоупотреба с право не следва да бъдат зачетени от въззивния съд.

             Въззивният съд приема,че разделянето на исковете в отделни производства между същите страни,целящо утежняване на отговорността на ответника ,представлява злоупотреба с право,поради което от ответника не се дължат  разноски.

        Предвид изложеното частната жалба е основателна,а обжалваният акт като незаконосъобразен следва да се отмени .Разноски в производството по чл.248 ГПК не се присъждат.

           С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски по уважената въззивна жалба,но с оглед установената от съда злоупотреба с упражоняване на процесуални права такива не следва да се присъждат.

     

    Предвид изложените съображения, съдът

                                      Р  Е  Ш  И:

      ПОТВЪРЖДАВА  решение от от 15.06.2018 г. по гр.д. №83530/17 г., СРС, ГО, 31 с-в

                  ОТМЕНЯ ,по  подадена частна жалба от „Ч.Е.Б.“АД,  определение от 21.08.2018 г. ,с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските като

                   ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на разноски за  възнаграждение за осъществено процесуално представителство в заповедното и исковото производство.

        РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                             

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.        

                                                                 

 

                                                                                           2.